РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Търговище, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500254 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№254/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивни жалби на ищеца В. Г. С. от
гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ю.К. от АК-
Търговище и на ищеца Г. П. С. от гр.Търговище, действащ чрез процесуалния
си представител адв.Д. Ж. от АК-Търговище против решение №260029/
30.06.2021г., постановено по гр.д.№228/ 2020г. на Районен съд-Търговище, с
което е отхвърлен като неоснователен предявения от тях против ответниците
Д. Г. Д., М.И. Я., И.Р. Я., Й. Р. Г., П. Ц. Ш., ПЛ. П. Ш. и С. П. Ш., всички със
съдебен адрес в гр.Търговище установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
собственост на около 70 кв.м. площ в южната част на имот с ид.
№73626.506.164 по КК на гр.Търговище, защрихована в червен цвят на
приложената по делото на л.37 скица на вещото лице, като на ответниците са
присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв. С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, въззивниците молят за отмяна на
решението и за уважаване на иска.
1
С писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемата страна Д. Г. Д., действащ чрез процесуалния си представител
адв. Р.Д. от АК-Търговище оспорва основателността на въззивните жалби и
моли за потвърждаване на решението.
Въззиваемите страни М.И. Я., И.Р. Я., Й. Р. Г., П. Ц. Ш., ПЛ. П. Ш. и С.
П. Ш., действащи чрез процесуалния си представител адв.Д.М. от АК-
Търговище оспорват основателността на въззивните жалби и молят за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивните жалби са допустими и основателни.
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е
обоснован с обстоятелствата, че ищците са собственици на ПИ имот с ид.
№73626.506.165 от 490 кв.м. по КК на гр.Търговище, закупен от
праводателите им през 1950г., част от който- с площ от около 70 кв.м. в
северозападната част на същия грешно е заснета по устройствения план като
попадаща в съседния имот на ответниците с ид.№ 73626.506.164 по КК, но
последните оспорват собствеността им и подготвят строителство върху
посочената площ.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците
оспорват иска с възражения за неговата недопустимост, предвид съдебна
спогодба за делба между собствениците на ищцовия имот от 2003г., както и с
възражения, че посочената площ е тяхна собственост по силата на правни
сделки, отчитащи действителната териториална регулация, евентуално-по
давностно владение от 1963г.
За съвместно разглеждане в процеса е приет и насрещен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС от Д. Г. Д. срещу В. Г. С. и Г. П. С. за
установяване собствеността му върху 1/2 ид.ч. от посочената площ по
давностно владение след 2003г.
С оглед възраженията на ответниците, сключената между ищците и
техни роднини съдебна спогодба за делба от 2003г. на техния имот не е
процесуална пречка за предявяване на настоящата искова молба за съдебна
2
защита, поради което предявеният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е
процесуално допустим и гражданско-правният спор следва да бъде разгледан
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд
прие за установено следното:
Приложените по делото писмени доказателства легитимират ищците
като собственици на ПИ имот с ид.№73626. 506.165 от 490 кв.м. по КК от
2005г. на гр.Търговище, закупен от праводателите им през 1950г., а
ответниците на съседния ПИ с ид.№ 73626.506.164 от 359 кв.м. по КК,
закупен от праводателите им през 1963г.
Съгласно заключението на назначената съдебно-техническа експертиза,
имот с ид.№73626.506.165 е идентичен с п-л VIII-1137 по първия
регулационен план на града от 1907г., п-л VIII-545-по плана от 1956г., п-л
VII-447-по плана от 1967г. и п-л VIII-1313-по плановете от 1987г. и 1996г., а
имот с ид.№73626.506.164 е идентичен с п-л VII-1138 по първия регулационен
план на града от 1907г., п-л VII-546-по плана от 1956г., п-л VI-446-по плана
от 1967г. и п-л VII-1314-по плановете от 1987г. и 1996г. По плановете от
1907г., 1956г. и 1967г. вътрешната регулационна линия между двата имота
минава на 3 метра северозападно от построената в имота на ищците къща и на
3.50 метра северно от второстепенна постройка на ищ-ците, а по плановете
след 1987г. е заснета по линията на посочените сгради, като по този начин 65
кв.м. площ е отразена като попадаща в имота на ответниците.Правни сделки
относно собствеността между съседите не са извършвани, не е провеждана и
отчуждителна процедура относно посочената площ, нито процедури по
констатиране и отстраняване на фактическа грешка с предходните планове,
т.е. следва да се приеме, че изменението от 1987г. е в нарушение
разпоредбите на чл.59, ал.1-2 от ЗТСУ/отм./, забраняващи придобиването на
реални части от имоти чрез правни сделки или по давност, ако не отговарят
по размери на изискванията за самостоятелни парцели или на условията по
чл.28 от ЗТСУ/отм./ относно упълномеряване на маломерни имоти.
Съгласно разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №8/23.02.
2016г. по т.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, по силата на §5, ал.1 от ПЗР на
ЗКИР регулационните линии се отразяват като имотни в кадастралната карта,
поради което в производството по иск за собственост подлежи на изследване
3
положението на имота по предходните планове, като при приложен план
регулационните граници се трансформират в имотни, а неприлагането на
дворищнорегулационния план обуславя прекратяването на отчуждителното
му действие (ТР №3/15.03.1993г. по гр.д.№2/1993г. и ТР №3/28.03.2011г. по
т.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС) и отразяване в кадастралната карта на
правото на собственост в пространствения му обхват по последния приложен
план.
В настоящата хипотеза, разпоредбата на чл.33, ал.1 от последващия
ЗТСУ(отм.) допуска запазване на опорочената регулация, но при определени
предпоставки, а именно-за да бъде стабилизирано отчуждителното действие
на създаден по грешна кадастрална основа или одобрен при закононарушение
план е необходимо от деня на заемането на придаваемата част по законен ред
да е изтекъл 10-годишен срок.
В конкретния случай, позоваването на предварителния договор за
продажба на имота на ответниците от 1963г.(п-л VII-546 по плана от 1956г.) е
непротивопоставимо на ищците, а и посоченият частен документ не
удостоверява пространствения обхват на предаденото на купувачите
владение, т.е. че дворното място се простира до сградите на съседния имот.
Напротив-данните от регулационния план, респ. заключението на вещото
лице установяват принадлежност на спорната площ към него момент и до
1987г. именно към имота на ищците.В тази насока са и показанията на св.К.
Д. К.-87г., съсед и без родство със страните, съгласно които към него момент
и до 2019г. фактическата власт върху посоченото място, в което е имало обор
и други стопански постройки, е упражнявана от праводателите на ищците,
като владението е било отграничено от имота на ответниците с ограда от
телена мрежа на дървени колове, съборена през 2019г.В подкрепа на тези
доказателства са и показанията на св.Д. И. М.-70г., роднина на ищците,
посещавал имота в периода от 1973г. до 1980г., когато оградата е
съществувала и е минавала на около 3 метра от къщата на ищците, а в
мястото зад нея праводателят им е съхранявал строителни
материали.Същевременно, доведените от ответниците свидетели Ал. Ал.-43г.
и св.Цв. Г.-67г., роднини по сватовство на ответника Д.Д., възпроизвеждат
факти едва след 1996г. и не опровергават горните доказателства.
При тези обстоятелства и доводи, заемането от праводателите на
4
ответниците на спорната площ от 65 кв.м. в периода от 1963г. до
одобряването на кадастралната карта през 2005г., включващо и периода след
1987г., когато мястото е отразено като попадащо в дворищно-регулационния
парцел на ответниците, не само не е установено по категоричен начин при
условията на пълно, пряко и главно доказване, но и отречено като факт от
останалите доказателства.С оглед на това, не е възможно да се приеме, че
фактическа власт върху описаната реална площ от чужд имот е упражнявана
в продължение на 10 години, поради което регулационните планове от 1987г.
и 1996г. не могат да се считат за приложени и опорочената регулация да се
счете за санирана-предпоставка за възпроизвеждането й в кадастралната
карта от 2005г. При тези обстоятелства и съгласно чл.33, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и
чл.86, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, с изтичането на сроковете по §8, ал.1 от ПР на
ЗУТ, отчуждителното действие на регулацията от 1987г. е прекратено
автоматично и меродавно за правото на собственост е положението на
имотите по регулационния план от 1967г. По този план спорната площ не
попада в сегашния имот с ид.№73626.506.164 на ответниците, а в имот с ид.
№73626. 506.165 на ищците, които към настоящия са носители на правото на
собственост върху същата, поради което предявеният установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 от ГПК ЗС е доказан по основание.
Ищецът по насрещния иск Д. Г. Д. се позовава на изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност след 2003г.В тази насока, съдебната
спогодба за делба между собствениците на ищцовия имот не може да е довод
за установено от ответника владение върху спорната площ, нито може да
доведе до отпадането на действителните им вещни права в отношенията им
със съседите.Съобразно показанията на неговите роднини, обстоятелството,
че е ползвал тоалетна, долепена до къщата на ищците, също само по себе си
не може да обоснове извод за упражняване на фактическа власт с намерение
за придобиване на описаната 65 кв.м. площ в реалните й параметри, респ. в
идеални части, но дори и това да бе установено по категоричен начин, то
разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ забранява придобиване по давност на
реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места, а в случая не са налице изключенията от това правило по чл.19 и чл.17,
ал.1, т.2 от ЗУТ- т.е. да е необходимо упълномеряване на маломерен имот с
части от съседен имот.С оглед на тези обстоятелства и доводи, ответникът Д.
Г. Д. не е носител на правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната
5
площ от 65 кв.м. и предявеният от него положителен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС е неоснователен, обуславящо
неговото отхвърляне.
Предвид горното, обжалваното решение на първоинстанционния съд не
е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с
което първоначалният иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде
уважен, а насрещният иск по чл.124, ал.1 от ЗС да бъде отхвърлен, като на
въззивниците се присъдят направените по делото в първата и въззивната
инстанция разноски в размер на 1 277.60 лв. за ищеца В. Г. С. и в размер на 1
252.60 лв. за ищеца Г. П. С..
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260029/30.06.2021г., постановено по гр.д.
№228/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от ищците В. Г. С. от гр.*********, ЕГН:
********, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат
адв.Ю.К. от АК-Търговище и Г. П. С. от гр.********, ул.********№****,
ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен
адресат адв.Д.Ж.-С. от АК-Търговище против ответниците Д. Г. Д. от
гр.*******, ул.“*******“№****, ЕГН:**********, М.И. Я., ЕГН:**********,
И.Р. Я., ЕГН: *******, Й. Р. Г., ЕГН:**********, П. Ц. Ш., ЕГН:**********,
ПЛ. П. Ш., ЕГН:********** и С. П. Ш., ЕГН: **********, действащи чрез
процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Д.М. от АК-Търговище
положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за собственост на
около 70 кв.м. площ от имот с ид.№73 626. 506.164 по КК на гр.Търговище,
защрихована в червен цвят на приложената по делото на л.37 скица на вещото
лице, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в
размер на 400 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Д. Г. Д.
от гр.*******, ул.“******“№****, ЕГН:**********, М.И. Я.,
ЕГН:**********, И.Р. Я., ЕГН: *******, Й. Р. Г., ЕГН:**********, П. Ц. Ш.,
ЕГН:**********, ПЛ. П. Ш., ЕГН: ******* и С. П. Ш., ЕГН: **********,
6
действа-щи чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв. Д.М.
от АК-Търговище, че ищците В. Г. С. от гр.*******, ЕГН:**********,
действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв.Ю.К. от
АК-Търговище и Г. П. С. от гр.*******, ул.“*******“№****,
ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен
адресат адв.Д. Ж.-С. от АК-Търговище са носители на правото на собственост
върху 65 кв.м. площ, отразена като попадаща в югоизточната част на
поземлен имот имот с ид. №73626.506.164 по КК на гр.Търговище,
колорирана в червен цвят на приложената по гр.д.№228/2020г. на РС-
Търговище на л.254 скица, изготвена от вещото лице инж. Росен Христов и
приподписана от настоящия съдебен състав, представляваща неразделна част
от заключението на съдебно-техническата експертиза, както и от настоящото
съдебно решение, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. от гр.*******, ул.“*******“№****,
ЕГН:********** против В. Г. С. от гр.********, ЕГН: ******* и Г. П. С. от
гр.*******, ул.“*******“№****, ЕГН:********** насрещен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС за установяване правото му на
собственост по придобивна давност върху 1/2 ид.ч. от 65 кв.м. площ от
дворно място, отразена като попадаща в югоизточната част на поземлен имот
имот с ид. №73626. 506.164 по КК на гр.Търговище, колорирана в червен
цвят на приложената по гр.д.№228/2020г. на РС-Търговище на л.254 скица,
изготвена от вещото лице инж.Р. Х. и приподписана от настоящия съдебен
състав, представляваща неразделна част от заключението на съдебно-
техническата експертиза, както и от настоящото съдебно решение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ответниците Д. Г. Д. от гр.********, ул.“*******“№****,
ЕГН:**********, М.И. Я., ЕГН:**********, И.Р. Я., ЕГН: *******, Й. Р. Г.,
ЕГН:**********, П. Ц. Ш., ЕГН:**********, ПЛ. П. Ш., ЕГН:********** и С.
П. Ш., ЕГН: ********** да заплатят на ищеца В. Г. С. от гр.********,
ЕГН:********** направените по делото в първата и въззивната инстанция
разноски в размер на 1 277.60 лв., на ищеца Г. П. С. направените по дело-то в
първата и въззивната инстанция разноски в размер а 1 252.60 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8