Р Е Ш Е Н И Е
№2018/10.5.2019г.
Гр.Варна,10.05.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети април, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14 510 по описа за 2018 година на ВРС, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по предявена във
ВРС искова молба с регистрационен вх. №
62572/26.09.2018 г. депозирана от ищеца Т.Ж.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен адрес ***, * против ответника С.Ж.С., ЕГН **********,***. Исковата
молба е надлежно уточнена двукратно, като с предпоследната уточнителна
молба е видно, че ищецът е предявил два отделни осъдителни иска против
ответника – заявени в условията на алтернативност.Видно
от последната уточнителна молба от дата 29.10.2018 г.
отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 534,43 лв. – представляваща имуществена вреда за ищеца от заплащане на теч на питейна вода в
имота на ответника за периода от 1 –ви март 2017 г. до 3 –ти април 2017
г.,отчетена и платена от ищеца по партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на иска -26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.Второто
алтернативно искане е ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 537,43 лева, с която се е обогатил, представляваща консумирана от
ответника питейна вода за периода от 1 – ви март 2017 г. до 3–ти април 2017
г.,отчетена и платена от ищеца по партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на иска - 26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.Обективирано е
искане за присъждане на разноските по делото.Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства а именно: 1.В
първоначалната искова молба ищецът твърди, че е собственик на имот № *по КККР а ответникът на имот № *, като
и двата недвижими имоти се намирали в гр.Варна, кв. „*“, местност „*“.За
снабдяване с питейна вода в този район сочи ищецът, на доброволни начала и
лични средства била изградена водоснабдителна мрежа, на основание Разрешение за
строеж № 66 от 27.8.1994 г. на името на Председателя на кооперацията към него
момент – Т.Ж.Е.,с номер *. Твърди се в сезиращата съда молба, че ВИК отчита
данните по общ водомер, който бил поставен извън имотите – на тротоара между
улица *и имот № *. Всеки имот,имал изградена водопроводна шахта индивидуален
контролен водомер, данните от който се отчитали пред касиера на създаденото на
02.07.2017 г. гражданско дружество.Касиерът на гражданското дружество бил този,
който извършвал плащането на общата сметка по партидата на името на ищеца Т.Е..Разликата
между индивидуалните и общия водомери, твърди Т. Е., се заплащала от всички
собственици а отношенията занапред се регулирали с писмен договор за
дружеството съгласно чл.357 и следващи от ЗЗД от 02.07.2017 г., като за
предходния период 1994 – 2.7.2017 г. нямало подписан такъв писмен
договор.Твърди се конкретно в исковата молба, че на дата 3 –ти април 2017
година, при отчитане на общия водомер, инкасаторът от В и К установил
консумация на същия от 1570 кубика вода за един месец, която била „необичайна
като размер“. Това количество вода сочело на възникнал и неотстранен теч на
вода. За сведение, пояснява ищецът, за същият период от време – м.март, през
изминалите две години консумацията била около 200 кубика.Разликата която била в
повече била от 1500 кубика а стойността им 2 537,43 лева. Твърди се, че
след проведена проверка било установен, че имало теч в имота на ответника -
имот № *, като ответникът отказвал да предостави индивидуалния си водомер за
справка. Ищецът заявява, че по данни на ответника водомерът на ответника „бил
изхвърлен или изчезнал, без да е отчетен от касиера им“.На следващо място още в
исковата молба са наведени твърдения затова, че ответникът не живеел
непрекъснато в имота, посещавал имота си рядко, не бил положил грижа за
водомера и с поведението си допуснал водомерът да се спука през зимния период и
да тече с дни, като изразходил 1500 кубика вода, изтекли в двора му, които
кубици вода се водели на общата им партидна сметка на името на Т.Е.. След
проверка в имотите на всички собственици, заявява ищецът в сезиращата искова
молба, не се установило другаде теч и или някаква причина извън теча в имота на
ответника, която да е предизвикала консумацията на 1500 кубика вода. Сумата за
консумирана и отчетена вода,била заплатена „чрез събиране на пари от всички
собственици по равно- по 100 лева, плащането било извършено на части на
09.05.2017 г. – 1 611,22 лв., на 15.05.2017 г.-637 лева и на 03.07.2017 г.
– 589 лева от името на Т.Е., на когото се води партидата“ (първоначални
твърдения, променени в последяваща молба).Течът предизвикан в имота на
ответника, заявява още ищецът, причинил вреда изразяваща се в заплатена и
отчетена по общия водомер, но консумирана само от ответника вода за периода от
01.03.2017 – 01.04.2017 г. в размер на 1500 кубика вода, на обща стойност
2 537,43 лева. Според ищеца налице било бездействие,вреда, причинна връзка
между теча в имота на ответника и причинена имуществена вреда, а вината се
предполагала. Ето защо и ищецът е сезирал РС Варна си исковата си молба с
искането ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 537, 43 лв. –
имуществена вреда от заплащане на теч в имота на ответника , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на вземането и с присъждане на разноските по делото
(първоначално искане).Още с исковата си молба ищецът е направил доказателствени искания .Исковата молба е
била уточнена с допълнителна писмена молба от дата 18.10.2018 г. и от
29.10.2018 г. 1. Видно от уточнителната молба от
дата 18-ти октомври 2018 г. /л. 32 от делото/ ищецът е пояснил, че общият
водомер натрупал количество 1 500 кубични метра вода в периода от 1.3.2017
– 3.4.2017 г. Пояснено е още, че ищецът бил единственият титуляр на партидата №
*, в качеството си на физическо лице и имало едно водопроводно отклонение по
см. на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. за условията за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи и един общ
водомер, по данните на който се отчитала консумираната вода.В същата молба е
подчертано, че ответникът нямал партида във ВиК
Варна, налице била устна уговорка между ищеца и ответника за заплащане на
консумираната вода от ответника по контролния водомер.2. Подчертано е, че
налице била авария в двора на ответника и единствено и само там имало теч на
вода. Този факт бил установен и от съседите на имота. На следващо място ищецът
е навел твърдение, че ответникът сам бил сменил водомера си с друг, но без да
покаже показанията му и поставил нов водомер. Заявено е още ,че ответникът не
бил представил на ищеца сменения водомер, която вероятно бил отчел натрупаното
количество вода а консумираната вода от 1 500 кубика била единствено и
само от ответника. 3. Цялата сума от 2 537,43 лв. твърди в уточнителната си втора молба ищецът,била изплатена от него,
на чието име се водела партидата с номер *. Налице била устна уговорка между
ищеца и ответника за заплащане на консумирана вода от ответника по контролния
водомер а ответникът отказвал да
възстанови платената от ищеца сума за
периода от 1.3. до 3.4.2017 г.Ако съдът преценял и приемел квалификация по
чл.55 и следващите от ЗЗД – неоснователно обогатяване – сумата на обедняване
била от 2 537,43 лева. Посочено е че ответникът няма сключен договор с ВИК
Варна а основанието за заплащане на консумираната вода било, че се ползва
услуга водоснабдяване от ВИК Варна, потребена и отчетена от главния водомер
вода. Заплащането на водата се дължало на основание чл. 30 и следващите от
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда на присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, като ищецът бил
задължен да плаща отметеното количество вода като титуляр на партидата по общия
водомер. С оглед горното ищецът моли ВРС да приеме, че предявява два иска –
непозволено увреждане и неоснователно обогатяване – в условията на
алтернативност. На трето място в третата си уточнителна
молба ищецът вече е прецизирал петитумите на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат Д.П. ***
изразява следното писмено становище по исковата молба: 1. Предявеният иск ответникът намира за процесуално
допустим.2. Макар и допустим, ответникът намира иска за неоснователен, поради
което желае РС Варна да отхвърли иска и да присъди направените от ответника
по делото разноски, излагайки следните съображения: Ответникът не дължал на
ищеца сумата 2 537,43 лв., тъй като не бил консумирал твърдяното количество
вода през периода 01.03.2017 г. до 01.04.2017 г.Общата партида за консумираната
вода била открита на името на ищеца Т.Ж.Е. и за последно показанията на
водомера били отчетени през м. ноември 2016 г. След това не било извършвано
отчитане на количеството вода, а само всеки собственик на имот посочвал какво
количество вода изразходвал за всеки месец. Следващото отчитане било едва през.
м. март 2017 г. и по тази причина не било отчетено количеството вода, за което
се твърди в исковата молба, че било консумирано от ответника поради теч на вода
в имота му.Ответникът оспорва твърдението, че в имота му имало теч през м. март
2017 г.Оспорва също така твърдението, че отказал да се извърши проверка на
водомера, който бил монтиран в имота му.Сумите от 1611,22 лв., 637 лв. и 589,83
лв., общо 2838,03 лв.,възразява ответника - не били заплатени със средства за
ищеца Т.Ж.Е., а били заплатени със средства на собствениците на имоти, находящи се в гр. Варна, местност „*“, като от тази сума
ответникът заплатил сумата 100 лв.Сумата (100 лева) ответникът твърди, че бил предал
на ищеца Т.Ж.Е..В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът
е изразил становище и по доказателствата :1. Изрично е направено искане да не
се приемат като доказателства представените с исковата молба: Договор за
гражданско дружество от 02.07.2017 г., Протокол от 02.05.2017 г. за проверка
състоянието на водомерите ; Протокол от събрание на кооперацията от 30.04.2017
г.(Договорът за гражданско дружество
–според ответника е относим към спора, тъй като
дружеството било създадено едва на 02.07.2017 г., т. е. след исковия период- 01.03.2017 г. до 01.04.2017 г.;Протоколът от
02.05.2017 г. не бил съставен от
служители на „Ви К – Варна“ ООД, а бил съставен от лица, който притежавали
собствени имоти в района, включително и от С. Д. Т., която била пълномощник
като адвокат по делото на ищеца Т.Ж.Е..Т. н. „Протокол на събрание на
кооперацията“ също не бил относим, тъй като не
ставало въпрос за коя „кооперация“ се отнася.По естеството си протоколите от
02.05.2017 г. и от 30.04.2017 г. представлявали свидетелски показания.2.
Обективирани са и искания за събиране на
доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от
12.04.2019 г. ищецът, представляван от адвокат Сн.Л.
