№ 165
гр. Велико Търново, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 175 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е
по жалба на М.Т.Г. *** срещу мълчалив отказ на кмета на
Община Велико Търново за предоставяне на достъп до информация по Заявление с
вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г.
По повод на издаденото
след срока за произнасяне Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация с рег. № 94ММ-12258-1#1/23.03.2021г. твърди, че продължава да е
налице мълчалив отказ по т. 1 от Заявление
с вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г., а именно питането му на какво правно
основание /по реда на коя административна процедура/ е разрешано/съгласувано
поставянето на контейнер за събиране на дървесни отпадъци на пътното платно на
ул. „Райна Войвода“ № 17 в гр. Велико Търново, като моли да му бъде предоставен
копие на административния акт за това, в случай, че такъв е съставен. Във
връзка с т. 2 от заявлението за достъп с решението му е предоставено копие на
документ, състоящ се от четири страници със заглавие Меморандум за сътрудничество
в областта на оползотворяване на дървесните отпадъци, образували се на
територията на община Велико Търново от 05.03.2019г. Съгласно чл. 3, т. ii от документа в контейнера,
поставен от Краношпан следва да се поставят само дървесни отпадъци, съгласно
технически изисквания на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, определени в неговата
система за контрол на качеството, представляваща неразделна част от
меморандума. Такъв документ не му е предоставен и доколкото представлява
„неразделна част“ от меморандума за сътрудничество, той е правнообвързващ
страните по него и е от значение за точното му тълкуване и изпълнение. Моли да
се задължи кмета на община Велико Търново да му предостави приложенията към
Меморандума за сътрудничество и по точно система за контрол на качеството на „КРОНОШПАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Не претендира разноски.
Ответникът
по жалбата – кмета на община Велико Търново, чрез главен ***Й., в съдебно
заседание и в представения писмен отговор намира жалбата за недопустима
алтернативно за неоснователна. Твърди се, че не е налице мълчалив отказ, тъй
като няма спецификации и други приложения към меморандума. Не била налице
специална процедура, а поставянето на контейнера е станало по реда на чл. 3 от
меморандума. Цялата налична документация била предоставена. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорения
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление за достъп до обществена
информация вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г. от М.Т.Г. ***
е поискана следната информация: 1. На какво правно основание/ по реда на коя
административна процедура е разрешено/съгласувано поставянето на контейнер за
събиране на дървесни отпадъци на пътното платно на ул. „Райна Воевода“ № 17,
гр. Велико Търново, като моли да му бъде предоставено копие от административния
акт за това, в случай, че такъв е съставен; 2. Сключила ли е Община Велико
Търново през 2019г. меморандум за сътрудничество в областта на оползотворяване
на дървесните отпадъци, образували се на територията на община Велико Търново с
„КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В случай, че такъв е сключен да му се предостави
копие на документа.
В отговор на така подаденото заявление в
срока за произнасяне не е даден отговор.
С Решение за
предоставяне на достъп до обществена информация с рег. №
94ММ-12258-1#1/23.03.2021г. на зам. кмет СУТ е предоставена информация в
следния обем: ксерокопие от Меморандум за сътрудничество в оползотворяване на
дървесни отпадъци, образувани на територията на община Велико Търново от
05.03.2019г. Исканата информация е изпратена на електронен адрес.
Недоволен от мълчаливия отказ, в деня на
издаване на решението за предоставяне на информация, е подал жалба директно до
Административен съд Велико Търново, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Като писмени доказателства по делото са
приети материалите
по административна преписка с изх. № 94ММ-122582#1/25.03.2021г.; Сигнал до кмета
на община Велико Търново и директора на РИОСВ, отговор на директора на
РИОСВ-Велико Търново до Даниел Панов в качеството му на Кмет с копие до М.Т.Г.,
разпечатка от системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция
„Електронно управление“ за изпращане на жалбата срещу мълчаливия отказ на
22.03.2021 година.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата на М.Т.Г. *** срещу мълчалив отказ на кмета на Община
Велико Търново за предоставяне на достъп до информация по т. 2 от заявление с
вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г. в частта му по отношение предоставяне на ксерокопие
от меморандум за сътрудничество в областта на оползотворяване на дървесните
отпадъци, образували се на територията на община Велико Търново с „КРОНОШПАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,
доколкото с Решение
за предоставяне на достъп до обществена информация с рег. №
94ММ-12258-1#1/23.03.2021г. на зам. кмет СУТ на община Велико Търново същият е
предоставен на жалбоподателя, макар и след срока за произнасяне, поради което
за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване в тази част.
