№ 754
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500933 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 585/28.01.2025 г., по гр.д.№ 111436/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-20 състав, съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. Д. Г. на основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 40000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и
страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на
20.02.2020 г., причинено виновно от А. П. С. - лице, чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключен за лек автомобил „Фиат Панда” с ДК № ********, ведно със законната лихва от
21.06.2023 г. до окончателното плащане.
Срещу това решение, в частта, с която искът е уважен за сумата над 20 000
лева, е подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, което моли съда да го отмени и да
отхвърли иска. Съдът неправилно бил преценил представените и приети в хода на съдебното
дирене доказателства като постановил решението в несъответствие с тях, материалния закон
и съдебната практика по аналогични казуси. Определеният размер на неимуществените
вреди бил изключително завишен и прекомерен с оглед морфологичния характер на
травмите на ищцата и обективните критерии, определящи приложението на принципа за
справедливост при приложението на чл. 52 от ЗЗД. Не били ангажирани доказателства,
които да обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова
значителен размер. Решението било в отклонение от задължителната практика на Върховния
съд - ППВС № 4/1968 г. Първоинстанционният съд не съобразил установеното относно
телесните травми на ищцата, начина на тяхното настъпване и доказаното относно
настъпване на неимуществени вреди.По делото нямало приложена медицинска
документация, в която да са отразени усложнения от страна на травмата след проведеното
1
лечение и невъзстановени травми. Нямало данни за допълнително влошаване на здравето.
Ищцата се възстановила в обичайния за подобни травми срок като е настъпило пълно
възстановяване. Липсвали твърдения относно търпените от ищцата неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление, твърдения за периода, през който са търпени. Липсват
твърдения за търпени от ищцата психологически и емоционални последици от инцидента. В
исковата молба единствено било изложено, че ищцата е получила счупване на горния край
на тибията, описани са проведеното лечение и дадените предписания в хода на
възстановителния период. Не ставало ясно как начинът на получаване на травматичното
увреждане се е отразил върху определения с решението размер на застрахователното
обезщетение. При липсата на твърдения в исковата молба относно търпените
неимуществени вреди, освен получаване на самата фрактура, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетения съдът следвало да вземе предвид единствено естеството и
тежестта на полученото травматично увреждане, но не и търпени от ищцата неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление за определен период, което се отнасяло и за
психически и емоционални последици от инцидента.
Ответникът по жалбата К. Д. Г. я оспорва и моли обжалваното с нея решение
да бъде оставено в сила. Оспорва да е налице съпричиняване. Счита, че размера на
обезщетението е съобразен с принципите на справедливост.
Третото лице помагач на страната на ответника А. П. С. не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от К. Д. Г. против ЗК „Лев Инс“ АД за сумата 40 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с
травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 20.02.2020 г., причинено
виновно от А. П. С. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за лек автомобил „Фиат
Панда” с ДК № ********, ведно със законната лихва от 21.06.2023 г. /датата на предявяване
на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение/ до окончателното плащане. В
исковата молба е посочено, че на 20.02.2020 г. в гр.София е настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от виновното поведение на А. П. С., като водач на л.а. „Фиат
Панда” с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищцата-
пешеходец и пресичаща пътното платно на пешеходна пътека. Вследствие произшествието
К. Г. получила следните травматични увреждания - счупване на горния край на тибията
(голям пишял), във връзка с които претърпяла описаните в исковата молба значителни болки
и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Отправената на 21.06.2023 г.
извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв.от ищцата била
оставена без отговор от застрахователя.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД с отговора на исковата молба оспорва вината на
А. П. С. за настъпване на процесното ПТП, механизма, наличието на твърдените вреди,
както и причинната връзка на вредите и процесното ПТП. Прави възражение за
съпричиняване към вредоносния резултат, при условията на евентуалност. Оспорва и
размера на неимуществените вреди.
2
Конституираното на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на
страната на ответника А. П. С. не изразява становище по исковете.
По делото не се спори, че към деня на произшествието ЗК „Лев Инс“ АД е
цастраховател по договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. „Фиат Панда” с ДК № ********, с който за срока на действие се
задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на
застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Страните не спорят, че на 20.02.2020 г. в гр. София, на ул. „Макгахан“, в
района на № 47 на пазар „Макгахан“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при
което застрахованият при ЗК „Лев Инс“ АД водач на лекия автомобил А. С. блъснал К. Д. Г.
като пешеходец, който в този момент пресичал платното за движение.
Представено е одобрено на 07.03.2023 г. по НОХД № 600/2023 г. по описа на
СРС, НО, 122 състав, споразумение, с което водачът на л.а. „Фиат Панда” с ДК № ********
А. П. С. е признат за виновен в причиняването на произшествието поради нарушение на
правилата за движение установени в ЗДвП /чл. 5, ал. 3 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП/ и
причиняването по непредпазливост на средна телесна повреда /счупване на дясна
голямопищялна кост/ на пресичащата пътното платно по пешеходна пътека, сигнализирана с
пътна маркировка М8.1, в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка К. Д. Г., съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, алт. 2 и
пр. „последно“, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В
споразумението е посочено, а от заключението на изслушаната в първоинстанционното
разглеждане на делото заключение на съдебно-авто-техническата експертиза, се установява,
че ударът от автомобила е настъпил в момент, когато ищцата е пресичала пътното платно на
пешеходна пътека. Водачът на лекия автомобил, макар да се е движил със скорост по-ниска
от допустимата за конкретния пътен участък /под 50 км./ч./, не е намалил скоростта при
приближаването на пешеходната пътека, която е била обозначена със знак и маркировка.
Като свидетел по делото е разпитан М. Г., син на К. Д. Г., от чиито показания
се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е откарана в Исул. Свидетелят
пристигнал на мястото на инцидента и установил, че майка му е уплашена. В болницата
останала една седмица. Впоследствие се разбрало, че на дясното коляно има счупена кост
като се наложило да й поставят пластина. От болницата я прибрал сина й с инвалидна
количка, тя не можела да ходи. След като се прибрала вкъщи не била добре емоционално,
била уплашена и травмирана от случката. Оплаквала се от проблеми със съня, вземала
приспивателни, имала болки. Налагало се да поставя компреси, коляното било подуто след
операцията. Не можела сама да върши домакинската си работа, особено първия месец.
Вместо нея я вършел сина й, който перял и простирал. До този момент само тя вършела тези
неща. Ищцата започнала да става с проходилка, после с патерици. Внучка й /дъщерята на
свидетеля/ ходела да я къпе. До момента на удара ищцата работела в детска градина като
медицинска сестра. 9 месеца след инцидента се върнала на работа, но не се справила, т.к.
работата била свързана с физически усилия - трябвало детето да се премести, да се облече,
поради което Г. прекъснала работа. Преди произшествието сама си ходела на работа и се
прибирала сама. След инцидента не излизала с приятелки, отчуждила се, може би за три
месеца никого не била виждала. Започнала да се придвижва сама без помощни средства
може би на третия месец, с патерици, които оставяла и се опитвала да ходи. Към настоящия
момент според свидетеля проблемите не били отшумяли. За К. Г. било трудно при пресичане
на улица; имала болка в крака, трудно й било да изкачва стълби. Във връзка с
психологическите оплаквания не е търсила професионална помощ.
Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на
вещо лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, в резултат на произшествието
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на големия пищял на дясна
3
подбедрица в горния и край в областта на колянната става, като според вещото лице видно
от приложените документи по делото е налице причинноследствена връзка между
получените увреждания от ищцата Г. и процесното ПТП. В приложената медицинска
документация е описано, че приприемането в болница, непосредствено след инцидента,
ищцата е била автоориентирана, контактна. Дясната колянна става е била с оток и хематом,
като е имало спонтанна и палпаторна болка, болезнени и ограничени движения. При
нормално протичане на възстановителния период, без усложнения, срокът за възстановяване
при такъв вид увреждания е около 6 месеца. В приложената медицинска документация не е
описано забавено възстановяване и наличието на усложнения през възстановителния
период. Вещото лице е констатирало, че по делото няма приложени медицински документи
за наличието на невъзстановени телесни увреждания на ищцата от получените увреждания
от процесния инцидент.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се съсредоточава
върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на К. Д. Г. за
причинените й неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното
4
ПТП - дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото
обезщетение.
По отношение на дължимостта на обезщетението в размер 20 000 лева, както и
липсата на противоправно поведение от страна на ищцата в съвкупния съпричинителен
процес на фактите и явленията в обективната действителност, с което да е допринесла за
настъпване на процесния вредоносен резултат, липсват оплаквания във въззивната жалба.
При липса на съответен правен довод на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в този смисъл, въззивният съд следва да приеме за
установено възникването в обективната действителност на следните правопораждащи
спорното материално право юридически факти: 1) че чрез своето противоправно и виновно
поведение застрахованият водач на процесното МПС – А. П. С. е причинил травматично
увреждане на К. Г. и 2) че към момента на ПТП ответникът е обезпечавал деликтната
отговорност на водача на процесния лек автомобил - А. П. С. при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл са
и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК – "Въззивният съд може да приеме
определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за
необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново
установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е
извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа
оплакване за това".
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
По отношение критериите за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § ІІ на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г., в което примерно и неизчерпателно са посочени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при
телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата,
при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осаК.вания, загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други
установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
репариране на неимуществените вреди. Във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и
икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото
застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от
увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. "лимит на отговорност"). В
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г., Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег
за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за
конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на
застрахователя, но не и на тази на делинквента. Прието е, че лимитите са относими към
нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно
застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на
отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила
при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид
5
само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на
критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните
процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в
обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги имат за последица
намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма
самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като
измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено
обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда в
съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и в
съответствие на посоченото по-горе.
Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968г. са
напърво място получените от ищцата травматични увреждания: счупване на големия пищял
на дясна подбедрица в горния и край в областта на колянната става..
В процесния случай травмата е настъпила внезапно при изключително
болезнена за ищцата ситуация като посттравматичния период е бил свързан с интензивни
болки и страдания, които са и физически и психически. Съдът отчита дравнително дългия
период от 6 месеца, в който ищцата се е възстановявала, в който период същата е търпяла
лични и битови неудобства.
При определяне на заместващото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, установено от свидетелските показания, че ищцата и към момента търпи
последиците от травматичното увреждане – изпитва затруднения при изкачване на стълби,
при пресичане на пътното платно. Ищцата е претърпяла промени в своя професионален и
социален живот, тъй като травмата е довела до принудителното напускане на работа и е
ограничила социалните й контакти. Действително по делото не е установено, че
възстановяването на ищцата не е пълно. От друга страна обаче съдът взема предвид
възрастта на ищцата към момента на травматичното увреждане – 73 години, което
предполага затруднено пълно възстановяване, което се потвърждава и от свидетелските
показания, съгласно които и към момента Г. изпитва болки. Съдът отчита, че спрямо тази
възраст по-доброто общо физическо здраве е от особена важност, а всяко едно нараняване,
независимо от неговата тежест, получено при такова стресогенно събитие от вида на
процесното, се възприема и преживява по-тежко.
Следва да се вземе предвид и икономическата обстановка в страната към
момента на настъпване на процесното ПТП - февруари 2020 г., показател за която са
например: нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т. 1 от КЗ/; размер на средна
работна заплата за този месец по даннни на НСИ - 1521 лв.
Във връзка с това съдът намира неоснователно възражението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд не се е съобразил с критериите за
справедливост, предвидени с чл.52 от ЗЗД.
Неоснователни са и възраженията, свързани с това, че в исковата молба не са
посочени основанията, от които ищцата извежда своето право. Последната е посочила, че
във връзка с травмата са й причиненизначителни болки и страдания като в хода на
първоинстанционното производство е ангажирала достатъчно доказателства, за да обоснове
извода на съда в тази насока.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 40 000 лева отговаря на принципите на
справедливост и в най-пълна степен обезщетява ищцата за причинените й вследствие
6
настъпилото ПТП травматични увреждания.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на
аналогични случаи, дадено от съдебната практика /Определение № 4467 от 8.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 458/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 2299 от 13.05.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 4687/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 1284 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2478/2023 г., III г.о., ГК, Решение № 64 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2520/2022 г., I т. о.,
ТК./. Според установеното виждане в нея еднаквото третиране на сходните случаи при
претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло
съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо
/Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение №
818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи
вид, което налага съобразяването на съдебната практика по сходни казуси.
По направените разноски:
При този изход на делото отговорност за направените по него разноски следва
да носи въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от
въззиваемите във въззивното производство. Искане за присъждане на разноски е направено
от въззиваемия като е представен договор, сключен на основание чл.38 от ЗАдв. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззивникът следва да заплати на процесуалния представител адв.
А. Т. - САК възнаграждение в размер на 3850 лв., определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260263/13.12.2024 г., по гр.д.№ 3424/2017 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-17 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „С.ско шосе“ № 67А, да
заплати на адв. А. Т. – САК, със служебен адрес гр. София, ул. „Позитано“ № 39, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3850 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника А. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ******
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7