желае ВРС да уважи исковата претенция като излага доводи за основателност и доказаност на исковете,респ.желае и присъждане на
разноските по делото.
В същото съдебно заседание ответникът представляван от адвокат П.
застъпва и развива становище за неоснователност и недоказаност на исковете като
желае съдът да отхвърли исковата молба и да присъди в полза на ответника
разноските по делото .
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените
с исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: разрешително № 66/27.08.1994 г. за строеж на
водопроводно отклонение; Договор за гражданско дружество от 02.07.2017 г.;
справка за облога за партида с клиентски № *; справка за облога за партида с
клиентски № *за периода от 01.01.2016 г. до
16.08.2017 г.; сметка към фактура № **********/07.04.2017 г.; протокол от
02.05.2017 г. за проверка на състоянието на водомерите в имотите на съдружниците от дружество „Зеленика-*”; скица; протокол от
проведено на 30.04.2017 г. събрание на кооперация; квитанция от 09.05.2017 г.
за частично плащане по фактура № **********/07.04.2017 г.; квитанция от
15.05.2017 г. за частично плащане по фактура № **********/07.04.2017 г.;
квитанция от 15.05.2017 г. за частично плащане по фактура №
**********/07.04.2017 г.; разписка № 04000601911304/03.07.2017 г.; удостоверение
изх.№ М-74/05.02.2019 г. от „*” ООД,
ведно с приложените към него заверени копия на 4 бр. картентни
листи за абонатен № *и 5 бр. карнетни листи за
абонатен № *- по същество се установява и изяснява от фактическа страна
следното : На 27.08.1998 г. от страна на „*“ е било издадено Разрешително номер 66 за
строеж на водопроводно отклонение , като в самата титулна част на това
Разрешително е записано „ временно за водоползване“.Разрешено
е било от дружеството ВиК оператор строеж на
водопроводно отклонение - временно за водоползване на
ГЛАВЕН ВОДОМЕР, като е уточнено че се намира в *, собственост на Т. Г. Е., с вписана
забележка, че * ООД си запазва правото при
неизправност да прекъсне водопроводното отклонение / л. 8/ .
На
2.7.2017 г. , в гр.Варна , м-ст „* „31 физически лица
сред които адв.Л. / № */ ; ищецът
Т.Е. /№ * / и ответникът Ст.С. /№ * / са съставили писмен договор за гражданско
дружество с предмет вписан в раздел 1,
т.1 - да обединят своята дейност за постигане на следната нестопанска цел –поддръжка
и ремонт на изградената в гр.Варна ,кв.*
, м-ст „*“ от съдружниците
улична водопроводна мрежа, с общ водомер
и партида ,водена към 2.7.2017 г. на името на Т.Ж.Е. – изграждане,въвеждане
в експлоатация и предаване на Община Варна / ВИК / на нова улична мрежа за вода или
узаконяване на съществуваща мрежа,поддръжка и ремонт на уличната врежа
за ток от трансформатора до
имотите на всеки от съдружниците , узаконяване и
предаване на енергийното дружество . Приложеното на л. 16 – ти писмено
доказателство -представляващо извлечение от ВИК ВАРНА за издадени и платени
фактури отразява факта,че за периода от
1.9.2015 г. до 7.4.2017 г. са били издадени общо 20 броя фактури на обща стойност с лихвите 11 616,94 лева за потребено количество вода от общо
6 963,00 м3.Вписването в левия горен ъгъл
доказва ,че подробно посочените по номера фактури са били издадени от
ВИК ВАРНА ООД за абонат номер *– ГЛАВЕН ВОДОМЕР – Т.Е. , клиентски номер *–
ГЛАВЕН ВОДОМЕР-Т.Е.,с адрес на потребление на ВИК услуги – Варна, Кв.* ,
местност * , с данни за инкасатор № * – Р. П.
Г.и карнет 010, при последни показания 15333 от дата 03.04.2017г .На последно
място сред всички вписани стойности и потребено количество вода в цитираното
писмено доказателство е отразена фактура № **********/07.04.2017 г., при стари
показания 13663, нови 15333 от дата 01.03.2017 г. до дата 03.04.2017 г. и
количество вода 1670,00 м3 , на обща стойност 2825,64 лева – без данни да е
платена към датата 20.4.2017 г., т.к.
остатъкът ведно с лихвите е вписан в същия размер .
На л.17 –
ти е приложено и приобщено като писмено доказателство справка за облога и
плащания на същия абонат за периода от 6.1.16 г. до 2.8.2017 г., като срещу
цитираната вече фактура има отразено плащане от дата 3.7.2017 г. са сумата от 2837,08 лева -платена сума с лихви .
Във връзка
с издадената фактура за посочената стойност, по делото на л. 18 е приложено
заверено за вярност с оригинала копие на сметка към фактура № ********** от
дата 7.4.2019 г. от което се установява, че сумата от 2 825,64 лева общо е била начислена
от“ ВИК Варна“ ООД за период от 1.3.2017 г. до 3.4.2017 г. за абонат № *,
клиентски номер *, водомер № * .
Констатира
се още, че на дата 2.5.2017 г. е бил съставен частен документ наменован „
Протокол за проверка на състоянието на водомерите в имотите на съдружниците от дружество * – * „ от
три лица :Сн.Т./ т.е. адвокат Сн.Л./,
П. Д. и Д. С.в качеството йм на ръководители на
дружеството . В този протокол, приложен на л.19 е записано,че трите лица в
качеството им на ръководители на дружеството извършили проверка на състоянието
на водопроводната мрежа, водомери и водомерни шахти на всички собственици на
имотите .Проверката се
изразявала в оглед на водомерна шахта, неизправност на водомер, проба за
отчитане на водата по водомера, наличие на течове.Не било установено теч на
вода в имотите.По повод сменен водомер от С.Ж.С. комисията констатирала, че
имотът е собственост на Д. Г. П.с водомер номер 104415, в момента водомера бил
заменен с номер – непосочен, показващ разход 44 куб.м. Собственикът С.Ж.С. е
вписано в същия протокол, че извършил сам, в отсъствие на ръководството,смяна на водомера и отказвал да предаде стария
водомер, с мотив че го е изхвърлил, като същото заявил и на проведено събрание
на 2.5.2017 г., лично , пред всички съдружници . По
повод на налични дребни нарушения се били издадени предписания за отстраняване на Д. П.и И. Г.
Д..
Приложената на л. 20 ти от делото
извадка от плана на кв.* показва местонахождението на всички имоти на лицата включили се в
гражданското дружество а на л. 21 – 23 е приобщен протокол от събрание на кооперацията от дата 30-ти април 2017 при присъстващи 19
души, които решили всеки да плати до 7.5. по повод теч в шахта,който бил на 10
дни по 100 лева при 18 гласа „за „ 1 „ против“ и 1 „въздържал се“ и да се
заведе иск против С.С. или Д.П.ако до 3 дена П.или С. не извършат действията
които съкооператорите са преценили ,че трябва да сторят.
Останалите писмени доказателства находящи се на л. 24 – 26 доказват твърдението на ищеца ,че
сумата за потребена вода за главния водомер е платена . При тези изложени факти
се налага извода,че общо 31 физически
лица, живущи в гр.Варна, м-ст * са имали един общ главен водомер, за който ищецът твърди,
че партидата при ВИК ВАРНА ООД се води на негово име. Спор е възникнал по
делото дали в действителност ищецът е титуляр на партидата водена при ВИК
оператора или не , като по този повод по делото
е приобщено удостоверение издадено от „ВИК ВАРНА“ ООД . От приложеното
на л. 59 в оригинал удостоверение,издадено от „ВИК Варна“ООД се констатира,че всъщност в масивите на ВИК Т.Е. има качество
потребител на ВИК услуги за битови нужди като физическо лице за един апартамент
в гр.Варна и имот в село Николаевка. В подкрепа на това удостоверяване са
приобщени и карнетни листи от л. 60 до 68 вкл.Т.е. от
цитираното удостоверение се оказва,че всъщност Т.Е. не фигурира като задължено
лице в масивите на ВИК Варна ООД за имот
в местността *.Ето защо и за пълното изясняване на фактическата страна по делото
са допуснати допълнителни писмени доказателства приобщени на л. 86-90 ,
издадени от ВИК Варна.
От
приобщеното на л..86 удостоверение ,издадено също от “ ВиК
Варна“ ООД е видно ,че ВИК оператора представя заверени за вярност с оригинала
копия на карнетни листи за абонатен номер */ процесния
главен водомер / . Карнета приложен на л. 87 касае периода от 2.4.18 до 9.1.19
г.като е видно ,че е записан срещу абонатния номер потребител – Гл.вод. * * с мобилен телефон за връзка, без
данни за титуляр и с вписани количества потребена вода без нито един подпис на
абонат и инкасатор. Втория карнет на л.88 е не по –малко неясен от първия ,
т.к. единственото което се изяснява от него, е че на мобилния номер отговоря
Снежа, но данни за абонат освен вписаното Гл.Вод. * за периода
от 1.3.16 до 4.12.17 г. - няма. Следващия карнет приложен на л. 89 няма
дори и наименование на абонат ,но има данни за потребена вода от 1.4.14 г.до
1.2.16 г.и един подпис .Последният от всички картенти
листи находящ се на л.90- вее носи вписване срещу абонат
„ * „ , Н.и данни за потребена вода от 1.7.12.
до 4.3.14 г. също без подписи.
При тези обективни данни по делото съдът е
в невъзможност да заключи по категоричен и несъмнен начин, че точно Т.Е. е титуляр
на партидата за главен водомер с аб.номер *, но дори и
да се приеме че това е така , то е видно,че всички карнети
за този абонатен номер са без подпис
/освен само 1 подпис и то не е ясно от кой е положен а и касае 4.8.2014 г. – период от време,
който е ирелевантен .
При така
събраните писмени доказателства, с оглед установяване и изясняване в пълнота на
фактическата обстановка по делото по делото е допусната необходимата съдебно – техническа експертиза, възложена
на вещото лице - инженер Н.А., заключението по която е приобщено на листи от 82 до 85. От подробно и
мотивираното заключение на вещото лице се изяснява, че за периода от 1.3.2017
г. до 1.4.2017 г. ако за 24 часа изтича вода от 22,46м3 се получава точно
количество от 696 м3 – т.е.това количество вода според вещото лице е могло да
изтече от водопроводното отклонение на което е монтиран водомера на С.Ж.С. с
диаметър ¾ . Без съдът да се спира на обстоятелствената част на СТЕ
намира,че следва да подчертае, че разликата от установената от вещото лице 696
м3 до 1 670 м.3 елементарно пресметнато е повече от два пъти по –голяма,
или вписаното количество вода в сметката във фактура от 07.04.2017 г. издадена
от ВИК ВАРНА ООД за този същия период обективно не е могло да изтече. Т.е. не
се установява по никакъв начин твърдението на ищеца, че изтекло голямо
количество вода от 1 670 м.3,така както се сочи в исковата и уточнителни молби.Отделно от горното вещото лице в разпита
си подробно обяснява,ч е вероятно е имало теч, т.к. самият ответник, който го
водил в имота си, му казал че след 8 –ми март в периода 10 -15 –ти констатирал,
че имало спукване при водомера и в началото на април той сменил водомера.Въпреки
това ,обяснява вещото лице, при едно спукване на водомера не можело да изтече процесното количество вода а за
един месец можело да изтече 696 куб. м. , категорично твърди това вещото лице -
по наука хидравлика .От разпита на вещото лице още се установява ,че
водомерната шахта е в имота на ответника ,на два три метра от оградата , като
при даване на заключението си инж.А. взел предвид и документите по делото , без да
може да каже дали е имало всъщност теч и на друго място .
Извън
цитираните доказателства, по са събрани и гласни доказателства които общо могат
да се разделят на две групи –свидетелски показания в подкрепа на тезата на
ищеца и свидетелски показания в подкрепа на тезата на ответника. В проведеното
по делото открито съдебно заседание от 29.3.2019 г. са разпитани свидетелите
водени от ищеца - Н.Й.и Б. Д., като и св. Д. С. – водена от ответника .
Анализът
на гласните доказателства налага извода, че показанията на св. Й.св.Д. и
показанията на св.С.са противоречиви помежду си. Отделно от това показанията на
св.С., дори и да бъдат приети и за преки и непосредствени, съдът не коментира и
не анализира в конкретика,т.к.. свидетелката е
съпруга на ответника и съгласно чл. 172 ГПК не могат да бъдат приети от съда
като други, освен заинтересовани и то
пряко от изхода на делото.От показанията на св. Н.Й.и Б. Д. ,които съдът
кредитира напълно, несъмнено се установява, че всички живущи в местността *
имат не от скоро проблеми с водопроводната мрежа и ползват един общ главен
водомер, нямат индивидуални водомери.Както св.Й.,така и св.Д. сочат,че е имало
теч от шахтата на съседа им и ответник и че от този теч бая вода оттекла, но
въпреки че бил поканен ответника да покаже стария водомер, не го направил а
обяснил на св.Й.че го изхвърлил .И двамата свидетели водени от ищеца обаче не
установяват твърдението на Т.Е. , че бил платил почти 3000 лева за точи теч на
ВИК Варна ООД а точно обратното – свидетелите сочат, че всеки от хората,живущи
в местността * ,ползващи въпросния общ главен водомер дал по 100 лева на касиера
за да платят водата на ВИК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така депозираните искова молба и уточнители молби съдът е квалифицирал предявените искове
като осъдителни и облигационни и с цена
на главния иск 2 537,43 лева,
представляваща консумирана от ответника питейна вода за периода от 1 – ви март
2017 г. до 3–ти април 2017 г.,отчетена и платена от ищеца по партида № *В и К
Варна.Освен главната искова претенция е предявено и акцесорно
искане което намира правната си квалификация в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД а
както е видно от предпоследната молба – исковете са алтернативно предявени. Съдейки от твърденията на ищеца и
изписването на първия петитум на иска – да
бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
2 534,43 лв. – представляваща имуществена
вреда за ищеца от заплащане на теч
на питейна вода в имота на ответника за периода от 1 –ви март 2017 г. до 3 –ти
април 2017 г.,отчетена и платена от ищеца по партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска
до окончателното изплащане на вземането, съдът е квалифицирал първият
алтернативно предявен иск,като иск почиващ на института на непозволеното увреждане. Твърденията на ищеца затова,са залегнали в
исковата молба и уточнителните като е прецизиран и
петитум на иска в горния смисъл.
Следва да се отбележи, че в съдебната практика отдавна
е било допускано смесване на различни по предпоставки искове – по чл. 45 и
чл. 50 ЗЗД, вкл. и чл. 49 ЗЗД (като за диференцирането на отговорността има и
задължителните указания на две Постановления на Пленума на ВС/17/63г. и
4/75г.). В Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, т. 3, още през
1975 г. е дадено указание на
съдилищата, че: отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от
нея вреди а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е
основана главно на обстоятелството, че техниката на производството в някои
случаи изпреварва техниката на безопасност на производството. Затова е налице
отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила а когато при ползване на
вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по
чл. 49 ЗЗД.Водим от задължителните указания на Пленума на ВС, съдът е приел,че
искът предявен като първи алтернативен е с квалификация чл. 45 ЗЗД касателно главницата и във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на акцесорното искане
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба.
