РЕШЕНИЕ
№ 1605
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300502861 по описа за 2023 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл.310 ГПК.
С Решение № 3752 от 25.08.2023 г. постановено по гр.д.№ 2407 по описа за 2023
г. на РС - Пловдив, V бр.с., се:
УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка, която И. Д. И., с ЕГН:
**********, да заплаща, съгласно Решение № 1376/14.02.2020 г. по гр.д №
19574/2019г. на РС-Пловдив на сина си Т. И. И., с ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител – Н. Б. Г., с ЕГН: **********, от 250,00 лв. на 400,00 лв.
месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране
на исковата молба пред съда –16.02.2023г. занапред до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
400,00 лв. до пълния претендиран размер от 550,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. И. И., с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и
законен представител – Н. Б. Г., с ЕГН: **********, против И. Д. И., с ЕГН:
**********, за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка за
покриване на изключителни нужди на детето в размер на 800,00 лв. годишно.
ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 216,00 лв. държавна такса, дължима по настоящото производство
1
относно присъденото увеличение на издръжката.
ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН: **********, да заплати на Т. И. И., с ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. Б. Г., с ЕГН:
**********, сумата от 363,60 лв. – разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Т. И. И., с ЕГН: ********** – действащ чрез своята майка и законен
представител Н. Б. Г., с ЕГН: **********, да заплати на И. Д. И., с ЕГН: **********,
сумата от 136,40 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал ответникът И. Д. И., който чрез
пълномощника си адвокат Ц. Т., обжалва решението в частта му, с която се изменя
размера на месечната издръжка за разликата над 300 лева до 400 лева месечно.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е
необосновано и постановено в противоречие на материалния закон. Оспорва се
изводът на районния съд, че за задоволяване на обичайните нужди на детето са
необходими 700 лева, от която 400 лева да се поемат от бащата, а 300 лева от майката.
Поддържа се, че общо определеният размер на издръжката за детето е необоснован,
завишен и несъобразен с доказателствата по делото. Обсъждат се събраните по делото
доказателства и се заключава, че доказаните разходи на детето по делото възлизат в
размер на 221 лева месечно /купони за храна в училищна заетост, тренировки по танци
и футбол, курс по математика/, както и че остатъкът от 479 лева се явява необосновано
завишен за дете на възрастта на Т.. Поддържа се, че на детето са му необходими за
храна още 300 лева или общо 520 лева. Не се установявали обстоятелства, налагащи по
- висок размер на издръжката, както и че не са установени специфични нужди на
детето. Възразява се, че районният съд неправилно е коментирал възможността на
родителите да дават издръжка в поискания размер. Приема се, че от приложената
справка от НАП се установяват доходи на бащата, които са под средната работна
заплата за страната, същият не притежавал недвижим имот, притежавал един лек
автомобил от 2017 г., тоест нямало изменение в имущественото му състояние от 2020
г. Посочва се, че районният съд не е извършил преценка на възможностите на майката
да участва в издръжката, която получавала трудово възнаграждение над средното за
страната според справката от НАП, притежавала три недвижим имоти и МПС -
ремарке.По отношение на майката също не се установявало изменение в имотното й
състояние от 2020 г., но същата имала възможности доста над тези на бащата. Излагат
се доводи, че общият размер на издръжката на детето възлиза в размер на 520 лева, от
която бащата следвало да поеме 300 лева. Искането към въззивния съд е да отмени
първоинстанционното решение по предявения иск по чл.150 СК и да се произнесе с
друго решение, с което да измени размера на 300 лева. Претендират се разноски за
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. И. И.,
с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител – Н. Б. Г., с
ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Т. Т., с който взема становище за
неоснователност на жалбата. Обсъжда доказателствата по делото и намира, че
показанията св.В., с която бащата живее на семейни начала, не следва да бъдат
кредитирани изцяло като некореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Поддържа, че вижданията на ответника с детето са спорадични и кратки, за което се
позовава на показанията на св.Г., чичо на детето. Изложеното се установявало и от
части от показанията на св.В., която заявила, че са научили за извънкласните
занимания на детето от исковата молба. Във връзка с последното се сочи, че исковата
2
молба е депозирана на 16.02.2023 г., а детето ходи на извънкласни занимания от
септември месец 2022 г., при което за период от шест месеца бащата не бил
осъществявал режим на лични отношения със сина си. Оспорват се доводите в жалбата
досежно размера на необходимите средства за издръжката на детето, за
опровергаването на които се представят 82 брой касови бележки, 6 броя
разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с дати от 30.07.2023 г. до
04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, както извлечения от банкова сметка за
плащания на ПОС терминал за разходи, свързани с издръжката на детето с искане да
бъдат приети като нови доказателства за разходи, направени след депозиране на
исковата молба. Намира се за неоснователен доводът относно размера на получаваното
трудово възнаграждение от жалбоподателя и Н. Г.. Излагат се доводи, че
жалбоподателят разполага с възможности за заплащане на издръжката. Моли се за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на районния съд. Претендира
разноски. Представят се посочените в отговора на въззивната жалба: заверени копия
на 82 брой касови бележки за извършени разходи; заверени копия на 6 броя
разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с дати от 30.07.2023 г. до
04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, ведно със заверени копия на
извлечения от банкова сметка за плащания на ПОС терминал.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата си и представя 20 бр. фискални бонове за извършени разходи за
покупка на стока и 2 бр. разписки за плащане на сметка.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си,
оспорва жалбата и поддържа подадения отговор, както и искането си за приемане на
представените писмени доказателства.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл.150, ал.1 от СК и чл.143,ал.4 СК от Т. И. И., действащ чрез своята майка
и законен представител Н. Б. Г., против И. Д. И., за увеличаване размера на месечната
издръжка, която последният е осъден да му заплаща с Решение № 1376/14.02.2020 г. по
гр.д № 19574/2019г. на РС-Пловдив от 250 лева на 550 лева и за определяне на добавка
към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на
детето в размер на 800,00 лв. годишно.
С първоинстанционното решение на основание чл.150 СК е увеличен размерът
на издръжката от 250 лева на 400 лева, като е отхвърлен иска за размера над 400 лева
до пълния предявен размер от 550 лева, както и е отхвърлен иска с правно основание
чл.143, ал.4 СК за определяне на добавка към определената по съдебен ред издръжка.
Решението на районния съд се обжалва в частта, с която е увеличен размерът на
месечната издръжка, която бащата И. Д. И. е осъден да заплаща на детето Т. И. И., чрез
майката и законен представител Н. Б. Г., за разликата над 300 лева до увеличения
размер от 400 лева.
3
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба. След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част,
поради което следва да се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
От фактическа страна по делото е безспорно, че Т. И. И., роден на *** г. има за
свои родители Н. Б. Г. и И. Д. И., както и че въз основа на одобрено споразумение с
решение по гр.д № 19574/2019г. на РС-Пловдив бащата заплаща по 250 лева месечна
издръжка на детето. От служебна бележка от *** се установява, че детето е ученик в
*** клас през учебната 2022/2023г. Според служебна бележка от танцова школа „***“,
детето посещава танцовата школа от м. септември 2022г. до момента на издаване на
документа на 16.02.2023 г., за което заплаща месечна такса от 60,00 лв. Представени са
писмени доказателства за извършено от майката плащане в размер на 310 лева към ,,А.
***“ ЕООД за курсове по математика на детето. Според служебна бележка от ***
„***“ от 16.02.2023 г. през календарната 2022г. детето Т. е провеждал редовни
тренировъчни занятия, съгласно графика на академията. Всички разходи за това –
месечни такси, екип и други, са били заплатени в срок.
Ответникът е представил копие от договор за лизинг с мобилен оператор.
По делото е приета справка от ,,ГРАО“, според която двамата родителя нямат
други ненавършили пълнолетие деца, освен детето Т..
По отношение на майката Н. Б. Г. се установява от постъпилата справка от ТД на
НАП - ***, че работи по трудово правоотношение в *** от 29.04.2011 г. като има
средномесечен осигурителен доход от около 2 800 лева, притежава идеални части от
земя и сграда в *** и от земя в ***, както и идеална част от ремарке. От справката от
ТД на НАП - *** се установява, че бащата работи като *** и като такъв е реализирал
средномесечен осигурителен доход от около 1 630 лева, както и е собственик на МПС -
фолксваген.
В първоинстанционното производство са приети касови бонове за ежеседмично
заплащане на храната на детето в училищния стол, касови бонове за закупени дрехи,
чанта, униформа, учебни помагала, вещи за детето, хранителни продукти, обувки,
квитанция за заплатена такса за тренировки, квитанции за заплатени такси в ДГ ,,***“,
последните през 2022г.
Във въззивната инстанция бяха приети представените от майката 82 брой касови
бележки за извършени разходи за заплащане на храна на детето в училищния стол, за
закупени дрехи и пособия за детето, както и за посещения на кинопрожекции;
заверени копия на 6 броя разходооправдателни документи за лятна почивка на детето с
дати от 30.07.2023 г. до 04.08.2023 г. на обща стойност от 2 142, 80 лева, ведно със
заверени копия на извлечения от банкова сметка за плащания на ПОС терминал на
почивките. Бяха приети и представените от бащата 20 бр. фискални бонове за
извършени разходи за покупка на храна и пособия за детето, за аквапарк, платени
такси към мобилен оператор, като 2 бр. разписки за плащане на сметка към мобилен
оператор.
По делото са събирани гласни доказателства – разпитвани са свидетелите С.Г. /
вуйчо на детето Т./ и Д.В. /съжителка на бащата/.
Според показанията на св.Г., детето Т. е завършило *** клас, посещава курсове
4
по математика, тренира футбол и посещава занимания по модерни танци, не страда от
хронични заболявания. Таксите за тренировките се плащали от майката, същата
закупувала необходимите за тренировките екип и специални маратонки, кори.
Тениската и къси панталони за тренировки са на стойност 70,00 лв., горнището –50,00
лв., имат и дълги панталони, които се закупуват от родителите. Минималната цена на
обувките за тренировка са 50,00 лв. и се закупуват от родителите. Футболът е
целогодишен, посещават лагери. Майката и детето живеят в апартамент на майката,
заедно с бабата по майчина линия.
Според показанията на св.В., бащата взимал детето при себе си два пъти
месечно за 2-3 дни, миналото лято ходили заедно на басейни. Бащата участвал в
подготовката на детето за *** клас като закупил всичко по списък, който детето им
дало. За униформите заплатили около 100 лева, а за учебните материали още 300 лева.
Когато детето било в детската градина също му закупували дрехи, пантофи, каквото му
било необходимо. Свидетелката знае, че детето посещава тренировки по футбол,
курсове по математика и занимания по танци. Неведнъж са ходили да прибират детето
от тренировки по футбол. За тренировките бащата е закупувал кори за футбол два
пъти, гети и няколко чифта бутонки. Екипът се закупувал от майката. Бащата е
заплащал ежемесечната такса по футбол, но свидетелката не знае дали всеки месец се е
случвало това, танците и математиката не знае от кого се плащат. Родителите не
комуникират помежду си, от исковата молба бащата разбрал за таксите, които се
заплащат за извънкласните занимания на детето. За почивката на детето през миналото
лято бащата закупил на детето хавлия, джапанки, многократно му е закупувал
подаръци за празниците и му е предоставял пари. Ответникът давал джобни на детето,
а на празници по 50,00 до 100,00 лв. Случвало се е детето да е болно, когато е при
бащата, и тогава той поемал лечението му. През последния месец детето не е било при
бащата, тъй като първо било на лагер, а после бащата и партньорката му били болни
по-продължителен период от време. За рождения ден на детето са му приготвили
таблет. Когато детето идва при бащата, остава с преспиване. Когато детето е при тях
винаги закупуват плодове за него.
При така установените факти от значение за спора настоящият съдебен състав на
ПОС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от СК, изменение на присъдена издръжка
може да се допусне при ”изменение на обстоятелствата”, при които е определена. Съгл.
чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не по-малко от ¼ от
минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда общото правило,
че родителите са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да
осигуряват условия на живот, необходими за развитието на детето, като задължението
за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази издръжка от родителите на
ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне поради това, че съставлява
особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва да се установят налице ли са
изменения в обстоятелствата, при които е определен предходния размер на
издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер -
нуждите на детето и възможностите на родителите му да я предоставят.
По отношение на детето Т. се установява, че вече е ученик. От момента на
определяне на предходния размер на издръжка са изминали три години и детето е
5
навлязло в ученическа възраст, което дефинитивно е довела до увеличаване и на
потребностите му допълнителни средства за храна /която се осигурява както вкъщи,
така и за изхранването на детето в училище под формата на обедно хранене и
допълнителни средства за закуски/, ежедневно облекло и обувки, които на тази възраст
обичайно се подменят всеки сезон поради израстването на детето, медикаменти за
лечение и консумативи, а също и за обучение – посещение на училище, закупуване на
ученическа униформа, пособия и помагала, за различни училищни мероприятия и
средства за социално-културно развитие, които съдът намира, че не могат да бъдат
задоволявани с предходно определения размер на издръжката. От изложеното съдът
прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. Допълнителен
фактор е и изменението на икономическите условия в страната през последните години
- повишаване цените на стоките и услугите, както и увеличаване размера на
минималната работна заплата.
По отношение на материалното състояние на майката Н. Б. Г. се доказва, че
реализира доход от трудова дейност в размер около 2 800 лева. Според справката от ТД
на НАП - *** майката притежава идеални части от земя и сграда, които в справката са
посочени за *** - земя и сгради 0.17 ид.ч., земи в *** с посочени ид.ч. - 0.50 ид.ч., 0.03
ид.ч. и 0.03 ид.ч., както и ремарке с 0.17 ид.ч.
Досежно бащата И. Д. И. се установява, че реализира доход като *** в размер
около 1630 лева, собственик е на лек автомобил фолксваген.
Родителите на Т. нямат задължения към други низходящи.
В аспекта на казаното, на детето следва да се определи издръжка в размер на
700 лева месечно, до който извод е достигнал и районния съд. В жалбата
неоснователно се настоява, че посоченият размер на издръжката е завишен. Според
представените разходни ордери в първата инстанция обедното хранене на детето в
училище средно възлиза на стойност от 6 лева. Отделно от това детето има нужда от
средства за изхранване у дома, включително в неучебните дни, така и средства за
закуски в училище. Детето има нужда от средства за заплащане на таксите за
посещаваните курсове по танци, футбол и математика. Същото така следва да се
предвидят и средства за пособия за училище, които се закупуват както в началото на
учебната година, така и допълнително доколкото се изхабяват тези като тетрадки,
химикали, моливи и др. Отделно от това детето се нужда от средства за дрехи и
обувки, които обичайно всеки сезон се подменят, както за свободното време, а така и
за училище и допълнително за практикувания от него спорт - екип, специални обувки,
кори. Детето има нужда от средства за медикаменти за лечение, също така за училищни
и социално - културни мероприятия, за развлечение и почивки. Предвид изложеното
правилни са изводите на районния съд, че необходимите средства за издръжката на
малолетното дете е в размер на 700 лева, която правилно е разпределена между
родителите.
В насока на изложеното, неоснователно се акцентира на факта, че майката има
по - високи доходи от бащата. Следва да се отбележи, че майката поема не само
останалият размер на издръжката над този, който следва да се заплаща от въззивника,
като минимално необходима изръжка за задоволяването на базисните потребности на
детето. Освен това майката поема и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето Т., както и задължението за обезпечаване на жилищните му
нужди и свързаните с тях задължения за плащане на консумативни разходи за
6
отопление, електричество, вода и др. подобни, чиято стойност поради инфлационните
процеси в страната е нараснала към момента. Доколкото установеният средномесечен
доход на въззивника е в размер на 1630 лева, то следва да се приеме, че въззивникът е в
състояние да заплаща издръжката в размер от 400 лева на единственото си дете.
При определяне на размера на издръжката са ирелевантни сочените от св. В.
разходи, които бащата е направил за детето и тези, за които са представени касови
бонове - за дрехи, пособия, плодове, телефонни такси, предметни и парични подаръци,
тъй като с тях не се погасява задължението си за даването на издръжка. Задължението
за издръжка се изпълнява чрез периодични ежемесечни плащания за задоволяване на
постоянните ежедневните потребности на детето.Участието на въззивника в
издръжката на детето следва да е такова, че да осигури оптимални условия за неговото
развитие, а от друга страна, следва да е в такъв размер, какъвто той би предоставял, ако
живееше в едно домакинство с това дете. Несъмнено е, че в последният случай, бащата
би предоставял значително повече средства за нуждите на единственото си дете от така
определената издръжка.
С оглед на изложеното, след като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което
следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Въззивната жалба следва да се остави
без уважение като неоснователна.
По разноските: При този изход на делото на въззиваемата страна се следват
сторените по делото разноски за настоящата инстанция. Същите се претендират в
размер на 500 лева, направата на които се удостоверява от представения договор за
правна защита и съдействие от 09.10.2023 г., поради което следва да бъдат присъдени с
решението.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3752 от 25.08.2023 г. постановено по гр.д.№ 2407
по описа за 2023 г. на РС - Пловдив, V бр.с. в обжалваната част.
В необжалваната част решението на районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Д. И., с ЕГН: **********, да заплати на Н. Б. Г., ЕГН: **********
като майка и законен представител на малолетното дете Т. И. И., ЕГН: **********,
сумата от 500 лв., разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7