РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6743
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.И.Д. против Г.Ф.***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът М. И.Д.
твърди, че на 14.03.2017 г. в гр. Варна, около 13.30 ч. е пресичал ул. „Тодор
Влайков“ пред № 61, когато неизвестен
автомобил го блъснал на пътното платно.
Произшествието му причинило: множество счупвания на подбедрицата, закрито вляво
многофрагментно счупване на големия и малкия пищял на лявата подбедрица в горна трета; травматичен оток в областта на
лява подбедрица; оток на подкожието на главата фронтално с малки хипердезни
структури. Наложила се опертивна интервенция и последвала имобилизация с гипс.
Във връзка със случилото се понесъл имуществени вреди в размер на 1 557,93 лева
от които: 1 350 лева за заключваща плака за проксималия тибия; 1,55 лева –
памперси за възрастни; 34 лева инвалидни патерици; 172,38 лева – медикаменти.
От случилото се търпял болки и страдания за дълъг период. На 06.03.2018 г. предявил
извънсъдебна претенция пред Гаранционния фонд за обезщетение на описаните
вреди, но същата била оставена без уважение. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и за имуществени в размер на 1 557,93 лева,
ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. (датата на подаване извъсъдебната
претенция пред ответника) до окончателното й плащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на
елементи от деликта (няма следи от МПС, не била установена и причинна връзка
между случилото се и описаните вреди). Възразява срещу началната дата на
претенцията за лихва, касаеща неимуществените вреди. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пешеходецът
е пресякъл на необозначено място. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
От събраните по
делото писмени доказателства и приетата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 14.03.2017 ж. пострадалият М.Д. *** в посока към ул. „Кракра“
по десния тротоар. Пред № 63 предприел
пресичане на пътното платно, като движещ се по ул. „Тодор Влайков“ неизвестен
автомобил не пропуснал пешеходеца и му нанесъл удар с предната част върху левия
крак. От удара пешеходецът бил отхвърлен напред и паднал върху пътното платно.
Вещото лице от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза установява,
че причина за настъпване на ПТП са
непредприети действия от страна на водача на неизвестния автомобил да
предотвратяване на удара на пешеходеца. Посочва, че и пешеходецът е предприел
пресичане на ул. „Тодор Влайков“ на място необозначено за пресичане на
пешеходци в момент, когато това не е било безопасно за него.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
злополука на 14.03.2017 г. ищецът е получил закрито многофрагментарно счупване
на двете кости на лявата подбедрица в горната им част. Установява се, че това счупване често се
среща при пешеходци, пострадали от ПТП, тъй като многофрагментарното счупване
се дължи на нанесен директен удар с висока интензивност от твърд тъп предмет в
областта на лявата колянна става в момента, когато кракът е бил упорен за
тежестта на тялото. Вещото лице посочва,
че по своя медико-биологичен характер претърпяното тежко счупване на костите на
лявата подбедрица в областта на коляното е довело на ищеца трайно затруднение
на движенията на лявата подбедрица за срок по-дълъг от 30 дни, а в случая до 6 месеца.
Установява се, че по своя вид многофрагментарно счупване на ляв голям пищял при
ищеца е вътреставно и локализирано в областта на лявата колянна става.
Характерно за този вид фрактура било, че тя винаги води до тежко нарушение на
конгруентостта (гладкостта) на ставната повърхност, разкъсване на ставния
хрущял, а с това и често появяващи се негативни последици и ограничения на
обема движения на увреденото коляно. Лечението на този вид фрактури се
провеждало задължително оперативно след отваряне на колянната става, изрязване
на тибиалното плато (ставна повърхност) и здрава фиксация на фактурата с
метална остеосинтеза. Вещото лице посочва, че при такъв вид фрактура
пострадалият винаги е длъжен след операцията да не стъпва и натоварва увредения
крак до края на 4-тия месец, тъй като фрактурата се намира в т.н. спонгиозна
част на големия пищял, където костта е изградена от пори (крипти) и често при
едно ранно натоварване на оперирания крак, костта се компресира, смачква, а
ставата остава пожизнено халтава и несигурна при придвижване. Установява се, че
спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Света Анна“ –
гр. Варна в Клиника по ортопедия и травматология. Първоначално счупените кости
са били временно обездвижени с гипсова лонгета, а след проведена предоперативна
подготовка пострадалият е бил опериран на 22.03.2017 г. като било извършено
открито наместване на фрактурата на левия голям пищял и стабилизиране на
фрактурата с метална (титанова) плака и спонгиозни винтове. Бил изписан от болницата
на 30.03.2017 г. Вещото лице посочва, че счупените кости на лявата подбедрица
окончателно са зараснали за 4 месеца, а след това ищецът е започнал
рехабилитация на лявата колянна става с постепенно натоварване на оперирания
крак. Общо лечебният и възстановителния период е продължил при ищеца за срок от
6 месеца. Вещото лице посочва, че освен болките и страданията, които са били по
интензивни непосредствено след ПТП в период от 4 месеца ищецът е следвало да се
придвижва с помощта на патерици, тъй като е имал забранителен режим за
натоварване на крака до зарастване на счупените кости. Установява, че към
настоящия момент няма данни за негативни последици от получените травми, като
посочва, че са възможни само единични болки в зоната на фрактурата. Движенията
били възстановени напълно, като предстои изваждане на металната остеосинтеза от
зарасналите кости, но това може да стане само по желание на пострадалия. Посочва,
че в момента ищецът се придвижва без помощни средства, но с леко накуцваща
походка.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.П.Й.– майка на ищеца, за установяване
на неимуществените вреди. В показанията си свидетелят установява, че на
14.03.2017 г. около 13-14 часа синът й излязъл до магазина. След като го
блъснала кола, един минувач отишъл и й казал. Тя видяла сина си подпрян до
оградата. Целият бил окървавен и едва дишал. Извикала „Бърза помощ“ и го
закарали в Света Анна във Варна. В болницата останал около 10-12 дни. След
операцията го изписали. Лечението му в къщи продължило около 7-8 месеца. Той не
можел да излиза. Ходел с патерици трудно до тоалетната и майка му трябвало да
му помага. Бил нестабилен дори и с патериците. В болницата се наложило тя да му
помага. Бил с памперси, както и в къщи. Към настоящия момент ищецът не можел да
ходи на дълги разстояния, тъй като кракът му се подувал.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разходи за лечение в
общ размер на 1557,93 лева. Установява се от приетото заключение на съдебно –
медицинска експертиза, че направените разходи са във връзка с лечението, както
и че те не се поемат от НЗОК.
С Писмо изх. № 24-01-195/29.03.2018
г. Г.Ф.е отказал плащане на обезщетение с мотив, че не са представени
достатъчно доказателства, установяващи основанието и размера за определяне на
обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано превозно средство. В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането е предвидено, че увреденото лице може да предяви
претенцията си пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с
оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, че Г.Ф.е бил
сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение, но е постановен
отказ, който е съобщен на ищеца.
Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между деяние на неустановен водач на МПС,
причинените на ищцата вреди. С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ищцата е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ПТП е настъпило в резултат на виновно поведение на
водач на неустановен лек автомобил, както и причинната връзка с твърдените в
исковата молба увреждания. Въз основа на събраните по делото писмени и приетите
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза водят до единствения
възможен извод, че на посочената в исковата молба дата е настъпило ПТП по
описания начин. Независимо, че констативния протокол, съставен от служител в СДВР
не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, настоящият съдебен състав намира,
че механизмът за настъпилото ПТП е установен. Това е така, тъй като получените
от ищеца травматични увреждания, както и времето на настъпването им са
установени с представените по делото писмени доказателства – медицински
документи и които с оглед заключението
на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-техническата експертиза могат да
бъдат получени по описания от ищеца начин, както и че се намират в пряка
причинна връзка с твърдяното произшествие. В този смисъл, и на база на всички
събрани по делото доказателства съдът приема за установено твърдяното от ищцата
събитие, както и вида на причинените травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 6 месеца след ПТП, като е необходима и още една операция за
отстраняване на поставените стабилизиращи остеосинтези. Следва да се вземе
предвид и това, че ищецът е претърпял операция за поставяне на метален имплант.
При определяне на размера на
обезщетението съдът приема, че в периода на възстановяване и раздвижване на увредения
крайник, ищецът е имал нужда от помощ. Преценката на размера на обезщетението
следва да включва и икономически показатели. С оглед на изложеното, съдът намира,
че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – а именно, че ищецът е предприел неправилно
пресичане на пътното платно. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на
понятието „пешеходна пътека“, а именно част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията
на тротоарите и банкетите върху платното за движение. От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е пресичал на място, което не е
обозначено като пешеходна пътека и не е продължение на тротоар или банкет на
кръстовище. Това означава, че той е предприел пресичане на необозначено за
пешеходци място, като не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно да използва пешеходна пътека, както и преди това да съобрази
движението на пътните превозни средства. Следователно установено е и
противоправно поведение на пострадалия, което е в пряка връзка с настъпилите
вредни последици. При преценка на степента на съпричиняване обаче, следва да се
отчете, че водачът на неустановения автомобил е извършил нарушения на
разпоредбите на чл. 116 и чл. 119, ал. 4 от Закона за движение по пътищата като
не е проявил внимание и предпазливост към пешеходците, както и че не ги е
пропуснал. В този смисъл и с оглед установените по делото обстоятелства следва
да се приеме, че съпричиняването на ищеца е в размер на 1/5 или определеното по
съда обезщетение следва да бъде намалено до сумата от 40 000 лева. Обезщетението
за причинените имуществени вреди следва да бъде определено до размер от 1246,34
лева.
Предвид
на изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен до 40000 лева и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 50000 лева и за
сумата от 1246,34 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
предявения размер от 1557,93 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 480
лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на Г.Ф.сумата от 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1649,85 лева,
представляваща дължима държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В. Йорданов Н. сумата от 1767,39 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите Г.Ф., *** да заплати на М.И.Д.,
ЕГН-**********,*** сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на закрито многофрагментарно счупване на
двете кости на лявата подбедрица в горната им част,
както и сумата от 1246,34 лева (хиляда двеста
четиридесет и шест лева и тридесет и четири ст.) – имуществени вреди, причинени
от неустановен водач на лек автомобил при ПТП настъпило на 14.03.2017 г. в гр. Варна,
ведно със законната лихва върху тази сума от 29.03.2018 г. до окончателното им
плащане като отхвърля иска за
разликата над сумата от 40000 лева до предявения размер от 50000 лева –
неимуществени вреди, както и за разликата над сумата от 1246,34 лева до
предявения размер от 1557,93 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г.Ф.,
*** да заплати на М.И.Д., ЕГН-**********,***
сумата от 480 (четиристотин и осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК М.И.Д.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Г.Ф., *** сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК Г.Ф., *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1649,85 лева (хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и
пет ст.), представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Г.Ф., *** да заплати на адв.
В. Йорданов Н.,*** сумата от 1767,39
лева (хиляда седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и девет ст.), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално
затруднено лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: