Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.05.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14471 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и следващи от ГПК.
С решение №81361 от 02.04.2019г.,
постановено по гр.дело №17053/2014г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, поправено с
решение от 01.10.2019г., М.Г.П. с ЕГН**********
и Е.П.П. с ЕГН********** са осъдени да заплатят на С.Г.Г. с ЕГН**********, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД по
658,05 лева всеки от тях, представляващи увеличена стойност на втори етаж, находящ
се в жилищна сграда в гр.София, кв.“Орландовци“, ул.“*********, вследствие на
направени през м.04- м.07.2009г. от В.Г.П. подобрения в този имот, ведно със
законната лихва от 02.04.2014г. до изплащане на сумите, както и по 94,44 лева
всеки от тях, представляващи увеличена стойност на дворното място, вследствие
на направени през същия период от В.Г.П. подобрения, ведно със законната лихва
от 02.04.2014г. до изплащане на сумите, като са отхвърлени исковете за
подобрения на втория етаж за разликата над 658,05 лева до претендираните
1709,31 лева от всеки от ответниците. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца 455,27 лева разноски, а ищецът- да заплати на ответниците 437,11 лева за разноски, съразмерно на
уважената, респективно- на отхвърлената част от исковете.
Срещу така
постановеното решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответниците М.Г.П.
и Е.П.П.. Жалбоподателите поддържат, че искът е
недопустим, тъй като с влязло в сила решение в производство за съдебна делба
имотът е поделен между наследодателката им и ищеца,
като имотът е възложен в дял на първата и искът с правно основание чл.346 от ГПК е преклудиран. Оспорват заключението на приетата
в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза. Молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете-
отхвърлени.
В
подадения в срок отговор ищецът С.Г.Г. оспорва въззивната жалба на ответниците като неоснователна. Излага съображения в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
С
определение от 11.08.2020г. по настоящото дело на мястото на починалия по време
на въззивното производство жалбоподател и ответник М.Г.П.
са конституирани наследниците му по закон Г.М.П. с ЕГН********** и М.М.П. с ЕГН**********.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към
подробните мотиви на първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Във връзка с наведените във въззивната
жалба твърдения, настоящият състав намира за необходимо да добави следното:
Когато някой от съсобствениците
е извършил подобрения в съсобствения имот в
качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на другия съсобственик, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат
по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието
на останалите съсобственици. При наличието на такова съгласие съделителят отговаря съразмерно дела за реално извършените
разходи по чл. 30, ал. 3 ЗС, независимо от евентуално увеличената стойност на
имота, която може да е по-малка от стойността на направените разходи. Ако е
нямало съгласие - отговорността е по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие (чл.61, ал.2 ЗЗД) за увеличената стойност на имота, вследствие на
тези СМР според дела му. Ако съсобственикът изрично се е противопоставил- в
размер на по- малката стойност измежду направените от страната разходи и
увеличената стойност на имота ( чл.61, ал.3, вр.чл.59 ЗЗД). Тези искове могат да бъдат предявени както в рамките на производството по
съдебна делба на имота (чл.341 и следващи от ГПК), така и извън него. Когато се
предявяват в делбеното производство, приложима е
разпоредбата на чл.346 от ГПК и правото за предявяването им в това производство се преклудира с приключване на първото заседание след допускане на делбата. Преклудирането на правото да се предявят претенциите по
сметки в делбеното производство обаче не преклудира правото на съсобственика да предяви претенциите
си за извършени подобрения в отделно производство, както е в случая. Нормата на
чл.346 от ГПК има за цел дисциплиниране на страните в делбеното
производство и очертаване предмета на спора във втората фаза на съдебната
делба, без да засяга материалното право на извършилия подобрения в съсобствен имот да претендира обезщетение за тези
подобрения в рамките на самостоятелен процес.
Изложените във въззивната жалба съображения и възражения относно
заключението на вещото лице по СТЕ са неоснователни. Вещото лице е изготвило
заключението си въз основа на приетите по делото писмени доказателства и след
извършен оглед на място и правилно е кредитирано от първостепенния съд относно
установените и от показанията на разпитаните свидетели подобрения в имота,
който е бил съсобствен към момента на извършване на
същите.
Както правилно е преценил и
първостепенният съд, при доказателствена тежест на
ищеца, по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са знаели за извършваните от наследодателката на ищеца подобрения в съсобствения
имот и че не са се противопоставили на извършването им. Следователно, както бе
посочено и по-горе, отношенията между страните се уреждат съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.2 ЗЗД и ищецът има право да получи по-малката сума измежду
увеличената стойност на имота и реално направените разходи.
Предвид изложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено изцяло.
По разноските:
При този
изход на спора на ответника по въззивната жалба
следва да бъдат присъдени направените във въззивното
производство разноски за възнаграждение на един адвокат и на назначения особен
представител на ответника М.П. в общ размер 572,50 лева.
По така изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №81361 от 02.04.2019г., постановено по гр.дело №17053/2014г. по
описа на СРС, ГО, 51 с-в.
ОСЪЖДА Е.П.П. с ЕГН**********,
Г.М.П. с ЕГН********** и М.М.П. с ЕГН********** да
заплатят на С.Г.Г. с ЕГН********** сумата от 572,50
лева (петстотин седемдесет и два лева и 50 стотинки)- разноски във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/