РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200166 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ***************, представлявано заедно от
изпълнителния директор Р.З и прокуриста Б.М, чрез юрк. З.Д против Наказателно
постановление № 498 от 11.12.2023 г. на Началника на ГПУ – София към РДГП –
АЕРОГАРИ – ГДГП - МВР, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ) в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева, за извършено нарушение на
чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на административно производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Поддържа се, че АУАН и НП са издадени в
нарушение на изискванията съответно на разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото в тях не са описани в пълнота фактите, обосноваващи
обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, като не са посочени в
пълнота и правните норми, които са приети за нарушени, тъй като разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗЧРБ имала бланкетно съдържание и не е посочено въз основа на кой
нормативен акт е изискуема виза. Оспорва се самото извършване на нарушението.
В съдебно заседание, дружеството, след редовно изпълнена процедура по
1
призоваване – не изпраща представител.
Представителят на въззиваемата страна оспорва доводите на жалбоподателя и с
подробни съображения, изложени в представени писмени бележки моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и правилно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.11.2023 г. около 19:30 часа в гр. София, на ГКПП – Аерогара София, е
извършена гранична проверка на влизане в страната на пътници, пристигнали с полет
FB472 от Мадрид за София, при която е установено, че превозвачът Авиокомпания
************* след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да
извърши услугата по превозване на лицето
***************************************, родена на ********* гражданин на
Република Д, с паспорт № **************г., притежаваща многократна виза тип С
№***********издадена от Франция, валидна от *********** г., превозвачът я
превозил до Р. България без наличието на валидна виза или разрешение за
пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта.
За изложеното срещу ************** е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №480 от 14.11.2023 г., за нарушение на чл.20, ал.1, т.1,
вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, в който освен изложеното по-горе като факти е посочено,
че визата тип С №************, издадена от Франция, валидна от ************г., не
е използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на
Шенген. Посочено е, че лицето не е отговаряло на изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и
чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399, както и съгласно ПМС №284 от 12.04.2023 г.
Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, при същите фактически
констатации и правна квалификация на деянието.
С административно наказателната преписка е представена покана с рег.
№********** г., с която представител на „************се кани да се яви на 14.11.2023
г. в сградата на ГКПП-Аерогара София, адрес: гр. София, бул. „Брюксел“ №1,
Терминал 2 за съставяне на АУАН за процесното нарушение. Тази покана е връчена на
14.11.2023 г. на Л.И.Д – деловодител в „**************, като АУАН е съставен на
14.11.2023 г. в присъствието на Л.И.Д – деловодител в **************. За последната
в проведеното открито съдебно заседание по делото е представено пълномощно с рег.
№047-9-2343/07.04.2014 г., с което е упълномощена от ************** –
изпълнителни директори на ************** към датата на издаване на пълномощното
– 07.04.2014 г. /до 01.08.2023 г./ и прокуриста Б.М да представлява **************
пред РД „ГП – Аерогари София“, с право да получава актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления. Считано от 01.08.2023 г.
2
дружеството се представлява заедно от изпълнителния директор ************** и
прокуриста **************, а АУАН е съставен на 14.11.2023 г., видно от справка в
Търговския регистър.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва по категоричен и
безспорен начин от административно-наказателната преписка, съдържаща копия на
акта за установяване на административно нарушение № 480 от 14.11.2023 г.,
обжалваното НП №498/11.12.2023 г., докладна записка от Н. Б. – командир на
отделение към РД“ГП“ – Аерогари, ГПУ-София; покана за доброволно изпълнение;
покана за съставяне на АУАН; съобщение за недопуснат гражданин на трета страна за
влизане на територията на Р. България; Отказ за влизане в страната от 06.11.2023 г.,
пълномощно за упълномощаване на **************; Заповед № 8121к-
14687/29.11.2023 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, справка за
актуално състояние на **************, Заповед №8121з-378/06.04.2020 г. на
министъра на вътрешните работи, Заповед за назначаване на актосътсавителя на
съответната длъжност и неговата длъжностна характеристика.
Актосъставителят Н. Б., разпитан от настоящия съдебен състав, лаконично
потвърждава, че АУАН е съставен от него срещу „**************, за това, че е
превозил без валидна виза гражданка на Р. Д. Съдът кредитира показанията на този
свидетел като логични и подкрепящи се от акта за установяване на административно
нарушение и докладната записка. Същите кореспондират на издадения от свидетеля
Отказ за влизане в страната от 06.11.2023 г., касаещ лицето
***************************************, родена на ********* гражданин на
Република Д, с паспорт № ***************г.
В този смисъл не са налице противоречия в доказателствената съвкупност, които
да налагат по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице срещу обжалваемо наказателно постановление в срока за
обжалването му и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява
основателна.
Със Заповед №8121з-378/06.04.2020 г. Министърът на вътрешните работи на Р.
България е определил в Раздел II, т. 12 началниците на ГПУ в РДГП – ГДГП като
административно-наказващи органи на осн. чл. 53, ал. 2 от ЗЧРБ.
С оглед на изложеното и представената заповед за заеманата длъжност от главен
инспектор ***********– началник на ГПУ към РДГП – Аерогари при ГДГП – МВР,
обжалваното наказателно постановление е издадено в кръга на компетенциите на
административно наказващия орган.
3
Акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган на МВР – Н. Б., в качеството му на командир на отделение в ГКПП Аерогара
София на ГПУ - София при РД ГП Аерогари, съгласно представената заповед за
заеманата от него длъжност и чл. 53, ал. 1 от ЗЧРБ.
Актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът обаче служебно констатира, че при съставянето и предявяването на АУАН,
въз основа на който е издадено обжалваното НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
На първо място, прави впечатление, че с административно-наказателната
преписка е представена покана за съставяне на АУАН, адресирана до
„**************, с която се кани представляващ дружеството да се яви в сградата на
ГКПП – Аерогара София на 14.11.2023 г. за времето между 10:00 часа и 12:00 часа, но
тази покана е връчена на дружеството на дата 14.11.2023 г., като АУАН е съставен на
същата дата. При това положение, представляващите дружеството очевидно са били
поставени в ситуация на невъзможност да се явяват за съставяне на АУАН на
определената дата и в определения часови диапазон или значително са били затруднени
да се явят. Целта на закона е не само формално да се спазят изискванията, предвидени
в него, а същите да обезпечат упражняването на правата и да обезпечат законните
интереси на лицата, чиято отговорност е ангажирана.
Наред с това, следва да се отбележи, че АУАН, който е съставен на 14.11.2023 г. в
отсъствие на представител на нарушителя, но без да са били налице предпоставките на
чл.40, ал.2 ЗАНН /т.к. поканата за съставяне на акта е връчена в деня, в който е
съставен АУАН/ е предявен на същата дата на лице без представителна власт,
доколкото представеното в проведеното на 19.02.2024 г. съдебно заседание
пълномощно за упълномощаване на ************** е подписано от изпълнителните
директори на „**************, които към ноември 2023 г. нямат това качество, с
оглед на което към датата на предявяване на АУАН деловодителят ************** не
е упълномощено лице от актуалните представляващи дружеството. Следователно
АУАН не е бил предявен на надлежно упълномощен представител, в нарушение на
чл.43, ал.4 ЗАНН. С непредявяване на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което е от категорията на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП. В този смисъл са Решение №8107/17.12.2019
г., по дело №10852/2019 г. по описа на АССГ, IV касационен състав и Решение
№7868/12.12.2019 г. по описа на АССГ, IV касационен състав.
Съдът намира за основателни и възраженията за допуснати нарушения на чл.42,
т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при издаване на
обжалваното НП, изразили се в непълно посочване на съставомерните факти и
4
нарушената нормативна разпоредба, така че да може да се упражнява ефективно
правото на защита. Според посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, въздух или по вода до и/или от Република
България чужденци, преди да извърши услугата е длъжен да установи наличието и
валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и
дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в
данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката
позволява установяване на самоличността на притежателя.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна
разпоредба с оглед израза "... визата, когато такава се изисква", тъй като в тази част
нарушението следва да бъде обосновано с друг нормативен акт за изискуемостта от
представяне на виза за определеното лице.
В тази връзка основателно е възражението на жалбоподател, тъй като са налице
групи страни и лица, от които не се изисква наличие на виза, според Регламент (ЕО) №
539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани
трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-
членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Непосочването
на съответната разпоредба от Регламента, предвиждаща изискването за виза и дали то е
изпълнено и защо не е изпълнено, прави безпредметно обсъждането на възраженията за
липса на извършено нарушение, направени от страна на жалбоподателя.
Но за пълнота на изложението, следва да се отбележи следното:
Изискването за виза за граждани на трети страни, които не са членки на ЕС при
влизане на територията на Р. България е предвидено в чл.1, §1 от Регламент (ЕО)
№539/2001 на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани
трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-
членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Според
разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г.,
гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в приложение I, трябва да
притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. В този
списък фигурира държавата Диминикана.
Съгласно горепосочения Регламент, гражданите на Република Д, какъвто е
превозеното лице, трябва да притежават виза когато преминават външните граници на
държавите-членки. Република България, макар и член на Европейския съюз, не е
приета в Шенген и не е член на това пространство и съответно няма „вътрешна
граница“ с държавите, включени в Шенгенското пространство, по смисъла на чл.2, т.1
от Кодекса за шенгенските граници, защото не се явява държава-членка по Регламент
(ЕО) №562/2006 г. Именно поради това, че България не е приета в Шенген, тя не
прилага изцяло Регламент (ЕО) №562/2006 г. на ЕП и на Съвета, в частта в която се
5
прилага само от държавите-членки на Шенген, тъй като е Кодекс на шенгенските
граници, а не на границите на Европейския съюз, поради което е неоснователно
позоваването от жалбоподателя на правилата на този Регламент при изясняване на
понятията „външни“ и „вътрешни“ граници, доколкото те са относими към
Шенгенското пространство.
В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на
територията на Р България, съответният пътник би пресякъл „външна граница“ (по
дефиницията на Регламент (ЕО) №562/2006 г.), а при кацане в Р България би следвало
да разполага с валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава
законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенген).
Конкретният пътник, видно от твърденията в АУАН и НП, е установено, че
разполага с многократна виза („единна виза“ по смисъла на чл.2, т.3 от Визовия
кодекс, валидна за многократни влизания) – виза тип „С“ № *********, издадена от
Франция, валидна от 27.05.2019 г. до 26.05.2024 г. За същата обаче се твърди, че не е
използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на
Шенген, като отделен е въпросът доколко е доказан този факт.
Ако горният факт бъде доказан, се налага извода, че тази виза действително не
отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399, както и на РМС
№284 от 12.04.2023 г.
Съгласно чл.6, ал.1, т.Б от Регламент (ЕС) 2016/399: „При планиран престой на
територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на
всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ
всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните
условия: да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО)
№539/2001 на Съвета, с изключение на случаите, когато те притежават валидно
разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване.
А съгласно РМС №284 от 12.04.2023 г. (обн. ДВ бр. 36 от 21.04.2023 г.), с което
се правят изменения и допълнения в РМС №459 от 03.07.2014 г. за одобряване
прилагането на Решение №565/2014/ЕС на ЕП и на Съвета от 15.05.2014 г.: „Република
България ще счита за равностойни на своите национални визи за транзитно
преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в
рамките на период от 180 дни, следните документи издавани от държавите членки,
които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от
гражданството на техните притежатели: а) „единна виза“ по смисъла на чл.2, т.3 от
Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била
използвана веднъж в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от
Шенген.“
А АУАН и НП се твърди, че виза тип „************ издадена от Франция,
6
валидна от 27.05.2019 г. до 26.05.2024 г. на въпросния пътник не е била използвана
веднъж в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген“ и
следователно е приемлив извода, че Република България не може да я счита за
равностойна на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран
престой на своята територия.
Всичко това обаче не е подробно описано нито в АУАН, нито в НП, а отделно от
това – липсват и доказателства в подкрепа на фактическите твърдения.
Не е направено и приложено копие на въпросната виза тип „*************, издадена
от Франция, валидна от 27.05.2019 г. до 26.05.2024 г., не е посочено на какви
доказателства се основава изводът, че същата не е била използвана за влизане в
държава, прилагаща изцяло достиженията на правото на Шенген и не са представени
такива доказателства.
Всички тези непълноти и неясноти са в нарушение на изискванията на чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, тъй като от една страна е нарушено правото на защита –
жалбоподателят да научи в какво нарушение е обвинен, от друга страна наказателното
постановление е немотивирано, както от фактическа, така и от правна страна.
Посочването на чл.20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1 от ЗЧРБ не попълва
посочената празнота, тъй като тази разпоредба изисква от чужденец, който влиза в Р.
България или преминава транзитно през територията й, в зависимост от целта на
пътуването да притежава редовен паспорт или заместващ го документ, както и виза,
когато е необходима. И в тази разпоредба не се сочи в кои именно случаи е необходима
виза.
За пълнота, съдът намира, че е допуснато и нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН и
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП са посочени само
датата и часът на установяване на нарушението, но не и датата на извършване на
същото.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ: „Превозвач, който превозва
по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи: наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни
преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на
снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на
самоличността на притежателя.“
Следователно, ако се твърди, че е нарушена тази разпоредба, съобразно
конкретиката на настоящия случай, нарушението би следвало да е извършено на датата
и в часа, за който е обявен и реализиран полета, за който са издадени билет и бордна
карта на гражданката на Република Д, тъй като сочената за нарушена разпоредба
изисква превозвачът да установи наличието на визата, преди да извърши услугата,
7
а не след като я е извършил, който момент е посочен в АУАН и обжалваното НП и
който всъщност представлява не времето на извършване, а времето на установяване на
нарушението. Съобразно вече изложеното, в АУАН и НП не е посочено и мястото на
извършване на нарушението, а е посочено само мястото на неговото установяване.
Всички тези нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените и всяко едно от тях представлява безусловно и формално основание за
отмяна на обжалваното НП, като постановено в нарушение на административно
производствените правила, без съдът да е необходимо да обсъжда въпроса за
извършване на нарушението по същество. Но и по същество, с оглед на изложените по-
горе съображения, извършването на конкретното нарушение е недоказано.
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда за
дружеството-жалбоподател, но то не е направило такова искане, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд НО,
129 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 498 от 11.12.2023 г., издадено от
Началника на ГПУ – София към РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП - МВР, с което на
*************** е наложена имуществена санкция на основание чл. 51 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т.1 от ЗЧРБ, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
гр.София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8