РЕШЕНИЕ

№ 23.05.2019 г. Град П.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На осми март , две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от Районен съдия Г.

Гражданско дело №1105 по описа за 2018 година.

Предявена е искова молба от И.И.И. , ЕГН- ********** *** и Н.И.Б., ЕГН-********** ***, срещу В.И.И.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 2 526.60 лева.

С процесната искова молба, ищците И.И.И. и Н.И.Б. са предявили исковите си претенции против ответницата В.И.И. за обявяването за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х. М. П. от дата 28.08.2017г., с който М. Б. . (починала на 23.01.2018г.), чрез пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И.: 4/6 идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, поради липса на съгласие, тъй като представителната власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г. ***/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№ 68/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на съдържанието е опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК, тъй като прехвърлителката М. Б. . е прекарала остър исхемичен инфаркт, имала е пареза на дясната ръка и не е могла да разбира и ръководи действията си, а при условията на евентуалност – иск за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение от страна на ответницата, а именно непредоставяне на необходимите грижи за прехвърлителката.

Претендират присъждане на направените съдебно-делови разноски и платено адвокатско възнаграждение.

Сочат доказателства. Правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез пълномощника й адв. А., в който се оспорват изцяло предявените искове.

Ответницата твърди, че покойната М. Б. . не е била неграмотна, можела е да чете, но е имала затруднения в писането на текст.

Твърди, че е изпълнявала задълженията си по договора стриктно и за баба си се е грижила единствено тя, докато ищците се били дезинтересирали от състоянието й. Грижите за баба си полагала непрекъснато още от 2000 г., а ищците не полагали никакви грижи, тъй като от много години живеят и работят в чужбина.

Твърди, че желанието на баба й било имотът да бъде прехвърлен на нея, както и че баба й се е възстановила бързо след прекарания инсулт и е разбирала свойството и значението на извършеното. Грижите за баба й се изразявали в носене на храна, готвене, купуВ. на лекарства.

Моли за отхвърляне на исковете.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – за обявяВ. на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на съгласие, а съединен при условията на евентуалност с него е иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение от страна на приобретателя.

Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, по главния иск в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказВ. невъзможността на покойната М. Б. . към 23.08.2017 г. – датата на нотариално заверяВ. на процесното пълномощно, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради заболяване.

По евентуалния иск в тежест на ответницата, която оспорва иска с твърдение, че е престирала дължимото по договора за гледане и издръжка, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е полагала необходимите грижи за баба си М. Б. . и я е издържала до смъртта й.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното по делото заверено копие на нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г. на нотариус Х. П. с район на действие- РС- П., се установява, че на 28.08.2017г. в кантората на нотариус Панчев, се е явила ответницата И., действаща в качеството си на пълномощник на своята баба М. Б. . /И. била упълномощена с пълномощно, удостоверено от П.С.Г.-*** от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№68 от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на съдържанието/. М. Б. . /представлявана от В.И., която действала в качеството на пълномощник на К./ прехвърлила на своята внучка /ответницата И./ собствените си 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/ от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в с.В., обл. П., а именно - УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива. Прехвърлителят К. си запазила вещното право на ползВ. върху жилищната сграда , пожизнено и безвъзмездно.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, И. И. К. /съпруг на М. Б. К./ , е починал на 21.10.2012г., като е оставил след смъртта си следните наследници по закон – ищците И.И.И. и Н.И.Б. /син и дъщеря/ , както и своята съпруга – М. Б. . /починала на 23.01.2018г./

От приетото по делото удостоверение за наследници на М. Б. . е видно, че последната е починала на 23.01.2018г., като след смъртта си е оставила следните наследници по закон- И.И.И. и Н.И.Б. /син и дъщеря/.

Горното се установява и от приложения по делото Акт за смърт на М. Б. К., ЕГН- **********, видно от който, К. е починала на 23.01.2018г. в гр. П. /акт за смърт №0085 от 24.01.2018г./

От представената с исковата молба медицинска документация се установява, че приживе, М. Б. . е претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии. К. е била освидетелствана от ЛКК при ДКЦ „Х.“ ООД /Протокол №100 от 07.03.2017г./

По делото са приложени Удостоверение изх.№13 от 08.05.2018г., издадено от Кметството в с. В.,общ. П.; скица изх.№32 от 08.05.2018г. , издадена от Кметството в с. В.,общ. П., както и удостоверение за данъчна оценка , издадено от Община П..

По делото е приложена Социална оценка по заявление- декларация с вх.№СОЦО /Д-РА/1303 от 18.08.2017г., изготвена от комисия , утвърдена със заповед на директора на ДСП; експертно решение №2011 от 18.05.2017г. , както и досие на пациент, издадено по отношение на К. от д-р. К.С..

Съдът е изискал и приел по делото заверен препис от пълномощно , удостоверено от П.Г. *** от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№ 68 от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на съдържание. Видно от съдържанието на приложеното по делото пълномощно, с последното, М. Б. . е упълномощила своята внучка - В.И.И., да прехвърли сама на себе си на основание чл.38 от ЗЗД собстевните на К. 4/6 идеални части от процесният недвижим имот. Предоставени и приети са и всички документи, приложени по Нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В хода на производството по делото е било допуснато извършването на съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е видно,че М. К. е била способна да разбира свойството и значението на постъпките си въпреки преживения мозъчен инфаркт през февруари,2017г. К. е подобрила значително говора си и двигателността си към датите на издаВ. на съответните документи. К. е имала нужда от помощ за задоволяВ. на ежедневните си хигиенни и хранителни нужди, вкл. снабдяВ. с лекарства. След инсулта, К. е имала затруднения с придвижването , поради което не би могла да се справи сама.

Съдът кредитира изцяло приетото по делото и неоспорено от страните експертно заключение, същото е обосновано, компетентно изготвено и не възникват съмнения относно неговата правилност.

Съдът е допуснал по делото извършването на съдебнотехническа експертиза, като е поставил като задачи на допусната експертиза - вещото лице да отговори на въпроса манипулиран ли е предоставеният запис от телефонен разговор, проведен между ищеца И. и св. Г., както да се посочи дали са били изтривани откъси или правени добавки към него. От заключението на вещото лице е видно, че не са били открити следи от манипулации, премахВ. или добавяне на фрагменти. Гласовете на разговарящите са лесно различими, без затихващи или увеличаващи се нива. Съдържанието на аудио- файла е било изведено и записано на хартиен носител /приложение №1 към експертното заключение/.

По делото е бил изслушан ищецът И. по реда на чл.176 ГПК, съгласно обясненията на който, К. е била грамотна след прекарания мозъчен инфаркт. И. работи от около 30 години като международен шофьор.

По реда на чл.176 от ГПК е била изслушана и ищцата Б., съгласно обясненията на която, К. е била грамотна, можела да чете и пише. От около 17 години Б. живеела в чужбина, като се прибира в България всяка година, един-два пъти годишно.

От обясненията на ответницата И., депозирани по реда на чл.176 от ГПК, се установява, че в периода от 28.08.2017г. до смъртта на К., И. не е получавала доходи от трудови правоотношения, тъй като отглеждала малко дете. Сметките за електрическа енергия в този период били поемани от нейната баба /М. К. /, както и тези за телефон и вода. Необходимите за заплащането на тези консумативи средства били предавани от К. на нейната внучка, която ходила до пощата, за да плаща сметките.

По делото е разпитана в качеството си на свидетел Л. В. П. /живуща на съпружески начала с ищеца И./, от показанията на която се установява, че след като претърпяла инсулт през 2017г., М. К. се възстановила дотолкова, че могла да полага грижи за себе си и да се обслужва. След претърпеният инсулт, ищците И. и Б. продължили да се грижат за К., потърсили жена в района, която да я посещава и да й помага в домакинската работа. Било изготвено и писмо до Дома за възрастни хора в село В. във връзка с възможността да бъде провеждана физиотерапия на К.. На погребението на К. всички били изненадани от новината, че последната е прехвърлила своите идеални части от недвижимия имот на ответницата. Приживе се налагало на К. да взима хапчета, като впоследствие ответницата И. се грижела за това К. да приема предписаните й медикаменти своевременно. И. била настроена агресивно спрямо св.П. , често вдигала скандали.

От показанията на св. И. Н. Б. /съпруг на ищцата Б./ се установява, че приживе К. е получила инсулт в началото на 2017г. По това време ищцата Б. и съпругът й се намирали във Великобритания, като Б. се завърнала незабавно в България, където останала около 1 седмица. След изписването на К. от болница, последната не можела да говори, впоследствие започнала бавно да се възстановява. К. получила втори инсулт няколко дни преди да почине, като св. Б. и неговата съпруга присъствали на погребението. Докато К. била жива, Б. и искали да наемат жена, която да се грижи за нея, но ответницата И. не позволила под претекст, че К. не желаела „чужд човек“ да се грижи за нея.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел Т. О. С. , съгласно показанията на която, св. С. посещава няколко пъти К. в болницата след като последната претърпяла инсулт. С. ходила и в къщата на К. в с. В., като й занесла храна и пари по поръка на ищцата Б. и нейният съпруг, с които се намирала в приятелски отношения.По време на посещенията си в дома на К., св.С. не била виждала ответницата И. в дома на К., не знае ответницата да е полагала трайно грижи за своята баба.

От показанията на разпитания по делото св.П. В. Н. се установява, че ответницата И. живеела в дома на своята баба /М. К. / и своя дядо /И. К./, докато последните били живи. И. полагала ежедневни грижи за своята баба и дядо, като им готвила, купувала им лекарства и всичко, от което възрастните хора имали нужда. След претърпения инсулт, К. също споделила на св.Н. , че И. се грижила за нея. К. споделила на Н. също така, че желае именно нейната внучка В.И. да се грижи за нея, както и че имали намерение с И. К. „да оставят на внучката си всичко“. И. живяла със своята баба до деня на нейната смърт.

По делото е разпитан в качеството си на свидетел С. Г. М. , от показанията на които се установява, че преди да се омъжи, ответницата И. живеела в дома на своята баба и дядо. Тъй като родителите й били в чужбина, ответницата И. посещавала често дома на своите баба и дядо. След като К. получила инсулт, И. се грижила за нея, чистила жилището и носила й храна, приготвена от самата нея.

От показанията на св.Д. П. /сестра на ответницата И./ се установява, че И. живеела дълги години в дома на своята баба и дядо. След като К. се разболяла, И. се грижила за нея, пазарувала от магазина в с.В. и носила храна. Ответницата готвила както за своят съпруг и семейството си, така и за своята баба. И. нямала финансови затруднения, разчитала на помощта на своя съпруг в това отношение, който бил автомонтьор.Св. П. посетила дома на своята баба около две седмици преди смъртта й, като по това време И. се грижила за К.. Последната била много привързана към своята внучка /ответницата И./, искала да предпише своя дял от имуществото си на нея. Сметките за ток, вода, кабелна и други консумативи били плащани от И., но със средства на К., тъй като ответницата получавала с пълномощно пенсията на болната си баба.

В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан П.С.Г. ***/, от показанията на който се установява процедурата по заверка на процесното пълномощно. Тъй като К. не била в състояние да отиде в кметството в с. В.,а св. Г. бил възпрепятстван, дома на К. бил посетен от М.З. – служител ЕСГРАОН. Впоследсвие и св. Г. разговарял с К., и след като се уверил,че именно това е нейното желание, заверил пълномощното. Г. разяснил на К. последиците от изтогвяне на пълномощното, като К. потвърдила,че е съгласна „голяма част от къщата да се прехвърли на нейната внучка“ /отв. И./. К. споделила на св.Г.,че синът й /ищеца И./ не бил запознат с това нейно решение и че се надявала последният да не разбере, „докато била жива“.

По делото е проведен повторен разпит на св. Г., от показанията на който е видно,че последният не бил запознат с обстоятелството, че са били извършвани записи на проведени телефонни разговори между него и ищеца И. И.. В периода след смъртта на К., И. се обаждал по телефона на Г. около 5-6 пъти ,търсил го през почивните дни, за да разговаря с него.

От показанията на св. М.З. се установява, че последната работи в кметството в с. В. като главен специалист Административно обслужване. През 2017г. З. посетила дома на М. К. по молба на ответницата И., тъй като кметът Г. бил ангажиран. При посещението на З. в дома на К., там се намирали единствено К. и нейната внучка –В.И.. Св. З. прочела на К. съдържанието на пълномощното и й разяснила последиците от подписването на същото. К. казала на З., че разбира значението на пълномощното и последиците от същото, и е съгласна с тях. Тъй като К. не била в състояние да изпише собственоръчно трите си имена, й бил снет пръстов отпечатък.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД – за обявяВ. на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на съгласие, съединен при условията на евентуалност с иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение от страна на приобретателя, са допустими, налице е правен интерес у ищците от предявяването на процесните искове. Правният интерес на ищците от предявените искове срещу ответницата се обуславя от обстоятелството, че всички те са наследници на общ наследодател - М. Б. . (починала на 23.01.2018 г.) , която с нотариален акт № 6, том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х. М. П. от дата 28.08.2017 г., е прехвърлила на внучката си В.И.И.: 4/6 идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива.

Правният интерес произтича от обстоятелството, че в случай на прогласяВ. нищожността на процесния договор, ще се променят правата на собственост на наследниците върху процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

По предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2–ро от ЗЗД – ищцовата страна твърди, че следва да бъде обявявен за нищожен договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х. М. П. от дата 28.08.2017 г., поради липса на съгласие, тъй като представителната власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г. ***/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№ 68/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на съдържанието е опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК, тъй като прехвърлителката М. Б. . е прекарала остър исхемичен инфаркт, имала е пареза на дясната ръка и не е могла да разбира и ръководи действията си.

В тежест на ответницата е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, в т.ч. че наследодателят К., при изготвяне и удостоверяВ. на пълномощното, е била в обективна физическа невъзможност да изпише собственоръчно имената си, съответно да положи подпис.

Между страните по делото не е спорно, че М. Б. . е починала на 23.01.2018г., както и че преди нейната смърт е бил сключен Договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г. на нотариус Х. П. с район на действие- РС- П., от който е видно, че на 28.08.2017г. в кантората на нотариус Панчев, се е явила ответницата И., действаща в качеството си на пълномощник на своята баба М. Б. . /И. била упълномощена с пълномощно, удостоверено от П.С.Г.-*** от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№68 от 23.08.2017г. за удостоверяВ. на съдържанието/. М. Б. . /представлявана от В.И., която действала в качеството на пълномощник на К./ прехвърлила на своята внучка /ответницата И./ собствените си 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/ от посочения съсобствен недвижим имот, находящ се в с.В., обл. П..

Основният спорен по делото въпрос, с оглед заявените в подкрепа на предявените искове и релевираните възражения, е дали пълномощникът на продавача - ответницата В.И., е разполагала с очертаната й с пълномощното представителна власт, в т.ч. и с правото да сключи процесния договор от името и за сметка на своята баба – М. Б. К.. Този въпрос произтича от съдържащите се в исковата молба твърдения, че пълномощното, издадено, приживе от К. е недействително, поради липсата на изискуемата от закона форма. Това, според ищцовата страна следва от безспорното обстоятелство, че вместо подпис и саморъчно изписВ. на трите имена на упълномощителя, е положен пръстов отпечатък от десния палец на К. , поради болест.

Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗЗД, упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Когато договорът се сключва в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис. Целта на това изискВ. за нотариална заверка на подписа на пълномощно за сключВ. на нотариална форма е да се удостовери, че именно лицето, което се е явило пред Нотариуса е подписало частния документ. Нотариалното удостоверяВ. на подписа върху такъв частен документ по същността си е заверка от Нотариуса или друго оправомощено от закона длъжностно лице в предвидената от закона форма. Нотариалната заверка на подписа върху частен документ, според разпоредбата на чл. 569, т. 2 ГПК е вид нотариално удостоверяване. С нотариалната заверка на подписа, Нотариусът удостоверява, че положеният подпис след думата „упълномощител“ е на лицето, което е подписало пълномощното пред него или е потвърдило вече положения подпис. Според разпоредбата на чл. 83 ЗННД, когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Дори, когато нотариалното удостоверяВ. на подписа е извършено от длъжностно лице, различно от Нотариус, както е в настоящия случай – Кметът на село В., обл. П., то пак са приложими разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и ал. 5 ГПК. От приетото по делото като писмено доказателство пълномощно, се установява, че тези изисквания в случая са били спазени, тъй като пълномощното съдържа надписи под формата на правоъгълен печат на длъжностното лице – Кмет на село В., обл. П., с които се удостоверяват самоличността на упълномощителя, авторството му на представеното за удостоверяВ. пълномощно, съдържанието му, както и на положения пръстов отпечатък вместо подпис, след думата „упълномощител“. С оглед на тези обстоятелства, съдът приема, че идентификацията на лицето, което е положило отпечатъка, е установена по несъмнен начин , тъй като удостоверяването е извършено, съобразно изискването на чл. 590, ал. 1 ГПК.

Следващият спорен въпрос се отнася до твърдението за нарушаВ. на формата, поради полагането на пръстов отпечатък вместо саморъчен подпис и саморъчно изписВ. на три имена от упълномощителя.

Разпоредбата на чл. 579, ал. 2 ГПК съдържа изискване, когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Според трайната и задължителна за съдилищата съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение от 05.05.2010 г. по гр.д. № 137/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 20.02.2009 г. по гр.д. № 633/2008 г. на ВКС, Решение № 113/22.06.2011 г. по гр.д. № 1409/2011г. на ВКС, ІV г.о. - при недъг, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядВ. на нотариалната сделка, същата е валидна. Посочената разпоредба от ГПК изисква документът да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец, което изискВ. е било изпълнено в случая. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст е поставен отпечатък. Доколкото в процесното пълномощно има изрично отбелязване, че отпечатъкът е поставен от десния палец на К. поради заболяване, съдът приема за установен този факт, като самоличността на лицето, както вече бе посочено и факта на полагане на отпечатъка, са били надлежно удостоверени от длъжностното лице, извършило удостоверяването – кметът на с. В., обл. П. – св. Г.. Следва да се има предвид, че изискването да се отбележи причината за този начин на подписВ. се съдържа само във втората хипотеза на чл. 189, ал. 2 ГПК, а именно: когато е положен отпечатък от пръст, различен от десния палец, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното, дори да е налице липса на отбелязВ. на причините за полагане на отпечатък вместо подпис , тази липса не би могла да доведе до опорочаВ. на формата.

В подкрепа на извода, че законовата процедура по съставяне и заверка на процесното пълномощно е била спазена , са както приетите по делото писмени доказателства, така и показанията на свидетелите Г. и З., които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, посочените свидетели не са пряко заинтересовани от изхода на настоящото дело.

Относно заявената от ищцовата страна в подкрепа на иска липса за законовите предпоставки за полагане на пръстов отпечатък вместо подпис, както и твърдението, че към датата на издаВ. на пълномощното наследодателят К. е била грамотна и в добро здраве, позволяващо й да се движи и пише самостоятелно, съдът намира следното:

Страните по делото не спорят, че М. Б. . е била грамотна. В тази насока са всички приети по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните в хода на производството свидетели. Спорът се свежда до въпроса: дали здравословното състояние на К. към момента на упълномощаването е позволявало на същата да положи саморъчен подпис и да изпише саморъчно трите си имена. От приетите по делото доказателства се установява, че към посочения момент здравословното състояние на К. не е било добро - същата е претърпяла инсулт /От представената с исковата молба медицинска документация се установява, че приживе, М. Б. . е претърпяла мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии. К. е била освидетелствана от ЛКК при ДКЦ „Х.“ ООД /Протокол №100 от 07.03.2017г./. Вследствие на тежкото си заболяВ. , двигателните функции на К. били засегнати, като в периода преди смъртта си, последната не е могла пълноценно да извършва обичайните си дейности. Този извод се налага както от заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е видно,че след претърпения инсулт, К. имала нужда от чужда помощ за задоволяВ. на ежедневните си потребности. За установяВ. способността на упълномощителя К. към датата на упълномощаването да пише, в т.ч. и да се подписва, съдът кредитира показанията на св. З., съгласно които, тъй като К. не била в състояние да изпише собственоръчно трите си имена, й бил снет пръстов отпечатък. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че за разлика от свидетелите, които са в близки родствени отношения със страните по делото и в този смисъл биха могли да са заинтересовани от изхода на спора, то у св. З. липсва подобна заинтересованост, поради липсата на родство със страните. Показанията на св. З. съдържат конкретни факти относно релевантния за спора недъг – неспособността на К. поради заболяванията към онзи момент, да се подписва.

Полагането на отпечатък от палеца е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост. В конкретния случай, според съда, недъгавостта на упълномощителя К. е категорично установена от всички събрани по делото доказателства. Недъгавостта се изразява в невъзможността на наследодателя на страните, при извършената упълномощителна сделка, да положи подпис с достатъчно идентифирацуеми белези, поради тежките си заболявания. В този случай, законът предвижда полагане на отпечатък от палеца, което заради уникалността на дактилоскопските линии дава по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление, защитавайки го от възможна подправка не само при невъзможността да се подпише, но и при нечетливия и несигурен, поради заболяването подпис.

Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай, е спазена изискуемата в чл. 589, ал. 2 във вр. чл. 569, т. 2 ГПК форма на упълномощаване, поради което извършеното упълномощаВ. е валидно. Полагането на отпечатък от десния палец от упълномощителя, не е било удостоверено с приподисването му пред нотариуса от двама свидетели, съгл. чл.189 ГПК. По делото се установи, че към датата на изготвяне на пълномощното, предвид множеството заболявания на упълномощителя, последният е имал нарушена двигателна функция на крайниците си, което обстоятелство е препятствало и възможността му да скрепи волеизявлението си със собственоръчно изпълнен под пълномощното подпис. Действително, полагането на отпечатъка от палеца на упълномощителя не е удостоверено с приподписВ. на документа от двама свидетели, като по делото не са налице данни и не са били ангажирани доказателства в тази насока. Такова изискВ. обаче се поставя от разпоредбата на чл.189 ГПК единствено по отношение на съставянето на частни документи, издавани от неграмотни и от слепи лица, какъвто настоящият случай не е – К. е била грамотна, но във физическа невъзможност да изпълни подписа си под пълномощното. По-нататък, съгласно чл.579, ал.2 ГПК, намиращ приложение в настоящия случай, при нотариално удостоверяВ. на документ, който не може да бъде подписан от страна поради недъгавост, не се изисква приподписването му от свидетели. Полагането на отпечатък от десния палец вместо подпис се удостоверява от самия нотариус, който именно има задължението да следи за законосъобразното протичане на нотариалната процедура и да гарантира с нотариалното удостоверяВ. интереса на страната. Пълномощното е редовно от външна страна, поради което искането за обявяването на неговата нищожност поради липса на предписана от закона форма следва да бъде отхвърлено.

Не се установява и твърдяната от ищцовата страна невъзможност на наследодателя К. да разбира и ръководи действията си към момента на изготвяне на пълномощното. Съгласно законовите разпоредби, унищожаВ. на договор, сключен от дееспесебно лице, ако при сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, може да се иска след смъртта му, ако приживе е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. По делото няма спор, че преди смъртта си К. не е била поставена под запрещение и не е била провеждана процедура с такава цел.

От приетите по делото доказателства се установява, че упълномощителят е получил инсулт, вследствие на който вероятно е имала тремор на крайниците си, наложило полагане на отпечатък от десния палец вместо подпис върху пълномощното. Единствено наличието на самото заболяВ. обаче не е в състояние да дискредитира дееспособността му, като приетите по делото доказателства сочат, че К. е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. В хода на производството по делото е било допуснато извършването на съдебно-медицинска експертиза в тази насока, от заключението на която е видно,че М. К. е била способна да разбира свойството и значението на постъпките си въпреки преживения мозъчен инфаркт през февруари,2017г. К. е подобрила значително говора си и двигателността си към датите на издаВ. на съответните документи. След инсулта, К. е имала затруднения с придвижването , поради което не би могла да се справи сама.

Изводите на вещото лице в обсъденото заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се подкрепят и допълват изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съгласно показанията на св. П. , след като претърпяла инсулт през 2017г., М. К. се възстановила дотолкова, че могла да полага грижи за себе си и да се обслужва. От показанията на разпитания по делото св. Н. се установява, че след претърпения инсулт, К. споделила на св.Н. , че желае именно нейната внучка В.И. да се грижи за нея, както и че имали намерение с И. К. „да оставят на внучката си всичко“. Съдът кредитира показанията на посочените им свидетели в тази им част, същите са обективни и пълни. Показанията на свидетелите навеждат на извода за осъзнатост и обмисленост на действията на К., която е е била способна да разбира свойството и значението на постъпките си въпреки преживения мозъчен инфаркт, както и да разбира последиците от извършването на процесната упълномощителна сделка. В подкрепа на този извод се намират показанията и на св. П. , от които се установява, че К. била силно привързана към своята внучка /ответницата И./, искала да предпише своя дял от имуществото си на нея. От показанията св. Г. се установява процедурата по заверка на процесното пълномощно. Св. Г. лично е разговарял с К., и след като лично и непосредствено се е уверил,че именно това е нейното желание, заверил пълномощното. Безспорно установено е от приетия по делото доказателствен материал, че св.Г. е разяснил на К. последиците от изтогвяне на пълномощното, като К. потвърдила пред него волята си, като е заявила, че е съгласна „голяма част от къщата да се прехвърли на нейната внучка“ /отв. И./. От показанията на св. М.З. се установява, че последната в качеството си на главен специалист Административно обслужване, през 2017г. е посетила дома на М. К. , тъй като кметът Г. бил ангажиран. Св. З. прочела на К. съдържанието на пълномощното и й разяснила последиците от подписването на същото. К. казала на З., че разбира значението на пълномощното и последиците от същото, и е съгласна с тях.

Анализът на горепосочените доказателства води до несъмненият извод, че към датата на извършването й, наследодателят на ищците /М. Б. К./ е бил в състояние, позволяващо му да формира свободна воля, поради което предявеният иск, с който се цели да бъде обявен за нищожен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие , се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съдът намира, че не е налице нищожност на нотариалното удостоверяВ. на упълномощаването, поради което не е нищожна поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. Второ ЗЗД и сделката, обективирана в нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г. на нотариус Х. П. с район на действие- РС- П.. Не са налице предпоставките на закона както за обявяВ. на нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на съгласие, така и поради липса на предписаната от закона форма.

Следователно, предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът дължи произнасяне единствено по предявената искова претенция с правно основание чл.26,ал.2,пр.2- ро от ЗЗД, доколкото ищците претендират обявяВ. нищожността на процесния нотариален акт на осн. чл.26,ал.2,пр.3- то от ЗЗД едва в представените по делото писмени бележки, въпреки което съдът е обсъдил всички съображения на ищцовата страна в мотивите си.

По предявеният в условията на евентуалност иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД - за разваляне на сключения договор /нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г. на нотариус Х. П. с район на действие- РС- П./ , по силата на който М. Б. . прехвърлила на своята внучка /ответницата И./ собствените си 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/ от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в с.В., обл. П., а именно - УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива.

От приетите по делото доказателства се установява, че ответницата И. е придобила правото на собственост върху 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/ от гореописаният недвижим имот срещу поето от И. задължение за издръжка и гледане на К.. С предявената претенция се иска от съда да развали сключения договор, поради неизпълнение от страна на приобретателя на имота - чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД е допустим, като в случая се касае за двустранен договор. Процесният договор е сред ненаименованите договори в облигационното право, при който кредиторът прехвърля правото си на собственост върху недвижим имот, а ответната страна по договора поема задължението за грижи и издръжка на прехвърлителя. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага ежедневна престация на такива грижи и издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на кредитора от битова страна - подслон, храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за опазВ. и поддържане на здравето му – медицинска помощ, лекарства и т.н., т.е. от всичко необходимо за спокоен и нормален живот. За да се извърши преценка дали е налице неизпълнение на договор за издръжка и гледане е необходимо да се установи дали длъжникът е предоставял изпълнение ежедневно и в пълен обем, както и дали не е налице отказ от съдействие от страна на кредитора. В последния случай задължението на длъжника се трансформира в парично задължение. Не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира нито задълженията в натура, нито евентуално преобразуваните парични задължения. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи, независимо от материалните възможности на прехвърлителя. При предявяВ. на иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане.

Право да искат разваляне на алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по договора, както и техните наследници /какъвто е настоящият случай/, съобразно наследствените си права и в рамките на давностния срок, ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя. Когато прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях на собствено основание може да претендира разваляне поради неизпълнение спрямо себе си на задължението от длъжника.

Тежестта на доказВ. при предявен иск за разваляне на алеаторен договор е за приобретателя по договора, той е страната, която следва да докаже, че е изпълнил точно – в пълен обем и през целия период задълженията си, произтичащи от договора. Прехвърлителят не е длъжен да доказва неизпълнение, с изпълнение на собственото си задължение да прехвърли собствеността върху имота, той е изправна страна по договора и насрещната страна следва да доказва, че също е изпълнила поетите задължения.

По своята правна същност договорът за гледане и издръжка представлява облигационен договор, по силата на който едната страна (приобретател), поема задължението да гледа и издържа другата (прехвърлител) до края на живота й срещу една насрещна престация, която прехвърлителят извършва. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна престация - то трябва да се изпълнява до смъртта на кредитора. Изпълнението по договора следва да бъде такова, че да осигурява ежедневно и постоянно, спокойно и несмущавано съществуВ. на прехвърлителя, като приобретателят по договора е длъжен да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди (в т.см. е Решение № 653 от 08.07.2002 г. по гр.д.№ 295/2002 г., II г.о. на НКС. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди. Следва да се съобрази, че изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя, още повече че в текста на договора, изрично е предвидено задължение за цялостна издръжка и гледане до края на живота им. Съгласно константната съдебна практика и теория, в образувано дело за разваляне на договор за гледане и издръжка прехвърлителят следва да докаже единствено наличието на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.Както бе посочено, върху приобретателят лежи тежестта на доказВ. на обстоятелството, че е изпълнявал процесния договор по надлежния начин, изцяло покриващ задълженията му по договора, при условията на пълно и главно доказване.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че сключеният договор /нотариален акт №6, том ІІІ, рег.№5745, н.д. №370/2017г. на нотариус Х. П. с район на действие- РС- П./ , по силата на който М. Б. . е прехвърлила на своята внучка /ответницата И./ собствените си 4/6 ид.ч. /четири шести идеални части/ от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в с.В., обл. П., а именно - УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, е бил изпълняван по надлежния начин от страна на ответника В.И.И..

В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели Н. , М. и П. , които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, свидетелите са добре запознати с обстоятелствата, по отношение на които свидетелстват, същите са незаинтересовани от изхода на делото. В тази насока са и обясненията на ответницата И., депозирани пред съда по реда на чл.176 от ГПК.

Изложените от ответницата обстоятелства се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели. От показанията на разпитания по делото св.П. В. Н. се установява, че ответницата И. живеела в дома на своята баба /М. К. / и своя дядо /И. К./, докато последните били живи. И. полагала ежедневни грижи за своята баба и дядо, като им готвила, купувала им лекарства и всичко, от което възрастните хора имали нужда. След претърпения инсулт, К. също споделила на св.Н. ,че И. се грижила за нея. К. споделила на Н. също така,че желае именно нейната внучка В.И. да се грижи за нея, както и че имали намерение с И. К. „да оставят на внучката си всичко“. И. живяла със своята баба до деня на нейната смърт.

От показанията на св. С. Г. М. , се установява,че преди да се омъжи, ответницата И. живеела в дома на своята баба и дядо. Тъй като родителите й били в чужбина, ответницата И. посещавала често дома на своите баба и дядо. След като К. получила инсулт, И. се грижила за нея, чистила жилището и носила й храна, приготвена от самата нея.

Анализът на обсъдените по-горе гласни доказателства води до извод за пълно и точно изпълнение от страна на ответницата И. на поетите със сключения договор задължения. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството по делото ответната страна ангажира категорични и безспорни доказателства в подкрепа на твърдението си, че И. е изпълнявала договора за гледане и издръжка. В подкрепа на това твърдение са показанията на разпитаните свидетели Н. , М. и П. , които не се намират в противоречие с останалия по делото доказателствен материал.

От друга страна, показанията на разпитаните по делото свидетели П. , Б. и С. не са в състояние да опровергаят по категоричен начин извода за полагани ежедневни и адекватни грижи от И. по отношение на нейната баба М. Б. К..

От показанията на П. се установява, че след претърпеният инсулт, ищците И. и Б. продължили да се грижат за К., потърсили жена в района, която да я посещава и да й помага в домакинската работа. Било изготвено и писмо до Дома за възрастни хора в село В. във връзка с възможността да бъде провеждана физиотерапия на К.. Обстоятелството, че ищците И. и Б. са полагали определени грижи за К., само по себе си не изключва възможността и ответницата И. да е полагала грижи за К. в този период, за който свидетелства св. П. . Още повече, че видно и от обясненията на самите ищци, депозирани пред съда по реда на чл.176 ГПК, ищецът И. работи от около 30 години като международен шофьор, докато ищцата Б. от около 17 години Б. живеела в чужбина, като се прибирала в България всяка година, един-два пъти годишно, т.е ищците са пребивавали преимуществено в чужбина, през което време за К. основно е полагала грижи нейната внучка- отв. И.. Обстоятелството, че И. е била настроена агресивно спрямо св.П. , като често вдигала скандали,е ирелевантно касателно полаганите от И. грижи за нейната баба.

От показанията на св. Б. се установява, че към момента , когато К. е получила инсулт в началото на 2017г., ищцата Б. и съпругът й се намирали във Великобритания. След узнаВ. за настъпВ. на инцидента Б. се завърнала незабавно в България, където останала около 1 седмица. Изложеното от Б. изключва вероятността ищцата Б. да е останала в България и да се е грижила за К. след претърпения от нея инсулт, грижи за К. не е полагала и жена, наета от семейството, което обосновава извода,че именно ответницата И. се е грижила за К. в посочения период на възстановяването й, а не някой друг.

По делото е била разпитана в качеството си на свидетел Т. О. С. , съгласно показанията на която, св. С. ходила няколко пъти в къщата на К. в с. В. след претърпения от последната мозъчен инфракт, като по време на посещенията си в дома на К., св.С. не била виждала ответницата И. в дома на К..Не са налице данни колко често и по кое време на деня св.С. е посещавала дома на К., поради което показанията на посочения свидетел съдът няма как да цени във връзка с това дали ответницата И. е полагала реално грижи за своята баба или не.

Твърденията на ответната страна, че е налице изпълнение на задълженията на В.И. по сключения договор, бяха доказани по несъмнен начин в хода на производството по делото, в подкрепа на тези твърдения бяха ангажирани достатъчно доказателства. Предвид изложеното, съдът приема, за доказано обстоятелството, че И. е изпълнявала процесния договор по надлежния начин, изцяло покриващ задълженията му по договора, при условията на пълно и главно доказване.

В конкретния случай се доказва по делото, че ответницата И., лично, е изпълнявала задълженията си спрямо К.. При наличието на безспорни и несъмнени доказателства в тази насока следва да се приеме, че е налице пълно изпълнение, поради което и не е налице основание за разваляне на сключения договор, а предявеният евентуален иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

По отношение на разноските - при този изход на делото - на ответницата И. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер на 700.00 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство

Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.26,ал.2, предложение 2-ро от ЗЗД от ищците И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б., ЕГН-********** ***, срещу В.И.И., ЕГН-********** ***,

за обявяването за нищожен на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х. М. П. от дата 28.08.2017 г., с който М. Б. . (починала на 23.01.2018 г.), чрез пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И., 4/6 идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, поради липса на съгласие, тъй като представителната власт на В.И.И., инкорпорирана в пълномощно, удостоверено от П.С.Г. ***/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на подписа и рег.№ 68/23.08.2017 г. за удостоверяВ. на съдържанието, е опорочено, поради извършването му в нарушение на чл. 589, ал.2 от ГПК, чл. 578, ал.4 от ГПК, чл.579,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 576 от ГПК, като неоснователен и недоказан

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД от ищците И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б., ЕГН-********** ***, срещу В.И.И.,ЕГН-********** ***, с който се иска от съда развалянето на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 6, том III, рег.№ 5745, дело № 370/2017 г. на Нотариус Х. М. П. от дата 28.08.2017 г., с който М. Б. . (починала на 23.01.2018 г.), чрез пълномощника си В.И.И., е прехвърлила на внучката си В.И.И., 4/6 идеални части от следния недвижим имот, а именно: УПИ IV-152, с площ от 1 260 кв.м., в квартал 66 по плана на с. В., община П., ведно с построените в имота ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 68 кв.м., МАСИВНА СГРАДА - ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ от 50 кв.м. и МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м., ведно със всички подобрения и приращения към имота, при съседи на имота: североизток- УПИ I - 152, УПИ VII -152, югоизток -УПИ VI- 152, югозапад -улица с о.т. 121-122-123, северозапад- улица с о.т. 423-124, срещу задължението на приемателката В.И.И. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката М. Б. К.- нейна баба, като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водила до сега, докато е жива, поради неизпълнение от страна на приобретателя на имота и ответник в производството - В.И.И.,ЕГН-********** , като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН- ********** *** и Н.И.Б., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.И.И.,ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 700.00 лева /седемстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалВ. в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- П..

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	679
Дата:	23 май 2019 г. (в сила от 6 април 2020 г.)
Съдия:	Христо Ленков Георгиев

Дело:	20185220101105
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 март 2018 г.

Решение по дело №1105/2018 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А