Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр.Варна, 2.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15199/2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът “В****“ ООД твърди, че в
качеството си на В и К оператор предоставя В и К услуги на ответницата Е.Б.,
която ги получава и ползва за имот на адрес гр.В**** с кл.№ ****включващ абонатен №№ **** и***. Ищецът твърди, че съгласно Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичането на който потребителя изпада в
забава. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимите суми, поради което
ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
ВРС срещу нея, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ ***по описа на
ВРС, по което има издадена заповед №*** за
изпълнение на парично задължение. Твърди се, че претендираните
от ищеца суми за главница и лихви по фактури са подробно описани в Справка за
недобора на частен абонат № **** до
22.05.2018г. и Справка за недобора на частен абонат № **** до 20.05.2018г. Предявява искане, съдът да постанови решение с
което да признае за установено, че Е.Д.Б.,
в качеството си на потребител на В и К услуги, дължи на В.и к. ООД сума
в общ размер на 300,11лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 22.12.2015г. до 28.03.2018г. отчитани по
партида с абонатен № **** ведно със
законната лихва върху главниците считано от 20.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 27,96лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главниците за периода от 22.02.2017г. до 20.05.2018г., сума в общ
размер на 357,44лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В
и К услуги за периода от 22.12.2015г до 21.02.2018г. отчитани по партида с
абонатен № **** ведно със
законната лихва върху тези главници считано от 20.05.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 33,93лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата за периода от 22.02.2017г. до 20.05.2018г. за които суми
е издадена заповед от 28.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ ****по описа на
ВРС, както и сторените в заповедното производство разноски. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответника, чрез назначения особен представител е подал
писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове са
неоснователни. Прави възражение за изтекла давност на
задължението. Възразява против наведените твърдения в исковата молба, че
ответницата живее в процесния апартамент, както и че
същата е изразходвала процесното количество вода за
битови нужди, твърди, че не е отчитан водомера в нейно присъствие и не е
упълномощавала друго лице да я представлява при отчитането, поради което
ответницата не дължи заплащане на претендираните от
ищеца суми. Моли да се отхвърлят предявените искове.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.415 от ГПК.
Решаващия
състав след като се запозна със събраните по делото доказателства и твърденията
на страните при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът
намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца
е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата сума,
като в тежест на ответника е да докаже плащане или други правопогасяващи
или правоизключващи факти.
Съгласно
представените по делото Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К операторите, чл. 2 ал.1 потребители са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В
и К услуги. В конкретния случай ответницата не е оспорила наличието на договор
с ищеца и качеството си на лице попадащо в пределите на чл.2, ал.1 при което
положение съдът намира, че между страните е възникнало договорно отношение още
повече, че законът не въвежда изискване за форма на този вид договори, като
този факт се установява и от представените копия от партидата на ответницата
водена при ищеца.
Безспорен е
факта, че за процесния период са предоставяни В и К
услуги. Следва да се има предвид, че твърдението на ответника, че не е обитавал
обекта са недостатъчни за да се изключи възможността там да е потребявана питейна вода тъй като такава може да се
консумира и без да се обитава жилището при хипотезата на теч на ВиК инсталацията.
От
заключението на допуснатата и изготвената по делото ССчЕ
се установява, че за партида с абонатен №**** за времето от 22.12.2015г. до 20.05.2018г. е на лице начислена сума от 300.11лв.
главница, а за абонатен номер №**** за времето
от 22.12.2015г. до 20.05.2018г. е начислена сума от 357.44лв.
Що се
отнася до възражението за изтекла давност, то такава няма как да е настъпила,
тъй като заповедното производство е иницирано на
25.05.2018г. при което три годишната давност се простира до 25.05.2015г.
По
отношение на дължимите се лихви, вещото лице е посочило в заключението, че
лихвите за забава са идентични с посочените от ищеца пред заповедния съд.
По
отношение на това има ли възникнало надлежно задължение за плащане от страна на
ответника решаващия състав приема следното:
Предвид
изложеното съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като
при присъждане на разноските следва да се вземе предвид признанието на
ответницата и волята на ищеца в тази част и да се присъдят в полза на ищеца
75лв. разноски в заповедното производство и 815лв. разноски в исковото
производство-300лв. за особен представител, 75лв. д.т., 140лв. ССчЕ и 300лв. за юрисконсултска
защита по делото.
Събраните
други доказателства по делото по инициатива най-вече на ответника при
посоченото становище за съдебно признание на претенцията се явяват неотносими и не следва да се ценят независимо от наведените
допълнителни възражения от ответната страна по изложените вече по-горе
съображения.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** и Е.Д.Б.
ЕГН********** ***, че физическото лице дължи на търговското дружество следните
суми присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС,
VІІІ състав:
300,11лв.,
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 22.12.2015г. до
28.03.2018г. отчитани по партида с абонатен № **** ведно със законната лихва считано от 25.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 27,96лв., представляваща обезщетение
за забава за плащане на главниците за периода от 22.02.2017г. до 20.05.2018г.,
сума в размер на 357,44лв., представляваща сбор от незаплатени главници за
ползвани В и К услуги за периода от 22.12.2015г до 21.02.2018г. отчитани по
партида с абонатен № **** ведно със
законната лихва считано от 20.05.2018г. до окончателното плащане, както и
сумата от 33,93лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата за периода от 22.02.2017г. до 20.05.2018г., присъдени по реда на
чл.410 от ГПК в рамките на гр.д.№****
ОСЪЖДА Е.Д.Б.
ЕГН********** *** да заплати на ”В**** със
седалище и адрес на управление:*** сумите от 75лв. разноски в заповедното
производство и 815лв. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: