Р Е
Ш Е Н
И Е
№……
05.07.2023 гoдина, гр.
София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова,
като разгледа докладваното от
съдията т. дело №2493 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от „Г.“ АД ЕИК ******** срещу
Министерство на енергетиката ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че с решение № 643 от 01.10.1999 г. на Министерски съвет на Република
България на „Г.“ АД е предоставена концесия с предмет особено право на ползване
на подземни природни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез
добив от находище „Чала“ - област Хасково. Твърди, че концесията е определена
за срок от 17 години, а на 16.11.1999 година е сключен договора за предоставянето
на концесията. Твърди, че договорът е изменен с 4 допълнителни споразумения,
като със споразумение №4 от 24.01.2017 година, въз основа на решение
№1041/05.12.2016 година на МС е удължен срока на концесията с 15 години считано
от 28.06.2016 година. Твърди, че от датата на сключване на концесията, в
качеството си на концесионер, винаги е заплащал надлежно цялото дължимо
съгласно договора концесионно възнаграждение.
Твърди, че
на 10.11.2020 г. в 10.40 часа е получил по електронен път четири дебитни
известия издадени на 15.10.2020 г. от Министерство на енергетика, към вече
платени фактури, а именно дебитно известие № ********** от 15.10.2020 г. към
фактура ********** от 30.01.2019
г. с основание- концесионна вноска на стойност 4 838.80лева без ДДС и 5 806.56
лв. с ДДС и основание за издаване: увеличение на концесионно плащане; дебитно
известие № ********** от 15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.07.2019 г. с основание: концесионна вноска на
стойност 65 153.21 лева без ДДС и 78
183.85 лева с ДДС и основание за
издаване- увеличение на концесионно плащане; дебитно известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.01.2020 г. с основание- концесионна
вноска на стойност 48 606.32 лева без ДДС и 58 327.58 лева с ДДС и основание за
издаване- увеличение на концесионно плащане; дебитно Известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.07.2019 г. с основание- концесионна
вноска на стойност 86 045.96 лева без ДДС и 103 255.15 лева с ДДС и основание
за издаване: увеличение на концесионно плащане.
Твърди, че
дебитните известия са неоснователно издадени доколкото за посочените периоди
няма основание за увеличение на концесионното плащане. Твърди, че за периода
2019 година – 2020 година е заплатил всички дължими концесионни възнаграждения.
Твърди, че до Министерство на енергетиката са изпратени възражения, с които
министерството е уведомено, че „Г.“ АД не дължи сумите по издадените на
15.10.2020 г. дебитни известия. Твърди, че с писмо с № 327/19.11.2020 г.,
получено от Министерство на енергетиката на 23.11.2020 г. е представил
допълнително и справка за добита руда, произведен продукт и акумулиран междинен
продукт на депо за последваща преработка за периода 2003 - 2011 г., за които
количества дружеството е заплатило дължимото концесионно възнаграждение.
Твърди, че министерството не е отговорило на направените възражения, нито е
предприело действия за коригиране на неоснователно издадените дебитни известия.
Твърди, че с последваща покана е предоставил на министерството допълнителен 7
дневен срок за анулиране на дебитните известия, но в така предоставения срок
Министерство на енергетиката не е предприело действия за анулиране на дебитните
известия.
Счита, че
предвид съществуващото изявление на Министерство на енергетиката за наличието
на парично задължение към „Г.“ АД, то за ищеца е налице правен интерес да бъде
установено, че изявлението е неправомерно. Твърди, че изявлението на
министерството за наличие на неплатени задължения застрашават правата на „Г.“
АД по сключения договор, доколкото неплащането на суми по договора може да
послужи като основание за едностранно прекратяване на концесионния договор.
Твърди, че концесионно възнаграждение, дължимо за периода 2018 - 2020 г., за
когато от министерството се претендират и допълнителни суми се определя
съобразно текста на § 8 от Анекс от 24.01.2017 г., в съответствие с чл. 1 на
приложение № 3 към чл.10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне
на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на
Закона за подземните богатства. Твърди, че концесионното възнаграждение за 2018
- 2020 г., е заплатено съгласно представени отчети в министерството и
издадените фактури. Сочи, че изпратените отчети по периоди са с изчислено концесионно
възнаграждение, за добито количество руда и получен продукт от обекта на
концесия по посочения договор, а именно находище „Чала“. Твърди, че от справка
за добита руда, произведен продукт и акумулиран междинен продукт на депо за
последваща преработка за периода 2003 - 2011 г., е видно, че има разлика в
приходите от реализация, респективно разходите и тя се образува от преработване
на междинен продукт от гравитационно обогатяване, който дружеството съхранява
на депо за последваща преработка, образуван от добита руда за периода 2005 -
2011 година. Твърди, че този добив е реализиран преди пускане в експлоатация на
инсталация за преработката на продукта и за него е заплащана дължимата
концесионна такса в годините на добиването му. Счита, че за получените продукти
в периода 2003 - 2011 г., „Г.“ АД е заплатило съответното дължимо концесионно
възнаграждение по действащите към момента на добиването им разпоредби в
договора. Счита, че предвид това доколкото клаузите на допълнително
споразумение № 4 от 24.01.2017 г. нямат обратно действие, за „Г.“ АД не
възниква задължение да заплаща концесионно възнаграждение на този етап за
получените продукти в периода 2003 - 2011 година, каквото се претендира с
издадените от Министерство на енергетиката дебитни известия.
Моли да бъде признато за установено, че „Г.“
АД не дължи: Сума в общ размер на 245 573,14 лева по издадени от Министерство
на енергетиката дебитни известия: Дебитно Известие № ********** от 15.10.2020
г. към фактура ********** от 30.01.2019 г. с основание: концесионна вноска, ДС
№ 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.01.2019 г. находище „Чала“, на стойност 4
838.80 лв. без ДДС и 5 806.56 лв. с ДДС и причина за издаване: увеличение на
концесионно плащане; Дебитно Известие № ********** от 15.10.2020 г. към фактура
********** от 15.07.2019 г. с
основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.07.2019
г. находище „Чала“, на стойност 65 153.21 лв. без ДДС и 78 183.85 лв. с ДДС и
причина за издаване: увеличение на концесионно плащане; Дебитно Известие №
********** от 15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.01.2020 г. с
основание: концесионна вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.01.2020
г. находище „Чала“, на стойност 48 606.32 лв. без ДДС и 58 327.58 лв. с ДДС и
причина за издаване: увеличение на концесионно плащане; Дебитно Известие №
********** от 15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.07.2019 г. с основание: концесионна вноска, ДС
№ 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.07.2020
г. находище „Чала“, на стойност 86 045.96 лв. без ДДС и 103 255.15 лв. с ДДС и
причина за издаване: увеличение на концесионно плащане; както и законната лихва за забава върху сумата по
всяко едно от издадените дебитни известия, считано от деня, следващ падежа. Претендира
направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
Министерство на енергетиката оспорва исковата молба. Не оспорва да е сключен
процесният договор за концесия, както и, че са сключени 4 допълнителни
споразумения към него. Не оспорва, че с Решение № 1041 от 05.12.201бг.,
Министерският съвет на Република България приема отправеното от дружеството -
концесионер мотивирано предложение за удължаване срока на договора. Въз основа
на това решение, с допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 г., срокът на
предоставената концесия за добив на златосъдържащи руди се продължава с 15
години, считано от 28.06.2016 година. С това допълнително споразумение се
уреждат условията, при които ще се осъществява концесията за срока на
продължението, включително и начина на формиране и заплащане на дължимото
концесионно възнаграждение. Твърди, че в представената от концесионера
финансово-икономическа обосновка по чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните
богатства, с която е поискано удължаване на срока на концесията и се обосновават
причините за това, е предвиден средногодишен добив на 50 000 т златосъдържащи
руди със съдържание на злато 4,42 гр/т. Цялата
финансово-икономическа обосновка е изградена върху извършването на посочения
годишен добив на руда, която следва да се преработва до крайните продукти
гравитационен златен концентрат и сплав Доре. Всички изчисления за
следващите 15 години, през които ще се извършва добив от находище „Чала“ са
направени върху горните основни параметри, като приходите и разходите по
концесията са изчислявани при тези параметри. Сочи, че във
финансово-икономическата обосновка не са посочени разчети за преработване на
руда, добита в предходни отчетни периоди, както и няма информация относно
„акумулиран продукт за последваща преработка“, посочен от концесионера с писмо
вх. № Е-26-Г-347/23.11.2020г. на министерството. Счита, че възраженията,
изложени от концесионера относно разлика в отчетените разходи, респективно
приходи от реализация от преработването на междинен продукт, който дружеството
е съхранявало на депо за последваща преработка, образувано от добитата руда в
периода 2003-2011г., е следвало да бъдат предвидени, изложени и взети под
внимание в изготвената обосновка за срока на продължаване на концесията за
находище „Чала“. Твърди, че в направените разчети гореизложените обстоятелства
не са взети предвид при сключване на допълнително споразумение № 4 от
24.01.2017 г. и Министерство на икономиката до настоящия момент не е
разполагало с тази информация. Твърди, че в допълнително споразумение № 4 от
24.01.2017 г. е уговорено за следващите 15 години, считано от второ шестмесечие
на 2016 г., за добиваната и преработвана златосъдържаща руда да се заплаща
концесионно плащане съгласно Наредбата за принципите и методиката за определяне
на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на
Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския
съвет от 1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.).
Размерът на годишното парично концесионно плащане за единица добито подземно
богатство се изчислява като процент от стойността на добитите подземни
богатства, в съответствие с чл. 1 на приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата.
Твърди, че
от второто полугодие на 2016 г. дружеството следва да плаща метала злато в
добитите количества руда за всяко шестмесечие при изчисляване на показателя
рентабилност - „R‘. Твърди, че минималният процентен размер на концесионното
плащане е 0,8 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при
рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително при
отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността
на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на
нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто,
размерът се увеличава с 0,08 на всеки процент увеличение на рентабилността.
Сочи, че стойността на добитите подземни богатства се определя като
произведение от съдържащият се в добитите подземни богатства метал злато и
средноаритметичната му цена съгласно обявените цени на Лондонската метална
борса за съответния период. При формиране на показателя рентабилност - „R“ се
включват приходите и разходите по концесията за предходния шестмесечен период,
като се отнасят всички разходи направени за добива, преработката, както и
приходите от продадената продукция. С така формираната рентабилност - ,,R4N“ се
изчислява дължимият размер на концесионното плащане за съответното шестмесечие.
Сочи, че в представените от концесионера шестмесечни отчети за приходи и
разходи за формиране на задълженията за
концесионно възнаграждение за периода от второ полугодие на 2018 г. до първо
полугодие на 2020 г. са показани действителните приходи и разходи, извършени от
дружеството за всяко от посочените шестмесечия, за добитите количества руда
през всеки от периодите и получените метални съдържания от добитата руда също
за периода, на база на които е формирана рентабилността на нетните приходи от
продажби. Счита, че тази рентабилност е действителната за съответния период и
изкуственото й намаляване с разходи за стари отчетни периоди 2003-2011г. не
може да бъде приложена, тъй като противоречи на Методиката за формиране на
концесионните плащания. В първоначално представените от концесионера отчетни
форми и ОПР е формирана рентабилност по-висока от минималната, а изчисленията
за плащане на концесионно възнаграждение са направени въз основа на минимално
определения процент 0,8%, което е погрешно. Твърди, че към писмата, с които
концесионерът оспорва дължимостта на концесионните възнаграждения, са
представени отчети за приходите и разходите на дружеството, които се различават
от първоначално представените и налични вече в министерството.
Твърди, че в
отчетите, представени в министерството за формиране на задълженията на
концесионните плащания са допуснати множество неточности и несъответствия,
които затрудняват, възпрепятстват и забавят изчисляването на задълженията на
дружеството към държавата. Твърди, че извършването на промени по официално
представени вече ОПР на дружеството за стари периоди е недопустимо. Сочи, че е
констатирано, че средните цени на златото, по които концесионерът е формирал
задълженията не отговарят на формираните средноаритметични шестмесечни цени по
информация от Лондонска метална борса, по които следва да бъдат изчислявани и
плащани задълженията, като последните се уточняват за всеки отчетен период
между министерството и концесионера. Твърди, че от второ полугодие на 2016 г. и
към настоящият момент за формиране на шестмесечните задължения за концесионни
плащания за находище „Чала“ министерството прилага разпоредбата на чл. 17 от
Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017 година. Твърди, че на концесионера
са изпратени копия на коригираните отчети, въз основа на които са издадени
дебитните известия за доплащане на дължими от дружеството концесионни
възнаграждения за периода от второ полугодие на 2018 г. до първо полугодие на
2020 година. Сочи, че концесионерът е уведомен, че следва да плати посочените в
дебитните известия суми, както и дължимите лихви за забава. Моли предявения иск
да бъде отхвърлен. Претендира направените в производството разноски.
ИЩЕЦЪТ
подава допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата молба.
Твърди, че удължаването на срока на концесията по никакъв начин не дава право
на Министерство на енергетиката да начислява допълнителни суми за задни
периоди, за продукт, върху който към съответния период на добиване е заплатено
дължимото концесионно възнаграждение. Твърди, че ответното дружество
неоснователно претендира концесионно възнаграждение от реализация на преработен
междинен продукт от гравитационно обогатяване, добит в предходен период. Сочи,
че този продукт не е добита руда, а е остатъчен продукт, съхраняван в
хвостохранилището на дружеството, който е образуван от преработката на добита
руда в периода 2005 - 2011 година. Сочи, че в този период дружеството е
заплатило съответното дължимо концесионно възнаграждение за конкретната добита
руда на база действащите договорни клаузи и приложими цени. Твърди, че със сключването
на договора за концесия е стартирал проектът за добив и преработване на рудата
от находище „Чала”. Сочи, че първият етап на проекта е свързан с изграждане и
подготовка за експлоатация на рудника. Добитата руда от находището се
преработва от Кърджалийската обогатителна фабрика. Сочи, че вторият етап на
проекта - изграждане и пускане на инсталация за гравитационно обогатяване на
рудата, е реализиран през 2003-2004 година. Твърди, че с въвеждането в
експлоатация на инсталацията се получава гравитационен концентрат със средно
съдържание около 7000 g/t Au при достигнато извличане на злато от 60 - 65 %.
През м. март 2006 г. е преустановено производството на оловно-цинков концентрат
и дружеството произвежда само гравитационен концентрат. Твърди, че степента на
извличане на златото при такава незавършена схема е незадоволителна 60-65 %,
което не съответства на изискванията за пълноценно оползотворяване на полезните
компоненти в рудата по концесионния договор и отпадъчният пулп се събира в
обособен участък от хвостохранилището, с оглед връщане за доизвличане на
златото по предлаганата технология. Сочи, че за тези обстоятелства
министерството е уведомено с писмо още през 2009 година. Твърди, че ищцовото
дружество следва да добива и преработва златосъдържаща руда при висока степен
на извличане на златото, за да не се допуска загуба на природни богатства.
Предвид това сочи, че министерството е уведомено именно с писмото от 2009 г. за
намерението да бъде реализиран и третият последен етап, който включва изграждане
на инсталацията за доизвличане на злато от гравитационния отпадък, с която се
постигане над 95 % обща степен на извличане на злато от рудата до метална
сплав. Оспорва, че междинният продукт от гравитационно обогатяване - остатъчния
пулп след обработка на добитата руда от находището в периода 2005 - 2011 г.,
който е съхраняван и в последствие преработен във фабриката на дружеството,
представлява продукт върху който следва да бъде заплатено концесионно
възнаграждение. Твърди, че дружеството е заплащало концесионното възнаграждение
по актуална цена за съответния шест месечен период. Допълва, че междинният
продукт, който дружеството е съхранявало на депо за последваща преработка,
образувано от добитата руда в периода 2003-2011 г. не е следвало да бъде
предвиден, изложен и взет под внимание в изготвената обосновка за срока на
продължаване на концесията за находище „Чала“. Твърди, че финансово -
икономическа обосновка е представена във връзка с мотивирано искане за
удължаване на срока на концесията и план за разработка на находището и данните
в нея нямат никаква връзка с преработка на междинен продукт от руда, добита в
минал период, върху която са заплатени всички дължими към държавата суми. Сочи,
че финансово - икономическа обосновка касае само и единствено дейността на
конкретното находище „Чала“. Твърди, че въпросният продукт, върху който
министерството начислява концесионно възнаграждение произхожда от дейността на
фабриката за преработка на рудата, стопанисвана от ищцовото дружество. Сочи, че фабриката за преработване не е част от
рудника и тя извършва последваща дейност след добива на рудата, а именно
обработка. Сочи, че фабриката функционира и преработва въпросния междинен
продукт въз основа на Решение № ХА - 01-01/2013 г. по ОВОС за одобряване на
осъществяването на инвестиционно предложение за „Реконструкция и разширение на
инсталация за преработка на златосъдържащи полиметални руди“. Твърди, че за
добитата руда в периода 2005 г. - 2011 г., е заплатил съответното концесионно
възнаграждение и е извършил съответната обработка за достигнато извличане на
злато от 60 - 65 %. Сочи, че към този момент не е съществувало задължение да
извършва последваща преработка на остатъчния материал гравитационен отпадък. В
този смисъл счита, че незаконосъобразно е допълнителното обременяване на
дейността на ищцовото дружество посоченото концесионно възнаграждение. Сочи, че
ако срокът на концесията не е бил удължен, този продукт е щял да бъде
преработен от фабриката на „Г.“ АД без задължение на дружеството да заплаща концесионно
възнаграждение. Твърди, че по конкретната финансово-икономическа обосновка
приета от Министерство на енергетиката не са констатирани някакви
несъответствия. Счита, че министерството неправилно определя показателя
рентабилност - „R“, като правилно сочи че при формирането му се включват
приходите и разходите по концесията, но неправомерно прави съответните
изчисления, като пренебрегва обстоятелството, че в конкретния случай обектът на
концесията е находище „Чала“ и добитата от там руда за съответния период 2018
г. - 2020 г. и взима предвид данните от преработка на междинен продукт чрез
процеса на гравитационно обогатяване във фабриката на дружеството. Оспорва
твърдението, че рентабилността се намалява изкуствено с разходи за стари
отчетни периоди за 2003-2011 година. Оспорва в представените от министерството
отчети да са допуснати неточности и несъответствия.
ОТВЕТНИКЪТ подава отговор на допълнителна
искова молба, с която поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Оспорва
начислените концесионни възнаграждения да представляват допълнителни суми за
задни периоди. Сочи, че с писмото от 2009 година е показана единствено
необходимостта от предприемане на действия по осъществяване на процедура, която
е извън компетентностите на министерството. Оспорва ищцовото дружество да е
показало намерение за допълнителна преработка на междинния продукт. Твърди, че
липсва уточнение за количествата междинен продукт, които концесионерът смята да
преработва. Оспорва да са посочени разчети за преработване на руда, добита в
предходни отчетни периоди. Оспорва да има информация относно акумулиран продукт
за последваща преработка. Оспорва да е показано намерение за преработка на
остатъчния продукт. Счита, че направените разходи във връзка с преработката на
рудата до достигането на крайните продукти са свързани с изчисляване на
концесионно възнаграждение по договора. Оспорва да е начислено концесионно
възнаграждение върху гравитационен отпадък. Твърди, че рентабилността е
изчислена на база представени официално отчети за приходите и разходите за
предходния период, изготвени от ищцовото дружество.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно между страните, че на
16.11.1999 г. е подписан договор за концесия за подземни природни богатства -
оловно-цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Чала“, Хасковска
област“, както 4 допълнителни споразумения към него. Договорът е подписан на основание
чл. 2, ал. 3, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и Решение на МС 643/
01.10.1999 г., обн. в ДВ бр.88/ 08.10.1999 г. между Министерски съвет на
Република България и „Горубсо - Кърждали“ АД за предоставена концесия за добив
на подземни природни богатства - оловно-цинкови и златосъдържащи руди за срок
от 17 години. Въз основа на договора концесионерът се задължава да заплаща
концесионно възнаграждение 0,3 на сто от стойността на металите (олово, цинк,
мед и сребро) в добитите количества оловно-цинкови руди, изчислена от
концедента по средноаритметични международни цени на металите /по курс
„продава“ на Лондонската метална борса за предходния шестмесечен период, на
база на действително добитите количества оловно-цинкови руди и съдържания на
олово, цинк, мед и сребро в тях. При доказана възможност за извличане и
продажба на други метали (освен олово, цинк, мед и сребро), съдържащи се в
добитите количества оловно-цинкови руди, същите се заплащат от концесионера,
като размера на концесионното възнаграждение е 0,3 на сто от стойността на
металите, изчислена по средноаритметични международни цени на металите /по курс
„продава“ на Лондонската метална борса/ за предходния шестмесечен период. В
случай, че се реализират като крайни продукти инертни материали, концесионерът
са задължава да заплати допълнително концесионно възнаграждение, което да е 1
на сто от приходите от продажби. Минималното количество концесионно
възнаграждение е при задължителен минимален годишен добив от 10 хил. тона
оловно-цинкови руди.
С допълнително споразумение 1 от
05.07.2005г., сключено въз основа на Решение на МС № 550/ 15.06.2005 г.(ДВ,
бр.51 от 21.06.2005г.) установява промени в годишното концесионно
възнаграждение и клаузите за неизпълнение. „Г.“ АД приключва с добива на
оловно-цинкови руди и от 01.02.2004 г. не дължи концесионно възнаграждение за
добив от такива руди. Концесионерът се задължава да заплаща годишно концесионно
възнаграждение за добив на златосъдържащи руди в размер на 0,4 на сто от
стойността на метала злато в добитите количества златосъдържащи руди, изчислена
от концедента по средноаритметични международни цени на металите /по курс
„продава“ на Лондонската метална борса/ за предходния шестмесечен период. При
доказана възможност за извличане на други метали (освен злато), съдържащи се в
добитите златосъдържащи руди, те се заплащат на концесионера, като размера на
концесионното възнаграждение е 0,4 на сто от стойността на металите, изчислена
по средноаритметични международни цени на металите /по курс „продава“ на
Лондонската метална борса/ за предходния шестмесечен период. Минималното
количество концесионно възнаграждение е при задължителен минимален годишен
добив от 19 200 тона златосъдържащи руди. На 06.02.2007г., сключено
допълнително споразумение, с което се определя 30% от концесионното
възнаграждение да се внася по бюджета на община Минерални бани, област Хасково
и се променят клаузите за неизпълнение. На 17.06.2015 г., е сключено третото
допълнително споразумение, а с четвъртото от
24.01.2017 г., сключено въз основа на Решение на МС № 1041 от
05.12.2016г., се приема отправено предложение от концесионера за изменение и
допълнение на договора за концесия.
Срокът на концесията се удължава с 15 години, считано от 28.06.2016 г.,
като се променят концесионното възнаграждение и предоставената концесионна
площ. От 2007 г. концесионното възнаграждение се определя съгласно §. 8 от
Анекса от 24.01.2017 г., според който размерът на годишното парично концесионно
плащане за единица добито подземно богатство се изчислява като процент от
стойността на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 от приложение
№3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на
концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за
подземните богатства, приета с Постановление № 127 на МС от 1999 г. (обн. ДВ,
бр. 59 от 1999 г., изм. и доп. в бр. 46 от 2007 г.). Допълнително е уговорено,
че при доказана възможност за извличане и продажба на други метали (освен
злато) размерът, условията и редът за внасяне на концесионно плащане се
определят с допълнително споразумение, сключено между концесионера и концедента
в съответствие с действащата към момента на сключване на споразумението
методика за тяхното определяне.
По делото са представени и подробно
разгледани от вещите лица в експертизите следните документи: платежни
нареждания за платени концесионни възнаграждения; справки за добита руда,
произведен продукт и междинен продукт съхраняван на депо за последваща
преработка; отчети за приходи и разходи; статии на калкулация на разходи
вложени за дейността на Обект н-ще „Чала“; извлечения от сметка 701 - приходи;
справки Приложение № 2 - образец-отчет за дължимото концесионно плащане за
добив на подземни богатства.
По делото са представени и разгледани от експертизата 4-те броя процесни
дебитни известия издадени от Министерство на енергетиката, а именно:
- дебитно известие №********** от
15.10.2020 г., издадено към ф-ра №**********/30.01.2019 г., с основание-
концесионна вноска ДС№4/16.11.1999 г., падеж 15.01.2019 г., находище- „Чала“ на
стойност 4 838.80 лева без ДДС. Удостоверено е, че е издадена нова фактура
от 15.10.2020 г. на стойност 5 806.56 лева;
- дебитно известие №********** от
15.10.2020 г., издадено към ф-ра №**********/15.07.2019 г. с основание- концесионна вноска
ДС№4/16.11.1999 г., падеж 15.07.2019 г., находище- „Чала“ на стойност
65 153.21 лева без ДДС. Удостоверено е, че е издадена нова фактура от 15.10.2020 г. на стойност
78 183.85 лева;
- дебитно известие №********** от 15.10.2020
г., издадено към ф-ра №**********/15.01.2020 г. с основание- концесионна вноска
ДС№4/16.11.1999 г., падеж 15.01.2020 г., находище- „Чала“ на стойност
48 606.32 лева без ДДС. Удостоверено е, че е издадена нова фактура от
15.10.2020 г. на стойност 58 327.58 лева;
- дебитно известие №********* от
15.10.2020 г., издадено към ф-ра №**********/15.07.2020 г. с основание-
концесионна вноска ДС№4/16.11.1999 г., падеж 15.07.2020 г., находище- „Чала“ на
стойност 86 045.96 лева без ДДС. Удостоверено е, че е издадена нова фактура от
15.10.2020 г. на стойност 103 255.15 лева.
От приетата в производството първа съдебна комплексна
технико-икономическа експертиза се установява, че дължимите концесионни
възнаграждения са формирани съгласно алгоритъм определен с Приложение № 2 -
образец-отчет за дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства,
определен с допълнително споразумение №4 към договор за предоставяне на
концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез
добив от находище „Чала”, област Хасково.
Според вещите лица дължимите
концесионни възнаграждения за периода 2018 г. – 2020 г. са заплатени, като в
случаите на забава са заплатени и дължимите лихви. Дължимите концесионни
възнаграждения за периода за 2018-2020 г. са заплатени съобразно уговореното в
§. 8 от допълнително споразумение № 4, където е предвидено, че размерът на
годишното парично концесионно плащане за единица добито подземно богатство се
изчислява като процент от стойността на добитите подземни богатства, в съответствие
с чл. 1 на приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за
определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по
реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на
Министерския съвет от 1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46
от 2007 г.).
Според вещите лица размерът на начисленото концесионно
възнаграждение в лева за периода от 07-12 месец на 2003 г. е 728.99 лева. За
периода от 01 до 04. месец на 2004 г. е 0 лева. За периода от 05-12 месец на
2004 г. е 1 435.27 лева. За първата част на 2005 г. е 811.23 лева, а за
втората част на 2005 г. е 2 964.94 лева. За първата част на 2006 г. е
6 552.41 лева, а за втората част 13 535.85 лева. За първата част на
2007 г. е 24 208.82 лева, а за втората част 26 421 лева. За първата
част на 2008 г. е 41 792.65 лева, а за втората част е 28 479.82 лева.
За първата част на 2009 г. е 31 940.05 лева, а за втората част е
31 388. 36 лева. За първата част на 2010 г. е 38 895.91 лева, а за втората
част е 26 932.08 лева. За първата част на 2011 г. е 34 005.42 лева, а
за втората част е 45 399.38 лева. Според
вещите лица при определянето на концесионните възнаграждения за периода е
включено и количеството добита руда в последствие депонирано, като междинен
продукт от гравитационно обогатяване.
Според вещите лица размерът на концесионните възнаграждения за добита руда,
за периода 2003 г. – 2011 г.е заплатено в това число и за междинния продукт от
гравитационно обогатяване, който дружеството съхранява на депо за последваща
преработка, образуван от добита руда за период на добив 2003 г. - 2011 година.
Вещите лица сочат, че алгоритъмът за изчисляване на
концесионно възнаграждение за добита руда за спорните четири периода е изготвен
въз основа на счетоводните данни, а именно: данни от ОПР на дружеството за
съответните периоди; данни от отчет за добита руда за съответните периоди;
статии на калкулация на разходи вложени за дейността на Обект н-ще „Чала“ за
съответните периоди; извлечение от с/ка "Приходи от продажба на продукция”
- аналитично ниво за Обект н-ще „Чала“ за съответните периоди.
Вещите лица сочат, че приходите във
всеки един от изготвените отчети не са формирани само и единствено от добитата
руда (злато) за съответния отчетен период от концесията на находище „Чала“.В
о.с.з. проведено на 23.02.2022 година вещото лице И. сочи, че вещите лица не са изследвали дали дружеството
ищец има и друга дейност извън добива на
руди от находището „Чала“.
В дебитните известия Министерство на енергетиката се е позовало на
коефициент на рентабилност, където са включени приходите от продажба на злато.
В този коефициент са включени и приходите от продажба на злато, което е добито
при преработка на междинния продукт, а не само на това злато, което е добито от
рудите за процесния период от находище „Чала“. Според вещото лице концесионното
възнаграждение се дължи върху златното съдържание в добитата руда. Рудата,
която е добита до 2011 година и въз основа, на която е получен този междинен
продукт- върху тази руда е заплатено концесионно възнаграждение. Вещото лице приема, че след като
междинният продукт още веднъж е преработен, то върху него е начислено
възнаграждение с тези дебитни известия. Според
вещите лица след като рудата е добита и в нея е изчислено определено процентно
съдържание злато, то в такъв случай не се следва допълнително концесионно
възнаграждение, тъй като върху тази руда вече е било заплатено такова. Според
вещите лица ако се включат приходите добити от един последващ период към вече
добита руда, за която е платено концесионно възнаграждение, то тогава се
осъществява увеличаване на процента на концесионното възнаграждение, което се
дължи на концедента.
От приетото по делото допълнително заключение на извършената и
приета в производството първа съдебна комплексна технико-икономическа
експертиза се установява, че размерът на концесионното възнаграждение за
съответните отчетни периоди (от 2-ро на 2018 г. до 1-во на 2020 г.) е уговорен
в §.8 от допълнително споразумение № 4, подписано на 24.01.2017 г. за изменение
на чл. 17 от договора за предоставяне на концесия за подземни богатства -
оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Чала”, област
Хасково. Размерът на концесионните възнаграждения за съответните отчетни
периоди (от 2-ро на 2018г. до 1-во на 2020 г.) , изчислени в съответствие с чл.
1 на приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и методиката за
определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства и
съгласно първоначално представените отчети и извлечения от аналитични оборотни
ведомости за обекта на концесия, а именно находище „Чала“, като при
изчисленията и на двете страни не са взети предвид извлеченията от аналитичните
оборотни ведомости за приходите и разходите за обекта на концесия: формираното концесионно възнаграждение от
„Горубсо Кърджали“ АД“: размера на концесионното възнаграждение за периода
от 01.07.2018 година до 31.12.2018 година е 35 334.61 лева без ДДС,
размера на концесионното възнаграждение за периода от 01.01.2019 година до
30.06.2019 година е 44 497.19 лева без ДДС, размера на концесионното
възнаграждение за периода от 01.07.2019 година до 31.12.2019 година е 54 062.71
лева без ДДС и за периода 01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. концесионното
възнаграждение е 38 076.47 лева без ДДС; формираното концесионно възнаграждение от Министерство на енергетиката:
размера на концесионното възнаграждение за периода от 01.07.2018 година до
31.12.2018 година е 40 173.32 лева без ДДС, размера на концесионното
възнаграждение за периода от 01.01.2019 година до 30.06.2019 година е 109 650.38
лева без ДДС, размера на концесионното възнаграждение за периода от 01.07.2019
година до 31.12.2019 година е 102 669.09 лева без ДДС и за периода
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. концесионното възнаграждение е 124 122.42
лева без ДДС.
Вещите лица сочат, че изчислените и дължими концесионни възнаграждения за
периода за 2018- 2020 г. са заплатени на Министерство на енергетиката по банков
път по банкова сметка ***ждания: платежно нареждане от 06.03.2019 г. съгласно
издадена на 30.01.2019 от министерството фактура №**********, на стойност 42
401,45 лв. с ДДС; платежно нареждане от 13.08.2019 г. съгласно издадена на 15.07.2019
г. от министерството фактура № **********, на стойност 53 396,63 лв. с ДДС; платежно
нареждане от 18.02.2020 г. съгласно издадена на 15.01.2020 г. от министерството
фактура № 10000010364, на стойност 64 875,25 лв. с ДДС; платежно нареждане от
10.08.2020 г. съгласно издадена на 15.07.2020 г. от министерството фактура №
**********, на стойност 45 691,76 лв. с ДДС.
Вещите лица сочат, че отчетите към
представените с подадените 4-ри броя възражения не са коригирани, а са
допълнени с информация относно добива на руда от находище „Чала“, като
изчисленият размер на концесионните възнаграждения за съответните отчетни
периоди (от 2-ро на 2018 г. до 1-во на 2020 г.) в представените допълнени
отчети съответства на изчисления размер на първоначално представените.
Вещите лица сочат, че съгласно
изискването на чл. 7 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на
концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона
за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от
1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) и §8, ал.2
от Допълнително споразумение № 4, за изменение на чл. 17 от договора за
предоставяне на концесия за подземни богатства, в сила от 24.01.2017 г.,
концесионното възнаграждение се определя и се заплаща от концесионера за добитите
от него подземни богатства за съответния период. Преработения за периода от 2-ро полугодие на 2018 г. до 1-во полугодие
на 2020 г. междинен продукт, съгласно технологичната схема на фабриката / видно
от годишните инженерни проекти/, е продукт от руда, добита в периода от 2003 г.
до 2011 година. За добитата в този период руда размерът на концесионните
възнаграждения е определен съгласно действащата тогава редакция на чл. 17 от
договора за предоставяне на концесия за подземни богатства, респ.
действащите редакции на Приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и
методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни
богатства по реда на Закона за подземните богатства, както следва: S за периода
от 1999 г. до 01.05.2004 г. КВ е в размер на 0,3 на сто от стойността на
металите в добитите количества руди, изчислени от концедента по
средноаритметични международни цени на метала злато на Лондонската метална
борса за предходния 6-месечен период на календарната година; за периода от
01.05.2004 г. до 24.01.2017 г. КВ е в размер 0,4 на сто от стойността на метала
злато в добитите количества златосъдържащи руди, изчислени от концедента по
средноаритметични международни цени на метала злато на Лондонската метална
борса за предходния 6-месечен период на календарната година. Според вещите лица заплатеното за периода
2003 - 2011 г. концесионно възнаграждение е в размер, съгласно действащия към
момента на добива чл. 17 от Договора за предоставяне на концесия за подземни
богатства от стойността на цялото количество добит за периода метал в т.ч. и
върху извлечения метал от междинния продукт, преработен в процесния период,
различен от периода на добиване. Вещите лица приемат, че концесионното
възнаграждение се определя и се заплаща от концесионера за добитите от него
подземни богатства за съответния период, като концесионно възнаграждение върху
„междинен продукт“, който е преработен в периода от 2-ро шестмесечие на 2018 г.
до 1-во шестмесечие на 2020 г. не следва да се начислява.
Според вещите лица „Междинният продукт“ не представлява добито подземно
богатство, към което да бъде приложено Приложение № 3 от Методиката за
определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални
полезни изкопаеми, тъй като не е резултат получен от добив, а е материал
получен при преработката на вече добита и обработена руда. Върху метала, съдържащ се в добитата за периода за периода 2003- 2011
г. руда, концесионното възнаграждение е заплатено в размерите съгласно чл. 17
от договора. Вещите лица поддържат, че изчисляване на дължимото концесионно
възнаграждение с прилагане на показатели Ro-рентабилността на нетните приходи
от продажби и П - нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото
подземно богатство на обекта на концесията не може да бъдат приложени за
доизвлечения метал-злато от добита в периода 2003-2011 г. руда, за които
периоди дружеството е заплатило концесионно възнаграждение върху цялото
съдържание метал в добитата руда, съгласно съответните действащи редакции на
чл. 17 от договора.
Вещите лица приемат, че размерът на
изчисленото концесионно възнаграждение по изпратените отчети съответства и на
допълненията, представени с подадените възражения по издадените от Министерство
на енергетиката дебитни известия.
Според вещите лица от извършената проверка експертизата
установи, че корекциите и начислените допълнителни размери на концесионно
възнаграждение са извършени от г-жа Е.С.- държавен инспектор в отдел Контрол в
Министерство на енергетиката, без да е наличен конкретен акт, обосноваващ
необходимост от промените. Алгоритъмът за изчисляване на концесионните
възнаграждения е същия, който е използван и от Горубсо Кърджали АД. Според
вещото лице при изчисляването на базата за концесионното възнаграждение има
несъществени разлики между изчисленията на двете страни, като единствената
разлика е в определения процент на концесионното възнаграждение.
На база преизчислените концесионни възнаграждения, министерството определя
следните нови задължения:
-за периода от 01.07.2018г. до 31.12.2018г.,
40 173,32 лева- преизчислен размер с разлика от 4 838,71 лева,
-за периода от 01.01.2019г. до
30.06.2019г., 109 650,38- преизчислен размер с разлика от 65 153,19 лева,
-за периода от 01.07.2019г. до
31.12.2019г., 102 669,09 - преизчислен
размер, с разлика от 48 606,39 лева и
-за периода от 01.01.2020г. до
30.06.2020г., 124 122,42 лева- преизчислен размер с разлика от 86 045,95 лева.
Вещите лица намират, че междинния
продукт е продукт, получен при преработка на рудата, добита в периода 2003 – 2011
година не представлява „добито подземно богатство за предходния период“ и по
смисъла на Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за
определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства по реда
на Закон за подземните богатства и по дефинициите в ДР на ЗПБ.
Вещите лица сочат, че за
периода 2003 г. - 2011 г. Горубсо Кърджали АД, е добило 326 384 тона
златосъдържаща руда със съдържание 6,14гр/т или 2 003 298 грама метал, а
концесионно възнаграждение е заплатено
според действащите разпоредби на договора и действащите изисквания на
нормативната уредба, към момента на добива на рудата. Вещите лица отбелязват,
че в заплатените концесионни възнаграждения за периода 2003г. - 2011г. са
включени и количеството добита руда, от която е получен междинен продукт от гравитационно обогатяване.
Във връзка с оспорването на
първоначалната експертиза – основна и допълнителна е изслушана и приета
повторна комплексна технико-икономическа експертиза, изводите на която по
същество съвпадат с първата комплексна
експертиза. Дължимите концесионни възнаграждения за периода 2018 - 2020 година
са формирани съгласно алгоритъм, определен с Приложение 2, образец-отчет за
дължимото концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства, определен
с допълнително споразумение №4 към договор за предоставяне на концесия за
подземни природни богатства - оловно-цинкови и злато съдържащи руди чрез добив
от находище „ Чала “, Хасковска област. Размерът на годишното парично концесионно плащане за
единица добито подземно богатство се изчислява съгласно §.8 от допълнително
споразумение №4 като процент от стойността на добитите подземни богатства, в
съответствие с чл. 1 на приложение № 3 към чл. 10 от Наредбата за принципите и
методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни
богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с ПМС № 127 от
21.06.1999 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., изм. и доп., бр. 46 от
12.06.2007 година.
На база на представените отчети за
дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства годишните
концесионни възнаграждения за периода 2018-2020 година съгласно приложения
процент са както следва: за периода от 01.07.2018г.,- 31.12.2018г. е 35 334,54
лева; за периода 01.01.2019г. - 30.06.2019 г. е 44
497,19 лева; за периода 01.07.2019 г.- 31.12.2019 г. е 54 062,71 лева; за
периода 01.01.2020 г. - 01.06.2020 г. е 38
076,47 лева.
На база на представените отчети за
дължимото концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства са издадени
4 фактури от страна Министерство на енергетиката за периода 2018-2020 година, които
подробно се цитират от вещите лица и се сочи , че са платени, със съответни
платежни нареждания.
Вещите лица поддържат, че междинният продукт от гравитационно обогатяване
не е добита руда, а е остатъчен продукт, съхраняван в хвостохранилището на
дружеството. Той е образуван от преработката на добита руда в периода 2003 –
2011 година, за което съдържание на злато е заплатено концесионно
възнаграждение за периода на добиването му до 2011 година.
