Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., ……06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 9148 по описа за 2020г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 121443 от 15.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 28215/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 165
състав, е отхвърлен предявеният от П.В.К. иск с правна
квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника З. „Л.И.“ АД за сумата от
4 884,00 лева, представляваща част от застрахователно обезщетение за
стойността на претърпял тотална щета при пътно – транспортно произшествие на
23.08.2018г. в гр.С.,*** и бул.“И.И.И.“, мотоциклет марка „Ямаха Х“ макс 3000,
с рег.№ *******, по вина на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259,
ал.1 ГПК решението е обжалвано в цялост с
въззивна жалба от ищеца П.В.К., чрез надлежно упълномощения му процесуален
представител адв.С.Н. – САК, с доводи за неговата неправилност и
необоснованост. Конкретно се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал
до извода, че ищецът е допринесъл за настъпване на пътно – транспортното
произшествие, като е приел наличие на съпричиняване от негова страна,
респективно е намалил дължимото му обезщетение с 30%. Счита, че от събраните в
производството доказателствени средства безпротиворечиво се установява, че застрахования
при ответното дружество водач има вина за настъпването на процесното ПТП, като е
навлязал с лекия си автомобил в насрещната лента за движение на урегулирано
кръстовище, предприел е маневра ляв завой и не е пропуснал движещия се направо
мотоциклет, управляван от ищеца, без да се убеди, че не създава опасност за
движението. Отделно от това навежда, че ищцовата страна не е нарушила правилата
за движение по пътищата, напротив – в момента на настъпване на пътно –
транспортното произшествие се е движил с разрешена скорост за движение в
градски условия – 40 км/ч., като при такова правомерно движение за последния не
съществува задължение да управлява мотоциклета със скорост, която би му
позволила да спре при възникване на опасност на пътя, още повече, че ударът за
същия е бил непредотвратим, независимо от това с каква скорост се е движил той.
На следващо място намира, че първостепенният съд неправилно е кредитирал заключението
на изготвената по делото експертиза, в частта, в която вещото лице е определило
20% запазени части, доколкото последният нито е видял тези запазени части, нито
дали същите са в състояние евентуално да бъдат продадени и на каква цена биха
се продали. Счита, че при наличието на тотална щета изобщо се изключва
наличието на запазени части на увреденото МПС, доколкото смисълът на
застраховката е да може да се купи имущество от същия вид и на същата стойност.
По изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно, респективно исковите претенции да
бъдат уважени изцяло като основателни. Претендират се разноски по представен по
реда на чл.80 ГПК списък за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД, посредством процесуален представител с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който се поддържа становище за нейната
неоснователност и необоснованост, като се излагат съображения за правилност на
първоинстанционния съдебен акт. Конкретно се поддържа, че ищецът е управлявал
процесния мотоциклет със скорост, която макар и под разрешената, е била
несъобразена с пътното поведения на другите участници в движението, същото
изводимо от приетото без възражения от страните заключение на назначената в
производството съдебна авто – техническа експертиза. В този смисъл с действията
си, ищцовата страна е допринесла за настъпването на вредоносния резултат в
степен, правилно определена от съда. Отделно от това намира, че твърдението за
липса на запазени части по процесния мотоциклет не кореспондира със събраните
по делото доказателствени материали, поради което и същото е изцяло
неоснователно. По тези съображения
моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски съобразно представен по реда на чл.80 ГПК списък.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал.3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта -
в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да
разгледа доводите във връзка с неговата правилност.
СРС, 165 състав, е бил сезиран
с осъдителен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 КЗ. Визираната правна норма урежда
и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице, е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност.
Фактическият състав,
от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1). застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2). наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника - застраховател.
От представения по
делото констативен протокол за ПТП № К –
554 от 23.08.2018г., се установява, че
на 23.08.2018г. около 11:30 часа в
гр.С., лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№*******, се е движил по бул.“Тодор
Александров“ с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към центъра на
града. На кръстовището с бул.“Иван Иванов“ водачът на лек автомобил „Хюндай
Елантра“ с рег.№******* предприел маневра „ляв завой“ на регулирано със светофарна
уредба кръстовище. В същия момент светофарната уредба пропуснала и насрещно
движещите се направо автомобили, които водачът на л.а. „Хюндай Елантра“ не
пропуснал и реализирал ПТП с движещия се срещу него в средната от три ленти за
движение водач на мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ *******, управляван от П.В.К..
Не е налице спор
между страните в производството, а и с определение на първоинстанцияоония съд №
305498 от 18.12.2019г., постановено по реда на чл.140 ГПК са отделени като
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№******* е била застрахована при
ответника З. „Л.И.“ АД, че на
23.08.2018г. при ПТП в гр.С., мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ ******* е претърпял
тотална щета, както и обстоятелството, че в резултат на същата от страна на
ответника в полза на ищеца в производството е изплатена сумата в размер на
6 216,00 лева обезщетение за претърпените вреди.
Представен е по
делото Договор за покупко – продажба от 14.08.2018г., сключен между „Мотодинамикс“
ЕООД, в качеството на продавач, и П.В.К., в качеството на купувач, по силата на
който продавачът се задължил да продаде и прехвърли на купувача правото на
собственост върху мотоциклет „Ямаха Х – Мах 300“, срещу заплащане от страна на
купувача на угорена цена в размер на 11 100,00 лева с ДДС.
Приложено и прието
е по делото в първоинстанционното производство копие на свидетелство за
регистрация, част I, на мотоциклет „Ямаха Х – Мах 300“ с рег.№ *******, с
отбелязване за прекратена регистрация на 02.11.2018г., поради тотална щета,
както и Удостоверение рег.№ 184134006402, издадено от МВР, Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, че провозно средство „Ямаха Х – Мах 300“ с рег.№ ******* за
периода от 14.08.2018г. до 02.11.2018г. е било собственост на П.В.К..
Установява се от
представеното по делото наказателно постановление № 18 – 4332 – 018302 от
26.09.2018г. на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, че за причиненото на 23.08.2018г.
около 11:30 часа в гр.С. пътно – транспортно произшествие с мотоциклет „Ямаха“
с рег.№ *******, водачът на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№******* е
наказан по административен ред, поради нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП.
От заключението на назначената
и приета без възражения от страните в първоинстанционното производство съдебна автотехническа
експертиза се установява, че: 1). На 23.08.2018г. около 11:30ч. в гр.С., мотоциклет
марка „Ямаха Х Макс 300“ с рег.№ *******, се е движил по бул.“Тодор Александров“,
с посока от ул.“Опълченска“ към бул.“Константин Величков“. Бул.“Тодор
Александров“, непосредствено преди кръстовището с ул.“Инж.Иван Иванов“, бил
предназначен за движеие на ППС в двете посоки, като за всяка посока имало по
едно платно, отделени помежду си с разделителен остров. Всяко от платната имало
по три ленти за движение на ППС. Мотоциклетът се движел в средната лента, със
скорост около 40 км/ч. Кръстовището било регулирано със светофарна уредба,
работеща в нормален режим. Пътното платно било сухо, без неравности, видимостта
била добра. За посоката на движение на мотоциклета, когато той приближавал
кръстовището и при навлизането в него, светел разрешителен зелен сигнал за
преминаване през кръстовището. В същия момент по бул.“Тодор Александров“, но в
платното за насрещно движение – посока от бул.“Константин Величков“ към
ул.“Опълченска“, в лявата лента, се движил лек автомобил „Хюндай Елантра“ с
рег.№*******. На кръстовището с ул.“Инж.Иван Иванов“, водачът на лекия
автомобил искал да направи маневра „ завой наляво“, поради което спрял в лявата
лента, тъй като светел червен забранителен сигнал на светофарната уредба и
подал сигнал с ляв пътепоказател, като бил първи автомобил в тази лента. След
като светофарната уребда подала разрешителен сигнал, автомобилът започнал да се
движи наляво, като навлязал в платното за насрещно движение със скорост около
20 км/ч. и режим на ускорение, като не пропуснал движещия се направо
мотоциклетист в платното за насрещно движение на същия път. В момента на
навлизане на автомобила в платното за насрещно движение, мотоциклетът се
намирал на около 12 – 13 м. от мястото на удара, при опасна зона за спиране 23
м. При навлизане на автомобила в лентата на движение на мотоциклета, последвал
удар с предната част на последния в дясната част на л.а. в зоната между дясна
врата и задно дясно колело. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара
била 25 км/ч. Светофарната уредба е подала едновременно разрешен сигнал и за
двамата участници в ПТП, 2). Съгласно представения по делото проект за
организация на движението по бул.“Тодор Александров“, пътното платно по посока
на движение на мотоциклетът е съставено от три ленти, всяка от които с широчина
3 метра и велоалея с широчина 1 метър, като общата ширина на пътното платно е
10 метра, 3). Пътното платно и в двете ленти е с ширина 10 метра, 4). Мястото
на удара се намира на бул.“Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул.“Инж.Иван
Иванов“, 5). Бул.“Тодор Александров“ непосредствено преди кръстовището с ул.“Инж.Иван
Иванов“ е предназначен за движение на ППС в двете посоки, като за всяка посока
има по едно платно, отделени помежду си с разделителен остров, а кръстовището е
регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, 6). Мотоциклетът
се е движил по бул.“Тодор Александров“ в средната лента, 7). Преди настъпване
на произшествието, лекият автомобил се е намирал в лявата лента, откъдето
водачът е предприел маневра наляво, 8). При липса на знаци, които да я
ограничават, позволената скорост в процесния участък е 50 км/ч., 9). Към
момента на удара лекият автомобил се е движил със скорост от 25 км/ч., а
мотоциклетът със скорост 40 км/ч., 10). Към момента, в който лекият автомобил е
навлязъл в лентата на движение на мотоциклета, същият се е намирал на 12,5
метра от мястото на удара, 11). По делото няма данни за препятствия, които да
ограничават взаимната видимост на двамата водачи, 12). От сравнение на опасната
зона за мотоциклета и отстоянието му от мястото на удара, може да се направи
извод, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, 13). Към датата на настъпване на произшествието мотоциклет
„Ямаха“ е бил със срок на експоатация 9 дни от датата на първоначалната
регистрация на 14.08.2018г., 14). Действителната стойност на процесния
мотоциклет към датата на настъпване на произшествието възлиза на сумата от
11 045,00 лева, 15). Стойността на щетите по мотоциклет „Ямаха“ по средни
пазарни цени възлиза на сумата в размер на 10 437,07 лева, 16). За
процесния мотоциклет е налице тотална щета, 17). Стойността на запазените части
на мотоциклета е общо 20 %, 18). Стойността на дължимото обезщетение на
мотоциклет „Ямаха Х Макс 300“, определено при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, възлиза на сумата от 8 836,00 лева.
Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице по посочената експертиза доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като експертът е изследвал пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорил в пълнота на поставените му задачи.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното качество на свидетел
на И.Д.П.– водач на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№******* и участник в
процесното ПТП. Свидетелят е посочил, че бил с клиент в таксиметровата си кола
на светофара на бул.“Тодор Александров“, движейки се от кв.“Люлин“ към ул.“Инж.Иван
Иванов“, когато при подаден зелен сигнал на светофарната уредба и след като
видял, че откъм ул.“Одрин“ няма автомобили на светофара, навлязъл с ниска
скорост в кръстовището. Излага, че в същия момент светофарната уредба на
кръстовището за насрещно движение също подала зелен светлинен сигнал, като
непосредствено след това видял сянка – подал газ на автомобила и последвал удар
с процесния мотоциклет.
Показания в
производството е депозирал и свидетелят А.А.П.. Същият е изложил, че на
процесната дата се е движил с автомобила си от кв.“Люлин“ към центъра на града,
като спрял за ляв завой на кръстовището на бул.“Тодор Александров“ и „Инж.Иван
Иванов“ като втора кола зад таксиметров автомобил, поради червен светлинен
сигнал на светофарната уредба. От посоченото от свидетеля се установява, че
след като светофарната уредба подала зелен светлинен сигнал таксиметровата кола
навлязла в кръстовището и първоначално спряла, както е по правилник, след което
моторист, движещ се в средната лента на платното за насрещно движение, се
ударил в задната част на таксито.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите И.Д.П.и А.А.П.. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им
непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства, обуслови
крайния извод за тяхната достоверност. Показанията на свидетелите се
потвърждават и изцяло кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число и от приетото по делото заключение на изготвената експертиза,
същата неоспорена от страните.
Други релевантни за
спора доказателства, не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Спорните въпроси
между страните на етапа на въззивното производство са свързани с наличие на
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, респективно в какво процентно
съотношение, както и досежно дължимия размер на обезщетението за имуществени
вреди.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
а именно – реализирано застрахователно
събитие - ПТП от 23.08.2018г., предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска
отговорност" с валидно застрахователно покритие към датата на
произшествието, претърпени от ищеца П. Д.К. имуществени вреди, както и причинно – следствената им връзка с
процесното събитие.
При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда и
отмененият, и новият Кодекс на застраховането. Обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други. Следва да се отбележи също
така, че е налице формирана съдебна практика относно определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. „тотална щета“, при
която стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото
имущество. С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като
от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части – решение № 165 от 24.10.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения следва да намерят
приложение и в разглеждания случай, поради което и доводите на въззивника в
противоположния аспект съдът намира за изцяло неоснователни.
С оглед изложеното,
от размера на средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 11 045,00 лева, следва да се приспадне
стойността на запазените части, определена от експерта по назначената и приета
без възражения от страните в производството съдебна автотехническа експертиза –
на 20% от стойността му. Така размерът на дължимото застрахователно обезщетение
възлиза на сумата в размер на 8 836,00 лв.
На следващо място и
с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, вторият основен спорен по
делото въпрос засяга съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По този въпрос, настоящият състав намира
следното:
Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако
той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Граматическото и
логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат. Така е разрешен въпросът и в практиката на съдилищата. Според нея не
всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д.№
1/2014 г. на ВКС, ОСТК, за да е налице основание за прилагане на чл. 51, ал.2 ЗЗД, поведението на увредения следва да е в причинна връзка с настъпване на
самото ПТП или с поведението си пострадалият да е спомогнал за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на вредите. Поемането на
предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен
принос, който е противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното ПТП. За да намери приложение чл. 51, ал.2 ЗЗД в
разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са
идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.
Следователно,
съобразно трайно установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен
характер. Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно (така Решение
№ 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС). В
заключение следва, че за да се приеме, че е налице съпричиняване, което да
обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, следва да бъде доказано,
пълно и главно, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите от
произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на
вредите следва да е пряка.
В конкретиката на
настоящия случай и след преценка на събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в съвкупност, настоящата съдебна инстанция намира, че от
страна на ищеца в производството не е налице извършено противоправно поведение,
изразяващо се в нарушение на задълженията му по Закон за движение по пътищата, и
по конкретно неизпълнение на задължението му за движение със съобразена скорост
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която разпоредба задължава водачите
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните пътни
условия, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и
което поведение да се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. В тази връзка, установява се по делото, а и по отношение на същото не е
наличен спор между страните в производството, че процесното пътно – транспортно
произшествие е настъпило в населено място, в зоната на урегулирано кръстовище,
като при липса на други ограничения, ограничението на скоростта на пътните
превозни средства е била 50 км/час, а скоростта на водача – ищец към момента на
произшествието е била 40 км/ч., респективно същата е била в рамките на
разрешената такава. Установява се също така, че водачът на лек автомобил „Хюндай
Елантра“ с рег.№******* е излязъл внезапно на пътя на мотоциклетиста, като
същият в нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП е навлязъл в платното за насрещно
движение със скорост около 20 км/ч. и режим на ускорение, като не е пропуснал
движещия се направо мотоциклетист в платното за насрещно движение на същия път.
Последното, ведно с посоченото от експертът по изслушаната и приета в
първоинстанционното производство съдебна
автотехническа експертиза, че в момента на навлизане на автомобил „Хюндай
Елантра“ с рег.№******* в платното за насрещно движение, мотоциклетът се е намирал
на около 12 – 13 м. от мястото на удара, при опасна зона за спиране 23 м., респективно
е релевиран извод, че водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, съдът намира, че извършващият маневра „завой
наляво“ л.а. „Хюндай Елантра“ не е представлявал за ищеца предвидимо
препятствие. Съставът на въззивния съд, след като прецени установения по делото
механизъм на произшествието, конкретната пътна обстановка, територията на която
е станал инцидентът, мястото на удара, изчисленото отстояние, на което се е
намирал мотоциклетът в момента на навлизане на автомобила в пътното му платно, счита,
че ищецът не е имал възможност обективно и субективно да възприеме като
опасност за движението навлизането на л.а. „Хюндай Елантра“ с рег.№******* в
неговата лента за движение, поради което и доводите в противоположния аспект
съдът счита за неоснователни.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че по делото не се установява да е налице нарушение от страна
на ищеца или да е налице негово поведение, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, нито се установява причинна връзка между настъпилия
вредоносен резултат и поведението на пострадалия, поради което твърденият от
ответника принос от негова страна е недоказан.
При така
направените изводи, въззивният състав на съда намира, че не е налице основание
за намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния
резултат. Предвид неоснователността на възражението за съпричиняване,
застрахователното обезщетение за имуществени вреди в полза на ищцовата страна
следва да се присъди без да се приспада процент съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид последното
и при наличието на безспорните по делото данни, че от страна на ответното
дружество З. „Л.И.“ АД е извършено плащане в полза на ищеца на сумата в размер
на 6 216,00 лева – застрахователно обезщетение за увредения мотоциклет марка
„Ямаха Х“ макс 3000, с рег.№ *******, предявената искова претенция е
основателна за сумата в размер на 2 620,00 лева.
Относно периода на
лихвата за забава, дължима върху определеното обезщетение, съдът намира
следното:
За разлика от КЗ
/отм./, действащият към датата на застрахователното събитие и към момента КЗ /в
сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но
не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно Част
четвърта, Дял втори “Застраховане срещу вреди“, Общи изисквания за договорите
за застраховане срещу вреди от КЗ, в чл.390 е предвидено, че преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Пак в горепосочените части на КЗ, Глава 41, застраховане на гражданска
отговорност, според чл.429, ал.2, в застрахователното обезщетение по ал.1 се
включват и 1). пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане; 2). лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Според Част пета, дял Втори – Гражданска отговорност на автомобилистите – чл.
497 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1). изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2). изтичането на
срока по чл. 496, ал. 2, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
С оглед
горепосочените разпоредби на КЗ, следва да се релевира извод, че застрахователят
дължи лихва за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане.
Деликвентът по „Гражданска отговорност“ дължи лихви от увреждането съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, но застрахователят предвид чл. 429, ал. 3 от КЗ е ограничен в
началния момент от по-ранната от двете дати, като в случая е релевантна тази на
предявяване на претенция от увреденото лице към застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" и срока на произнасяне – 15 дневен. От друга
страна и предвид чл. 497 от КЗ, относимо към изпадане в забава на
застрахователя е и обстоятелството, дали същият е изискал документи от
увреденото лице по чл. 106, ал. 3 от КЗ /както в конкретния казус/. Тъй като се
касае за тотална щета на МПС и предвид нормата на чл. 390 от КЗ в Част Четвърта
Застрахователни договори, Общи изисквания към договорите, то застрахователят
изпада в забава от момента, в който увреденото лице е представило доказателства
за дерегистрация на МПС.
В случая, видно от
представеното свидетелство за регистрация, Част I, процесният мотоциклет е бил дерегистриран на
02.11.2018г., за което обстоятелство е представено на застрахователя и
удостоверение за прекратяване на регистрацията рег.№ 184134006402. Поради
изложеното, въззиваемият – ответник следва да дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на представяне на застрахователя на
доказателства за настъпване на горепосоченото обстоятелство, а именно – от 02.11.2018г.
до окончателното му изплащане.
Предвид липсата на
съвпадане в изводите на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния
такъв, атакуваният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 432,
ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат от процесното ПТП за разликата над 2 264,00 лева
до 4884,00 лева, следва да бъде отменен като неправилен.
При този изход на
спора, право на разноски имат и двете страни.
По разноските в
първоинстанционното производство:
Ищецът е сторил
разноски в първата инстанция в общ размер на 695,36 лева, от които 195,36 лева
– държавна такса и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 451602 от 13.05.2019г., видно от който сумата е заплатена
изцяло и в брой при подписване на договора, като съразмерно с уважената част от
исковете на същия следва да се присъдят разноски в размер на 373,02 лева.
Ответникът е
претендирал разноски в първоинстанционното производство в размер на 350 лева –
депозит за САТЕ, сумата от 70,00 лева – депозит за свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определен в размер от 100,00 лв. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, на същия се следват разноски в размер на 241,05 лева, която
сума следва да му бъде присъдена, респективно първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде отменен в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата над 241,05 лева до присъдената такава в размер на 500,00 лева.
Във въззивното
производство:
Процесуалният
представител на въззивника ищец – адв. С.Н., е направила искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на
570,00 лева, което съразмерно с уважената част на предявения иск се следват в размер
на 305,80 лева.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът, при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, намира,
че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, следва да бъде определен в размер от 100,00 лв. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на същия се следват разноски в размер на 46,35
лева, която сума следва да бъде присъдена.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 121443 от 15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 28215/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 165 състав, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П.В.К. срещу
З. „Л.И.“ АД иск с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата над 2 264,00 лева до сумата от 4 884,00 лева,
представляваща
част от застрахователно обезщетение за стойността на претърпял тотална щета при
пътно – транспортно произшествие на 23.08.2018г. в гр.С.,*** и бул.“И.И.И.“,
мотоциклет марка „Ямаха Х“ макс 3000, с рег.№ *******, по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, както
и В ЧАСТТА, в която на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК П.В.К. е
осъден да заплати на З. „Л.И.“ АД сумата над 241,05 лева до присъдения размер
от 500,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на П.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 2 620,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди при пътно –
транспортно произшествие на 23.08.2018г. в гр.С.,*** и бул.“И.И.И.“, мотоциклет
марка „Ямаха Х“ макс 3000, с рег.№ *******, по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121443 от
15.06.2020 г., постановено по гр. д. № 28215/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 165 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на П.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 373,02 лева –
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати на адв.С.К.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. сумата от 305,80 лева – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Д на основание чл.273, вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 46,35 лева
– разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.