Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48
гр.
Силистра, 12 октомври 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на заместник окръжния
прокурор при ОП-Силистра Теодор Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 44 по описа на
съда за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е касационна жалба от
Началник група към ОДМВР – Силистра, Сектор „Пътна полиция“, срещу Решение № 68
от 26.04.2023 г. по АНД № 58 по описа за 2023 г. на Районен съд – Силистра, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-1099-000027 от 20.01.2023
г. на началник група в ОДМВР – Силистра, Сектор „Пътна полиция“.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон -
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развива подробни съображения за
незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, че правото на защита на санкционираното лице в
досъдебната фаза на административнонаказателното производство е било накърнено
в резултат на това, че не му е назначен преводач. Моли за отмяна на съдебното
решение и за потвърждаване на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли след отмяна на съдебния акт делото да се върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С.А.Д. от с. Остров, окръг Констанца,
Република Румъния, действащ чрез адв. В.В. ***, оспорва касационната
жалба и моли за отхвърлянето ѝ, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Заместник
окръжния прокурор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
обжалване е решение на районния съд, отменящо НП №
23-1099-000027 от 20.01.2023 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, Сектор
„Пътна полиция“, санкциониращо
румънския гражданин С.Д. с административни
наказания глоба в размер на 2000 (две
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
От
фактическа страна пред съда е
установено, че на 20.01.2023 г., към 1.00 часа през нощта, румънският гражданин
А.Д., при управлението на л. а. "Опел Астра" с рег. № ***, бил спрян
за проверка от полицейски патрул в центъра на гр. Силистра. В автомобила заедно
с водача пътували и двама негови приятели, единият от които бил собственик на
автомобила. След като установили, че младежите са румънски граждани, проверяващите
преценили, че следва да повикат тяхна колежка, която говори румънски език.
Междувременно със знаци показали на водача да излезе от автомобила и да отиде
зад него, където му бил направен личен обиск. Пристигнали още две полицейски
коли - св. Т. - мл. автоконтрольор, който бил повикан от първия патрул
поради преценката, че водачът следва да бъде проверен за алкохол и употреба на
наркотични вещества, и още един екип от ООР, включващ служителката Г.
И.. Чрез знаци и използване на Гугъл преводач от св. Т.
и действия по превод от посочената служителка водачът разбрал, че следва да
бъде тестван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. Чрез
преводача на мобилния телефон и с включване в превода на служителката И.
на водача било казано, че трябва да бъде тестван за употреба на наркотици. Д.
посочил, че взема хапчета и/или хранителни добавки на растителна основа,
разбрана от полицейските служители като канабис, марихуана или нещо такова, и
затова посочил, че няма да прави тест. На място му бил съставен АУАН № 107 /
20.01.2023 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че отказва да
бъде изпробван с техническо средство "Drug Test 5000" за
употреба на наркотични вещества с техническо средство. Издаден бил талон
№127323/20.01.23 г. за медицинско изследване с посочено време за предоставяне
на кръвна проба 45 минути, връчен на водача в 02.45 часа. Било е установено, че
св. Т. е изписал съдържанието на акта, на талона за медицинско изследване и
имената на водача, като на последния само е било посочено къде да се подпише,
без да е бил наясно със съдържанието на документите. След това тримата младежи
от Румъния с автомобила отишли с полицейските служители от трите патрула до
РУ-Силистра, където останали да чакат до започване на работното време на
институцията, за да бъде издадено НП. След 8.00 часа ва 20.01.2023 г. св. В.
- заклет преводач от румънски език, бил уведомен от АНО да съдейства за превода
на вече издаденото НП (процесното), в което било отразено посоченото в АУАН
съдържание, като във фактическата рамка на административното обвинение е
добавено, че водачът не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. При връчването на НП в периода около 9.00-10.00 ч. в сградата на
РУ, съдържанието на същото, заедно със съдържанието на акта са били преведени
на румънския гражданин.
При така
установените факти по делото съдът е коментирал, че АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това органи, но при допуснати процесуални нарушения, довели до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че
румънският гражданин е разбрал съдържанието на акта едва при връчването на
наказателното постановление, с което е бил лишен от възможността да направи
възражения и да даде обяснения, която е гарантирана дори в хипотезата на чл.
44, ал. 4 от ЗАНН, регламентираща особени правила за провеждане на
производството срещу лица без постоянен адрес в страната. Приел е също, че
никъде в АУАН, в издадения талон или НП не е посочено, че при извършване на
процесуалните действия е присъствало определено лице, с чието съдействие е
извършен превод на разбираем за чуждия гражданин език, което е в разрез с
правилото на чл. 55 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН. Акцентирал е, че липсват
доказателства в преписката, че чуждият гражданин е отказал да даде кръвна
проба, нито е установено, че талонът е преведен, за да знае лицето, че може да
предостави такава проба, нито е удостоверен такъв отказ от актосъставителя или
друго компетентно длъжностно лице, поради което описаното във фактическата част
на обвинението в НП съставомерно обстоятелство, че лицето не е изпълнило
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване, не съответства на
обективното фактическо положение, респ. не е несъмнено, че е осъществен състава
на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По тези съображения наказателното
постановление е отменено.
Така
постановеното решение е правилно, като съображенията на настоящата инстанция съвпадат
частично с изложените от въззивния съд.
Първоинстанционният
съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че в
производството по издаването на санкционния акт е допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на уличеното лице.
Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства,
като единствено съображението за приложение на чл. 55 от НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН в досъдебната фаза на производството не се споделя от настоящия съдебен
състав, но без това да променя крайния решаващ извод. По силата на препращащата
разпоредба на чл. 84 от ЗАНН изискването за назначаване на преводач по чл. 55,
ал. 4 НПК важи само за производството за обжалване пред съд. В посочената
разпоредба на НПК са транспонирани разпоредбите на Директива 2010/64/ЕС на ЕП и
на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, в чл. 1, параграф трети на която е предвидено, че когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата
да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В този
смисъл са и изрично изложените съображения в т. 27 от преамбюла на директивата,
касаещи пътнотранспортните нарушения. Това разбира се не означава, че при
съставянето на АУАН против чужди граждани същите нямат право да разберат в какво
са обвинени, което право им е гарантирано с разпоредбата на чл. 1 на ЗАНН.
Задължението за съблюдаването на това право тежи именно върху актосъставителя,
който следва да вземе мерки, независимо дали чрез назначаване на преводач,
извършване на личен превод или използването на езиковите познания на друг
служител или свидетел, на чуждия гражданин да стане ясно съдържанието на акта,
респ. на съдържанието на правата и задълженията му, което следва да е надлежно
удостоверено. Ако това право е било осуетено или съществено ограничено, то би било
налице съществено нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай
първоинстанционният съд правилно е заключил, че на практика преди връчването на
наказателното постановление чуждият гражданин, посредством Гугъл преводач и с помощта
на св. И.,
чиито езикови познания на румънски не са били безупречни, е разбрал само, че е бил поканен да бъде
тестван за
употреба на наркотици с техническо средство "Drug Test 5000",
което той е отказал да стори и за което му е написан АУАН. В същото време е бил
накаран да подпише акта и издадения му
талон за медицинско изследване без да е бил наясно със съдържанието на
документите, а следователно е бил в неведение къде и до какъв срок следва да се
яви за вземане на кръвна проба за лабораторно изследване, както и какви са
последиците от неявяването му в указаното болнично заведение. Ето защо не може
да се приеме, че за водача е възникнало задължение за изпълнение на предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване, от което той виновно се е
отклонил и за което следва да отговаря съгласно чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. А
след като това е така, следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд
за незаконосъобразност на санкционния акт поради допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването му.
Във връзка с
гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК на ответната
страна следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер
на 400 лева и са формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение.
Разноските следва да се възложат на ОДМВР – Силистра, доколкото същата е
юридическото лице, с структурата на което органът осъществява своите правомощия
(§1, т. 6 от ДР на АПК).
Водим от
горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 68 от 26.04.2023 г. по АНД № 58 по описа за
2023 г.
на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА ОД
МВР- Силистра да заплати на С.А.Д.
от с. Остров, окръг Констанца, Република Румъния, направените по делото
разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.