РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Девня, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20213120100022 по описа за 2021 година
Предявени са искове от К. Е. Г., ЕГН **********, срещу „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК *********, с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 4410.18 лева,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане, представляваща неплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди по л. а. „********“, рег.№ *********, в резултат на претърпяно ПТП на
20.04.2020г. Ищецът твърди, че на 20.04.2020г. в около 20.00 часа е
управлявал автомобила си по път гр.София – гр.Варна , когато при
приближаване до движещият се пред него товарен автомобил в района на
гр.Велико Търново изхвърчали камъчета , в резултата но което се получили
увреждания по автомобила , а именно по предна броня , преден капак, рамка
декоративна решетка дясна, рамка декоративна решетка лява, лайсна
водобран таван дясна и лява, преден ляв калник , задна лява врата , таван и
шибидах. Твърди също, че във връзка с настъпилото събитие и поради това,
че има валидно сключена застраховка „Каско +”, клауза „пълно каско“ по
полица №*********** със срок на действие от 06.08.2019 г. до 05.08.2020 г.
при „ДЗИ –общо застраховане“ ЕАД, автомобила е предоставен за оглед и
1
при ответника е образувана щета/претенция №***********от 22.04.2020 г. по
застраховка „Каско” за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Твърди, че са извършени три огледа на автомобила, като при
завеждане на претенцията ищецът е предоставил на ответника всички
необходими документи. Твърди, че е направил проучване в няколко сервиза
колко ще му струва възстановяването на автомобила, както и , че до
настоящият момент не е получил необходимото обезщетение от
застрахователя. Моли съда, да уважи предявените искове като претендира и
обезщетение за сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът излага, че исковете са допустими, но неоснователни и оспорва
същите изцяло по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са страни по
валидно сключена застраховка „Каско +”, клауза „пълно каско“ по полица
№************ със срок на действие от 06.08.2019 г. до 05.08.2020 г. при
„ДЗИ –общо застраховане“ ЕАД.Не оспорва също така, че , автомобила е
предоставен за оглед и при ответника е образувана щета/претенция
№************* от 22.04.2020 г. по застраховка „Каско” за заплащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че при извършения огледа
на автомобила е установено , че нанесените щети не съответстват по време и
тежест на посочените от ищеца.Оспорва и размера на поисканото
обезщетение , като твърди , че е силно завишен.Твърди, че всички
констатации от огледите се съдържат в опис-заключения за вреди на МПС по
съответната щета , с които застрахованият се е съгласил чрез надлежното им
подписване. Излага, че ищецът не сочи никакви доказателства за
причиняването на други неописани в изготвените опис-заключения вреди по
МПС, както и за наличието на причинна връзка между тези вреди и
процесното събитие. Оспорва претендирания от ищеца размер на вредите,
като заявява, че същият е силно завишен и не съответства на реално
претърпените имуществени вреди в следствие на процесното събитие.
Заявява, че претендираните от ищеца стойности на материалите,
количеството труд и цената на сервизния час надвишават обичайните пазарни
такива. Счита, че твърдените от ищеца стойности на увредените части са
силно завишени. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
2
Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Не се оспорват между страните и се установяват от представените
документи – свидетелство за регистрация на МПС , полица , 4 бр. квитанции
опис-заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско на МПС” искане за
оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС”
Спорен по делото е въпросът, в какъв размер следва да се
определи застрахователно обезщетение, както и настъпили ли са при
процесното застрахователно събитие от 20.04.2020 г. повреди по автомобила.
Видно от кредитираната от съда като компетентно и
безпристрастно изготвена, обстойно аргументирана и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа оценителна експертиза, процесното ПТП е настъпило
на 20.04.2020 г. в района на гр. Велико Търново, като при движение на
процесния л.а „********“ зад товарен автомобил , от товарният автомобил са
изхвърчали камъчета в резултат на което са последвали щети по л.а., а именно
увреждания по предна броня , преден капак, рамка декоративна решетка
дясна, рамка декоративна решетка лява, лайсна водобран таван дясна и лява,
преден ляв калник , задна лява врата , таван и шибидах,като средната пазарна
цена за възстановяване на автомобила, след съпопоставяне на стойности на
сертифицирани по ISO сервизи и на несертифицирани такива и с влагане на
неупотребявани части от алтернативен производител, възлиза на 4659.41 лв.
Видно от кредитираната от съда като компетентно и
безпристрастно изготвена, обстойно аргументирана и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа оценителна експертиза,общата стойност на ремонта
по автомобила по експертна оценка на застрахователя е 1795.85 лева , като
след проучване в сервизи посочени от застрахователя се установа, че всички
сервизи получават опис /възлагателно писмо и следва да извършат ремонта в
рамките на този опис.Оторизираните сервизи не извършват самостоятелен
избор на части и работни часове.Към момента на огледа от вещото лице –
18.06.2021г. в 16.45 часа ремонт на автомобила не е извършен и същият се
3
установи в описаното увредено състояние.Не е възможно по категоричен
начин да се докаже , че описаните увредени детайли в опис – заключение по
щета №**************** са били налични към началото на застрахователния
договор.Конкретните вреди по автомобила биха могли да настъпят и по друг
произволен механизъм на съприкосновение на челната повърхност на
автомобила с малки твърди обекти с неправилна форма , движещи се с голяма
относителна скорост.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва
да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика (Решение
№115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т. д. №627/2008 г., II т. о., Решение №235 от
27.12.2013 г. по т. д. №1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №37 от
23.04.2009 г. по т. д. №667/2008 г. на ВКС, І т. о., Решение №209 от
30.01.2012 г. по т. д. №1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение №167 от
11.05.2016 г. по т. д. №1869/2014 г. на ВКС, II т. о. и др.) актуална и след
влизане в сила на КЗ от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл.386, ал.2,
вр. чл.387, ал.1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователен
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу
която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото
качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл.400, ал.1 КЗ. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна
стойност (в този смисъл и Решение №209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№1069/2010 г., ІІ т. о., Решение №79 от 02.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№156/2009 г., I т. о., Решение №6 от 02.02.2011 г. на ВКС по т. д. №293/2010
г., I т. о. и др.). Затова и клаузата на общите условия, предвиждаща нещо
различно, противоречи на разпоредбите на КЗ. Дори застрахованият да е
заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да
доведе до отричане на възможността, причинените щети на застрахованото
4
имущество да бъдат възмездени в размер на действителната им стойност. В
тази връзка следва да бъде съобразено, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено в Решение
№155 от 05.12.2016 г., т. д. №1092/2015 г., ВКС, II т. о. Влезлият в сила
застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при
настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди, достатъчно по размер за
възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му
употреба.
Съобразно неоспореното и кредитирано от съда заключение на
вещото лице, средната пазарна стойност на щетите, към момента на
събитието е възлиза на 4659.41 лв. в рамките на който размер е
претендираната стойност 4410.18 лева , поради което предявения иск по
чл.405, ал.1 КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на исковата молба – 14.12.2020г. до
окончателното плащане.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.409 КЗ застрахователят
дължи законната лихва за забава върху стойността на обезщетението след
изтичане на срока по чл.405, ал.1, вр. чл.108, ал.1 КЗ. На 22.04.2020 г. на
застрахователя е представено искане за оценка на вредите по процесната
застраховка, ведно с всички необходими документи, от който момент
съобразно чл.108, ал.1 КЗ е започнал 15-дневния срок за плащане на
обезщетението, изтекъл на 07.05.2020 г. и считано от 08.04.2020 г.
застрахователят се е намирал в забава за съответната неплатена част, за който
период претенцията се явява основателна в размер 307.49 лв, изчислен
служебно с програмен продукт "Сиела".
Предвид основателността на предявените искове и отправената
претенция с представен списък на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът „ДЗИ- общо застраховане“ ЕАД следва да заплати на ищцовата
страна сторените разноски за държавна такса, съдебна експертиза и
адвокатски хонорар, в общ размер 1046.38 лв.
5
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. Г., ЕГН **********, сумите: 1. 4410.18
(четири хиляди четиристотин и десет лева, 18 ст.), ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 14.12.2020 г. до окончателното
плащане, представляваща неплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди по л. а. „******“, рег.№ *******, в резултат на претърпяно ПТП на
20.04.2020г.; 2. 307.49 лв (триста и седем лева, 49 ст.), представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 22.04.2020 г. до предявяване на иска
– 14.12.2020 г.; 3. 1046.38 лв (хиляда и четиридесет и шест лева, 38 ст.),
представляваща обезщетение за направени разноски по делото; на основание
чл.405, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1, вр. чл.409 ЗЗД и 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6