Според вещите лица изчисленото,
начисленото и платеното концесионно възнаграждение за периода 2003 - 2011 г. е
следното: за 2003 година е добита 2000 тона руда с изчислено и начислено
концесионно възнаграждение в размер на 728.99 лева и платено такова в размер на
733.75 лева; за 2004 година е добита 3754 тона руда с изчислено и начислено
концесионно възнаграждение в размер на 1 435.24 лева и платено такова в
размер на 16 925.84 лева. Вещите лица отбелязват, че концесионните
възнаграждения за 2004 и 2005 г. са заплатени с едно платежно нареждане от
17.03.2008 г., което включва и концесионно възнаграждение за добита оловно
цинкова руда, като е включена и лихва в размер на 1 429.81 лева; за 2005
година I е добита 1987 тона руда с
изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 811.22 лева и
платено такова в размер на 1 068 лева; за 2005 година II е добита 6311 тона руда с изчислено
и начислено концесионно възнаграждение в размер на 2 964.93 лева и платено
такова в размер на 2667.77 лева; за 2006 година I е добита 12 672 тона руда с
изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 6 552.34 лева
и платено такова в размер на 6 578.30 лева; за 2006 година II е добита 23 165
тона руда с изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 13 536.28
лева и платено такова в размер на 13 536.28 лева; за 2007 година I е добита 26
141 тона руда с изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 24
208.84 лева и платено такова в размер на 24 144.72 лева; за 2007 година II
е добита 26 715 тона руда с изчислено и начислено концесионно възнаграждение в
размер на 26 420.01 лева и платено такова в размер на 26 453.62 лева; за 2008
година I е добита 24 865 тона руда с изчислено и начислено концесионно
възнаграждение в размер на 41 792.36 лева и платено такова в размер на 41 802.22
лева; за 2008 година II е добита 27 633 тона руда с изчислено и начислено
концесионно възнаграждение в размер на 28 479.84 лева и платено такова в размер
на 29 651.64 лева; за 2009 година I е добита 27 350 тона руда с изчислено и
начислено концесионно възнаграждение в размер на 31 939.18 лева и платено
такова в размер на 31 940.39 лева; за 2009 година II е добита 29 223 тона руда
с изчислено концесионно възнаграждение в размер на 31 388.94 лева, начислено
концесионно възнаграждение 31 939.18 и платено такова в размер на 31 388.94
лева; за 2010 година I е добита 30 947 тона руда с изчислено и начислено
концесионно възнаграждение в размер на 38 896.97 лева и платено такова в размер
на 38 920.54 лева; за 2010 година II е добита 27 213 тона руда с изчислено и
начислено концесионно възнаграждение в размер на 26 932.32 лева и платено
такова в размер на 26 932.33 лева; за 2011 година I е добита 24 358 тона руда с
изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 34 004.97 лева и
платено такова в размер на 34 004.97 лева; за 2011 година II е добита 32 050
тона руда с изчислено и начислено концесионно възнаграждение в размер на 45 399.38
лева и платено такова в размер на 45 399.38 лева. Вещите лица сочат, че в сумите
на платеното концесионно възнаграждение са включени и сумите за начислени лихви
за просрочие на плащанията в случаите на начислени такива.
Според вещите лица представеният от
„Г.-К.“ АД алгоритъм за изчисляване на концесионно възнаграждение за добита
руда за периода 01.07.2018 г. - 31.12.2018 г. е изготвен въз основа на данни от
ОПР на дружеството за 2018 г., данни от отчет за добита руда, статии на
калкулация на разходи вложени за дейността на обект н-ще „Чала“ за 2018 година,
извлечение от с-ка „Приходи от продажба на продукция“ - аналитично ниво за
Обект н-ще „Чала“ за съответния период от 01.07.2018 година - 31.12.2018 г.
На база представените данни
отчетения процентен размер на концесионното възнаграждение е по методиката,
както и възприетия процентен размер на концесионното възнаграждение съгласно
договора е 0.80. Алгоритъмът за изчисляване на концесионно възнаграждение за
добита руда за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2019 г. е изготвен въз основа на
данни от ОПР на дружеството за 2019 г., данни от отчет за добита руда, статии
на калкулация на разходи вложени за дейността на Обект н-ще „Чала“ за 2019
година и извлечение от с-ка „Приходи от продажба на продукция“ - аналитично
ниво за Обект н-ще „Чала“ за периода 01.01.2019 г. - 30.06.2019 година. Възприетия процентен размер на
концесионното възнаграждение е 0.80. Алгоритъмът за изчисляване на концесионно
възнаграждение за добита руда за периода 01.07.2019 г. - 31.12.2019 г. е
изготвен въз основа на данни от ОПР на дружеството за 2019 г., данни от отчет за добита руда, статии
на калкулация на разходи вложени за дейността на Обект н-ще „Чала“ за 2019 г. и
извлечение от с-ка „Приходи от продажба на продукция“ - аналитично ниво за
Обект н-ще „Чала“ за периода 01.07.2019 г. - 31.12.2019 година. Възприетия процентен размер на
концесионното възнаграждение е 0.80. Алгоритъмът за изчисляване на концесионно
възнаграждение за добита руда за периода 01.01.2020 г. - 30.06.2020 г. е
изготвен въз основа на данни от ОПР на дружеството за 2020 г., данни от отчет
за добита руда, статии на калкулация на разходи вложени за дейността на Обект
н-ще „Чала“ за 2019 г. и извлечение от с-ка „Приходи от продажба на продукция“
- аналитично ниво за Обект н-ще „Чала“ за периода 01.01.2020 г. - 30.06.2020 година. Възприетия процентен размер на
концесионното възнаграждение е 0.80.
Според вещите лица процента на добития през периода метал спрямо общото
реализирано количество за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 година е 46%, за
периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 година е 55%, за периода 01.07.2019 г. -
31.12.2019 година е 52%, а за периода 01.01.2020 г. – 01.06.2020 година е 36%.
Според вещите лица отчетите към
представените с подадените 4-ри възражения не са коригирани, а са допълнени с
информация относно добива на руда от находище „Чала“, като изчисления размер на
концесионните възнаграждения за съответните отчетни периоди (от 2-ро на 2018 г.
до 1-во на 2020 г.) в допълнените представени отчети съответства на изчисления
размер на първоначално представените.
Вещите лица и от тази експертиза приемат, че не следва да се начислява концесионно възнаграждение върху „междинния
продукт“, който е преработен в периода 2003-2011 година.Вещите лица поддържат,
че „междинният продукт“ не представлява добито подземно богатство, към което да
бъде приложено Приложение № 3 от Методиката за определяне на конкретния размер
на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, тъй като не е
резултат получен от добив, а е материал получен при преработката на вече добита
и обработена руда. Върху
метала, съдържащ се в добитата за периода 2003 - 2011 г. руда концесионното
възнаграждение е заплатено в размерите съгласно чл. 17 от Договора.
Според вещите лица изчисляване на дължимото концесионно възнаграждение с
прилагане на показатели Ro-рентабилността на нетните приходи от продажби и
П-нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно
богатство на обекта на концесията съгласно измененото и допълнено през 2007 г.,
/ДВ 46/13.06.2007/ Приложение №3 от Методиката за определяне на конкретния
размер на концесионното възнаграждение за метални полезни се прилага след
промяната на чл. 17 от договора за концесия на находище „Чала“ §.8, ал. 2 от допълнително
споразумение към договора за концесия №4/24.01.2017 г. и не може да бъдат
приложени за доизвлечения метал- злато от добита в периода 2003 - 2011 г. руда,
за които периоди дружеството е заплатило концесионно възнаграждение върху
цялото съдържание метал в добитата руда, съгласно съответните действащи
редакции на чл. 17 от договора.
Вещите лица приемат, че размерът на
изчисленото концесионно възнаграждение по изпратените с писмата отчети
съответства на допълненията, представени с подадените Възражения по издадените
от министерството дебитни известия.
Експертизата установява, че
корекциите и начислените допълнителни размери на концесионно възнаграждение са
извършени от държавен инспектор в отдел Контрол в Министерство на енергетиката,
като алгоритъмът за изчисляване на концесионните възнаграждения е същият, който
е използвал и Г. АД. При изчисляване на базата за концесионно възнаграждение
има несъществени разлики между начисленията на двете страни. Единствената
разлика е в определения процент за изчисляване на концесионното възнаграждение.
Именно за установените разлики министерството издава на дружеството съответните
дебитни известия за процесните полугодия.
Според експертизата дружеството е
заплатило концесионно възнаграждение за 326 384 тона златосъдържаща руда със
съдържание 6,14гр/т или 2003272 грама метал, равняващи се на 64408,51 унции без
отчитане на влиянието на нетните приходи от продажби, формирани от продажба на
1216575,81 гр., равняващи се на 39117,19
унции метал злато. В заплатените концесионни възнаграждения за периода
2003-2011 година са включени и количеството добита руда междинен продукт от
гравитационното обогатяване. Отчитането
и изчисляването на дължимото концесионно възнаграждение с прилагане на чл. 1 от
Методиката на показатели Ro-рентабилността на нетните приходи от продажби и П -
нетните приходи от продажби на концедента на произведения от междинния продукт
метал, чрез доизвличане на полезния компонент от добита в друг период руда,
когато концесионното възнаграждение е било платимо, като % от стойността на
цялото количество добит метал би довело
до кумулативен ефект и двойно заплащане на едно и също количество метал.
Втората комплексна експертиза дава по-подробно обяснение на процеса на
извличане на метала злато от добитата руда, с което ясно обосновава, че се
касае за два етапа на извличане, като във втория етап се преработва междинния
продукт, останал и съхранен от първия етап. В експертизата е казано следното :
„Информация
за технологичните процеси при преработване на златосъдържащи руди:
Благородните метали са продукт от преработката на
природни суровини или от процеса на оползотворяване на отпадъци и полупродукти
от други промишлени отрасли и бита. В практиката се експлоатират, въз основа на
систематични теоретично-приложни изследвания, различни физико - химични
процеси.
При преработката на природни суровини
/руда/ се преминава през следните етапи:
о Етап подготовка на рудата. В този етап рудата се натрошава и смила до размери,
позволяващи извличането на металните частици от скалната маса. Това става
посредством система от трошачки и мелници. В този етап към рудата се подават
вода и хидратна вар.
В Кърджалийската обогатителна фабрика /КОФ/, рудата
постъпва в захранващ бункер с питател и гумено-транспортна лента (ГТЛ), по
която се подава в цеха за трошене. Прилага се двустепенна схема на трошене,
включваща една челюстна и една конусна трошачка с междинни пресявания, която
постига натрошен материал с максимална едрина - 25mm. Натрошената
руда се подава с ГТЛ в междинен бункер с вместимост 250 t, от
който с лентов питател се захранва мелницата за фино смилане.
о Етап на
извличане на метала от рудата. В този етап
смляната руда се предоставя за извличане на полезния компонент по различни
технологични схеми, които могат да се състоят от няколко цикъла на извличане на
полезния компонент. Важно е да се отбележи, че във всеки цикъл на
извличане се получават два продукта - продукт с високо съдържание на извлечения
полезен компонент - концентрат и продукт, който съдържа недоизвлечения полезен
компонент - отпадък, който представлява междинен за цялата технологична схема.
Крайният отпадък е отпадъка от последния цикъл на етапа на извличане.
Възприетата в КОФ технологична схема за извличане на
полезния компонент се реализира на в два цикъла:
-
Цикъл „Гравитация“ - извличане на полезния
компонент чрез гравитационен метод на обогатяване;
-
Цикъл „Доизвличане“ - последващо извличане на
полезния компонент от отпадъка от по метода въглен в разтвор (Carbon in
leach.)
Извличане на
полезния компонент чрез гравитационен метод на обогатяване
Смленият продукт от мелницата, се
подава на вибрационно сито .
Надситовият продукт от
ситото, чрез лента се връща за досмилане, а подситовият продукт във вид на пулп
чрез помпа се подава за гравитационно обогатяване на “Нелсонов концентратор” (Knelson
/concentrator KC-XD30-30).B Нелсоновият концентратор се
постига 50-55% извличане на полезния компонент и в получения гравитационен
златоносен концентрат.
Пулпът, преминал през Нелсановия
концентратор, със съдържание на полезен компонент 50-45% се подава за
последващо обогатяване в Цикъл „Доизвличане по метода въглен в разтвор (Carbon in
leach.)
Апаратурната схема на гравитационно обогатяване на
рудата е компанована с оглед постигане на максимално разкриване на частиците
свободно злато, с минимизиране на възможността за пресмилане, видоизменяне на
формата на разкритото злато (образуване на пластини) и максимално извличане на
златото в Нелсоновия концентратор.
Извличане на полезния компонент по метода въглен в
разтвор (Carbon in leach.)
Отпадък от цикъл
гравитация със съдържание на твърда маса средно 13 % се подлага на частично
обезводняване (сгъстяване) в сгъстител, където, при добавка на вар и флокулант,
се сгъстява до контролирана плътност в границите 30-35 % твърда маса.
Процесите на излугване и
въгленова адсорбция се осъществяват в един излугващ и пет адсорбционни
резервоара, всеки с обем от 240 т3, разположени последователно.
Всеки от тях е оборудван с двуплоскостна механична бъркалка за осигуряване на
оптимално смесване и добър контакт между частиците на рудата и AaCW-разтвора
и съответно между въглена и цианидно-златния разтвор. Адсорбционните реактори
са оборудвани със система от помпи и сита които осигуряват движението на
въглена от последния към първия реактор, противоточно на движението на пулпа.
За ускоряване на процеса, пулпът се аерира в реактора за излугване чрез
подаване на въздух под налягане.
Разтвореното злато под
формата на цианидни комплекси се адсорбира от разтвора върху гранулите активен
въглен, въведен във веригата на изхода на системата адсорбционни реактори.
Въгленовите гранули с размер на “оризово зърно” се движат противоточно на
излужвания пулп към входа на веригата от адсорбционни реактори посредством
система от помпи (тип дълбококамерни с оглед минимизиране абразията и загубите
на натоварен активен въглен) и задържащи сита, с въртяща се самопочистваща
ситова повърхност и елеваторно действие за филтруваната суспензия. Помпите
предвижват въглена противоточно на пулпа, а ситата между реакторите задържат
въглена в реактора като позволяват на пулпа да протича към следващия.
“Натовареният със злато”активен въглен се отделя върху ситова повърхност от
пулпа на първия реактор на серията от реактори за въглнова адсорбция и отива за
по-нататъшна обработка за десорбция на златото.
За обезвреждане
(разграждане, деструкция) на остатъчните съдържания на цианиди след цианидното извличане се прилага т. нар. “Инко-процес”.
Деструкцията се извършва в резервоара за разграждане на цианидите където при
интензивно разбъркване и аериране, към него се подава разтвор на натриев
бисулфит - NaHSCE (които осигуряват необходимото количество SO2 за “Инко-процеса”) и при необходимост меден сулфат
(действащ като катализатор). Това води до разрушаване на свободните и
разтворимите в слаби киселини цианидни съединения и преобразуването им в
безопасни цианати и тиоцианати. Пулпа след резервоара за деструкция е крайния
отпадък и през система от помпи и тръбопроводи се подава за депониране на
отпадъкохранилището.
Натоварените със злато
въгленови гранули (т. нар. “натоварен активен въглен”) постъпват в колона за
десорбция или отделяне на златото от активния въглен чрез последователно
добавяне на различни разтвори - първо на предварително загрят в топлообменник
разтвор на натриев цианид (0,1% маса) и натриев хидроокис (2 % маса) при
температура около 90 °С, а след това промиване с гореща свежа вода под налягане
(температура 145 °С и налягане 380 кРа).
Елюатът, съдържащ
разтвореното злато се подава в електролизното отделение за електроекстракция.
Процесът се провежда в електролизна вана, като върху катодите се отделя злато
във вид на фин прах. След приключване на електрализното отделяне на златото,
катодите се промиват чрез подаване на вода с налягане 20 кРа и златната утайка
(кек) се събира на дъното на съда, разположен под електролизната вана.
Натрупаната златна утайка (златна каша) под форма на суспензия се подава в
малка филтър-преса за обезводняване , след което се изсушава в електрическа
сушилня.
Изсушената партида
златен кек се подлага на шихтоване с флюси (боракс, сода, кварцов пясък) и
топене в индукционна пещ с максимална вместимост 20 dm3. Стопилката
от т. нар. “сплав Доре” се отлива под форма на слитъци с тегло около 500 унции
всеки (около
16,5-
17,0 kg). Годишното
производство възлиза на около 220 kg злато, на което съответства
среднодневен капацитет на инсталацията около 0,67 kg.
По отношение на съхранявания на депо междинен
продукт, депониран при преработване на добитата руда за периода 2003 - 20011г.
След изчерпване на
запасите от оловно-цинкова полиметална руда от н-ща „Еньовче“, „Пчелояд“ и
„Чала“, дружеството започва подготовка за въвеждане в експлоатация на участъка
със запаси на златосъдържаща руда на р-к „Чала“ и технологични изпитания за
преработката и.
От
направените технологични изпитания се установява, че злато съдържащата руда
следва да се преработва в два стадия - чрез гравитационен метод на обогатяване
и последваща преработка по метода CIL /
carbon in leach/ - въглен в излугването.
- След въвеждане на технологията за
гравитационно обогатяване на рудата, дружеството започва преработката на
златосъдържаща руда на р-к „Чала, с получаване на два продукта - гравитационен
концентрат с достигнатото извличане от 50 до 55% и технологичен отпадък със
съдържание на злато 45-50%, който следва да бъде подложен на последваща
преработка по метода въглен в разтвор (Carbon in leach.)За въвеждане
в експлоатация на технологичен възел ,,CIL / carbon
in leach/ „ - въглен в излугването за доизвличане на полезния
компонент е необходимо провеждане на процедури по Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/, а именно: - получаване на положително Решение по ОВОС,
съгласно изискването на Раздел III, Глава шеста на ЗООС; Разрешение за работа с
опасни вещества, съответствие с Директива „Севезо“, съгласно изискването на
Раздел I, Глава седма на ЗООС; и Комплексно разрешително, съгласно изискването
на по Раздел II, Глава седма на ЗООС. С писмо изх.№582/21.04.2007г. и вх. №
ОВОС-1120 от 24.04.2007 г. дружеството стартира
изискуемите процедури, като подава в МОСВ Уведомление за Инвестиционно
намерение „Реконструкция и разширение на инсталация за преработка на
златосъдържащи полиметални руди. Процедурите по ЗООС са проведени и
разрешенията са получени през 2011г.След получаване
на цитираните разрешения през месец септември 2011г. технологичния възел ,,CIL / carbon in leach/ - въглен в излугването е въведен в експлоатация .Разтвореното злато под формата на цианидни комплекси
се адсорбира от разтвора върху гранулите активен въглен, въведен във веригата
на изхода на системата адсорбционни реактори. Въгленовите гранули с размер на
“оризово зърно” се движат противоточно на излужвания пулп към входа на веригата
от адсорбционни реактори посредством система от помпи (тип дълбококамерни с
оглед минимизиране абразията и загубите на натоварен активен въглен) и
задържащи сита, с въртяща се самопочистваща ситова повърхност и елеваторно
действие за филтруваната суспензия. Помпите предвижват въглена противоточно на
пулпа, а ситата между реакторите задържат въглена в реактора като позволяват на
пулпа да протича към следващия. “Натовареният със злато”активен въглен се
отделя върху ситова повърхност от пулпа на първия реактор на серията от
реактори за въглнова адсорбция и отива за по-нататъшна обработка за десорбция
на златото.
За обезвреждане
(разграждане, деструкция) на остатъчните съдържания на цианиди след цианидното извличане се прилага т. нар. “Инко-процес”.
Деструкцията се извършва в резервоара за разграждане на цианидите където при
интензивно разбъркване и аериране, към него се подава разтвор на натриев
бисулфит - NaHSCE (които осигуряват необходимото количество SO2 за “Инко-процеса”) и при необходимост меден сулфат
(действащ като катализатор). Това води до разрушаване на свободните и
разтворимите в слаби киселини цианидни съединения и преобразуването им в
безопасни цианати и тиоцианати. Пулпа след резервоара за деструкция е крайния
отпадък и през система от помпи и тръбопроводи се подава за депониране на
отпадъкохранилището.
Натоварените със злато
въгленови гранули (т. нар. “натоварен активен въглен”) постъпват в колона за
десорбция или отделяне на златото от активния въглен чрез последователно
добавяне на различни разтвори - първо на предварително загрят в топлообменник
разтвор на натриев цианид (0,1% маса) и натриев хидроокис (2 % маса) при
температура около 90 °С, а след това промиване с гореща свежа вода под налягане
(температура 145 °С и налягане 380 кРа).
Елюатът, съдържащ
разтвореното злато се подава в електролизното отделение за електроекстракция.
Процесът се провежда в електролизна вана, като върху катодите се отделя злато
във вид на фин прах. След приключване на електрализното отделяне на златото,
катодите се промиват чрез подаване на вода с налягане 20 кРа и златната утайка
(кек) се събира на дъното на съда, разположен под електролизната вана.
Натрупаната златна утайка (златна каша) под форма на суспензия се подава в
малка филтър-преса за обезводняване , след което се изсушава в електрическа
сушилня.
Изсушената партида
златен кек се подлага на шихтоване с флюси (боракс, сода, кварцов пясък) и
топене в индукционна пещ с максимална вместимост 20 dm3. Стопилката
от т. нар. “сплав Доре” се отлива под форма на слитъци с тегло около 500 унции
всеки (около
16,6-
17,0 kg). Годишното
производство възлиза на около 220 kg злато, на което съответства
среднодневен капацитет на инсталацията около 0,67 kg.
По отношение на съхранявания на депо междинен
продукт, депониран при преработване на добитата руда за периода 2003 - 20011г.
След изчерпване на
запасите от оловно-цинкова полиметална руда от н-ща „Еньовче“, „Пчелояд“ и
„Чала“, дружеството започва подготовка за въвеждане в експлоатация на участъка
със запаси на златосъдържаща руда на р-к „Чала“ и технологични изпитания за
преработката и.
От
направените технологични изпитания се установява, че злато съдържащата руда
следва да се преработва в два стадия - чрез гравитационен метод на обогатяване
и последваща преработка по метода CIL /
carbon in leach/ - въглен в излугването.
- След въвеждане на технологията за
гравитационно обогатяване на рудата, дружеството започва преработката на
златосъдържаща руда на р-к „Чала, с получаване на два продукта - гравитационен
концентрат с достигнатото извличане от 50 до 55% и технологичен отпадък със
съдържание на злато 45-50%, който следва да бъде подложен на последваща
преработка по метода въглен в разтвор (Carbon in leach.)За въвеждане
в експлоатация на технологичен възел ,,CIL / carbon
in leach/ „ - въглен в излугването за доизвличане на полезния
компонент е необходимо провеждане на процедури по Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/, а именно: - получаване на положително Решение по ОВОС,
съгласно изискването на Раздел III, Глава шеста на ЗООС; Разрешение за работа с
опасни вещества, съответствие с Директива „Севезо“, съгласно изискването на
Раздел I, Глава седма на ЗООС; и Комплексно разрешително, съгласно изискването
на по Раздел II, Глава седма на ЗООС. С писмо изх.№582/21.04.2007г. и вх. №
ОВОС-1120 от 24.04.2007 г. дружеството стартира
изискуемите процедури, като подава в МОСВ Уведомление за Инвестиционно
намерение „Реконструкция и разширение на инсталация за преработка на златосъдържащи
полиметални руди. Процедурите по ЗООС са проведени и разрешенията са получени
през 2011г.След получаване на цитираните разрешения
през месец септември 2011г. технологичния възел ,,CIL / carbon
in leach/ - въглен в
излугването е въведен в експлоатация. За периода от 2003 до 2011г до
въвеждането в експлоатация на технологичния възел ,,CIL / carbon in leach/ - въглен в излугването, получения от цикъл Гравитация“ междинен продукт
се съхранява на депо. След въвеждането в експлоатация на технологичния възел
,,CIL / carbon in leach/ - депонирането му
се преустановява, като се подава за преработване до получаване на сплав „Доре“
и краен отпадък .
Количеството преработени руда и междинен продукт и получените
гравитационен концентрат и сплав „Доре“ и краен отпадък се отчитат ежесменно,
ежедневно, ежемесечно и годишно чрез изготвяне баланс. Изготвения за всеки
период на преработка баланс по
количество и съдържание на Аи трябва да е равен с количеството и съдържанието
на постъпилите за преработване руда или междинен продукт, като количеството на
постъпила за преработване руда и количеството междинен продукт се засичат с
данни от монтираните на съответните потоци пулп радиометрични дозимери, които
се засичат ежесменно във въведени за целта дневници.
За
прецизност на данните, дружеството е преработвало самостоятелно междинния
продукт, в периоди различни от преработването на руда от находище „Чала“, което
дава възможност да се отчете точно количеството на произведената сплав „Доре“ и
краен отпадък от междинен продукт и добита руда.
За
периода 2003 - 2011г. добития в рудата метал Аи е отчетен на концедента в
съответния месец на добиването му и е заплатен съответния % концесионно
възнаграждение върху стойността на цялото количество без значение дали от него
е произведен продукт и са реализирани приходи от продажбата му.Преработване на добитата руда не съвпада с периода
на добиването и.
Добита е рудата иззетата
от земните недра маса със
съответно съдържание на полезен компонент в случая метал Аи за определен
период, съгласно определението „Добив“, в &1, т.4 Допълнителните разпоредби
на Закона за подземните богатства.
Преработената рудата е преминала механични, физични, биологични, термични или химически
процеси или комбинация от процеси, извършвани върху добити подземни богатства с
цел извличане на полезни компоненти, включително промени в размера,
класифициране, сепариране, филтруване и излужване, както и повторното третиране
на вече депонирани отпадъци, съгласно определението „Първична преработка“ и „Преработка“
&1, т.23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства.
Междинният продукт е в материал, получен
при „Преработка“
на рудата и представлява част от
добита и отчетена на концедента руда в периода 2003 - 2011 г., като времето на
преработване на този продукт е различно от времето на добиване.
Съгласно представените им
Годишни отчети за добита руда и съдържание на метал злато от находището за
периода 2003 г. - 2011 г. дружеството е добило 326 384 тона златосъдържаща руда
със съдържание 6,14гр/т или 2003272 грама метал, равняващи се на
64408,51
унции.
Съгласно представени
платежни нареждания, за същия период дружеството е заплатило концесионно
възнаграждение за 326 384 тона златосъдържаща руда със съдържание 6,14гр/т или
2003272 грама метал, равняващи се на 64408,51 унции без отчитане на влиянието на нетните
приходи от продажби, формирани
от продажба е
1216575,81
гр., равняващи се
на 39117,19 унции метал Аи.
Вещите
лица ясно правят на база законовите понятие ясно разграничение между добита
руда и преработена руда.
Съгласно
определението „добив“ в &1, т.4 Допълнителните разпоредби на Закона за
подземните богатства е цялостният
технологичен процес на излвличане на твърди, течни и газообразни полезни
изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им
състояние, т.е. добита руда е иззета от земните недра
маса със съответно съдържание на полезен компонент в случая метал А и за
определен период.
Съгласно
определението „Първична преработка“ и „Преработка“ &1, т.23 от
Допълнителните разпоредби на Закона за подземните богатства „са механични, физични, биологични, термични или
химически процеси ши комбинация от процеси, извършвани върху добити подземни
богатства с цел извличане на полезни компоненти, включително промени в размера,
клацифициране, сепариране, филтруване и излужване, както и повторното третиране
на вече депонирани отпадъци с изключение на топене, термични производствени
процеси (без производството на негасена вар) и всички металургични процеси“. Така
преработената руда е рудата, която е преминала „механични, физични, биологични, термични ши химически
процеси ши комбинация от процеси, извършвани върху добити подземни богатства с
цел извличане на полезни компоненти, включително промени в размера,
клацифициране, сепариране, филтруване и излужване, както и повторното третиране
на вече депонирани отпадъци“
Междинният
продукт е продукт, който не е резултат получен от добив, а е материал, получен
при „Преработка“ на рудата иззетата
от земните недра маса със съответно съдържание на полезен компонент в случая
метал Аи в периода 2003 - 2011 г.
Депонирането на
неизвлечената част от иззетата от земните недра маса със съответно съдържание на полезен
компонент в случая метал Аи в периода 2003 - 2011 г. за последващата преработка /“повторно третиране“/ в
Обогатителна фабрика е поради необходимост от провеждане на процедури по Закона
за опазване на околната среда за въвеждане в експлоатация на втория етап от
технологичната схема за излужване, чрез въгленова адсорбция, а именно
необходимост от Решение на ОВОС и Комплексно разрешително, когато дружеството
придобива правото да обработва този междинен продукт.
По време на „Добива“ на
рудата, част от която е допонирания междинен продукт, действащата до 12.06.2007
г. Методика за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни
богатства, съдържащи метали, които се търгуват на Лондонската метална борса
(ЛМБ), предвижда заплащането на концесионно възнаграждение от 0.2 на сто до 0.6 на сто
от стойността на метала Аи в
добитото количество руда, изчислена по средноаритметична международна цена на
металите по курс „продава“ на ЛМБ за предходния 6-месечен период без влияние на
нетните
приходи от продажбата.
Съгласно действащия за
целия период от 2003 - 2011 г. чл. 17 от Договора за предоставяне на концесия за подземни богаства за периода от
1999 г. до 01.05.2004 г. размерът на концесионни възнаграждения определен
съгласно действащата тогава Методика за определяне на концесионно
възнаграждение за добив на подземни богаства е в размер на 0.3 на сто от стойността на
метала Аи в добитото
количество руда, изчислена по средноаритметична международна цена на металите
по курс „продава“ на ЛМБ за предходния 6- месечен период без влияние на нетните приходи от
продажбата.
За периода 2003 - 2011
г. е заплатеното концесионно възнаграждение за добита руда в размер, съгласно
действащия тогава чл. 17 от Договора за предоставяне на концесия за подземни
богатства от
стойността на цялото количество добит за периода метал Аи без отчитане на
влиянието на нетните приходи от продажби на произведения за периода продукт,
което е заплатено изцяло от дружеството.
„Междинният продукт“ не представлява добито подземно богатство, към което да бъде приложено
Приложение № 3 от Методиката за определяне на конкретния размер на
концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, тъй като не е
резултат получен от добив, а е материал получен при преработката на вече добита
и обработена руда. Върху метала, съдържащ се в добитата за периода 2003 - 2011
г. руда концесионното възнаграждение е заплатено в размерите съгласно чл. 17 от
Договора.
Изчисляване
на дължимото концесионно възнаграждение с прилагане на показатели Ro-рентабилността на нетните приходи от продажби и П-нетните приходи от
продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство на обекта на
концесията съгласно
измененото и допълнено през 2007г., /ДВ 46/13.06.2007/ Приложение №3 от
Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение
за метални полезни се прилага след промяната на чл.17 от Договора за концесия на
находище „Чала“ &8, ал. 2 от Допълнително споразумение към Договора за
концесия №4/24.01.2017 г. и не може да бъдат приложени за доизвлечения метал Аи
от добита в периода 2003 - 2011 г. руда, за които периоди дружеството е
заплатило концесионно възнаграждение върху цялото съдържание метал в добитата
руда, съгласно съответните действащи редакции на чл. 17 от договора.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По делото е
безспорно и от представения по делото договор с четири допълнителни
споразумения ясно се установява, че
държавата е предоставила на ищеца концесия за добив на злато от находище Чала.
Спорния момент е
дали се следва заплащане от страна на ищеца към ответното министерство допълнително
начисленото от ответната страна концедент концесионно възнаграждение през
периода 2018-2020г. с четирите процесни дебитни известия, върху преработен
съхранен продукт, добит през периода 2003г.-2011г.
Съгласно чл.34
от Закона за подземните богатства концесионера, какъвто е ищеца добива правото
да извършва всички необходими действия във връзка с добива от находището, да
добие правото на собственост върху видовете добити подземни богатства съгласно
предвиденото в договора, да добие право на ползване върху минните отпадъци от
добива и първичната преработка и с допълнително споразумение подписано с
концедента да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива
полеззни изкопаеми от минните отпадъци.
Настоящият
съдебен състав намира, че от представените и обсъдени по делото доказателства
не може да се направи извод, че процесните дебитни известия са основателно
издадени от Министерството на енергетиката.
Съдът приема, че
в настоящия казус другия основен спорен
момент е дали така нареченият междинен продукт, получен вследствие на процеса на гравитационното обогатяване, представлява минен отпадък съгласно §.
1, т. 24 ДР на ЗПБ, респ. дали за цикъла на последващо извличане на полезния
компонент от отпадъка по метода въглен в разтвор, съгласно разпоредбата на чл.
34, т. 4 ЗПБ се дължи на концедента допълнително концесионно възнаграждение.
От приетите по
делото заключения и по-подробно разяснено във втората комплексна експертиза,
става ясно, че не е налице преработка на краен отпадък. Самия начин на
извличане на златото от добитата руда от концесионера включва два етапа и след
първичната преработка има последваща такава, за която ищецът за да приложи
последващото е следвало да проведе допълнителни процедури, поради което е
съхранил първично преработения продукт, който вещите лица определят като
междинен продукт. Следва извод, че се касае за продукт, спрямо който
преработката за да бъде извлечено златото не е приключила, и че това не е краен
продукт по смисъла на чл.34,т.4 от Закона за подземните богатства.
В случая съдът възприема
посоченото от вещите лица, че крайният отпадък следва да се приеме, че е
отпадъкът останал от последния цикъл на етапа на извличане, а именно от
извършваното последващо извличане на полезния компонент от междинния продукт по
метода въглен в разтвор. Това е така, тъй като според вещите лица за експлоатация
на участъка със запаси на златосъдържаща руда на р-к „Чала“ е следвало да се
обработва в 2 стадия: чрез гравитационен метод на обогатяване и последваща
преработка по метода- въглен в разтвор.
Съгласно
експертизите се установява, че след въвеждане на технологията за гравитационно
обогатяване на рудата, дружеството започва преработката на златосъдържаща руда
на р-к „Чала, с получаване на два продукта - гравитационен концентрат с
достигнатото извличане от 50 до 55% и технологичен отпадък със съдържание на
злато 45-50%, който следва да бъде подложен на последваща преработка по метода
въглен в разтвор. Тук е моментът да бъде посочено, че според съда този
технологичен отпадък не може да се приеме, че представлява минен отпадък
съгласно разпоредбата на чл. 34, т. 4 ЗПБ. Това е така, тъй като по същество за
този иначе вид отпадък предвид първоначалната му обработка не може да се
приеме, че представлява крайния отпадък от процесите за добив на златосъдържаща
руда. За този вид междинен отпадък не е нужно осъществяването на допроучване
дали съдържа ценни метали. В случая безспорно, а не се доказва обратното, че е
съществувала технология, от която да се извлече изцяло съдържащото се в рудата
злато, но за въвеждането на същата е било необходимо технологично време. В този
смисъл по делото безспорно се установява, че за въвеждане в експлоатация на
технологичен възел- въглен в разтвор за доизвличане на полезния компонент е
необходимо провеждане на процедури по Закона за опазване на околната среда,
като едва през м. септември 2011 година технологичният възел е въведен в
експлоатация. След въвеждането в
експлоатация на технологичния възел, депонирането му се преустановило, като направо
се е подавало за преработване
до получаване на сплав „Доре“ и краен отпадък. Именно този
краен отпадък, след като е бил преработен междинния продукт, според настоящия състав, следва да се приеме,
че представлява минен отпадък, за който би била приложима разпоредбата на чл.
34, т. 4 ЗПБ. В този случай обаче, за да се допреработва и минния отпадък би се изисквало допълнително споразумение
между двете страни, тъй като от една страна закона изрично го предвижда, и не би могло автоматично, при липса на
договорна воля , начина на определяне на концесионното възнаграждение да се
пренесе и върху минния отпадък. Дори и да приемем, че съхранения от ищеца
наречен от вещите лица междинен продукт е такъв с характер на минен отпадък /
каквато теза съдът не споделя/ , то концедента не би могъл едностранно да
определи какво възнаграждение да се следва във връзка с доизвличане на златото
от него.
В случая от чрез
експертизите безспорно се установи, че добитата
руда за периода 2003-2011 г. е преминала процеси, извършвани върху добити
подземни богатства с цел извличане на полезни компоненти, а междинният продукт
е в материал, получен при „Преработка“ на рудата и е отчетена на концедента в
периода 2003 - 2011 г., като времето на преработване на този продукт е различно
от времето на добиване. От представените по делото и обсъдени от вещите лица
доказателства се установява, че за периода 2003 г. - 2011 г. дружеството е
добило 326 384 тона златосъдържаща руда и за същия период е заплатило
концесионно възнаграждение именно за тези 326 384 тона златосъдържаща руда. В
този смисъл за добитата руда е определено и заплатено възнаграждение за цялото
количество злато, съдържащо се в добитата руда за периода, по начина по който е
било договорено. Начисленото от страна на министерството концесионно допълнително възнаграждение за
процесните периоди, което е извършено въз основа на предоговорения нов начин на
определяне на концесионното възнаграждение по Допълнително споразумение № 4 към
договора е в нарушение на методиката,
тъй като тя действа за в бъдеще, а се начислява върху златото, в междинен
продукт, добит и съхранен в един предходен период. По този начин би се стигнало
до повторно начисляване на концесионно възнаграждение върху едно и също
количество добита руда. Тук е моментът да бъде посочено, че до сключването на допълнително
споразумение №4 от 24.01.2017 година не е имало изменение на начина на
начисляване на концесионното възнаграждение. В този смисъл за периода след
въвеждане в експлоатация на цикъла преработка по метода- въглен в разтвор, а
именно след септември 2011 година, то министерството е следвало по идентичен
начин да доначислява концесионно възнаграждение и върху постъпващия за
вторичната част от преработката междинен продукт, което не е правено. В случая
ответникът не представя доказателства, а и не твърди, че след м. 09.2011 г.,
когато започва прилагане на втория етап преработка, до подписване на Анекс 4, да е променен начина
на заплащане на концесията, ето защо на още по-малко основание следва да се
приеме, че за добития ,но съхранен / 2003 – 2011г./ междинен продукт от предходния
период има някакво обстоятелство, което да е довело до необходимост, макар и
впоследствие, от доначисляване на концесионно възнаграждение.
От представените
по делото и анализирани от вещите лица доказателства се установява, че
концесионно възнаграждение е заплатено на концедента както за периода 2003-2011
г., така и за периода 2018-2021 година, като няма законосъобразни причини за
изменение на така заплатените възнаграждения. Не се установява да са допуснати
непълноти и грешки при заплащане на концесионното възнаграждение, поради което
следва извод, че издаването на дебитните известия е лишено от основание. В този
смисъл съдът приема за безспорно установено , че ищецът не дължи сумите по
издадените дебитни известия, с който е увеличен размерът на концесионното
възнаграждение за съответните отчетни периоди. Предявения отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен изцяло за пълния предявен размер
формиран от сумите по четирите процесни
дебитни известия.
Предвид изхода
по спора по главния иск не се дължи и законна лихва за забава, доколкото сумите
по главниците са недължими.
С оглед на
горното и предвид изхода на спора, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски. От представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК се установява, че общо претендираната сума е в размер на 25 811.93
лева, от която адвокатско възнаграждение в размер на 9 600 лева, държавна
такса в размер на 9 822.93, депозит вещо лице 2 400 лева, довнесен
депозит вещо лице 789 лева, довнесен депозит вещо лице 3 200 лева.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на съда счита така направеното
възражение за прекомерност на адв, възнаграждение за неоснователно, тъй като
същото е съобразено с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото същото не
надвишава минималния предвиден размер.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Министерство на енергетиката, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по искът предявен срещу него от Г.-К. АД ЕИК ********,
че в
полза на МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА не съществува вземане срещу „Г.“ АД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, пл. „*********за сумата от
245 573,14 лева / двеста четиридесет и пет хиляди петстотин седемдесет и три
лева и четиринадесет стотинки/ по
издадени от Министерство на енергетиката дебитни известия:
-Дебитно Известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 30.01.2019 г. с основание: концесионна
вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.01.2019 г. находище „Чала“, на
стойност 4 838.80 лв. без ДДС и 5 806.56 лв. с ДДС и причина за издаване:
увеличение на концесионно плащане;
-Дебитно Известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.07.2019 г. с основание: концесионна
вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.07.2019 г. находище „Чала“, на
стойност 65 153.21 лв. без ДДС и 78 183.85 лв. с ДДС и причина за издаване:
увеличение на концесионно плащане;
-Дебитно Известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.01.2020 г. с основание: концесионна
вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.01.2020 г. находище „Чала“, на
стойност 48 606.32 лв. без ДДС и 58 327.58 лв. с ДДС и причина за издаване:
увеличение на концесионно плащане;
-Дебитно Известие № ********** от
15.10.2020 г. към фактура ********** от 15.07.2019 г. с основание: концесионна
вноска, ДС № 4 договор/ 16.11.1999 год. Падеж 15.07.2020 г. находище „Чала“, на
стойност 86 045.96 лв. без ДДС и 103 255.15 лв. с ДДС и причина за издаване:
увеличение на концесионно плащане,
Не се следва и законната лихва за забава върху сумата по
всяко едно от издадените дебитни известия, считано от деня, следващ падежа.
ОСЪЖДА Министерство
на енергетиката, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на „Г.“ АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:***, пл. „*********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер от 25 811.93 /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща съдебни разноски направени за
проведеното исково производство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: