Решение по дело №54/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба от „АВС ДИВАС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от управителя В. И., чрез пълномощник адвокат Т. И. при ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-0323-000019/02.02.2024 г. на Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ Велики Преслав, за прекратяване на регистрация на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№[рег. номер], на основание чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2024 г.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита, че не са налице фактическите основания на чл.162 ал.1 от ЗДвП, тъй като свидетелството за управление МПС на лицето, което е управлявало процесното МПС, е издадено от държава, която е страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Излагат се и доводи, че това лице към момента на проверката е притежавало свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваният и отговарящо на изискванията на Приложение №6, тъй като в случая е пряко приложима Виенската конвенция за движение по пътищата, по която страни са както О. К., така и Република България, като чл.162 ал.1 от ЗДвП не може да противоречи на Конвенцията. Аргументира становище за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка, предвид притежаваното от водача валидно СУМПС. Изложено са и аргументи за липса на мотиви в оспорения акт защо органът е приел, че СУМПС издадено от Великобритания е невалидно. Позовава се и на нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК. На тези основания жалбоподателят отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №24-0323-000019/02.02.2024 г. на Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ В. П. като незаконосъобразна и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ Велики Преслав, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт Ив. Симеонова, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Навежда доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че лицето е влязло в Р България преди повече от три месеца спрямо датата на нарушението в ЗППАМ и доколкото се легитимира със СУМПС, издадено във Великобритания, същата е следвало след изтичането на този срок да подмени СУМПС с българско такова. Твърди, че управлението на МПС на територията на Република България от български гражданин, но с чуждо национално СУМПС, издадено във Великобритания, след изтичане на тримесечния срок от влизането на лицето в страната, означава задължение за контролните органи при условията на обвързана компетентност да третират това лице като неправоспособен водач на нашата територия с всички произтичащи от това последици, включително и да налагат ПАМ по чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложената справка от регионална база КАТ Шумен, се установи, че процесното ППС е собственост на дружеството-жалбоподател.

Със ЗППАМ №24-0323-000019/02.02.2024 г. на Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ Велики Преслав, на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№[рег. номер]“, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2024 г. и са отнети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с №[рег. номер]. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 02.02.2024 г., около 11.00 часа, по път I-7 км 137+200, в посока от [населено място] към [населено място], лицето И. Ж. И. с [ЕГН] управлявала собствения на жалбоподателя товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№[рег. номер], със СУМПС номер AN0956075 IZ9ZY 57, издадено от К. В., което не е издадено от Държава – членка на ЕС или друга страна по Споразумението европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария, след изтичане на тримесечния срок от датата на последното и влизане в Република България, установено чрез справка с ОДЧ – последно влизане в страната на 06.09.2023 г. Посочено е също, че на водача е съставен АУАН с №GA1032870/02.02.2024 г. за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, видно от приложения Акт за установяване на административно нарушение от 02.02.2024 г. С Акта за установяване на административното нарушение са отнети СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с №[рег. номер].

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на дружеството-жалбоподател на 02.02.2024 г., което я е оспорило пред Административен съд гр.Шумен с жалба 12.02.2024 г.

Като част от административната преписка е представена Справка за пътуване на лице – български гражданин, видно от която лицето И. Ж. И. е излязла за последно в РБ през ГКПП М. Т. на 06.09.2023 г., след която дата не е напускала страната.

Жалбоподателят представя копие от притежаваното от лицето СУМПС номер AN0956075 IZ9ZY 57, издадено от К. В. на 14.11.2014 г. и валидно до 13.11.2024 г.

Въз основа на приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, а това не се оспорва и в жалбата, че лицето И. Ж. И. е управлявал собственото на дружеството МПС със СУМПС, издадено от Великобритания, като към датата на проверката са изтекли повече от три месеца, в които лицето пребивава в страната.

Тази фактическа обстановка се установява, както и от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели Н. Р. М. и М. З. Д. – очевидци на нарушението.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, която е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Жалбата е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Процесната ЗППАМ съдът приема, че е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР [населено място] на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ В. П. да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена от Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ Велики Преслав, от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

При издаването на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма и е мотивира, противно на твърденията в жалбата. В нея са посочени конкретни фактически основания, въз основа на които органът е приел наличие на основание за приложение на процесната принудителна мярка по относимата правна норма. Изрично в заповедта също е посочено за съставения Акт за установяване на административно нарушение по отношение на лицето, управлявало МПС, който АУАН е приложен и като доказателство по делото. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Изрично е посочено в заповедта, че МПС, собственост на дружеството-жалбоподател, към момента на проверката се е управлявало от лицето И. Ж. И. – български гражданин, със СУМПС, издадено от К. В., след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането и в Р България, без същото да е подменено с национално СУМПС след пребиваване повече от 3 месеца. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, поради което възражението на жалбоподателя за липса на мотиви съдът намира за неоснователно. Административният орган не е задължен да излага мотиви дали конкретното СУМПС е валидно за управление на МПС на територията Великобритания, а дали това СУМПС е валидно на територията на Р България.

При преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното: Принудителните административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУМПС не е валидно на територията на Р България, съответно управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При наличие на тези факти принудителната мярка се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства, съгласно посочената по-горе законова разпоредба.

Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Доколкото при проверката лицето, управлява процесното МПС, е представило СУМПС, издадено във Великобритания – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020 г., следва да се приложи разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече от деня следващ датата на края на членството на О. К. в ЕС и ЕИП, съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги, регламентирано с Договора за функциониране на ЕС, чиято проекция е взаимното и безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на ЕС по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Пряка последица от изтичането на три месечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162 ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление - в този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2018 г., VII о.

В рамките на съдебното производство жалбоподателят имаше възможност да ангажира доказателства, установяващи факти и обстоятелства, различни от тези, които са приети за установени от административния орган. Доказателства, опровергаващи отразеното в заповедта не бяха представени, поради което следва да се приеме, че въпросното МПС е било управлявано по начина, който е описан в акта. Фактът, че са изтекли повече от три месеца от датата, на която лицето, управлявало МПС, собственост на жалбоподателя, е влязло в Р България, се установява от приобщената по делото справка и по никакъв начин не се опровергава от жалбоподателя. В АУАН, посочен в обжалваната заповед и в който са отразени същите факти, квалифицирани като административно нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП, водачът не е направил каквито и да е възражения за тяхната неистинност. Издадения АУАН има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП.

Приложената по делото Справка за пътуване на лице от АИС „Граничен контрол“ е писмено доказателство - възпроизведен на хартиен носител електронен документ, която носи имената на лицето, което я извършило съобразно вътрешните организационно-технологичните правила за работа. Административната информационна система (АИС), осигурява поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и същата се осъществява чрез програмен интерфейс със специален достъп. Следва да се отбележи, че в АИС "Граничен контрол" след 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение, съгласно правото на ЕС, не подлежат на задължителна проверка в АИС "ГК", поради което и фондът не съдържа изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица. С оглед на което съдът намира, че е възможно, представената справка да не е прецизна, но жалбоподателят не сочи доказателства, че лицето е напускало страната и се е връщал отново в рамките на три месечния период, визиран в ПАМ.

По отношение на приложението на Конвенция за пътното движение от 1968 г. /Виенска конвенция/, съдът споделя становището на страните, че настоящата хипотеза се развива съобразно този международен нормативен акт. Както Република България, считано от 28.12.1978 г., така и О. К., считано от 28.03.2018 г. са договарящи страни по Виенската конвенция и по силата на чл.41 ал.2 б.“б“ от Конвенцията, имплементиран в чл.161 ал.1 т.1 от ЗДвП, свидетелство за управление на МПС, издадено в една от двете държави е валидно на територията на другата, ако отговаря на изискванията на Приложение №6 на конвенцията. Видно от приложеното в копие Свидетелство за управление на МПС на лицето И. Ж. И., същото е съставено под формата на документ на език, изискуем съгласно т.2 от Приложението и съдържа реквизитите по т.4 по отношение на данни на притежателя, снимка, подпис, орган издател, срок на валидност и категориите превозни средства, за чието управление е издадено. Поради което, съдът намира, че свидетелството е било валидно на територията на България. Н. К. не предвижда неограничено във времето признаване на валидността, както на национално, така и на международно свидетелство за управление и не е налице никакво противоречие между нея и ЗДвП. Националното законодателство на всяка от договарящите държави може да ограничи валидността на чуждестранното свидетелство за управление и това е направено от страните при различни срокове, често в зависимост от визовата им политика - 3 месеца, 6 месеца или 12 месеца.

В настоящия казус е налице възможността на държавата, съгласно чл.41 ал.6 б.“а“ от В. К., да не признае валидността на националните свидетелства за управление, издадени на територията на друга договаряща страна на лица, чието постоянно местожителство е било в тази страна в момента на издаването на свидетелството, но е било сменено на тази територия след издаването на свидетелството. Именно това е приложено от законодателя, определяйки срок от три месеца на българските граждани от влизането им в страната да заменят без изпит чуждестранното свидетелство за управление по чл.162 ал.1 от ЗДвП и една година за чужденците, дългосрочно пребиваващи в страната от датата на издаване на документ за пребиваване по ал.2.

Следва да се отбележи, че по същия начин е решена нормативната уредба в О. К., в чийто Раздел 3 на The Highway Code е лимитиран периода на признаване на чуждестранни национални свидетелства за управление на 12 месеца, считано от датата на влизане в държавата. Информация за изискванията е достъпна и на https://www.licencebureau.co.uk/wp-content/uploads/Driving-in-Britain-as-visitor-or-resident.pdf.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия казус, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на И. И. на територията на страната, СУМПС с номер AN0956075 IZ9ZY 57, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Р България. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171 т.2а б.а от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ последици по необходимост предполагат именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена с конкретната цел на закона, регламентирана в чл.1 ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, поради което представлява част от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.

Законът допуска засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.1 ал.2 от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения, поради което ирелевантно за настоящия спор е с колко автомобила разполага дружеството, за да осъществява търговската си дейност. Това могат да бъдат относими факти при определяне на срока на действие на мярката. С оглед на това съдът приема, че оспорваната заповед е издадена и при спазване на разпоредбата на чл.6 ал.1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, тъй като при наличие на предпоставките, предвидени в чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, административният орган е определил като срок на действие на мярката в минималния, предвиден от закона – шест месеца.

Позоваването от страна на жалбоподателя на Решение №122 от 05.10.2023 г. по адм.д.№172/2023 г. по описа на АдмС [населено място] е неоснователно, тъй като посоченото решение е постановена при други факти и изведени правни изводи от решаващия съд. А цитираната съдебна практика на други административни съдилища на територията на Р България по никакъв начин не обвързва настоящия съдебен състав, тъй като тези решения нямат силата на тълкувателни такива.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, т.е. оспореният акт е законосъобразен, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, предвид направеното своевременното искане за присъждане на разноски и на основание чл.143 ал.4 от АПК оспорващият дължи заплащане на направените от ответника разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР [населено място] следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определен по преценка на съда – съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на „АВС ДИВАС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от управителя В. И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0323-000019/02.02.2024 г. на Н. група към ОД на МВР Шумен, РУ Велики Преслав, за прекратяване на регистрация на товарен автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№[рег. номер], на основание чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, за срок от 6 месеца, считано от 02.02.2024 г.

Осъжда „АВС ДИВАС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.9, представлявано от управителя В. И., да заплати на ОД на МВР [населено място] направените по делото разноски в размер на 100.00 (сто лева) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.