По отношение на т. 1 от
заявлението с вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г. обаче и по т.
2 в частта му относно цитираната в меморандума като неразделна част от него
система за контрол на качеството жабата е допустима, тъй като с Решение за предоставяне
на достъп до обществена информация с рег. № 94ММ-12258-1#1/23.03.2021г. на зам.
кмет СУТ на община Велико Търново не е налице информация по заявлението и в
този смисъл е формиран мълчалив отказ в тези части.
Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал.
1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, изхожда от страната, инициирала административното производство
по издаване на оспорения акт, и е насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно
оспорване. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – заместник
кмет „Строителство и устройство на територията“ в Община Велико Търново, на
когото с приложената по делото Заповед № РД-22-105 от 20.01.2020 г. на кмета на
Община Велико Търново е възложено да подписва решенията за предоставяне или
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
Съдът намира, че оспореното писмо има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй
като несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси.
Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по
заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се
предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален
административен акт. /в този смисъл е Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 11943/2012 г. /. По делото е установено, че в срока по ЗДОИ
задълженият административен орган не е предоставил на заявителя пълната
информация искана със заявлението, нито е постановил мотивиран отказ, като
заявителят е депозирал жалба срещу непроизнасянето.
Във връзка с правния интерес от оспорване
следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи,
че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина,
по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за
пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация. По
отношение на т. 1 от заявлението за достъп до обществена информация не е
произнесено изрично решение по чл. 28, ал. 2 от
ЗДОИ от задълженото лице в предвидения срок, като поради това е
формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Искането е отправено до компетентен административен орган и липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание, т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност. С непроизнасянето си в т. 2 в частта
относно представянето на неразделна част от
Меморандума - система за контрол на качеството, ответникът по делото е осъществил елементите от фактически състав на
фикцията на мълчаливия отказ. Мълчаливият отказ представлява бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Като индивидуален административен акт
същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата
законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки,
обуславящи претендираното право.
Разгледана по същество в допустимата й
част, жалбата е основателна.
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена
информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация
законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, какъвто несъмнено е кметът на община Велико Търново, да я
предоставят когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ
определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В
случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг
специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на
нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена
информация“, според която обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена,
когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е
свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен
живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група
хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на
обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е
налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с
живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва
да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото
само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
В случая с процесното заявление поисканата
информация е свързана с административна процедура,
по реда на която е разрешено/съгласувано поставянето на контейнер за събиране
на дървесни отпадъци на пътното платно на ул. „Райна Воевода“ № 17, гр. Велико
Търново, по сключен от Община Велико Търново през 2019г. меморандум за
сътрудничество в областта на оползотворяване на дървесните отпадъци, образували
се на територията на община Велико Търново с „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Така исканата от заявителя информация е
обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ,
тъй като същата се създава и съхранява от задължения субект по повод
осъществяване дейността на администрацията му във връзка с изпълнение на функциите
му.
В допълнение следва да се посочи, че в
оспореното решение липсват мотиви за наличието на някое от основанията по чл.
13, ал. 2 от ЗДОИ, въз основа на които може да бъде отказан достъпът, както и
за липсата на надделяващ обществен интерес по чл. 13, ал. 4
във вр. § 1, т. 6 ДР на
ЗДОИ. Ако административният орган е считал че е налице някое от
предвидените в закона основания за ограничаване на достъпа (чл. 13, ал. 2 ЗДОИ)
или основанието за отказ от предоставяне на достъп (чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ) в
негова тежест, а не на заявителя, е да установи, че не е налице надделяващ
обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на
ЗДОИ, независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст. В
случай, че информация липсва или не е налична при органа, това следва изрично
да бъде посочено. Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна
на административен акт.
Съдът намира, че в тази част е формиран мълчалив отказ, тъй
като не се отказва изрично, но на практика не се дава исканата информация.
Поисканата информация реално не е предоставена доколкото се установява, че в меморандума
действително са посочени като неразделна част от него технически изисквания на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, определени в негова система за контрол на
качеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат
във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране. В тази разпоредба е посочен срок, който има решителен и
императивен характер, тъй като 14 - дневният срок е краен и принципно
неподлежащ на продължаване – органът по принцип дължи произнасяне единствено в
неговите рамки. Отделно от това, налице е законов императив за писмено
произнасяне по заявлението, включително и при отказ. /В такъв смисъл е например
решение № 145 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2014 г., както и
решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2014 г./. Това следва от разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, според които по подадено
заявление за достъп до обществена информация сезираният орган винаги дължи
изрично писмено произнасяне, независимо дали ще предостави или откаже
информацията. След като е сезиран със заявление за достъп до обществена
информация, органът дължи произнасяне, вкл. с такова, че по негова преценка
информацията не е обществена, не съществува или не е налична. Когато
задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може
да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде
решение, с което да се произнесе с отказ. Органът дължи винаги произнасяне по
подаденото заявление, както и че административният орган следва да формира
собствена воля по отношение на информацията при произнасянето си по същество.
По отношение на неудовлетворената част от
заявлението от 08.03.2021г. такова произнасяне и мотиви липсват. В издаденото на
23.03.2021 година решение,
обективирано в Решение рег. № 94ММ-12258-1#1/23.03.2021г. на зам. кмет СУТ на община Велико
Търново, липсва изричен отказ за
предоставяне на останалата искана информация по заявление. Не е налице произнасяне
с позитивен акт по т. 1 от заявлението,
поради което е налице формиран мълчалив отказ, тъй като диспозитивът на
решението е позитивен. Задълженият субект и ответник по настоящото дело не е
спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се е
произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на заявителя по т. 1
от постъпилото заявление за достъп до обществена информация, нито в предвидения
за това срок, нито дори до приключване на съдебното дирене по делото по
оспорване на мълчаливия му отказ. Непроизнасянето
по всички части на заявлението формира мълчалив отказ, който отказ противоречи
на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание.
В представения по делото писмен отговор на
жалбата и писмена защита, представена от ответника, са изложени съображения,
поради които не е даден отговор на въпроса по т. 1 от заявлението като e посочено,
че няма специална административна процедура, която да определи местата на
контейнерите за дървесни отпадъци, което не съответства на чл. 22, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците съгласно който Общинският съвет приема
наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането,
включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни
битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината,
разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните
услуги по реда на Закона за местните
данъци и такси. Следва да
се посочи, че ако органът е считал, че достъпът до поисканата информация не
може да бъде даден е следвало да изложи мотиви с постановен изричен отказ в
издаденото решение в тази част от заявлението, а не да прави опит за това в
съдебното производство, което е недопустимо. Мълчаливият отказ по ЗДОИ е
незаконосъобразен поради порок на формата, а липсата на мотиви лишават съда от
възможността да прецени дали правилно достъпът е бил отказан.
Предвид горното, следва да се остави без
разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ по т. 2 от заявление с вх.
№ 94ММ-12258-1/08.03.2021г. в частта му по отношение предоставяне на копие от
меморандума и да се отмени по т. 1 и т. 2 в частта относно цитираната в меморандума като
неразделна част от него система за контрол на качеството, и се
изпрати преписката на зам. кмет СУТ на община Велико Търново за ново произнасяне, при съблюдаване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение в
установения в чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ срок.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Т.Г. ***
срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново за предоставяне на
достъп до информация по т. 2 от заявление с вх. № 94ММ-12258-1/08.03.2021г. в
частта му по отношение предоставяне на копие от меморандум за сътрудничество в
областта на оползотворяване на дървесните отпадъци, образували се на
територията на община Велико Търново с „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
ОТМЕНЯ
мълчалив
отказ по т. 1 от заявлението на М.Т.Г. ***№ 94ММ-12258-1/08.03.2021г. и по т. 2 в
частта му относно цитираната в меморандума като неразделна част от него система
за контрол на качеството.
ВРЪЩА
преписката
на зам. кмет СУТ на община
Велико Търново за произнасяне в установения в чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ срок, съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона по
заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация на М.Т.Г. ***№ 94ММ-12258-1/08.03.2021г.,
в частта му по т. 1 и по т. 2 относно цитираната в меморандума като
неразделна част от него система за контрол на качеството.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
На основание чл. 174, изр. второ от АПК в
частта относно отменения мълчалив отказ, препис от съдебното решение да се
изпрати на кмета на община Велико Търново за предприемане на
действия по чл. 307,
вр. чл. 302 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: