Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................... гр. Бургас, 04.09.2012г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН СИНКОВ
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Секретар: Р.А.
Прокурор: Йорданка Дачева
като разгледа докладваното
от съдията- докладчик ПЕТЯ ПЕТРОВА
ВНОХД № 896 по описа за 2012
год., за да се произнесе, взе предвид
следното :
С
присъда № 22/31.05.2012 год. по НОХД № 154/2012 год. Районен съд - гр.Поморие е
признал подсъдимия М.Д.С., ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
на 18.06.2011год. около 01.00ч. в гр. П. пред сградата и в сградата на РУП -
МВР гр. П., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителен
цинизъм, поради което и на основание чл. 325 ал.2 от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК
го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 /три/ години.
Със
същата присъда ПРС е осъдил М.Д.С. да заплати на гражданския ищец Й.Н.К. сумата
от 500 / петстотин/ лева, явяваща се обезщетение за неимуществени вреди,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от 18.06.2011год. до окончателното й изплащане, като иска в
останалия размер до предявения от 5000 / пет хиляди/ лева, е отхвърлил като
неоснователен.
Осъдил
е М.Д.С. да заплати по сметка на ПРС сумата от 50 /петдесет / лева държавна
такса върху уважения граждански иск
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимия М.С., който чрез своя
защитник я обжалва в законния срок пред БОС. В жалбата се съдържат оплаквания
за необоснованост на постановения съдебен акт и явна несправедливост на
наложеното наказание. Прави се искане присъдата на ПРС да бъде отменена и вместо
нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по предявеното му обвинение, както и отхвърлен изцяло предявения
граждански иск.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият М.С. не се явява –
редовно призован. Защитникът на подсъдимия поддържа частично жалбата и оплакванията изложени в
нея. Възразява срещу възприетата от съда квалификация на деянието по ал.2 на
чл. 325 от НК, като аргументира теза, че се касае за междуличностни отношения,
ескалацията на които в негативен план е провокирала деятелността на подсъдимия.
Защитата пледира за преквалифициране на деянието по чл. 325 ал.1 от НК и
намаляване размера на наложеното наказание, съобразно предвидената в състава
санкция.
Гражданският
ищец Й.К. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Представителят
на БОП в съдебна заседание пред въззивната инстанция заема становище за неоснователност
на жалбата. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна
и законосъобразна.
Бургаският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в
предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред първоинстанционния съд е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, при предпоставките на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият М.С. е признал
пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При
съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372 ал.4 от НПК, съдът в
мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. По делото е установена следната
фактическа обстановка:
Към
датата на инкриминиранто деяние -18.06.2011 год. подс.М.С. е работил в бар „С.",
находящ се в гр. П., ул. К.. Около 01.00 часа на визираната дата, при обход на ул.К.,
полицейски служители–свидетелите Д.С.и Й.К. установили, че въпреки късния час в
бар „С." продължава да звучи силна музика. Спирайки с автомобила пред
заведението, свидетелите установили да стои на няколко метра пред входа подс. С..
Последният се представил за управител на заведението. При отправена от страна
на полицейските служители забележка относно силната музика, подс. С. заявил, че
няма да намали същата, тъй като това бил деня, в който заведението се открива.
Полицаите разяснили на подс.С. разпоредбите на Наредба №2 на Община Поморие,
въпреки което последният отказал да изпълни дадените му указания за осигуряване
тишина и спокойствие на живущите в близост. Св.К. поискал от подсъдимия да
представи документите си за самоличност, който от своя страна отказал,
заявявайки им „да си гледат работата.” На подсъдимия било обяснено, че се
налага да бъде отведен до полицейското управление за установяване на
самоличността му. Същият отказал да се качи в автомобила и открито се
съпротивлявал на разпорежданията на полицаите. Това наложило използването на
сила и помощни средства от страна на полицейските служители. При отвеждане на
подсъдимия до РУП-П., след слизането му от автомобила последният започнал да
обижда полицаите, псувал ги, заканвал им се. Същият отправил реплики към
свидетелите - „Куки, ще ви еба всичките и най-вече теб /като сочил св. К./. Ще
ви уволня, не знаете с какво се захващате!”, „Ще Ви еба майката на всички дето
сте тук". Агресивното поведение на подсъдимият, наложило настаняването му
в помещението за временно задържане, до изясняване на самоличността му и съставянето
на акт за нарушение. По време на престоя си в това помещение подс. С. буйствал,
ритал ограничителната решетка и отправил цинични реплики към полицаите Й.К., К.
И., Д. С. и Р. П. „ Ще Ви еба майката и вас където ви видя по улицата", а
на полицай К. заявил „Теб няма да те убия, а ще те еба и ще те държат , а ти ще
ми правиш свирки". След съставяне на АУАН и запознаване на подсъдимия с
него, последният бил освободен.
Така
изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, като се е позовал
на направеното от подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 от НПК самопризнание и на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, за които в тяхната
съвкупност и относимост е приел, че подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
БОС
изцяло споделя изводите на съда по фактите. Правилно ПРС е възприел, че
наличните по делото доказателства в пълнота обосновават фактическата обстановка
описана в обвинителния акт и поради това е допуснал разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 372 ал.4 вр. чл. 371
т.2 от НПК. Настоящата инстанция обаче констатира допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила в рамките на проведеното
съдебно следствие при хипотезата на ал.4 на чл. 372 от НПК. Видно е от съдебния
протокол по делото/л.3 от съд. протокол от 31.05.2012 год./, че при провеждане
на съдебно следствие съдът е допуснал до разпит и е провел такъв на посочен от
защитата свидетел, чийто показания се отнасят до фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тези действия на съда стоят в
противоречие, както с определението му по чл. 372 ал.4 от НПК, с което е обявил
на страните, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, отразени в обвинителния акт, така и с нормата на чл.
373 ал.2 от НПК, установяваща, че в рамките на съкратеното производство по чл.
372 ал.4 от НПК , при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит
на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая обаче БОС възприе, че
допуснатото процесуално нарушение не е съществено такова, доколкото показанията
на разпитания свидетел не са били ползвани от съда при формиране на изводите му
по фактите. В мотивите на своята присъда ПРС е посочил, че не кредитира тези
показания, поради противоречието им с гласните доказателствени източници от
досъдебното производство. Ето защо, допуснатото нарушение не е повлияло върху
правилността на атакуваната присъда, което от своя страна не обусловя отмяна на
същата.
С
оглед на правилно установената по делото фактическа обстановка, правилно ПРС е
достигнал до правен извод за осъществен от подс.С. от обективна и субективна
страна престъпен състав на чл. 325 ал.2 от НК.
БОС
не споделя възраженията на защитата, според които обективираните непристойни
действия на подс.С. не се отличават по своето съдържание с изключителен
цинизъм. Фактическите обстоятелства установени по делото сочат на активни
действия от страна на подсъдимия, включващи в своето проявление както груба
физическа изява, така и цинични словесни нападки срещу полицейските служители,
чийто характеристики несъмнено се отличават с изключителност, по смисъла на
ал.2 на чл. 325 от НК. По делото не са налице данни, позволяващи извод за наличие
на провокативно поведение от страна на полицаите в рамките на осъществяваните
от последните служебни обязаности спрямо подс.С.. Напротив, свидетелските
показания установяват една първоначална нагласа у подсъдимия към неподчинение и
грубо отношение към органите на реда, прераснала впоследствие в хулиганска
изява. Преценени съобразно възникналата
обстановка, обективираните действия на подсъдимия с категоричност водят до извод
за наличие на хулигански мотив. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение
към обществото от дееца, като по този начин той е демонстрирал, че не се смята
за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение. Обстоятелството, че подс.С. е познавал св.
К. по никакъв начин не се явява обстоятелство, което да оправдае поведението
му. В рамките на заеманата от св.К. длъжност и контролната дейност извършвана
от последния в нощта на инкриминираната дата, същият не е бил длъжен да се
отнася към подсъдимия по начин, различен от този към останалите членове на
обществото. Ето защо, аргументите наведени от защитата, че се касае за
междуличностни отношения не променят изводите на съда относно съставомерността
на деянието. Следва да се отбележи, че поведението на подс.С. е било насочено
не само към св.К., а към всички присъствали в Управлението полицейски
служители. Отправяйки обиди към тях, в установения им циничен характер, заплахи
и физическа агресия, подс.С. е демонстрирал личната си нагласа и явно отношение
към системата на държавно управление. Поведението му пред длъжностните лица в
своята арогантност и безцеремонност е явна проява на незачитане функциите и
правомощията на полицейските органи в дейността им по опазване реда и спокойствието на
гражданите и предотвратяване извършването на престъпления. Отношението
демонстрирано към личността на полицейските служители чрез отправените реплики
„Ще Ви еба майката и вас където ви видя по улицата", както и репликата
спрямо св.К. „Теб няма да те убия, а ще те еба и ще те държат, а ти ще ми
правиш свирки" е изява на пренебрежение към общоприетите норми за
нравственост.
Съобразявайки
изложеното, БОС изцяло се солидаризира с изводите на районния съд по правото за
осъществени от подс.С. хулигански действия, отличаващи се по своето съдържание
с изключителен цинизъм.
В
изводите си относно вида и размера на наказанието, което подсъдимият следва да
понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е подходил
обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на
деянието, обществената опасност на личността на дееца, изхождайки от
характеристиките на разследваната деятелност и данните за съдимост, както и
приносът на подсъдимия в разкриването на обективната истина. Оценявайки горните
обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, съдът
законосъобразно е определил наказанието на подсъдимия С. при условията на
чл.58а ал.1 от НК. Правилно съдът е преценил, че отчетените смекчаващи вината обстоятелства
на подс.С. не са от категорията на изключителни такива, нито се явяват
многобройни и поради това не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК.
Настоящият
състав на въззивната инстанция изцяло споделя изводите на РС-Поморие досежно
адекватния размер на наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода. Правилно
в преценката си относно постигане на целите по чл.36 от НК, съдът е приел, че
така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, като е
приложил разпоредбата на чл.66 от НК, установявайки изпитателен срок от три
години.
В
гражданско-осъдителната част настоящият съдебен състав намира, че присъдата следва да бъде
потвърдена. Предявеният граждански иск е доказан по своето правно основание-
чл. 45 от ЗЗД. Правилно съдът е преценил, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия, св.К. е претърпял неимуществени вреди. В
качеството му на полицейски служител и в рамките на упражняваната от него
дейност към инкриминираната дата, св.К. несъмнено е приел оскърбително
поведението на подс.С.. Отправените към К. цинични реплики и закани несъмнено
са засегнали честта и достойнството на последния. Още повече, че изявленията на
подсъдимия са станали достояние и на останалите присъствали служители в
управлението. Гражданският ищец е предявил граждански иск за сума в размер на 5
000 лв., като съдът е уважил иска за сумата от 500 лв. - като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Преценката за размера на
обезщетението правилно е била съобразена от съда с критерия за справедливост. Ето
защо, правилно ПРС е осъдил подс.С. да заплати на гражданския ищец сумата от
500 лева, като в останалата част, до предявения размер от 5 000 лева е
отхвърлил иска.
При
извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата в останалата
и част или нейното отменяване.
Мотивиран
от горното и на основание чл.338 от НПК
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 22/31.05.2012 год.,
постановена по НОХД № 154/2012 год. по описа на Районен съд - гр.Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.