№ 338
гр. Разград, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330102086 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от “БАНКА ДСК” АД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията при МП с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Московска”
№ 19, представлявана от С.П.П., упълномощена от изпълнителните директори
Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л. с нотариално заверено пълномощно с рег. № 9571 и peг. №
9572, том 3, акт № 162 от 01.07.2019 г. на пом. нотариус по заместване И. С.
при нотариус М. Ш. с рег. № 042 на НК София, съдебен адрес: гр. Разград, ул.
”Св. св. Кирил и Методий” № 19, срещу ответника Р. Р. Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *******************. Ищецът моли съда да признае за
установено съществуването към 22.10.2020 г. на паричното вземане на „Банка
ДСК“ АД срещу Р. Р. Р., произтичащо от договор за кредит от 03.04.2018 г.,
за сумите: 4 508,04 лв. (четири хиляди петстотин и осем лева и четири
стотинки), представляващи дължима главница ведно със законната лихва
върху вземането считано от 22.10.2020 г. до окончателното му изплащане;
573,37 лв. (петстотин седемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки) -
дължима договорна лихва за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г.; 370,30
лв. (триста и седемдесет лева и тридесет стотинки) - лихвена надбавка за
периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г.; 1,26 лв. (един лев и двадесет и шест
стотинки) - лихвена надбавка за периода от 21.10.2020 г. до 21.10.2020 г.;
0,19 лв. (деветнадесет стотинки) - дължима застраховка за периода от
16.08.2018 г. до 20.10.2020 г.; както и сумите: 109,06 лв. държавна такса и
сумата в размер на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли се съда
за остави в сила Заповед за незабавно изпълнение от 23.10.2020 г. и
изпълнителен лист от 23.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1705/2020 г. по описа на
Районен съд - Разград, с които ответникът е осъден да заплати гореописаните
суми. Моли се съда да осъди ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД и
1
направените по настоящото производство разноски.
Ищецът сочи, че на 03.04.2018 г. “Банка ДСК“ АД сключила с
ответника Договор за кредит, съгласно който представила на
кредитополучателя кредит в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева). Кредитът
бил усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Поради
допусната забава в плащанията на уговорените месечни вноски била
изпратена покана-уведомление до длъжника чрез ЧСИ Д.Д., с което банката
уведомила длъжника, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем.
Поканата е връчена на ответника чрез негов роднина - неговата баба. След
това ищецът депозирал до Районен съд – Разград заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от
ГПК и на 23.10.2020 г. Районен съд - Разград издал чрез заповедта/осъдил
чрез изпълнителния лист ответника да заплати следните суми: 4 508,04 лв. -
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от
22.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 573,37 лв. -
дължима лихва за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г., сумата 370,30 лв. -
лихвена надбавка за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г., сумата 1,26 лв. -
лихвена надбавка за периода от 21.10.2020 г. до 21.10.2020 г.; 0,19 лв. -
дължима застраховка за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г., както и
109,06 лв. за държавна такса и 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист ищецът подал молба за
образуване на изпълнително дело № 697/2020 г. при ЧСИ Д.Д. с рег. № 762 на
КЧС. Ищецът получил съобщение за невъзможността длъжникът да бъде
уведомен лично за предприетите от страна на банката действия по събирането
на вземането, поради което в указания от съда срок е предявил ИМ, след
депозираното на която е образувано настоящото производство.
Ищецът прави доказателствено искане прилагане като писмени
доказателства на всички приложени документи към ИМ, присъединяване на ч.
гр. д. № 1705/2020 г. по описа на съда, като изрично се прави изявление, че
желаят да се ползват от съдържащите се в него доказателства. Моли се съда
да допусне съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за писмен отговор ответникът не депозира такъв.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба (л. 44), и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в
този смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата
молба по реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответника е получил
лично. Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда от 03.05.2022 г. и в призовките, изпращани на
ответника за насроченото съдебно заседание. Ищцовата страна е направила
изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Ето защо съдът счита, че са изпълнени
условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
2
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на
исковете, предявени на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 за съществуване на претендираните от
ищцовото дружество срещу ответника парични вземания, за които на
23.10.2020 г. са издадени Разпореждане № 3446, с което е допуснато
незабавно изпълнение на задължението, Заповед № 3099 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и и
изпълнителен лист по Частно гражданско дело № 20203330101705 по описа
на за 2020 г. Районен съд - Разград. Искът за установяване на парично
вземане при условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК на
22.10.2020 г., считано от която дата е дължима и претендираната от ищеца в
заповедното производство законна лихва за забава върху главното
задължение до окончателното му погасяване (арг. чл. 86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
780,32 лв. (седемстотин и осемдесет лева и 32 стотинки), от които: 280,32 лв.
(двеста и осемдесет лева и 32 стотинки) за заплатената държавна такса по
образуване на делото, от тях 109,06 лева – заплатени при образуване на
заповедното производство и 171,26 лв. (сто седемдесет и един лева и 26
стотинки) – доплатени при образуване на исковото производство и 500,00
(петстотин) лева – адвокатско възнаграждение, от които 150,00 лева по
заповедното, а останалите 350,00 (триста и петдесет) – по исковото. Тези
разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 259,06 лв. (двеста
петдесет и девет лева и шест стотинки) по заповедното производство и общо
521,26 лв. (петстотин двадесет и един лева и 26 стотинки) по исковото
производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а
от ТЗ , че ответника Р. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*******************, дължи на ищеца “БАНКА ДСК” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19,
представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и А.Р.Ж.Л., следните
суми във връзка с издадената срещу ответника Заповед № 3099 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по Частно
гражданско дело № 20203330101705 по описа на за 2020 г. Районен съд -
Разград: 4508,04 лв. (четири хиляди петстотин и осем лева и четири
стотинки), представляващи дължима главница по Договор за кредит Експресо
3
№ 321005179150 от 03.04.2018 г. и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2020 г. до окончателното изплащане; 573,37 лв.
(петстотин седемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи дължима договорна лихва за периода от 16.08.2018 г. до
20.10.2020 г.; 370,30 лв. (триста и седемдесет лева и тридесет стотинки),
представляващи лихвена надбавка за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020
г.; 1,26 лв. (един лев и двадесет и шест стотинки), представляващи лихвена
надбавка за 21.10.2020 г.; 0,19 лв. (деветнадесет стотинки), представляващи
дължима застраховка за периода от 16.08.2018 г. до 20.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Р. Р., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******************, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, представлявано от изпълнителните директори Ю.Б.Г. и
А.Р.Ж.Л.:
- 259,06 лв. (двеста петдесет и девет лева и шест стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело
№ 20203330101705 по описа на за 2020 г. Районен съд - Разград и
- сумата от 521,26 лв. (петстотин двадесет и един лева и 26 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на основание чл.
240, ал. 1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението - може
да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 20203330101705 по описа на за 2020 г. Районен съд -
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4