Вторият предявен алтернативен иск е с петитум: ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
2 537,43 лева, с която се е
обогатил, представляваща консумирана от ответника питейна вода за периода
от 1 – ви март 2017 г. до 3–ти април 2017 г., отчетена и платена от ищеца по
партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането.Този иск съдът е квалифицирал по
чл. 55, ал. 1, пр.1 –во ЗЗД, във вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – по отношение на акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва. Съдът счита, че след като ищецът е
твърдял и продължава да твърди, че е платил исковата сума от 2 537,43 лева
сам на третото на спора лице - дружество
ВИК ВАРНА ООД,при релевативните твърдения че
ответникът няма договор с това трето лице е налице предявен иск за заплащане на
платената без правно основание искова сума от страна на ищеца, с която сума се
твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно.
По предявените два отделни алтернативни осъдителни
искове съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните както следва: Съгласно общото правило на разпределение на
тежестта на доказване в гражданския процес, съдът е указал и на ищеца и на ответника че нормата
на чл. 154 ГПК повелява всяка страна е длъжна да установи фактите на които
основава своите искания или възражения. По
предявения иск по чл. 45 ЗЗД съдът е указал на страните, че : ищецът носи тежестта да установи и докаже, при условията на пълно и главно доказване,че именно в
исковия период ответникът му е причинил имуществените
вреди в сочения размер, които е длъжен да поправи .В тежест на ищеца е било
да установи вида и характера на вредите, времето и начина по който са
възникнали и размера на претенцията си, вкл. и че точно ответникът е този който
е увредил ищеца, както и наличието на пряко причинно следствена връзка между деликта и нанесената на ищеца имуществена вреда.Съдът е указал и на двете страни, че
при исковете с квалификация чл. 45 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.С оглед горното в тежест на ответника е възложено да установи и
докаже вече наведените възражения в отговора на искова молба, че не е налице
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД като се позове само на положителни факти и
обстоятелства за да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.В тежест на ответника е възложено и да установи и докаже ,че точно в
исковия период от време , като собственик на недвижим имот, находящ
се в една и съща местност с имота на ищеца е полагал грижите на добър стопанин,
респективно че ако въобще е имало отчитане от общия водомер на количество вода
от твърдените от ищеца вповече 1500 кубика, то това
отчитане не е сторено по надлежния ред от оправомомощено
затова лице или ако отчитането на това количество вода е било направено от
служител на ВИК оператора, то разлика не се дължи на действия или бездействия
на ответника свързани с ползването на водомера в собствения му имот. В тежест на ищеца възложено да установи
и докаже,че ответникът е изпаднал в забава, началния момент на забавата и че
продължава да се намира в забава по см.на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.В тежест на ответника е възложено да ангажира
доказателства затова,че не е изпадал в забава .
По втория
алтернативно предявен иск с правно осн. чл. 55, ал. 1
пр. 1-во ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът, е
разпределил ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ между страните както следва:Съобразно
общите правила за разпределяне на доказателствената
тежест (чл. 154 ГПК ) съдът е указал на двете страни, че всяка една страна е
длъжна да установи и докаже фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи
за себе си положителни права. В тежест на ищеца е възложено,при условията на пълно и главно доказване,
да установи и докаже твърденият от него факт, че е заплатил исковата сума. В тежест на ищеца е да
установи и докаже исковата сума как е формирана (при наведените в исковата
молба твърдения затова), кога е платена, на кого. В тежест на ищцовата
страна е било да установи и докаже, че сумата 2 537,43 лева е равна на размера с който ответникът се е
обогатил неоснователно а имуществото на ищеца намаляло.В тежест на ответника е възложено да установи и докаже при условията на пълно и
главно доказване, възражението си, че ищецът не е платил исковата сума а че
ответникът сам му е дал 100 лева.Т.е. в тежест на ответника е да установи релевативното възражение наведено в отговора на искова
молба имащо правоизключващ характер – че всъщност ако
ищецът е платил исковата сума, то тя е платена на конкретно правно основание
/основанието на което е платена/ а от там и че е налице разместване на
имуществени блага. В тежест на ответника е било и да ангажира доказателства и
затова,че е изпаднал в забава и че продължава да се намира в такава.
Настоящият съдебен състав цитирайки подробно
твърденията и възраженията на двете страни по спора , намира че при така
предявените алтернативно съединени искове, въпреки положените от ищеца усилия
да установи и докаже претенциите – и двата иска са останали напълно недоказани.
В настоящия исков процес въпросът ,отнесен за решаване към РС Варна всъщност
макар и да е подведен под две отделни правни норми , се оказва далеч по-
специфичен от обичайните спорове при исковете почиващи на института на
непозволеното увреждане и на неоснователното обогатяване. Ето защо съдът
разглежда от правна страна и двата иска едновременно и успоредно , при анализа
на спора от правна страна. Както бе посочено и по –горе - волята на ищеца е
съдът да разгледа не евентуални искове а алтернативни, като с оглед диспозитивното начало съдът счита, че дължи произнасяне по
исковата претенция по начина по който е предявена
Макар и рядко срещани като правна конструкция
алтернативно съединените искове не са недопустими а напротив. В теоретичен план
е възприето становището, че диспозитивът на решението, в което съдът се произнася по алтернативно
съединените искове, следва да се отнася до това дали съдът постановява искания
правен резултат, или не и тъй като с всеки от исковете се търси един и същ резултат, то съдът дължи произнасяне по
този въпрос. В същото време силата на пресъденото
нещо на решението обхваща произнасянето на съда в диспозитивната
част на решението, като съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо ще обхване основанието на иска, т.е. правопораждащите
спорното материално право факти. Тогава, след като става въпрос за множество
фактически състави по съответното дело, съдът ще трябва да се произнесе по
всеки от тях. Това множество от фактически състави формира предмета на делото и
съдът трябва да го изчерпи при вземането на решението. По това ,приема
съдебната доктрина, че алтернативността е сходна на кумулативността, доколкото и при двете съдът трябва да се
произнесе в решението по всички изложени по делото фактически състави, с
разликата, че при кумулативността съдът ще присъди с диспозитива различни блага, а при алтернативността
– само едно.Това означава в диспозитива да се
произнесе, а следователно в мотивната част на
решението да се разгледа и анализира всеки от предявените искове. В по-старата
съдебна практика –Решение 2657 от 25.10.1971 г. по гр. д.
1485/1971, Върховен съд на НРБ- се приема, че би било отказ от правосъдие да се отхвърли един от
съединените искове, а да не се разгледат останалите, тъй като някой от тях може
и да е основателен. Затова се е наложил и извода в правната доктрина, че ако всички искове са неоснователни, съдът трябва да разгледа
всеки от тях. Дали съединените искове са основателни, или не, няма отражение
върху задължението на съда да разгледа предявените искове да се произнесе по тях,
поради което е необходимо съдът да се
произнесе с отделен диспозитив по всеки от алтернативните
искове, за да се формира сила на пресъдено нещо по
всеки от тях ( така - О. Стамболиев,
Обективно съединяване на искове в гражданския процес, 1999 г., стр. 81 ).
При
възприетата от правната доктрина особеност на алтернативно съединените искове,
съдът следва да даде отговор на въпроса – дължи ли ответникът плащането на
исковата сума на ищеца на твърдените
основания – деликт или непозволено увреждане.
Отговорът от правна страна на съда е,че тази сума не се дължи от ответника по
нито един от двата предявени алтернативни иска а това е така по същество поради следното :
На
първо място от приложеното от самия ищец писмено доказателство Разрешително за
строеж на водопроводно отклонение от 27.08.1994 г. се доказва неспорния от
страните факт, че всички лица притежаващи вещно право на собственост в
гр.Варна, местност „*“ , в кв.* от
1994 г.насам нямат индивидуални водомери а ползват един главен общ водомер със
водомерна шахта в имота на ответника . Самите договори и протоколи от така
наречените от свидетелите събрания на кооперацията свидетелстват затова,че
живущите в посочената местност -31 физически лица ползват един главен водомер
,без да са абонати на дружеството ВИК оператор и да имат индивидуални абонатни
номера и индивидуални водомери. Включването всъщност във ВИК мрежата,
изграждането на ВИК мрежа, поставянето на индивидуални водомери и откриването
на индивидуални партиди за всеки от
живущите в кв.* в
местността * / С.О.* / е основният всъщност въпрос, който макар и извън
фактическите твърдения на ищеца е този който следва да бъде решен , но не и по
съдебен ред .Както е известно дружество ВИК Варна ООД е дружеството ВИК
оператор което осъществява предоставянето срещу плащане на ВИК услуги а регламентирането на отношенията ВИК оператор
и потребител на В и К услуги е разписано както в Закона за водите , така и в
общите условия на В и К Варна ООД , публикувани и на интернет страницата на
същото .Съдът маркира този факт, т.к. ако ищецът, ответникът, както и всички
останали физически лица имаха индивидуални водомери и партиди , въобще не би се
стигнало до това да се търси отговорност на един от всички потребители на вода
по настоящото дело за теч, който безспорно е установено и доказано,че е имало в
имота на ответника. Макар и показанията на разпитаните свидетели да са
противоречиви по въпроса дали ответникът е съдействал на съседите си за
заплащане на сумата за изтекла вода , съдът приема, че от показанията на
свидетелите по същество се доказва твърдението на ищеца, че потребяваната
и отчитана от главен водомер вода следва да се плаща . В тази насока са
показанията на разпитаните по делото свидетели , които показания напълно
кореспондират и установеното от вещото лице .Много ясно в заключението си в.л.
е констатирало, че главният водомер е тип
Ф 50 СРБ и същият отчита консумацията на
31 имота .,както и че този главен водомер е сменян през м. май 2013 г. и м. юли
2017 г. Ясно става от СТЕ ,че при огледа
на имота на отв.С.Ж.С. с № * в м. *, кв.* , *,
вещото лице е констатирало и снимало на л. 83 ти изградена водомерна шахта, находяща се в близост до оградата – бетонова , с очакълено дъно , изолация пот фибран
по стените и дървен капак , като водомерът и тръбите са били открити с
топлоизолация. Ясно е записано в СТЕ,че водопроводното отклонение на което е монтиран контролния водомер на С.С. е с диаметър ¾
и за периода от 01.03.2017 – 01.04.2017 г.при тази проводимост
на тръбата максималното количество вода което е можело да изтече от имота на
ответника е 606 м3 .И несамо това е установено от СТЕ а и друго ,съществено
обстоятелство.На страница 3 –та от СТЕ в.л. дава отговор на основния по делото
въпрос формулиран по следния начин : Отчитан ли е общия водомер ежемесечно от
м.11.2016 г. до м. април 2017г., като вещото лице в самата експертиза е
записало данните по карнетите за този водомер за
периода от 1.11.2016 г. до 3 април 2017
г. заключавайки, че цитат : „Малко е вероятно инкасаторът да е отчитал главния водомер на 4 януари и 1
февруари 2017 г. а и в цялост в зимния сезон, когато водомерите са зазимени.В
тези карнети липсват подписи на абоната и на
инкасатора „ …
От
всичко изложено по – горе се налага извода, че е доказано че главния водомер,
за който се твърди, че отчел изтеклата вода от имота на ответника не е отчитан
редовно от служител при ВИК Варна а и в тази насока са частните документи
представени от дружеството ВИК оператор . На карнетните
листи видимо няма никакви подписи нито на абонат нито на инкасатор, така че
съдът да приеме,че тези частни документи по някакъв начин отразяват реално и
вярно потребеното и отчитано от главния водомер
количество вода. В същата насока са и ангажираните от ищеца писмени
доказателства ,които макар и да не ирелевантни пряко
към исковия период отразяват наличието на проблема със заплащането на водата
която се отчита по главния водомер.Точно в тази насока физическите лица живущи в процесното СО * се е наложило да
сформират неформално сдружение и да могат да регулират по справедлив начин
отношенията си помежду си ,т.к. се доказва по делото,че водата отчитана от
главния водомер се разпределя между всички 31 лица.
В
обобщение по делото макар и да е доказано наличието на теч, започнал от имота
на ответника ,плащането на части на исковата сума в полза на ВИК Варна за потребена и отчетена вода по
главния водомер ,напълно недоказано е останало количеството вода, точния период
в който това количество е изтекло.Отделно от горното макар и да е доказано,че
исковата сума е платена и дори и да се приеме че главния водомер се води на
името на ищеца и че той е плащал на ВИК Варна ООД по делото са събрани гласни
доказателства ангажирани от самия ищец и писмени такива / протокол от събрание
/ от които се установява възражението,че лицата ползващи общия водомер са
плащали на касиера на така наречената кооперация по 100 лева за да се покрие
сумата която е фактурирана от ВИК Варна на стойност 2 534,43 лева.При така изясненото по
делото след като ищецът не е доказал нито че сам е платил сумата от
2 534,43 лева като стойност на
изтекло количество вода поради повреда на водомера на ответника за исковия
период, нито че точно това количество вода е изтекло в исковия период в имота
на ответника и от там е увреден ищеца,
то исковете и по чл. 45 и по чл. 55 ЗЗД са останали напълно недоказани и
по основания и по размери ,респ. следва изцяло да бъдат отхвърлени . С оглед
изхода на спора по главните искове неоснователни са и акцесорните
искания за присъждане на законна лихва поради което и исканията
с квалификация чл. 86 , ал.1 ЗЗД също подлежат на отхвърляне.
При
този изход на спора съдът следва да присъди разноските сторени от ответника . Видно
от л. 100 , със Списъка по чл. 80 ГПК ответникът претендира сумата от 10
лева за издадените му два броя съдебни удостоверения и от 420 лева за адвокатско възнаграждение –
общо 430 лева.Тези два разхода като доказани и по основание и по размер съдът
присъжда изцяло на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника и в тежест
на ищеца .
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените алтернативно съединени искови претенции, от ищеца Т.Ж.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен
адрес ***, * против ответника С.Ж.С., ЕГН **********,***, С ИСКАНИЯТА :
да бъде
постановено Решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2 534,43 лв.
– представляваща имуществена вреда
за ищеца от заплащане на теч на
питейна вода в имота на ответника за периода от 1 –ви март 2017 г. до 3 –ти
април 2017 г.,отчетена и платена от ищеца по партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска 26.09.2018 год. до окончателното
изплащане на вземането , на основание
чл. 45 ЗЗД ,вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и второ
алтернативно искане
да бъде
постановено Решение, по силата на което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 537,43 лева, с която
се е обогатил, представляваща консумирана от ответника питейна вода за
периода от 1 – ви март 2017 г. до 3–ти април 2017 г., отчетена и платена от
ищеца по партида № *В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на иска 26.09.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането,на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 –во ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т.Ж.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.С., ЕГН **********,***, СУМАТА в размер
на 430,00 лева (четиристотин и тридесет лева)- сторените от ответника съдебно - деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :