Протокол по дело №306/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 408
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20225001000306
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 408
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20225001000306 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят З. АД, редовно призован, не изпраща
представител.
От същия е постъпило писмено становище, в което е заявено, че
нямат възражение за даване ход на делото.
Жалбоподателката ЕМ. Н. АНД., редовно призована, не се явява,
не се представлява.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Делото е образувано по въззивни жалби на З. АД и ЕМ. Н. АНД.
срещу различни части на решение № 260007/18.01.2022 г., постановено по т.д.
№ 69/2019 г. на Окръжен съд С. З..
Жалбоподателят З. АД обжалва решението в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на ищцата ЕМ. Н. АНД. сумата от 20 000
лв., ведно със ЗЛ върху тази сума, считано от 15.12.2014 г., както и е осъдено
дружеството да заплати разноски по делото. Дружеството жалбоподател
счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закон, като
1
конкретни съображения в тази насока излага в жалбата. Счита, че не е
доказано по делото твърдяното непозволено увреждане.
В момента в залата се явява адв. Г., пълномощник на
жалбоподателката.
Поддържа се и доводът, че не е установена и вината на
застрахования при дружеството жалбоподател водач на МПС. Изложени са
аргументи също, че определеният с решението размер на обезщетението не е
съобразен с принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, и въз основа на така поддържаните доводи е поискано да бъде
постановено решение от настоящата инстанция, с което да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната от дружеството част и да се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск, или
алтернативно да се приеме за доказана претенцията на ищцата до
справедливия според жалбоподателя размер от 4 000 лв., която сума е
посочено, че в пълен размер би възмездило лицето. Заявено е искане за
присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
От насрещната по тази жалба страна ЕМ. Н. АНД. е подаден
писмен отговор на същата чрез пълномощника й адв. Г.. Изразено е
становище, че подадената от дружеството въззивна жалба е неоснователна.
Посочени са конкретни доводи в тази насока.
От своя страна Е.А. е подала въззивна жалба срещу частта на
посоченото по-горе решение, с която е отхвърлена претенцията й за разликата
над присъдените 20 000 лв. до претендираните 40 000 лв., както и в частта за
разноските, с което не са присъдени изцяло сторените от ищцата разноски и в
частта, с която са присъдени разноски на ответника. Поддържа се становище,
че в така обжалваната част решението е порочно, неправилно, като са
изложени и конкретни съображения в тази насока. Основно се поддържа, че
определеното от съда обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, като е занижено съобразно претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Поискано е да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният
иск в пълния му предявен размер, като се присъди ЗЛ върху обезщетението,
считано от датата на предявяване на претенцията – 15.02 2014 г., до
окончателното плащане. Поискано е и да се присъдят съответстващите на
претенцията разноски.
По тази жалба е подаден отговор от З. АД, в който е заявено, че
същата се оспорва като неоснователна и се излагат конкретни аргументи в
тази насока. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Не са заявени от страните доказателствени искания.
Постъпило е писмено становище с вх. № 4956/21.06.2022 г. от З.
АД, с което е заявено, че се поддържа въззивната жалба по съображения,
подробно изложени в същата, и се оспорва подаденият от другата страна
2
отговор, като неоснователен. Заявено е, че нямат доказателствени искания и
няма да се сочат нови.
Изложени са и съображения по съществото на спора. Поискано е
присъждане на разноски по делото и самото становище да се приеме като
списък по чл. 80 ГПК.
Адв. Г. – Представям списък на разноските. Поддържам
въззивната жалба, оспорвам тази на ответната страна. Нямам доказателствени
искания. Нямам възражения по разноските на ответната страна.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото докладваното по-горе становище на З. АД,
както и представения списък на разноските на жалбоподателката.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Г. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да отмените първоинстанционното решение в обжалваните
от нас отхвърлителни части, и да постановите друго решение, с което да
уважите претенцията на ищцата в пълния размер, заедно с претендираната
законна лихва, както сме посочили в исковата молба. Моля да уважите всички
аргументи, изложени във въззивната жалба, и да оставите без уважение
въззивната жалба на ответната страна.
Що се отнася до обстоятелствата и механизма на ПТП, моля да
имате предвид, че соченият от нас увреждащ водач, след като е
катастрофирал и е оставил колата си на пътното платно, създавайки по този
начин опасност на пътя, дори не я е сигнализирал, нещо което е станало
причина движещият се след лекия автомобил П., за който ние твърдим, че
водачът му е предизвикал ПТП, та движещият се след него автомобил, след
излизане от завой, без да има видимост, той просто се е ударил в спрелия на
пътя лек автомобил П..
Дори да са налице евентуално някакви нарушения от страна на
водача на лекия автомобил Ф., те по никакъв начин не могат да бъдат
основание за отхвърляне на претенцията на доверителката ми, която е била
пътник в този автомобил. Т.е., дори да приемем, че по някакъв начин имаме
нещо като независимо съизвършителство, в конкретния случай няма действия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, които единствено са основание за редуциране
не претендираното обезщетение.
Относно размера на обезщетението, моля да съобразите всички
доводи, изложени във въззивната ни жалба. Първоинстанционният съд, макар
и да е взел предвид обстоятелствата по принцип по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
Постановление № 4/1967 г., той не ги е съобразил в достатъчна степен, което
като краен правен ефект се е отразило на справедливостта на определеното
обезщетение.
Претендираме направените пред настоящата инстанция разноски,
които са единствено платена ДТ. Не претендирам адвокатско възнаграждение.
3

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.01 часа.
Председател: _______________________

Секретар: _______________________
4