ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 604
гр. Благоевград, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500571 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по 2 жалби.
Първата е от адвокат С. Г., особен представител на М. Б. Т., и с нея се атакува
решение № 82 от 13.02.2024 г., постановено по гражданско дело № 2220 от 2022 г.
на Районен съд Благоевград, в частта, с която уважени установителните
претенции на „Б“ АД за парични вземания по договор за кредит за текущо
потребление от 26.03.2018 г. Твърди се, че въпросното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Изводите на PC Благоевград били неправилни. Съгласно чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, банката можела да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъдел обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполагало
изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент били настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. В случая М. Т. не била надлежно уведомена за обявената от
банката предсрочна изискуемост на кредита поради забава в плащанията над 90
дни, съгласно чл. 18.2 от общите условия, неразделна част от сключения договор
1
за кредит за текущо потребление, като РС Благоевград неправилно приел, че е
настъпила изискуемостта на вземането. Ответникът притежавал качеството
„потребител“. Договорът не бил индивидуално уговорен, поради което неговите
клаузи били нищожни. Неправилни били мотивите от страна на PC Благоевград,
че не е налице неравноправна клауза. Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя, като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора до
края на срока на действие на същия, била необосновано висока и неясна.
Несъмнено било, че като предварителни и едностранно формулирани от
кредитора, клаузите на общите условия за сключване на съответния вид кредитен
договор, относими за неопределен период от време и неопределен кръг правни
субекти, също не били индивидуално уговорени. Клаузата на чл. 7.2.4 от общите
условия към договора за кредит била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожна се явявала и клаузата на чл. 18.1 от общите условия, съгласно която при
забава на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорен
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Същата била нищожна, тъй като определянето на размера на уговорената
наказателна лихва противоречало на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 33 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът имал право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно ЗПК ограничил възможността кредиторът да събира лихви и
неустойки при неизпълнение на кредитополучателя на задълженията му по
договора за кредит, до възможността да претендира обезщетение за забава в
размер, който не надвишава размера на законната лихва. Ето защо клауза за
дължимост на санкционираща лихва в размер, по-голям от законната лихва,
противоречала на закона и се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗДог. Моли се за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната
му част и отхвърляне на съответните претенции на банката.
„Б“ АД обжалва акта на районния съд в частта, с която искът за договорна
2
/възнаградителна/ лихва е отхвърлен за разликата над уважената част от 34842,67
лв. до пълния претендиран размер от 6611,16 лв. Съдът приел, че, видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, дължимата
сума по споменатия иск е в размер на 3842,67 лв., поради което и уважил
претенцията до посочения от вещото лице размер. Този извод на съда бил
неправилен и не съответствал на установеното от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. Вещото лице изчислило размера на задължението за
договорна /възнаградителна/ лихва за претендирания с исковата молба период в 2
варианта: 1 - при лихвен процент 8,15 % /уговорен в т. 8 от договора и при
спазване на условията за ползване на преференции/, и 2 - при лихвен процент
13,38 % /при нарушаване на условията за ползване на преференции/. Съгласно
стр. 14 от заключението, размерът на задължението за договорна
/възнаградителна/ лихва по вариант 1 бил 3842,67 лв., а по вариант 2 - 6611,16 лв.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание от 16.01.2024 г., същото
потвърдило, че поради неизпълнение на условията за ползване на преференции,
считано от 25.02.2020 г., лихвеният процент по договора се увеличил от 8,15 % на
13,38 % и размерът на договорна /възнаградителна/ лихва за претендирания с
исковата молба период бил 6611,16 лв. Фактът, че първоначално уговореният
преференциален лихвен процент е променен поради неспазване на условията за
ползването му и в този случай размерът на договорна /възнаградителна/ лихва за
претендирания с исковата молба период е 6611,16 лв., пояснен от вещото лице в
съдебно заседание, не бил съобразен от съда при решаване на въпроса относно
размера на задължението за договорна /възнаградителна/ лихва. По делото бил
представен договор за кредит за текущо потребление от 26.03.2018 г., заедно с
общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, договор за
залог върху вземания от 26.03.2018 г., погасителен план, условия по кредитна
програма „ДСК Практика“, неразделна част от договора. Видно от съдържанието
на договора, „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, предоставило на М. Б. Т., като
кредитополучател, кредит в размер на 20 000 лева и със срок за издължаване от
120 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно т. 5 от договора, кредитът се
погасявал с месечни вноски /главница и лихва/ съгласно погасителен план, който
съдържал информация за общата сума, дължима от кредитополучателя, с падежна
дата на издължаване на месечните вноски 25-о число на месеца. В т. 7 от договора
страните постигнали съгласие кредитът да се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 8,15 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността
на 6-месечен SOFIBOR - 0,163 %, който при отрицателна стойност се приемал със
3
стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,987 %, при
изпълнение на условията по програма „ДСК Практика“, подробно описани в
приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят
губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката съгласно
условията. Максималният размер, който можел да достигне лихвеният процент в
резултат от неизпълнение на условията, бил променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечния
SOFIBOR към съответната дата, и фиксирана стандартна надбавка. При
изслушване на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, а и от
заключението на същото, неоспорено от страните, се установило неизпълнението
на условията за ползване на преференциален лихвен процент и размерът на
задължението за договорна /възнаградителна/ лихва в този случай. Моли се за
отмяна на съдебното решение в атакуваната му част и уважаване на иска в
неговия пълен размер.
Банката е подала и отговор на жалбата от особения представител. В него се
поддържа тезата, че предсрочната изискуемост на кредита е била надлежно
обявена на длъжника чрез ЧСИ Б В. По делото били приети като доказателства
покана-уведомление с изх. № 0020-20-01385 от 30.03.2022 г., разписка, справка от
НБД „Население“, справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори и протокол за удостоверяване връчване на книжа, видно от които
поканата-уведомление е връчена чрез залепване на уведомление на 17.05.2022 г.,
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, извършено след три поредни посещения на адреса
на длъжника - на 31.03.2022 г., 17.04.2022 г. и 02.05.2022 г., при които същият не е
бил открит. Не било установено и длъжникът да работи. Процедурата по
залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК била спазена, поради което
изводът на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост е обявена на
ответника чрез залепване на уведомление от ЧСИ, бил правилен. Претенцията за
обезщетение за забава по чл. 18.1 от общите условия към договора за кредит била
формирана като наказателна надбавка от 10 % /който процент не надхвърлял
размера на законната лихва за забава, която би се дължала при липса на уговорена
неустойка за забава между страните/, и то единствено върху непогасените вноски
по главница към датата на подаване на исковата молба, и следвало да бъде
уважена, доколкото и самото искане за присъждане на непогасените вноски по
главница към датата на подаване на исковата молба е уважено. Дори да се
приемело, че клаузата на чл. 18.1 от общите условия е нищожна, то следвало да се
4
приложи чл. 26, ал. 4 от ЗЗДог и да се замести по право тази нищожна според съда
договорна клауза с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗДог, и съдът да присъди в полза на
ищеца законната лихва върху присъдените главници за процесния период. Актът
на първата инстанция бил правилен в обжалваната от особения представител част
и трябвало да бъде потвърден.
Жалбите и отговорът са редовни и допустими. С тях не са направени процедурни
и/или доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито заседание по делото, което да се проведе на 04.07.2024 г. и
да започне в 09:00 ч.
На страните ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на настоящия съдебен акт, а на
особения представител - и копие на отговора, подаден от банката.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5