Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 183 26.05.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и осми
април, две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 2647 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба с правно
основание чл.513 от КЗ на Н.Е. – гражданка на Република
Турция лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните си
деца А.Е.Е. гражданин на Република България и гражданин на Република Турция и Ю.Е.Е. гражданин на Република България и гражданин
на Република Турция против Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи / НББАЗ/ със седалище – гр.София, ЕИК *********. Сочи се , че
ищците са пострадали при ПТП в пределите на Република България като пътници в
автомобил „Мерцедес Вито“ с турска регистрация на 11.06.2018 г. Около 14 .00
часа на тази дата автомобилът им преминавал по второкласен път през Ришкия
проход, посока – г.Карнобат при което в лентата му за движение навлязъл
насрещно движещ се товарен камион „Скания“ с украинска регистрация и
управлявана от украинския гражданин И.Т..
Последвал челен сблъсък , при което водачът на
турския автомобил Н.М.И. починал на място. Ищците получили
наранявания - Н.Е. – мозъчно сътресение,
счупване на 6-та дясна ребрена дъга и разкъсно – контузни рани по лицето,
квалифициращи се като леки телесни повреди; А.Е. – мозъчно сътресение с
охлузвания по лицето , квалифициращи се като лека телесна повреда и Ю.Е. –
мозъчно сътресение с кръвонасядания в
челната област , квалифициращи се като лека телесна повреда. Починалия Н.И. е
съпруг на първата ищца и баща на А. и Ю..
По повод ПТП-то е образувано наказателно
производство , по което е налице влязла
в сила присъда №217 от 12.09.2018 г. , постановена по НОХД №721/2018 г. На ОС – Бургас ,
потвърдена съответно от Апелативен съд. Водачът на украинския товарен автомобил
И.Т. е признат за виновен за това
че при управление на мПС – товарен
автомобил е нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.М.Е. и тежка телесна повреда на Су Е. като деянието е извършено в
пияно състояние при концентрация на алкохол 2.71 промила и от него е настъпила
смъртта на едно лице и телесна повреда на едно лице – престъпление по чл.343
ал.3 б.“б“ и ал.4 вр.ал.1б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. На Т. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 г.. и 8 месеца ие лишен от право да управлява МПС за срок от 7
години. Към момента на ПТП товарният автомобил е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полици №13369443 и №13369410. На 09.08.2019 г. на
основание чл.506 – 517 от КЗ в Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи е било
депозирано заявление за изплащане на обезщетение за претърпените от ищците
вреди: на тримата ищци по 200 000 лв. обезщетение за приченената смърт на Н.И.и
по 10 000 лв. за причинените телесни
увреждания на всеки един от тях. На 11.05.2020 г. НББАЗ е извършила плащания
на следните суми: - на Н.Е. – 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената
смърт на съпруга й Н.. На
двете деца – А. и Ю. са изплатени по 100
000 лв. обезщетение за смъртта на баща
им. С исковата претенция ищците претендират да им бъдат изплатени както следва:
на ищцата Н.Е. – сума в размер на 110
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинена от смъртта на съпруга
й Н. както и сумата от 10 000 лв. –
обезщетение за причинените при ПТП-то вреди ведно с лихвата върху двете суми,
считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане , както и законната лихва върху сумата от 90 000 лв.
изплатена от НББАЗ за периода от 11.06.2018 г. до 11.05.2020 г.; на ищеца – А.Е.
сума в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинена от
смъртта на баща му Н. както и сумата от
10 000 лв. – обезщетение за причинените при ПТП-то вреди ведно с лихвата върху
двете суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане , както и законната лихва върху сумата от 100 000 лв.
изплатена от НББАЗ за периода от 11.06.2018 г. до 11.05.2020 г .; на ищеца Ю.Е.
- сума в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинена от
смъртта на баща му Н. както и сумата от
10 000 лв. – обезщетение за причинените при ПТП-то вреди ведно с лихвата върху
двете суми, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане , както и законната лихва върху сумата от 100 000 лв.
изплатена от НББАЗ за периода от 11.06.2018 г. до 11.05.2020 г . Претендират се
разноските по делото. Сочат се номера на банкови сметки за превод на паричните
суми. Прилагат се писмени документи по опис в петнадесет пункта. Прави се искане за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза за
установяване на телесните увреждания на
ищците. Моли се за допускане до разпит на двама свидетели за доказване на вредите.Пред съда исковите
претенции се поддържат чрез упълномощени процесуални представители - адвокати.
Същите претендират уважаване на исковете така както са предявени ведно с
последиците по закон – включително и с излагане на съображения в писмена форма
по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба / ОИМ/ от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ със седалище и адрес на управление – гр.София , БУЛСТАТ *********. На първо място се
посочва , че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение
, тъй като по чл.127 от ГПК липсва изложение на обстоятелствата , въз основа на
които се претендира изплащане
на търпени неимуществени вреди ,
които са в причинна връзка със смъртта на техен
близък родственик. Не се сочат
конкретно претърпени неимуществени вреди , които да подлежат на
обезщетение. Липсата на такова изложение нарушава правото на защита на ответника за организирането на защитата.
Липсата на такава конкретизация прави невъзможна оценката по чл.52 от ЗЗД на
неимуществените вреди - интензитет ,
степен и т.н. На следващо място – не се посочват индивидуално претърпените
неимуществени вреди вследствие причинените травми. Едва в петитума се
претендира присъждането на обезщетение
за неимуществени вреди. Поради това на основание чл.129 ал.2 от ГПк във вр. с
чл.127 ал.1 т.4 от ГПК исковата молба според ответника следва да бъде оставена
без движение. Пред
съда становището на страната по
предявените искове се поддържа чрез
упълномощен процесуален представител – адвокат. Претендира се отхвърляне на
исковете като процесуалния представител излага
подробно становище по съществото на
спора в писмена форма.
По отношение на наведените в исковата молба обстоятелства ,
касаещи причинената при ПТП смърт на Н.И. страната
прави следните уточнения: - не се оспорва валидността на застрахователно
правоотношение за товарния автомобил „Скания“ сключен с украинската
застрахователна компания „PERSHA“ ,
валидна към датата на ПТП – 11.06.2018 г. Не се оспорва и вината на водача И.Т.
за причиняването на ПТП, не се оспорва и механизма на ПТП. С оглед на това се
иска отделяне на тези безспорни , ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
Също така безспорно следва да бъде прието , че
ответникът е изплатил на ищците застрахователни обезщетения както следва
– за причинената смърт на наследодателя Н. У.– на ищцата Н. – сума в размер на
90 000 лв. , а на двете деца – А. и Ю. – по
100 000 лв. Отделно – за претърпените болки и страдания вследствие
причинените телесни увреждания с платежен документ от 06.02.2020 г. са платени
5000 лв. на Н.Е., а на двете деца – А. и Ю. са платени по 2500 лв. – т.е. –
общо са преведени 10 000 лв.
На следващо място се оспорва изцяло
основанието и размера за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя Н.И.: - на ищците са изплатени
извънсъдебни претенции в общ размер на 290 000 лв. , което е безспорно. Според
страната този размер е справедлив и достатъчен съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД. Претендираните допълнително 110 000 лв. за ищцата Н.Е. и по 100 000 лв. за
двете деца – А. и Ю. обезщетения според
ответника се явяват несъответни на претърпените от тях вреди и завишени
съобразно принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и въведените от Пленума на
ВС критерии с постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. Оспорват се
изцяло по размер и основание исковете за обезщетение за причинените телесни
увреждания. Както се посочи вече в ОИМ – на ищците е изплатено обезщетение в
общ размер на 10 000 лв. Според страната
изплатените размери са справедливи, отчитат тежестта и интензитета
на претърпените от ищците болки и
страдания и са съобразени с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и
въведените от Пленума на ВКС критерии. При условията на евентуалност се
оспорват вида и тежестта на твърдените като
претърпени от ищците телесни
увреждания. По отношение на тези претърпени увреждания се оспорва изключителната вина
на водача на товарния камион И.Т. като
се твърди , че самите ищци са допринесли
за съпричиняването на вредоносния резултат като
са били без обезопасителни колани. Отделно – двамата родители – Н. и Н. от
своя страна са съпричинили вредоносния резултат като не са упражнили необходимия
постоянен надзор над децата си в т.ч. и са отговорни за непоставянето на
обезопасителни колани на децата, с което са способствали за претърпените
телесни увреждания. Претенцията в размер на още по 10 000 лв. на всеки един от
тях е несъразмерно завишена и несъответна на
претърпените реално вреди съобразно принципа на справедливост по чл.52
от ЗЗД.
На следващо място се оспорват и
акцесорните искове за лихви по чл.86 от ЗЗД. Ответникът не е застраховател и не
дължи лихва от датата на ПТП. В съответствие с разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2
от КЗ лихва се дължи едва след изтичане
на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция , който не
може да бъде по-дълъг от три месеца. Страната е била сезирана за претенциите на
29.08.2019 г. – т.е. – началния момент за присъждане на лихви е не по-рано от
29.11.2019 г.
По доказателствата се прави искане за
прилагане на НОХД №721/2018 г. Във връзка с направеното възражение за
съпричиняване се иска назначаването на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза от вещи лица – автоексперт и лекар , които да
отговорят на поставените въпроси в ОИМ – стр.5. Прилагат се по опис в шест пункта
писмени доказателства.Прилагат се доказателства за направени разноски.
По указание на съда от страна на ищците е
депозирано допълнение към исковата молба. Обосновава се претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, предявени с исковата молба. Акцентира се върху загубата на
близък човек – бащата и съпруга Н. И., който е бил опора на семейството.
Обосновават се и претенциите по причинените увреждания на всеки от ищците.
Обосновава се връзката на претенциите с
виновното и противоправно поведение на водача на товарния автомобил – украински гражданин И.Т..
Възразява се против изплатените обезщетения като занижени. Обосновава се процесуалната легитимация на ответника –
НББАЗ като такъв – да отговаря по
предявените претенции , тъй като по
делото са представени 2 броя полици за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по международната система за автомобилно застраховане „Зелена
карта“ , издадени в Република Украйна, която е страна по Многостранното
споразумение. Иск пред застраховател в Украйна не е предявяван.Представя се пълномощно за процесуалния представител –
адвокат от ищеца А.Е. – непълнолетен ,
действащ със съгласието на своята майка Н..
Депозиран е отговор – становище от ответната страна НББАЗ – София чрез адвокат Теодора Янкова по
допълнението към исковата молба. Поддържа се
оспорването на основанието и
размера на исковете за неимуществени
вреди от страна на ищците. Исковете се оспорват по основание и размер.
Ответникът сочи , че на ищците са изплатени обезщетения и твърденията , че по извънсъдебни споразумения не са били
изплатени суми са неверни. Оспорва се и
изключителната вина на Игор Туховски като се сочи , че принос за настъпването
на вредите имат и ищците – като пътници
в автомобила „Мерцедес“ не са пътували безопасно – не са имали самостоятелни
седалки и са били без поставени обезопасителни колани. Оспорва се и дължимостта
на лихвата поради неоснователност на
главните искове. Поддържат се доказателствените искания: - за прилагане на НОХД
№721/2018 г., за назначаване на експертиза като вещите лица се запознаят с материалите по НОХД №721.
Прави се искане ищците да заявят – оспорват ли направените на 06.02.2020 г.
плащания, респ. – истинността на представените по делото документи в тази
връзка. В случай на оспорване страната прави искане за ангажиране на нови доказателства.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното:
Ищците Н.Е. – гражданка на
Република Турция, А.Е.Е. гражданин на Република България и гражданин на
Република Турция и Ю.Е.Е. гражданин на
Република България и гражданин на Република Турция са пострадали при ПТП в пределите на Република
България като пътници в автомобил „Мерцедес Вито“ с турска регистрация на
11.06.2018 г. Около 14 .00 часа на тази дата автомобилът им преминавал по
второкласен път през Ришкия проход, посока – гр.Карнобат при което в лентата му
за движение навлязъл насрещно движещ се товарен камион „Скания“ с украинска
регистрация и управлявана от украинския
гражданин И.Т.. Последвал челен сблъсък , при което водачът на турския автомобил Н.М.И.починал на място.
Ищците получили наранявания - Н.Е. –
мозъчно сътресение, счупване на 6-та дясна ребрена дъга и разкъсно – контузни
рани по лицето, квалифициращи се като леки телесни повреди; А.Е. – мозъчно
сътресение с охлузвания по лицето , квалифициращи се като лека телесна повреда
и Ю.Е. – мозъчно сътресение с
кръвонасядания в челната област , квалифициращи се като лека телесна повреда.
Починалия Н.И.е съпруг на първата ищца и
баща на А. и Ю.. По повод ПТП-то е образувано
наказателно производство , по което
е налице влязла в сила присъда №217 от 12.09.2018 г. , постановена по
НОХД №721/2018 г. на ОС – Бургас ,
потвърдена съответно от Апелативен съд. Водачът на украинския товарен автомобил
И.Т. е признат за виновен за това
че при управление на МПС – товарен
автомобил е нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Н.М.Е. и тежка телесна повреда на Су Е. като деянието е извършено в
пияно състояние при концентрация на алкохол 2.71 промила и от него е настъпила
смъртта на едно лице и телесна повреда на едно лице – престъпление по чл.343
ал.3 б.“б“ и ал.4 вр.ал.1б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 от НК. На Т. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 г.. и 8 месеца и също така е лишен от право да управлява МПС за срок от 7
години. Към момента на ПТП товарният автомобил
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с полици №13369443 и
№13369410. На 09.08.2019 г. на основание чл.506 – 517 от КЗ в Националното бюро
на българските автомобилни
застрахователи е било депозирано заявление за изплащане на обезщетение
за претърпените от ищците вреди: на тримата ищци по 200 000 лв. обезщетение за
приченената смърт на Н.И.и по 10 000 лв. за причинените телесни увреждания на всеки един от тях. На
11.05.2020 г. НББАЗ е извършила плащания на следните суми: - на Н.Е. – 90 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди
вследствие причинената смърт на съпруга й Н..На двете деца – А. и Ю. са изплатени по 100 000 лв. обезщетение за смъртта на баща им. Отделно – за претърпените болки и
страдания вследствие причинените телесни увреждания с платежен документ от
06.02.2020 г. са платени 5000 лв. на Н.Е., а на двете деца – А. и Ю. са платени
по 2500 лв. – т.е. – общо са преведени 10 000 лв.
Въз основа на влязлата в сила присъда №217/12.09.2018 г. по
НОХД №721/2018 г. по описа на ОС – Бургас , потвърдена с решение №53 от
22.05.2019 г. по ВНОХД №38/2019 г. на Апелативен съд – Бургас обективната фактическа обстановка на
основание чл.300 от ГПК следва да бъде приета за безспорно установена и
доказана.
Не
се спори между страните по отношение валидността на застрахователно
правоотношение за товарния автомобил „Скания“ сключен с украинската
застрахователна компания „PERSHA“ ,
валидна към датата на ПТП – 11.06.2018 г. Не се оспорва и вината на водача И.Т.
за причиняването на ПТП, не се оспорва и механизма на ПТП, причинно –
следствената връзка между произшествието и причинената смърт на наследодателя на ищците Н.И., причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и
причинените травматични увреждания на
ищците. Също така безспорно следва да бъде прието , че ответникът е изплатил на ищците
застрахователни обезщетения както следва – за причинената смърт на
наследодателя Н. У.– на ищцата Н. – сума в размер на 90 000 лв. , а на двете
деца – А. и Ю. – по 100 000 лв. Отделно
– за претърпените болки и страдания вследствие причинените телесни увреждания с
платежен документ от 06.02.2020 г. са платени 5000 лв. на Н.Е., а на двете деца
– А. и Ю. са платени по 2500 лв. – т.е. – общо са преведени 10 000 лв.
Спори се по размерите на
предявените искове. Ищците претендират заплащане съответно на 110 000 лв. за Н. и по
100 000 лв. за А. и Ю. - обезщетение за причинени неимуществени
вреди – преживени болки и страдания вследствие смъртта на наследодателя им Н. Е.
и по 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
преживените болки и страдания от
причинените телесни увреждания при процесното ПТП.
Ответната страна оспорва претенциите, моли се за отхвърляне на исковете като се приеме , че изплатените са
справедливи и отчитат вида , характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди. Евентуално –
претендираните над платените за смъртта на
наследодателя Н. Е. са несъответни и завишени съобразно принципа на
справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претенциите за
обезщетения за неимуществени вреди от телесните
увреждания на ищците ответната страна сочи , че са претърпени по вина на ищците / респ. – техните законни
представители/ , тъй като са пътували като пътници в МПС без поставени
обезопасителни колани и без ползването на обезопасителна система за децата.
На
първо място - по исковете , предявени за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
наследодателя на ищците – Н.. Безспорно е , че ищците са преживели болки и
страдания от смъртта на близкия им човек – съпруг и баща.Преценени субективно
за всеки индивид поотделно тези болки и
страдания са неизмерими и трудно чувствата на скръб и тъга би могло да се
съразмерят в пари. Съобразно съдебната практика и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
са създадени правила , които дават възможност на съда да остойности преживените
от пострадалите негативни чувства и
емоции. Тази съразмерност обаче никога не може да се приеме за точна с
оглед индивидуалните особености на всеки човек поотделно. Тя е приблизителна ,
относителна и с оглед трайния характер на
чувствата на пострадалите се възприема като занижена. В процесния случай по делото са събрани гласни доказателства - показанията
на свидетелите Ф.Х. и М.Х.– родители на загиналия Н. , съответно – свекърва и свекър на ищцата Н. и баба и дядо на другите двама ищци – А. и Ю.. С оглед особено
близката връзка на свидетелите с
ищците показанията им следва да
бъдат кредитирани под условие , тъй като
самите свидетели са потърпевши от
процесното ПТП и също са под влияние на чувствата на скръб и тъга от загубата
на сина им Н.. Установява се , че
семейството на Н. е било голямо, задружно и сплотено, живеели са в
уважение и привързаност със съпругата си Н.. Смъртта му е била преживяна
изключително тежко от всички близки без изключение. И съпругата , и децата все
още страдат от загубата на Н.. Създали са си ритуали при посещения на
гробищата , у дома , с които все още
демонстрират привързаността и уважението си към Н.. Съдът обаче намира преживяванията на ищците по повод смъртта на
наследодателя им Н. за нормални
за едно семейство , в което е имало
задружност и сплотеност, в което
хората са живели в дух на разбирателство. Безспорно е тъгата и скръбта , която ищците
изпитват да е неизмерима. Показанията на двамата свидетели, касаещи здравословното
състояние и евентуални диагнози на
ищците обаче съдът намира , че не
следва да бъдат кредитирани –
същите не могат да имат роля на показател в тази насока. Т. напр. – свид. Ф.Х.сочи за проблем на снаха
й Н. с изтичане на някаква течност от носа й като говори за връзка с
черепно-мозъчната травма и за евентуална фаталност, свързана с изтичането на
тази течност. Тези показания съпоставени със съдебно-медицинска експертиза
№347А/2018 на Н.Е. / находяща се на л.39 по делото/ и КСМАТЕ / л.183 по делото/
не кореспондират с данни по експертизата за
подобен проблем – в тази експертиза също се сочи за наличност на течност в десния
максиларен синус , но с данни за синуит.
Ето защо показанията в тази насока вкл. и за психичния и психиатричен статус на
ищците следва да бъдат изключени от събраните гласни доказателства – на първо
място с оглед тяхната предубеденост и заинтересуваност и на следващо място – с
оглед на тяхната некомпетентност. Ето защо при преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съдът намира изплатените
обезщетения от страна на ответника НББАЗ за адекватни и съответно – предявените искове – за
присъждане на допълнителни суми за
неоснователни и недоказани. При това положение
предявените искове за заплащане
допълнително на сумите от
110 000 лв. за Н.Е. , и по
100 000 лв. на другите двама ищци – А.Е. и Ю.Е. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Относно
индивидуалните увреждания при ПТП на всеки от ищците:
Ищцата Н. Е. е пострадала при ПТП като пътник на задна лява
седалка от втори ред в автомобила
„Мерцедес Вито“. Получила е мозъчно сътресение
и счупване на 6 дясна ребрена
дъга и разкъсно контузни рани по лицето , челната област – обработени рани
хирургически. Постъпила е на лечение в МБАЛ – Шумен на 11.06.2018 г. и е
изписана на 12.06.2018 г. с диагноза мозъчно сътресение. / Неясно защо в две
експертизи в.л. се позовава на епикриза
от частна болница в Анкара на Су Е. - на
33 г.през 2018 г. , която също е
пострадала със счупени ребра за
проведено лечение в частна болница „Гювент“ за периода от 13.06.2018 г.
до 22.06.2018 г./.
Ищецът А.Е. при ПТП също е претърпял
черепномозъчна травма , постъпил е в МБАЛ – Шумен на 11.06.2018 г. в леко
увредено общо състояние , контактен и адекватен има охлузвания в областта на
лицето, изписан е без усложнения в
стабилно състояние с диагноза – мозъчно сътресение.
Ищецът Ю.Е. също при ПТП е получил черепно-мозъчна травма
като няма данни за загуба на съзнание. Приет е в МБАЛ – Шумен на 11.06.2018 г.
и е изписан на 12.06.2018 г. При постъпването си е в увредено общо състояние ,
при прегледа не са установени фрактури на черепни кости , получени са кръвонасядания
в челната област, изписан е с диагноза – мозъчно сътресение.
Вещите лица по КСМАТЕ сочат, че при
поставени обезопасителни колани пътниците от втори и трети ред седалки не би
следвало да имат травми в главата отпред
от удар в предната облегалка за глава. Пътниците от втора и трета лява седалка
могат да получат травми в лявата част на тялото от удар в купето или травма в главата от удар встрани / страничните колонки на автомобила/. Вещите
лица категорично заключават , че при
правилно поставени колани
пътниците не следва да имат травми в главата отпред. Установените при тримата
ищци увреждания са причинени от съприкосновения с предмети вътре в автомобила
при ПТП. При правилно поставен предпазен
колан не биха се получили охлузвания по лицето. Следователно – в процесния
случай тримата ищци са пътували без поставени обезопасителни
колани. Вида на травмите сочат по категоричен начин, че те не са имали
поставени обезопасителни колани. В тази
насока възраженията на ответната страна
за съпричиняване на вредоносния резултат и при тримата ищци по отношение на
получените от тях увреждания съдът възприема като основателни и доказани.
Категорично вещите лица сочат, че при
правилно поставени обезопасителни колани травми по лицето отпред на пътуващите
не биха се получили. В процесния случай и тримата ищци са получили челни
черепно-мозъчни травми и мозъчни сътресения.. , които са причинени от
съприкосновения с предмети вътре в автомобила / Вж. заключението по КСМАТЕ –
стр.11 – л.184 по делото, абз. последен/. Възраженията на ответната страна са за признаване на висок
процент на съпричиняване на резултата от
ПТП от страна на ищците – 80%. Съдът както
посочи – възприема възраженията за основателни , но намира че следва да
се приеме 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Претендирания от ответника се явява значително завишен с оглед реалния принос на
ищците.
По отношение на всеки от ищците съдът съобрази следното:
Ищцата Н.Е. е получила мозъчно
сътресение и счупване на едно ребро, разкъсно – контузни рани по лицето –
челната област. При така описаните
увреждания, получени вследствие ПТП съдът намира , че за обезщетение
на неимуществените вреди вследствие
претърпените болки и страдания на ищцата следва да се определи обезщетение в
размер на 10 000 лв. При приетия процент на съпричиняване от 50% на същата следва да бъдат изплатени 5 000 лв. , които реално са изплатени от
НББАЗ съобразно приетите за безспорни
факти по делото. При това положение
претенцията на ищцата в тази й
част – за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за приничените неимуществени
вреди от болките и страданията
вследствие на телесните увреждания от
ПТП се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Ищецът А.Е. е получил мозъчно сътресение
и охлузвания в областта на лицето. При така описаните увреждания съдът намира ,
че за обезщетени ена претърпените неимуществени вреди на същия следва да му се
определи обезщетение в размер на 3 000 лв. , от които при приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат / в случая от неговите родители, неположили достатъчно
грижи за обезопасяването на децата си при пътуването в автомобила/ от 50%
следва да му бъдат изплатени 1500 лв. Реално
на същия от страна на НББАЗ видно
от безспорно установеното по делото са
му преведени и изплатени 2500 лв. –
повече от приетото от съда.
Претенцията
на този ищец в тази й част – за заплащане на 10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди за
причинените болки и страдания вследствие
получените от него телесни увреждания от
процесното ПТП се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Ищецът Ю.Е. е
получил също мозъчно
сътресение и кръвонасядания
в челната област. При така описаните увреждания съдът намира , че за
обезщетение
на претърпените неимуществени вреди на същия следва да му
се определи обезщетение в размер на 3 000 лв. , от които при приетия процент на съпричиняване на
вредоносния резултат / в случая от неговите родители, неположили достатъчно
грижи за обезопасяването на децата си при пътуването в автомобила/ от 50%
следва да му бъдат изплатени 1500 лв. Реално
на същия от страна на НББАЗ видно
от безспорно установеното по делото са
му преведени и изплатени 2500 лв. – т.е. повече от
приетото от съда. Ето защо претенцията и на
този ищец в тази й част – за заплащане на сумата от
10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания вследствие получените телесни
увреждания при процесното ПТП се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно гореизложеното предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Неоснователни и недоказани се явяват и
акцесорните искове за заплащане на лихви с оглед неоснователността на основните искове. Що се отнася до претенцията за заплащане на лихва
начиная от датата на деликта –
11.06.2018 г. до датата на изплатените суми от НББАЗ – 90 000 за Н.Е. и по
100 000 лв. за А. Е. и Ю.Е. – 11.05.2020 г. то съдът съобрази следното:
съгласно разпоредбата на чл.512 ал.1 от КЗ когато пред НББАЗ се предяви
претенция за обезщетение за вреди се прилага разпоредбата на чл.496 от КЗ,
според която срокът / ал.1/ за
окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите , или пред негов представител за уреждане на претенции не може
да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл.380 от КЗ. В
процесния случай НББАЗ е сезиран от ищците с искане за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди по извънсъдебен ред на 29.08.2019 г. – т.е. началният момент на дължимост на лихвата е не
по-рано от 29.11.2019 г.
В този смисъл обаче претенциите на
тримата ищци за заплащане на лихви върху
изплатените обезщетения са основателни считано от установената по-горе дата – 29.11.2019 г. От
тази дата ответникът НББАЗ е изпаднал в
забава – а обезщетенията са изплатени на 11.05.2020 г. – факт , по който не се
спори. Ето защо ответното Бюро следва да бъде осъдено да заплати на всеки един
от тримата ищци дължимата законна лихва
върху платеното обезщетение считано
от гореустановената дата, от която се
дължи лихва – 29.11.2019 г. до датата на
реалното плащане на сумите – 11.05.2020 г.
С оглед изхода на спора по делото в полза на ответната страна на основание
чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съобразно списъка по чл.80 от ГПК и приложените по делото документи за извършени разходи на страната следва общо да й бъдат присъдени 19 240 лв. , от които
18 540 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство съгласно приложена
фактура и извлечение от интернет
банкиране и 700 лв. – внесен депозит за
изплащане възнаграждения на вещите лица по назначената по делото КСМАТЕ.
Ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати дължимата държавна такса по
сметка на Окръжен съд – Бургас върху общия размер на присъдените лихви /
13 291.67 лв./ - в размер на 532
лв.
По гореизложеното и на основание чл.45 от ЗЗД и във вр. с чл.513 от КЗ
И във вр. с чл.512 от КЗ ,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Е.,
гражданка на Република Турция, ЕГН – Р.Т. ****** против Националното бюро на
Българските автомобилни застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София за заплащане
на сумата от 110 000 / сто и десет хиляди/ лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди за причинени болки и страдания вследствие смъртта на
съпруга й Н. М. Е. при ПТП на 11.06.2018 г., изразяващи се в мъка , душевни
страдания, стрес , липса на морална подкрепа , както и иска за заплащане на сумата от 10 000 / десет
хиляди/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдания от получените от ПТП
травми ведно със законните лихви върху двете суми считано от 11.06.2018 г. до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.Е.Е., гражданин на
Република Турция, ЕГН – Р.Т. *****, гражданин на Република България , ЕГН **********
чрез неговата майка и законна
представителка Н.Е. против Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи
, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София за заплащане на сумата от 100 000 / сто хиляди/ лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди за причинени болки и страдания
вследствие смъртта на баща му Н. М. Е. при ПТП на 11.06.2018 г., изразяващи се
в мъка , душевни страдания, стрес , липса на морална подкрепа , емоционална
връзка, бащина любов и грижа , както и иска
за заплащане на сумата от 10 000 / десет хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания от получените от ПТП травми ведно със законните
лихви върху двете суми считано от 11.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ю.Е.Е., гражданин на
Република Турция, ЕГН – Р.Т. ****, гражданин на Република България , ЕГН ********** чрез неговата майка и законна представителка Н.Е.
против Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи , ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление – гр.София за заплащане на сумата от 100 000 / сто хиляди/ лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди за причинени болки и страдания
вследствие смъртта на баща му Н. М. Е. при ПТП на 11.06.2018 г., изразяващи се
в мъка , душевни страдания, стрес , липса на морална подкрепа , емоционална
връзка, бащина любов и грижа , както и иска
за заплащане на сумата от 10 000 / десет хиляди/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания от получените от ПТП травми ведно със законните
лихви върху двете суми считано от 11.06.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските
автомобилни застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати
на Н. Е., гражданка на Република
Турция, ЕГН – Р.Т. **** законната лихва
върху изплатената й на 11.05.2020
г. сума от 90 000 лв. обезщетение
считано от 29.11.2019 г. до датата на
изплащането - 11.05.2020 г., като претенцията за заплащане на законна лихва
считано от 11.06.2018 г. до 29.11.2019 г. -
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските
автомобилни застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати
А.Е.Е., гражданин на Република Турция, ЕГН – Р.Т. ****, гражданин на
Република България , ЕГН ********** чрез
неговата майка и законна представителка Н.Е.
законната лихва върху изплатената
й на 11.05.2020 г. сума от 100 000 лв.
обезщетение считано от 29.11.2019 г. до
датата на изплащането - 11.05.2020 г., като претенцията за заплащане на законна лихва
считано от 11.06.2018 г. до 29.11.2019 г. -
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските
автомобилни застрахователи , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София да заплати
Ю.Е.Е., гражданин на Република Турция, ЕГН – Р.Т. ****, гражданин на
Република България , ЕГН ********** чрез
неговата майка и законна представителка Н.Е. законната лихва върху изплатената й на 11.05.2020 г. сума от 100 000 лв. обезщетение считано
от 29.11.2019 г. до датата на
изплащането - 11.05.2020 г. ., като претенцията за заплащане на законна лихва считано от 11.06.2018
г. до 29.11.2019 г. - ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА
Н.Е. , А.Е.Е. и Ю.Е.Е. да
заплатят на Националното бюро на Българските автомобилни застрахователи сумата
от 19 240 / деветнадесет хиляди двеста и четиридесет/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи , ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление – гр.София да
заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 532/ петстотин тридесет и
два/ лева – дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: