Решение по дело №202/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 393

гр.Пловдив,04.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното т.д.№202 по описа за 2018г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Ш.А. ,с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Г.Т., против Застрахователна компания Олимпик /Olympic Insurance Company Ltd/ – частно дружество с ограничена отговорност, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Стасандру“ № 26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, с номер на регистрация NE71103, представлявано от П.Н.– назначен за ***на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 320 /1/ от Наредбата за застраховане, презастраховане и други свързани с това въпроси от 2016 и 2017 г. съгласно законодателството на Република Кипър с акт от 10.08.2018 г. на ръководител на застрахователния надзор – Кипър, действащо чрез регистриран клон в Република България – „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142 А, представлявано от П.Т..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 31.03.2017г. около 06:00 часа, в района на ***в ***, настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ ,рег. № РВ 4477 МР, Д.И.М. не съобразил скоростта си с видимостта и възможността за движение на пешеходци, така че да може да намали и спре при необходимост, като движейки се без нужното внимание и предпазливост, блъснал ищцата в гръб с предна дясна част на автомобила. В резултат на това на ищцата били причинени множество травматични увреждания: контузия в областта на главата и тялото, компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и счупване на лявата половина на срамната кост на таза. Описаното ПТП било посетено от *** при сектор ПП при ОДМВР – ***, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 190 от 31.03.2017г. По случая било образувано досъдебно производство № 259/2017 по описа на ***при ОДМВР – ***за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което било прекратено. След сблъсъка З.А. загубила съзнание, била откарана в ЦСМП при УМБАЛ „Св. Георги“, гр.**, където е претърпяла оперативно лечение. Болничният престой продължил 13 дни в периода 31.03.2017г.-12.04.2017г., а след като била изписана няколко пъти отново посещавала болничното заведение за извършване на допълнителни манипулации и смяна на превръзките, тъй като оперативната рана не могла да се затвори напълно и се наложило допълнителното й обработване. Около месец и половина ищцата била ограничено подвижна и на легло, не можела да се обслужва сама, разчитала за поддържане на личната си хигиена изцяло на близките си, което й причинило огромно неудобство, изпитвала силни болки през цялото време, което довело до дълго безсъние и умора, а предвид възрастта й възстановителният процес не е приключил и продължава понастоящем. Всичко това се отразило много зле на психиката на ищцата, обезверила се и загубила надежда за пълно възстановяване след инцидента, изпитвала чувство на непотребност и че е в тежест на семейството си. Особено тежко приела обстоятелството, че след произшествието вече не била в състояние да се грижи за внучките си, които преди това редовно посещавала или посрещала от училище. На 23.08.2017г. З.А. била преосвидетелствана от ТЕЛК, като с решение №2925-132 от 23.08.2017г. й е определена трайно намалена работоспособност от 74 %. Ищцовата страна твърди, че във връзка с настъпилото ПТП е направила разходи по лечението си в общ размер на 5 799 лв. по представена с исковата молба фактура № ********** от 31.03.2017 г., издадена от УМБАЛ „Св. Георги“, гр. **. Заявява, че за автомобила, участвал в произшествието, е била сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, обективирана в полица № BG/28/ 117000365751, с период на валидност от 24.01.2017 г. до 23.01.2018 г. В тази връзка на 10.04.2017 г. пострадалата е подала уведомление за настъпило застрахователно събитие до ответника. С писмо изх. № ЗК 2120 от 12.04.2017 г. „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ уведомява ищцата А., че по случая е образувана щета № 1720001104000138 и изисква допълнителни документи. Ищцата депозирала уведомление за предявяване на претенция вх. № ЗК 1303 /16.02.2018г., към което били приложени всички необходими и изискуеми писмени доказателства и е посочила банкова сметка ***. В законоустановения 15-дневен срок по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КЗ, а и понасто-ящем такова обезщетение не е определено и изплатено от ответното застрахователно дружество. Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 70 000 лв. ,представляваща обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на депозираното уведомление за настъпило застрахователно събитие -10.04.2017г., както и сумата от 5 799 лв., съставляваща обезще-тение за имуществени вреди – разходи по болнично лечение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба. Претендират се разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗА.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Поддържа ,че в случая не се доказва наличието на деликтно поведение от страна на водача на МПС. Изложени са твърдения, че доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице изводи, тъй като тези констатации излизат извън обхвата на удостоверителното изявление относно факти, пряко възприети от съставителя на протокола и тъй като същият е частен документ, то ответното дружество не е обвързано от него, понеже не е подписан от негов представител. На следващо място, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила разпоредбите на чл. 113, чл. 114, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДвП и определя приноса й в размер на 50%. Оспорва и всички ищцови твърдения по отношения на вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията на З.А., включително и тези, касаещи продължителността на оздравителния процес, както и че същият не е приключил понастоящем. Счита претен-дирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за прекомерно завишен,предвид принципа за справедливо възмездяване на моралните вреди по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Оспорва по основание и размер претенцията за обезщетяване на имуществени вреди от процесното ПТП с мотиви, че представената фактура не удостоверява извършено плащане, както и че отразените в нея консумативи не се отнасят до проведеното по повод на инцидента лечение. Ответникът твърди, че ищцата, чрез своя съпруг М.А.М., е получила за репариране на имуществените си вреди сумата от 6 000 лв., платена в брой от прекия причинител на вредата – водачът Д.И.М.. Наред с горното сочи, че на пострадалата по банков път е преведена от „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ сумата от 15 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея вреди. Оспорва акцесорната претенция с твърдение, че не дължи лихва, като се позовава на чл. 380, ал. 3 от КЗ.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата подава допълнителна искова молба, с която изразява становище за неоснователност и необоснованост на възраженията, релевирани от ответника. Не оспорва обстоятелството ,че по банковата й сметка е преведена от ответника сума в размер на 15 000лв. По отношение на предоставената й от Д.М. сума от 6 000лв. ищцата сочи ,че същата има заемен характер и е била върната на заемодателя.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответната страна депозира отговор на допълнителната искова молба, като заявява, че поддържа своите възражения, оспорвания и доказателствени искания. Оспорва верността и автентичността на представената от ищеца разписка за получена в заем сума от 6 000 лв. от прекия причинител на вредата.

Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат Т.-пълномощник на ищцата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:

Видно от представения по делото констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица, на 31.03.2017г. ,около 6,05ч., на път ІІІ –862, около 50 м след входа на *** в ***, е станало пътно-транспортно произшествие с участници Д.И.М. ,управлявал лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ ,рег. № РВ 4477 МР ,и пешеходеца –З.А..

От приложеното досъдебно производство №259/2017г. на 1-во РУ при ОДМВР –***,пр. пр. №2696/2017г. на РП-***, се установява ,че същото е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” вр. с чл.342, ал.1 от НК-за това ,че на 31.03.2017г. в ******, при управление на МПС- „Джип Гранд Чероки“ ,рег. № РВ 4477 МР ,е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на З. Ш.А.. В хода на разследването пострадалата е заявила ,че желае наказателното производство да бъде прекратено и по тази причина на М. не е повдигнато обвинение .С постановление от 12.01.2018г. на РП-***,на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК ,ДП №259/2017г. е прекратено.

Представена е по делото медицинска документация, от която се установява ,че З.А. е постъпила на 31.03.2017г. в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД ,Клиника по неврохирургия, поставена й е диагноза- контузио капитис ет корпорис ,фрактура компре-сионата корпорис вертебре ,извършена е оперативна интервенция и пациентката е изписана с подобрение на 12.04.2017г. ,с препоръка от динамичен контрол, симптома-тично лечение. Видно от служебната бележка ,издадена от болничното заведение ,след изписването й З.А. е посещавала клиниката за превръзки на 30.04.2017г., 02.05.2017г., 09.05.2017г. и 16.05.2017г. С ЕР на ТЕЛК 2925/23.08.2017г. ищцата е преосвидетелствана и й е определена 74 % намалена работоспособност, с водеща диагноза-хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност ;като за констати-рания траен функционален дефицит в лумбален дял на гр. стълб след понесена посттравматична фрактура на ТН 12 са определени 40%.

За доказване на претърпените имуществени вреди вследствие на увреждането ищцата е представила фактура ,издадена от УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД на 31.03.2017г. ,от която е видно ,че е закупен комплект за три нива, включващ 8 титаниеви моно или полиаксиални винта;8 титаниеви фиксиращи винта и 2 титаниеви пръчки за сума в размер на 5799лв.

Във връзка с твърдението ,че горните консумативи са закупени със средства, предоставени в заем от Д.И.М. ,които по-късно са му върнати ,по делото е представена разписка за получени суми и декларация от последния ,в която М. е заявил ,че на 05.10.2017г. е получил от З.А. сумата от 6000лв. , представляващи предоставени й в заем финансови средства във връзка с извършване на спешна хирургична интервенция. По повод направеното от ответника оспорване ,по реда и в срока по чл.193,ал.1 от ГПК, на автентичността на подписа на Д.М., положен върху разписката ,по делото са изслушани показанията на последния.

От заключението на допусната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с вещи лица д-р М.Б. и инж. С.М., се установява, че при станалото на 31.03.2017г. ПТП на ищцата са били причинени –контузия на главата и тялото ,компресионно счупване на тялото на 12 гръден прешлен ,счупване на лявата срамна кост на таза. Компресионното счупване на тялото на 12 гръден прешлен ,наложило оперативно стабилизиране, е довело до трайно затрудняване движенията на снагата. Счупването на лявата срамна кост на таза е довело до трайно затрудняване на движенията на долните крайници. Контузията на главата и тялото ,поотделно и в съвкупност, са причинили болка и страдание ,без разстройство на здравето. Направен е извод в заклю-чението ,че описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 31.03.2017г. Посочено е още ,че непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. При изслушване на експертното заключение в съдебно заседание ,проведено на 13.06.2019г., вещото лице д-р Б. е пояснило, че по повод счупването на 12 прешлен на гръбнака е било задължително да бъдат поставени метални остеосинтезни средства , които не се поемат от Здравната каса и е трябвало да се закупят от пациента. В заключението е направен анализ на конкретната пътна ситуация ,като е приет за вероятен следният механизъм на ПТП- Д.М. е управлявал лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № РВ 4477 МР и е навлязъл от входа на ***„***в *** ;по същото време пешеходката З.А. се е намирала на пътя ,в зоната на **, пред автомобила; Д.М. е възприел намиращата се пред автомобила пешеходка със закъснение и въпреки реакцията му е настъпил удар в предната дясна част на автомобила и пешеход-ката. Според експертизата, скоростта на автомобила е била около 20-30км/ч. При своевременна реакция и задействане на спирачната система водачът е имал техническа възможност да избегне удара. Отразено е в заключението ,че за лекия автомобил на входа на ***има пътен знак „Б 2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,няма друга хоризонтална и вертикална пътна маркировка ,няма данни за наличие на банкет и тротоар в зоната на произшествието. Посочено е ,че пешеходката би избегнала произшествието, ако не се е намирала пред автомобила. Същата е имала техническа възможност да забележи лекия автомобил ,управляван от М., след като последният е навлязъл от входа на стоковото тържище.

В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Е.М.А.и И.А.А..

Свидетелите ,които са съотв. син и снаха на ищцата, депозират показания ,че на 31.03.2017г. последната пострадала при пътно-транспортно произшествие. След като разбрали за инцидента, отишли да я видят в УМБАЛ „Свети Георги“ ,където била настанена за лечение. Там получили информация, че пострадалата има счупване на гръбначния стълб и на таза и трябвало спешно да бъде оперирана. Във връзка с операцията било необходимо да се закупят импланти ,но тъй като ищцата не разполагала с парични средства , човекът ,който я блъснал ,предложил да даде нужната сума от 6000лв. ,която му била върната след около половин година. Ищцата престояла в болницата около 15 дни , като през първите пет дни не била в съзнание. Състоянието й било много тежко ,имала силни болки ,била неподвижна ,не можела да се храни и самообслужва ,наложило се близките й да се грижат за нея, а също и да й помагат при провеждане на назначените й рехабилитационни процедури. След изписването й от болницата ищцата продължила да изпитва болки, не била в състояние да се грижи за себе си още около два-три месеца, трябвало да ходи контролни прегледи всеки месец, като при тях се установило ,че раната от операцията не е зараснала добре и в тази връзка се извършили допълнителни манипула-ции. Свидетелите сочат ,че понастоящем З.А. не се е възстановила напълно ,не е в състояние да върши никаква домакинска работа, защото много бързо се уморява, походката й е нестабилна, не успява да пази добре равновесие. Преди водела внуците си на училище ,а сега си стои в къщи и не излиза навън.

По повод възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата ,както и за установяване автентичността на оспорения документ –разписка за получени суми от 05.10.2017г. по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Д.И.М.. Същият твърди ,че е бил участник в ПТП ,състояло се на ***в ***. Инцидентът станал сутринта ,около шест часа ,било валяло и пътят бил мокър. При влизане в ***срещу него светели прожектори ,които пречели на видимостта му ,видял пешеходката в послед-ния момент ,на около 1 метър пред автомобила, била облечена с черно яке и се сливала с обстановката ,успял да завие волана и натиснал спирачките ,но последвал удар. Свидетелят сочи ,че цялото пространство на ***е платно за движение ,там се движат и хората ,и автомобилите ,няма определено място ,където трябва да се движат пешеход-ците и затова трябва много да се внимава. Твърди ,че на портала на ***има знак „Стоп“ ,има и бариера, няма светофарна уредба ,нито пешеходна пътека, управлявал автомобила си със скорост около 15-20 км/ч, не знае дали пешеходката се е огледала за преминаващи автомобили ,защото било още тъмно. След инцидента на това място направили ново осветление .Според свидетеля, ищцата няма вина за произшествието, той е трябвало да намали скоростта или да спре ,след като не е имал видимост. Сочи ,че когато се случило произшествието ,там бил и съпругът на пострадалата ,на когото оставил телефонния си номер, казал му да се обади ,ако има нужда от помощ. По-късно човекът се обадил, съобщил, че ищцата има спукан прешлен и трябва да й направят операция ,за да поставят някаква пластина ,която струвала 6000лв., но в момента не разполагали с такава сума. Свидетелят предложил да даде парите и изпратил свой колега да ги занесе в болницата. Същият твърди ,че поддържал непрекъснат контакт с близките на постра-далата ,докато тя била на лечение. В края на месец септември или началото на месец октомври 2017г. предоставената от него парична сума във връзка с операцията била върната, за което подписал разписката ,приложена по делото /на л.97/.

Не е спорно между страните ,а и се установява от представената справка от ИЦ на ГФ ,че автомобилът ,управляван от Д.М. ,е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/28/ 117000365751, с период на валидност от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. ,издадена от ответника.

От приетите документи по щета №1720001104000138 се установява ,че ищцата е подала до ответника уведомление вх.№ЗК 2093/10.04.2017г. за настъпило застрахователно събитие ,в което е посочено ,че същата е пострадало лице по см. на чл.478, ал.1 от КЗ ,че на 31.03.2017г. е настъпило ПТП ,при което са й причинени телесни увреди, както и че по този повод е образувано досъдебно производство №259/2017г. С писмо изх. №ЗК-2120/ 12.04.2017г. застрахователят е уведомил З.А. ,че за изплащане на застрахо-вателно обезщетение следва да представи допълнителни документи. С писмо вх.№ЗК-2623/10.05.2017г. пълномощникът на ищцата е пояснил ,че на 10.04.2017г. е депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие ,а не е предявена претенция по см. на чл.380 КЗ .Искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени иму-ществени и неимуществени вреди е заявено от ищцата с уведомление вх.№ЗК-1303/16.02. 2018г. ,към което са приложени изискуемите документи и е посочена банкова сметка. *** по щетата ,на ищцата е било определено застрахователно обезщетение в размер на 15 000лв. ,като няма спор ,че същото е изплатено на 03.05.2018г.

При така установената фактическа обстановка ,от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахо-вателя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Според чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата ,както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В случая не е формиран спор между страните,че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ ,доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника ,като не му е било изплатено исканото обезщетение.

Установи се от събраните по делото доказателства ,че на 31.03.2017г. е станало пътно-транспортно произшествие ,при което е пострадала ищцата. Обстоятелството ,че последната и водачът на застрахованото МПС-лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № РВ 4477 МР са участници в процесното ПТП е удостоверено с констативен протокол за ПТП, съставен на 31.03.2017г. ,който има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, и в свидетелстващата си част същият обвързва съда с материална доказателствена сила.

От заключението на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експер-тиза ,което съдът възприема изцяло ,като обективно ,професионално изготвено и неоспо-рено от страните, се установи ,че на ищцата са били причинени описаните в исковата молба травматични увреждания -контузия на главата и тялото ,компресионно счупване на тялото на 12 гръден прешлен ,довело трайно затрудняване на движенията на снагата ,както и счупване на лявата срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на долните крайници. Въз основа на констатациите на експертите и изслушаните показания на свидетелите И.А.и Е.А.,които преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират ,тъй като са непротиворечиви ,отразяват непосред-ствените възприятия на свидетелите, а и кореспондират със събрания доказателствен материал, се налага извод за доказаност както на свързаните с уврежданията ,лечението и възстановителния период болки и страдания с голям интензитет ,значителни неудобства при обслужването ,затруднения при придвижването и негативни психически изживявания на пострадалата, така и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и ПТП.

Съобразно анализираната пътна ситуация в заключението на КСМАТЕ, следва да се приеме ,че причината за произшествието е непредприемането от водача на лекия автомо-бил „Джип Гранд Чероки“ на задължителните по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП действия за намаляване на скоростта и при необходимост спиране при възникнала опасност за движението. Наред с горното се доказа ,че Д.М. се е движил без нужното внимание и предпазливост, забелязал е пострадалата А. в последния момент, макар да е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, като по този начин е нарушил и чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП. При тази фактическа установеност се налага извод, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Джип Гранд Чероки“ ,рег. № РВ 4477 МР, който е нарушил посочените разпоредби . Предвид изяснения от КСМАТЕ механизъм на произшествието и при липсата на доказателства Д.М. да е нарушил умишлено правилата за движение ,следва да се приеме ,че формата на вината е непредпазливост.

С оглед изложеното, съдът счита,че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане ,визиран в разпоредбата на чл.45 ЗЗД .А доколкото по делото не се спори, че автомобилът, управляван от деликвента М., е бил застрахован със застраховка „ГО” при ответника към датата на настъпване на събитието, то доказани се явяват предпостав-ките за присъждане на обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ.

Обезщетението ,дължимо за претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост ,по правилата на чл.52 от ЗЗД ,като се отчетат и конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания ,последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните прежи-вявания на пострадалата.

В случая се установи по безспорен начин, че на ищцата ,която е била на *** години към датата на инцидента, са причинени -счупване на 12-ти гръден прешлен, счупване на лявата срамна кост на таза, довели до трайно затрудняване движенията за продължителен период от време ,както и контузии на главата и тялото ,които са отшумели сравнително бързо .Лечението е било продължително –около два-три месеца и се е осъществило както в болнично заведение,така и в домашна обстановка. Последица от причинените увреждания са преживените от ищцата болки и страдания ,които са били особено интензивни след инцидента и постепенно са затихвали, продължителното й обездвижване ,а впоследствие- затруднения при придвижването, неудобства при обслужването, промяната в начина й на живот. Имайки предвид тези обстоятелства и като се съобразят възрастта на ищцата ,която преди ПТП е била активна, времетраенето на оздравителния процес, констатацията на вещото лице д-р Б. за неприключил възстановителен процес, както и икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП, съдът намира ,че за справедливото обезщетяване на всички претърпени вредни последици от ищцата е необходима сума в размер на 50 000лв. /без този размер да се конкретизира по отношение на отделните увреждания, тъй като при наличието на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение/ .

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се прецени и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Принос ,по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

В случая се установи,че пешеходката се е намирала на пътя в зоната на ***пред автомобила. Водачът М. не е възприел това нейно движение и го е забелязал твърде късно ,когато тя се е намирала на около метър пред автомобила. Реагирал е чрез аварийно спиране и отклоняване на автомобила вляво ,но реакцията му е била закъсняла .Според заключението, ударът не е бил неизбежен ,станал е такъв ,поради това че водачът не е наблюдавал пътната ситуация ,не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ,каквито са пешеходците, а при нормална концентра-ция би трябвало да възприеме обстановката ,да намали скоростта на автомобила и да спре. Поведението на пострадалата не е допринесло за настъпването на ПТП, нито го е улеснило. Не са налице сочените от ответника нарушения на разпоредбите на чл. 113, чл. 114, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Съобразно описания механизъм на ПТП и начина на организиране на движението на въпросния пътен участък, който не представ-лява „платно за движение“ ,според легалната дефиниция на понятието в пар. 6,т.3 от ДР на ЗДвП ,не може да се приеме ,че ищцата е допуснала нарушение на правилата на посочените норми ,а освен това няма каквито и да е данни същата да е предприела неправилно пресичане, да е излязла внезапно пред автомобила или да е спряла без необходимост. Ето защо, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е неоснователно ,при което не са налице предпостав-ките по чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на определеното обезщетение на това основание. От последното обаче следва да се приспадне сумата от 15 000лв., която е ответникът е заплатил на ищцата по задължителната застраховка “Гражданска отговор-ност“,или предявеният иск се явява основателен и ще се уважи за сумата от 35000лв., съставляваща разликата над изплатеното обезщетение за неимуществени вреди до дължимото такова. За разликата над сумата от 35 000лв. до пълния предявен размер от 70000 лв. искът ще се отхвърли ,като неоснователен.

По отношение на претенцията за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди:

Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ ,в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахо-вателното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

По делото липсва спор, че пострадалата ищца е предявила пред ответното дру-жество- застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна претенция за плащане на обезщетение ,което е станало с уведомление вх.№№ЗК-1303/16.02.2018г. Установява се обаче от представените материали по щета №1720001104000138 ,че в предходен момент- с уведомление вх.№ЗК2093/10.04.2017г. застрахователят е бил уведомен по реда на чл.430,ал.1,т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие ,при което датата 10.04.2017г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл. 429, ал. 3 КЗ, тъй като е най-ранната в случая. С оглед на това ,дължимото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва, считано от 10.04.2017г. до изплащането му.

По отношение на предявения иск за имуществени вреди:

Относно тази претенция ищцата е представила фактура №**********/31.03.2017г. , издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, установяваща разходи в размер на 5799 лв. за закупуване на комплект за три нива, включващ 8 титаниеви моно или полиаксиални винта;8 титаниеви фиксиращи винта и 2 титаниеви пръчки. С оглед представената фактура, която не е оспорена от ответника, и предвид заявеното от вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на 13.06.2019г.,че закупуването на остеосинтезните средства е било необходимо поради естеството на причинените на ищцата травми при процесното пътно-транспортно произшествие, следва да се приеме, че извършените разходи по коменти-рания платежен документ са в причинна връзка с увреждането. Стана ясно от събраните гласни доказателства,че металните остеосинтези са били платени с парични средства, предоставени на заем от Д.М. ,като за връщането им на 10.05.2017г. същият е подписал нарочна разписка. Предвид депозираните от свидетеля М. показания, че подписът върху документа е негов, се налага извод ,че оспорването на автентичността на въпросната разписка не е доказано и следователно ,тя удостоверява връщането на заемодателя на заетата сума. Ето защо ,предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени вреди ,изразяващи се в направени от нея разходи за лечение, се явява изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания размер от 5799лв.

Основателността на този иск обуславя основателността и на акцесорното искане по чл.86 ЗЗД ,при което дължимото обезщетение за имуществени вреди ще се присъди заедно със законната лихва върху него ,считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-27.03.2018г. до изплащането му.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Т. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА /съгл. ДПЗС от 27.10.2017г.-л.60 от делото/ .В случая , предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно устано-веният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 2630лв.- за защита по иска за неимуществени вреди и 619,95лв. –за защита по иска за имуществени вреди. Доколкото първата от заявените претенции се уважава в размер на 35 000 лв. ,то дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част на този иск ,възлиза в размер на 1315лв. Ето защо, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Т. адвокатско възнаграждение в общ размер на 1934,95лв. /1315лв. +619,95лв./.

Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение ,съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в размер на 170лв., от които 150лв.- депозит за КСМАТЕ и 20лв.-за призоваване на свидетел. Ответникът е представляван от юрисконсулт ,за което и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК му се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Вземайки предвид ,че делото е с материален интерес ,че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени две съдебни заседания ,съдът намира ,че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юриск. възнаграждение в размер на 300лв. Или от общия размер на разноските на ответника -470лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати ,съобразно отхвърлената част на претенцията, сума в размер на 217,02лв.

Тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 1631,96лв., изчислена съобразно уважената част на исковете, както и сумата от 161,48лв., представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатата КСМАТЕ ,изчислена съобразно уважения размер на претенцията.

Присъдените на ищцата суми следва да се заплатят на посочената в исковата молба банкова сметка.

***и могат да се изплатят от ищцата по банковата сметка на същия ,посочена в отговора на исковата молба-л.82 от делото /гръб/.

По изложените съображения ,съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“АД, Кипър, с адрес на управление-гр. Никозия, ул.“Стасандру“№26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговски и фирмен регистър на Р Кипър под №71103, представлявано от П. Н., с паспорт ***, със седалище: бул.“Арх. Макариос авеню“№69, Тлаис Тауър, първи етаж, 1070 Никозия ,Кипър, в качеството му на ***, действащо чрез регистриран клон в Република България – „Застрахователна компания Олимпик- клон България“ КЧТ с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142 А, представлявано от П.Т.Е., да заплати на З. Ш.А. ,с ЕГН ********** ***, сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” ,сключена със застрахователна полица № BG/28/ 117000365751, с период на валидност от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. , за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания ,изразяващи се в компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен и счупване на лявата половина на срамната кост на таза, в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 31.03.2017г., в района на ***в ***,област ***, причинено от Д.И.М. ,ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ ,рег. № РВ 4477 МР, ведно със законната лихва върху сумата от 35 000лв. , считано от 10.04.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 5 799 /пет хиляди седемстотин деветдесет и девет/ лв.- обезщетение за претърпените от същото пътно-транспортно произшествие имуществени вреди, съставляващи направени разходи за лечение ,ведно със законната лихва върху сумата от 5799лв. ,считано от 27.03.2018г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 35000 лв. до пълния предявен размер от 70000лв. ,като неоснователен.

ОСЪЖДА З. Ш.А. ,с ЕГН ********** ***, да заплати на Застрахователна компания „Олимпик“АД, Кипър, с адрес на управление-гр. Никозия, ул.“Стасандру“№26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в Търговски и фирмен регистър на Р Кипър под №71103, представлявано от П.Н., с паспорт ***, със седалище: бул.“Арх. Макариос авеню“№69, Тлаис Тауър, първи етаж, 1070 Никозия , Кипър, в качеството му на ***, действащо чрез регистриран клон в Република България – „Застрахователна компания Олимпик- клон България“ КЧТ с ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица”, бул. „Гоце Делчев“ № 142-142 А, представлявано от П.Т.Е. ,сумата от 217,02 /двеста и седемнадесет лева и две ст./лв.- разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

Присъдените на ищцата З. Ш.А. , ЕГН **********, суми да се изплатят от ответника по следната банкова сметка: ***: ***: ***, с титуляр – З. Ш.А. .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	393
Дата:	4 юли 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия:	Атанаска Стефанова Букорещлиева

Дело:	20185300900202
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	27 март 2018 г.

Решение по дело №202/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта