РЕШЕНИЕ
№ 1052
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110152837 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 74, ал.4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ.
Ищецът СТ. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х.“ № **, ет.**, ап.**. твърди, че
работил при ответника по Трудов договор № РД8151-034/01.09.2014г. С Допълнително
споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. бил назначен на длъжност „Ръководител
отдел Фирма, като между страните не е уговарян срок на изпитване. С Допълнително
споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020г. бил назначен на длъжност „Зам. Директор
Фирма, като отново не бил уговорен срок на изпитване. С Допълнително споразумение №
ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. бил назначен на длъжност „Ръководител отдел Фирма с
уговорен срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца. Със Заповед № ПГП21-
РД1555-023/09.08.2021г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71,
ал.1 КТ.
Ищецът поддържа становище, че клаузата за изпитване в Допълнително
споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. е недействителна, поради обстоятелството,
че е сключено допълнително споразумение за работа, която е заемал и преди и след
окончателното приемане на работа. Сочи, че е работил на същата работа преди по безсрочно
трудово правоотношение. Поради недействителността на клаузата за изпитване, оспорената
заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предявява искове за обявяване недействителността на клаузата за изпитване на
основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ, отмяна на уволнението като незаконосъобразно, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставането без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца след
уволнението - 09.08.2021г.-08.02.2022г. в размер на 12 316.50 лв. /след увеличение на иска
на осн. чл. 214 ГПК/.
ОтветникътФирма с БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„З.“ № **, представлявано от директора Я. П. П. оспорва предявените искове, като излага
съображения за неоснователността им. Поддържа, че уговарянето на срока за изпитване е
наложено от повишените изисквания за изпълнение на длъжността и грешки и нарушения от
1
страна на ищеца при заемането на длъжност „Зам. Директор фирма.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Уважаването на иска за отмяна на уволнението предполага установяване, че същото е
извършено в противоречие с нормативните изисквания за формата, реда и предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение. За да бъде уволнението законосъобразно, е
нужно от формална страна заповедта да отговаря на посочените в Кодекса на труда
реквизити, да е спазена процедурата по извършването му, и ако тези изисквания от
формална страна са изпълнени, следва да се провери съществувало ли е в действителност
основанието за прекратяване, налице ли са били изискуемите в закона предпоставки в
конкретния случай.
По така предявените искове, доказателствената тежест, с оглед на конкретните
фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:
Ответникът носи доказателствената тежест за законността на уволнението – наличие
на трудово правоотношение между страните с валидно уговорена клауза за изпитване /че
ищецът е заемал длъжности, с различно съдържание на трудовите им функции/ в полза на
работодателя, прекратяване на договора от страна на работодателя в срока за изпитване.
Ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да докаже размера на полученото от
него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и
че не е работил през периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа
поради уволнението.
За безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети следните
обстоятелства: посочените в исковата молба факти относно сключване на трудово
правоотношение между страните, изменено с цитираните допълнителни споразумения и
прекратено с връчване на посочената заповед на основание чл. 71, ал.1 КТ, както и че
размерът на получаваното от ищеца БТВ е 2 052.75 лв.
Основните спорни по делото въпроси са свързани с валидността на уговорената
между страните клауза за изпитване.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна
се установява следното:
Страните са сключили Трудов договор № РД8151-034/01.09.2014г. по чл. 67, ал.1, т.1
КТ, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Техник инвеститорски контрол“ в
отдел „Администрация и ГП“, сектор фирма на пълно работно време.
С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. ищецът е
преназначен от длъжност „Координатор фирма на длъжност „Ръководител отдел фирма. В
т.3 от споразумението е вписано, че трудовият договор е безсрочен, и едновременно с това е
випсано, че длъжността се заема до завръщане на титуляра Д. Х..
С Допълнително споразумение № ПГП20-РД1552-198/14.07.2020г. ищецът е
преназначен на длъжност „Заместник директор фирма по безсрочно трудово
правоотношение.
С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. ищецът е
преназначен отново на длъжност „Ръководител отдел фирма“ по безсрочно трудово
правоотношение. Уговорен е срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Със Заповед № ПГП21-РД1555-023/09.08.2021г. на директора на фирма Я. П. П.
трудовия договор между страните е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ.
По делото са представени длъжностните характеристики за всяка от заеманите от
ищеца длъжности, с изключение на такава за длъжността „Координатор гробищни паркове“,
за която няма и данни на какво основание и от кога е била заемана от ищеца.
Ответникът е представил Заповед ПГП21-РД-226/08.09.2021г. на директора за
2
определяне състав на комисия за извършване проверка на издадени строителни линии, архив
на документацията, попълване на данни в регистър гробни места и т.н. за период от
01.01.2019г. до момента.
Представен е и Протокол от 15.10.2021г. за контатациите на комисията.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ:
Уволнителната заповед не страда от пороци от формална страна – издадена е от
компетентен орган - носител на работодателска власт и съдържа посочените в КТ реквизити,
за което между страните не се спори.
