Решение по дело №191/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 104
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20214300200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2021 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Постъпило е предложение от Г.Л., прокурор в ОП-Плевен, с
което предлага на основание чл.83а, ал.1 от ЗАНН да бъде наложена
имуществена санкция на юридическото лице „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“
ЕООД, с ЕИК *******, с адрес с.Рибарица, обл. Ловешка, управлявано и
представлявано от Е. Т. Г., в размер на 500 000. 00 лева, но не по-малък от
размера на получената имуществена облага, възлизаща на 391 160. 00 лева,
като неоснователно.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен поддържа
направеното предложение за налагане на имуществена санкция на
юридическо лице на основание чл. 83а ЗАНН и счита, че са налице
законовите предпоставки от закона. Твърди, че дружеството, по отношение на
което се иска налагане на финансова санкция, управлявано и представлявано
от Е. Т. Г., „Агроинвест Тетевен“ ЕООД, се е обогатило със сумата 391 160
лева, престъпление от кръга на посочените в чл. 83а, ал. 1 ЗАНН, тъй като е
получило средства за финансиране в този размер по европейска програма без
да отговаря напълно на изискванията за финансиране като кандидат по мярка
311, а именно не е имало производство на земеделска продукция в
предходната на кандидатстването година и представените документи за
удостоверяване на това обстоятелство са с невярно съдържание, оформени са
били фиктивни сделки за покупко-продажба на плодове от страна на
„Агроинвест Тетевен“ ЕООД към фирма „Вива груп“ ЕООД гр. София, без
реално по тях да е имало продажба на стока. Посочва, че ако такива
документи не са представени от „Агроинвест Тетевен“ ЕООД пред ДФЗ, то
кандидатурата на търговеца за финансиране и изграждане на къща за гости
нямало да бъде одобрена, тъй като не отговаря на едно от кумулативно
дадените изисквания за това.
Наблюдаващият прокурор поддържа искането да бъде наложена
имуществена санкция на юридическото лице „Агроинвест Тетевен“ ЕООД -
с.Рибарица в размер на 500 000 лева, но не по-малък от размера на получената
имуществена облага, възлизаща на 391 160 лева и на основание чл. 83а, ал. 5
ЗАНН предлагам да бъде отнета в полза на държавата придобитата от
юридическото лице непряка облага от престъплението по чл. 248а, ал. 5 във
връзка с ал. З във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, за което е била
предадена на съд Е.Г., а именно равностойността на построената къща за
гости „Св. Иван Рилски“, с местонахождение УПИ VIII-627, ПИ с инд. №
62579.505.76, в с. Рибарица, обл. Ловешка, съгласно стойността, която е
дадена в съдебно-оценителната експертиза.
Е. Т. Г. в съдебно заседание се явява лично и с адв. П., който моли да
бъде постановено решение, с което да се откаже да се наложи имуществена
санкция на юридическото лице.
Адв. П. излага, че към настоящия момент е налице решение на СЕС по
цитираното дело, по направено преюдициално запитване от ОС – Бургас, в
което е обяснено защо нормата на чл. 83а ЗАНН в тази й редакция
1
противоречи на общото право и на Хартата на правата на човека.
Процесуалният представител на юридическото лице посочва, че
независимо от това решение, в Тълкувателно решение № 4/2018 г. на
докладчик съдия Галина Захарова, е обяснено какъв е тестът „Енгел“, кое
производство е наказателно, като застъпва становище, че не би имало
възможност без влязла в сила присъда да се наложи имуществена санкция на
юридическо лице.
На последно мсто, адв. П., излага позиция, че е налице основание да се
откаже налагане на имуществена санкция на юридическото лице, тъй като
нормата на чл. 83а, ал. 1 ЗАНН е бланкетна и препраща към определени
текстове от НК. Сочи, че ако внимателно се проследят редакциите на чл. 83а
ЗАНН и на чл. 248а, ал. 3 и 5 НК, ще се види, че инкриминираното
престъпление за управителя на юридическо лице с получена облага като
престъпен резултат е въведено през 2017 г., а в НК към този момент е било
приложимо и възможно наказание по ал. 3. Наведеното твърдение за
престъпен резултат, извършен 2013 г., сравнявайки чл. 83а, който едва с ДВ
брой 81 от 2015 г. предвижда и въвежда нормата на 248а НК към
тогавашната редакция, показва, че изначално не би могло да се наложи
подобна имуществена санкция. Позовава се на: Решение по адм. дело №
600/2014 г. на Административен съд-Хасково от 30.10.2014 г., Решение №
133/13.07.2018 г. по ВАНД № 109/2018 г. на Апелативен съд-Варна.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилото предложение и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Търговско дружество „Агроинвест-Тетевен“ ЕООД - с.Рибарица, обл.
Ловешка, е учредено на 19.12.2011 г., със седалище при регистрацията
с.Рибарица, общ. Тетевен, ул. „Ал. Стамболийски“ № 36, а понастоящем -
с.с., ул. "Георги Бенковски" № 359.
Дружеството се управлява и представлява от Е. Т. Г. от гр. София, която
е и едноличен собственик на капитала.
На 29.03.2021 г. В ОС-Плевен е внесен обвинителен акт от ОП-Плевен
срещу Е. Т. Г. за това, че на 13.05.2013 г. в гр. Ловеч, обл. Ловешка,
представила неверни сведения по чл.13, ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. пред
Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч, а именно, че през предходната
година на кандидатстването представляваното и управлявано от нея
търговско дружество „Агроинвест – Тетевен“ ЕООД е имало приход минимум
50% от земеделска дейност (4130 лв; от продажба на земеделска продукция –
ябълки) за да бъдат получени от „Агроинвест – Тетевен“ ЕООД средства,
предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства,
принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти,
2
финансирани със средства от тези фондове, като деянието е извършено от
лице, което управлява и представлява юридическо лице - търговец, и в
резултат на деянието на 18.12.2015 г. са получени от „Агроинвест – Тетевен“
ЕООД средства от горепосочените фондове, изплатени от Разплащателна
агенция на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. Плевен, в общ размер на 391 160
лв. (от които 312 928 лава предоставени от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) на българската държава и 78 232 лева.
от Националния бюджет на РБ), за изграждане на къща за гости по проект,
финансиран по мярка 311. „Разнообразяване на неземеделски дейности“ от
Програма за развитие на селските райони 2007-201З г. - престъпление по чл.
248а, ал. 5, във връзка с ал. З, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
По внесеният обвинителен акт от ОП-Плевен е образувано НОХД №
204/21 г. по описа на ОС- Плевен и е постановена осъдителна писъда срещу Е.
Т. Г., която към настоящия момент не е влязла в сила /образувано е ВНОХД
пред Апелативен съд гр. Велико Търново и е насрочено съдебно заседание.
Предложението на ОП-Плевен с което се иска на основание чл.83а, ал.1
от ЗАНН да бъде наложена имуществена санкция на юридическото лице
„АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, с ЕИК *******, с адрес с.Рибарица, обл.
Ловешка, управлявано и представлявано от Е. Т. Г., е внесено в ОС-Плавен на
08.04.2021 г., т. е десет дни след внасяне на обвинителния акт в съда. Към
предложението е приложен обвинителен акт срещу Е. Т. Г..
Този състав на ОС-Плевен приема, че следва да се остави без уважение
предложението на Г.Л., прокурор в ОП-Плевен, с което се предлага на
основание чл.83а, ал.1 от ЗАНН да бъде наложена имуществена санкция на
юридическото лице „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН“ ЕООД, с ЕИК *******, с
адрес с.Рибарица, обл. Ловешка, управлявано и представлявано от Е. Т. Г., с
ЕГН **********, от гр. *********** в размер на 500 000 лева, но не по-малък
от размера на получената имуществена облага, възлизаща на 391 160 лева,
като неоснователно и да се откаже да се наложи имуществена санкция на
юридическото лице „АГРО ИНВЕСТ ТЕТЕВЕН" ЕООД, с ЕИК *******, с
адрес с.Рибарица, обл. Ловешка, управлявано и представлявано от Е. Т. Г., с
ЕГН **********, от гр. *********** в размер на 500 000 лева, но не по-малък
от размера на получената имуществена облага, възлизаща на 391 160 лева.
Съдът намира, че следва да се оставя без уважение и предложението на
Г.Л., прокурор в ОП-Плевен на основание чл.83а, ал.5 от ЗАНН (в ред. на ДВ
бр. 81 от 2015 г., в.сила от 21.11.2015г.), да бъде отнета в полза на държавата
придобитата от юридическото лице непряка облага от престъплението по чл.
248а, ал. 5 във връзка с ал. З във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, за
което предадена на съд Е.Г., а именно равностойността на построената къща
за гости „Св.Иван Рилски“, с местонахождение с.Рибарица, обл. Ловешка,
УПИ VIII-627, ПИ с инд. № 62579.505.76, като неоснователно.
С Решение от 19.11.2022 г. СЕС е приел, че „Съгласно чл. 48, праграф 1
от Хартата всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му
3
в съответствие със закона. Този принцип намира приложение, когато следва
да се определят обективните елементи на фактическия състав на
нарушението, което може да доведе до налагане на
административнонаказателни санкции 8решение от 9.09.221 г., Adler Real,
Estate и др., С-546/18, EU :С:2021:711, т. 46 и цитираната съдебна практика/,
какъвто е разглеждания случй, както бе констатирано в т. 42 от в настоящото
решение. Освен това чл. 48, параграф 2 от Хартата предвижда, че на всеки
обвиняем се гарантира зачитането на правото на защита. Съдът вече е
постановил, че зачитането на правото на защита във всяко производство,
което би могло да приключи с налагане на санкция, е основане принцип в
правото на Съюз“. СЕС е направил извод, че чл. 48 от Хартата трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която
националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция
за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено
да формира воля на това юридическо лице или да го представлява, в случай
че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното
извършено ли е престъплението.
Настоящият състав прие, че следва да се остави без уважение искането
на ОП-Ловеч за налагане на имуществена санкция на юридическото лице, тъй
като наказателното поизводство не е приключило спрямо физичектото лице,
което представлява юридическото лице. В настоящото производсто не може
да бъде извършена преценка дали Г. е извършено престъплението, в което е
обвиненена. В ЗАНН не е предвидена възможност за спиране на
производството по чл. 83а и сл. ЗАНН до приключваане на наказатеното
поизводство срещу Е. Т. Г.. Въпросът дали е извършено престъпление може
да бъде разгледан в наказателното производство срещу физическото лице, но
не и по настоящото дело. Към момента на постановяване на решението не е
налице влязла в сила осъдителна присъда срещу Е. Т. Г. за престъпление по
чл. 248а, ал. 5, във връзка с ал. З, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
Съгласно предишната редакция на ЗАНН имуществена санкция на
юридическо лице може да се наложи едва след влизане на осъдителна
присъда спрямо физическото лице. В Решението от 10.11.2022 г. СЕС приема,
че производството по чл. 83а и сл. от ЗАНН несъмнено има наказателно
правен характер, каквато е тезата и на адв. П.. В т. 45 е отбелязано, че
„Европейдсият съд по правата на човека приема, че чл. 7 от ЕКПЧ изключва
налагане на наказателна санкция на лице, без предварително да бъде
установена неговата наказателна отговорност, тъй като в противен случай би
била нарушена и презумцията за невиновност, гарантирана в чл. 6, параграф 2
от ЕКПЧ /ЕСПЧ, 28 юни 2018 г., G.I.E.M s.r.I и др. с/у Италия/“. В настоящето
производство не може да се наложи на юридическото лице санкция за
престъпление, за което евентуално е отговорно физическото лице, което го
представлява, тъй като тази отговорност не е окончателно установена с влязла
в сила осъдителна присъда. Настоящият състав не може да извърши преценка
в производството по чл. 83 а и сл. от ЗАНН дали действително
4
престъплението е извършено от Е. Т. Г.. Юридическото лице също е лишено
от възможност да осъществи пълен съдебен контрол, да оспори наличието на
извършено престъпение и не може ефективно да упражни правото си на
защита. По изложените съображения, настоящият състав отказа на основание
чл. 83г, ал. 7, т. 2 от ЗАНН да наложи имуществена санкция на юридическото
лице.
Съдът, като съобрази факта, че се произнесе с решение, с което отказа
на основание чл. 83г, ал. 7, т. 2 от ЗАНН да наложи имуществена санкция на
юридическото лице, прие, че не е налице реална обезпечителна нужда по
смисъла на чл. 391 ГПК и отмени определение №173/5.05.2021 г. по АНД №
191/21 г. на ОС-Ловеч, с което е допуснато обезпечение в полза на
ПЛЕВЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, с адрес – гр. Плевен, съдебна
палата, бул. „Д. Константинов“ № 25, обезпечение на имуществената санкция
на юридическото лице с правно основание чл. 83в ЗАНН за сумата от 391 160.
00 /триста деветдесет и една хиляди сто и шейсет/ лева, чрез налагане на
запор до размера на сумата от 391 160 /триста деветдесет и една хиляди сто и
шейсет/ лева на банковата сметка на „Агро инвест Тетевен“ ЕООД, ЕИК
*******, с. Рибарица, обл. Ловешка, управлявано и представлявано от Е. Т.
Г., с ЕГН **********, от гр. *********** в Банка „Асет Интернешънъл банк“
АД с IBAN BG ***********, като обезсили издадената обезпечителна заповед
№ 2/5.05.2021 г. по АНД № 191/21 г. на ОС-Ловеч, в полза на ПЛЕВЕНСКА
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, с адрес – гр. Плевен, съдебна палата, бул. „Д.
Константинов“ № 25.
Съдът постанови решението по изложените мотиви.

5