Установява се от събраните доказателства, че между страните е сключено
първоначално трудово правоотношение за неопределено време - по чл. 67, ал.1, т.1 КТ за
длъжността „Техник инвеститорски контрол“ в отдел „Администрация и ГП“, сектор
„фирма“. Клауза за изпитване не е включена в трудовия договор, поради което той следва да
се счита окончателен. С допълнително споразумение при условията на чл. 119 КТ ищецът е
преназначен на длъжност „Ръководител отдел фирма“ и макар в споразумението да е
вписано, че е по безсрочен трудов договор, включената клауза „длъжността се заема до
завръщане на титуляра Д. Х.“ придава на допълнителното споразумение характер на трудов
договор за определен срок – по чл. 67, ал.1, т.2, вр. чл. 68, ал.1, т.3 КТ – за заместване на
работник или служител, който отсъства от работа. В споразумението не е включена клауза за
изпитване, поради което следва да се приеме, че ищецът е приет окончателно на тази
длъжност, макар и за определен срок – до завръщане на титуляра. Впоследствие, с
допълнителното споразумение от 14.07.2020г. ищецът е преназначен на друга длъжност -
„Заместник директор фирма, по безсрочно трудово правоотношение и окончателно – клауза
за изпитване не е уговорена.
С Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. ищецът отново е
преназначен на длъжността „Ръководител отдел фирма, по безсрочно трудово
правоотношение, но с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от 6 месеца.
Така уговорената клауза за изпитване е недействителна.
Съобразно константната съдебна практика, редът за изменение на трудовото
правоотношение е уреден в чл.119 от КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на
съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Не е допустимо
сключване на договор за изпитване с работник или служител, които вече е имал сключен с
работодателя окончателен трудов договор, за същата работа, за която е сключен
окончателния договор. Няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или
служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако
договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга длъжност, при която се
изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент
работникът или служителя не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на
съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване
на нов договор между същите страни, тя действа от момента на постигане на съгласието за
нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка,
която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл.119 от КТ е постигнато
между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е
недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между
които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата
трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след
изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника
да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор, тъй като
той не запазва действието си. Допустимо е със споразумение между страните, сключено в
рамките на договор за неопределено време, да се прередят отношенията им така, че
договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване по отношение на нова
длъжност, различна от тази, която служителят е заемал преди изменение на трудовия
3
договор, с който се преназначава на новата длъжност- в този смисъл Решение
№344/29.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1407/2010г., ІV г.о. Решение № 765/11.01.2011г. на
ВКС по гр.д. № 228/2010г., ІІІ г.о.; Решение № 117/11.04.2011 на ВКС по гр.д. 0 525/2010г.,
ІV г.о.; Решение № 366/28.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 1023/2009г. на ВКС, ІV г.о., ІV г.о.;
Решение № 7/04.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3029/2013г., ІІІ г.о. и др.; решение №
11/27.01.2015г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014г.,ІІІ г.о.
Модалитетът „срок за изпитване” дава възможност на страната, в полза на която е
уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за
изпитване съществуването на договора е несигурно /той не е окончателно сключен,
работникът не е окончателно приет – арг. от чл.71, ал.2 и чл.70, ал.1, изречение 1 от КТ/, а
зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до
изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като
срочен или за неопределено време, в зависимост от уговорката между страните, на
основание чл.71, ал.2 от КТ.
Окончателен трудов договор може да бъде сключен както като безсрочен /за
неопределено време/, така и като срочен. В случая, с Допълнително споразумение №
ПГП20-РД1552-190/05.06.2020г. предходното безсрочно такова между страните, но за друга
длъжност, е прекратено и между тях е възникнало ново – срочно правоотношение за
длъжността „Ръководител отдел фирма. Срок на изпитване не е уговорен, поради което
следва да се счете, че ищецът е бил приет окончателно на тази длъжност, т.е. договорът е
окончателно сключен, макар и като такъв за определено време. Следва да се прави разлика
между окончателно приемане на работа и договор за неопределено време – работникът или
служителят може да бъде окончателно приет, т.е. без срок на изпитване или след изтичането
му както по безсрочен, така и по срочен трудов договор. След като не е уговорил
изпитателен срок в своя полза, следва да се приеме, че работодателят окончателно е приел
работника на тази длъжност „Ръководител отдел фирма – уверен в способностите и
възможностите му за изпълнение на конкретните трудови функции.
Съгласно чл. 70, ал.5 КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в
едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 26 от
28.02.2018г. по гр.д. № 2545/2017г. на ВКС, III г.о., решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр.
дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 261 от 07. 11. 2014г. по гр. д. № 1477/2014г.
на Четвърто г.о.; решение № 369 от 03. 02. 2014г. по гр. д. № 3037/2013г. на Четвърто г.о.;
решение № 27 от 25. 02. 2014г. по гр. д. № 2868/2013г. на Четвърто г.о.; решение № 366 от
28. 04. 2010г. по гр. д. № 1023/2009г. на Четвърто г.о. и др., трудовият договор със срок за
изпитване в полза на работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да
изпълнява възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена еднократност и
изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие -
работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е
неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила
по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.
Договор със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която
работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов
договор. Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са
недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги
заобикалят. С Допълнителното споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. ищецът
отново е назначен на длъжност „Ръководител отдел Гробищни паркове“, която е заемал при
същия работодател по силата на предходното Допълнително споразумение № ПГП20-
РД1552-190/05.06.2020г., което както се каза по-горе има характер на окончателен трудов
договор. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не установи пълно и главно, че
трудовите функции за тази длъжност са претърпели каквато и да е промяна, дори напротив –
съдържанието на длъжностните характеристики, връчени на ищеца за двете
правоотношения разкриват абсолютно идентични трудови функции. Годността на ищеца за
4
заемане на тази длъжност е била проверена от работодателя още през времето, в което е
заемал същата длъжност. С преназначаването му отново на тази длъжност трудовите
задължения на ищеца не са се изменили съществено, не е налице нова трудова функция, при
която се изпълнява различна по характер работа – такава, каквато до този момент той не е
изпълнявал. Протоколът, на който се позовава ответникът, освен че се отнася до период след
прекратяване трудовото правоотношение, не съдържа и абсолютно никаква конкретика по
отношение на ишеца и изпълнявани от него трудови функции. Ограничението на чл. 70, ал.
5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при
съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване
на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за
същата по естеството си трудова функция.
Освен това, както се каза по-горе трудовият договор със срок за изпитване в полза на
работодателя се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената работа. Видно е, че преди сключване на последното допълнително
споразумение за длъжността „Ръководител отдел Гробищни паркове“ ищецът е заемал
длъжност „Заместник директор Гробищни паркове и търговска дейност“ повече от 6 месеца,
поради което следва да се приеме, че ответникът е проверил годността на служителя да
изпълнява възложената работа, доколкото видно от длъжностните характеристики на двете
длъжности, те по своите трудови функции не се различават съществено, освен по
възложените на длъжността „Заместник директор Гробищни паркове и търговска дейност“
по-високи отговорности относно ръководството и контрола вкл. върху дейността на отдел
„Гробищни паркове“, т.е. ищецът е заемал дори по-отговорна позиция по отношение
длъжността „Ръководител отдел Гробищни паркове“. В този смисъл на самостоятелно
основание уговорката за изпитване при последващото му назначаване на длъжността
„Ръководител отдел Гробищни паркове“ е недействителна, доколкото не преследва
заложените в закона присъщи й цели.
При тези съображения съдът приема, че уговорката за срок за изпитване в полза на
работодателя в Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-05/11.02.2021г. е
недействителна.
По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ:
Трудовият договор е прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ, но с оглед приетото за
недействителност на уговорката за срок на изпитване, за работодателя не е възникнало
субективното потестативно право да прекрати договора на това основание, поради което
Заповед № ПГП21-РД1555-023/09.08.2021г. е незаконосъобразна и като такава следва да се
отмени.
Предявените искове по чл. 74, ал.4, вр. чл.70, ал.5 КТ и по чл. 344 ал.1 т.1 КТ са
основателни.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ:
Предвид обусловеността му от главния иск за отмяна на уволнението, основателен е и
иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител
отдел фирма“.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ:
Искът е изцяло основателен и доказан. Видно от приложеното по делото копие на
трудовата книжка на ищеца, чието съдържание е заверено от адвоката по реда на ЗА към
дата 08.02.2022г., той не е работил в периода от 6 месеца, следващ датата на прекратяване на
трудовия договор – 10.08.2021г., поради което ответникът му дължи обезщетение за
оставането без работа за този период. Няма спор между страните, че БТВ за последния пълен
отработен месец е 2 052.75 лв. Размерът на дължимото обезщетение не е оспорено от
ответника.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК
5
дължимата държавна такса от 732.66 лв., а на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл. 74, ал.4, вр. чл. 70, ал.5 КТ клаузата за
изпитване в полза на работодателя в Допълнително споразумение № ПГП21-РД1552-
05/11.02.2021г., сключено между СТ. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х.“ № . ет.., ап..
и Фирма с БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.“ № ,
представлявано от директора Я. П. П..
ОТМЕНЯ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на СТ. Р. Д.
с ЕГН ********** от гр. София, ул. „Х.“ № . ет., ап. извършено със Заповед № ПГП21-
РД1555-023/09.08.2021г. на Директора на Фирма с БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „З.“ №., представлявано от директора Я. П. П..
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ СТ. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „Х.“ № ., ет.., ап.. на заеманата преди уволнението длъжност - „Ръководител
отделфирма.
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ Фирма с БУЛСТАТ****,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.“ № ., представлявано от директора Я. П. П. да
заплати на СТ. Р. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Х.“ № ., ет.., ап. сумата от 12 316.50
лв.– обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода
10.08.2021г.-08.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
10.09.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Фирма с БУЛСТАТ**********, седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „З.“ № , представлявано от директора Я. П. П. да заплати на СТ. Р. Д. с ЕГН **********
от гр. С., ул. „Х.“ № , ет., ап. на осн. 78, ал.1 ГПК сумата от 750 лв. – направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Фирмас БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„З.“ № , представлявано от директора Я. П. П. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по
сметка на Софийски Районен Съд дължимата държавна такса в размер на 732.66 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6