РЕШЕНИЕ
№ 15605
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110149610 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Й. Г. Г. и П. Г. Г., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗДс искане да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти
следните суми: сумата от 5548,59 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г.за имот, находящ се в гр. София ул. „Граф
Игнатиев“ № 53, вх. Г, ет. 5, ап. 10, ведно със законната лихва считано от 08.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 537,64 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; сумата от 52,17 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва считано от 08.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 9,91 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 18951/2022 г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
Сумите се разпределят, както следва:
За Й. Г. Г. – 1/2 или 2 774,29 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 268,82 лева мораторна лихва за
периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; 26,08 лева – цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,95 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.,
За П. Г. Г. – 1/2 или 2 774,29 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 268,82 лева мораторна лихва за
периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; 26,08 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
08.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,95 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили
правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба с идентично
съдържание, с които предявените искове се оспорват. Ответниците развиват подробни
съображения в насока, че процесният имот не е топлофициран, както и че ответното
дружество не е издавало фактури за процесния адрес. Претенциите се оспорват и по размер.
Твърди се, че не е настъпила изискуемостта на процесните суми. Навеждат подробни доводи
за недължимост на суми за ТЕ за сградна инсталация, както и за дялово разпределение.
Оспорват наличието на облигационни отношения. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 22.06.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че дяловото разпределение за процесния
период и имот е извършено в съответствие със закона.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
2
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Договор за продажба на държавен имот съгласно
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 09.08.1972г. се
установява, че на посочената дата Георги Й.ов Г. и Пенка Петрова Г.а са придобили правото
на собственост върху апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“№ 53,
вх. Г, ет. 6. От приетите удостоверения за наследници на Георги Й.ов Г. и Пенка Петрова Г.а
се установява, че същите са починали преди началото на процесния по настоящото дело
период и са оставили за свои наследници ответниците П. Г. Г. и Й. Г. Г., както и Гергана
Венциславова Въткова, като с вписан в Службата по вписванията на 07.02.2018г. декларация
последната се е отказала по реда на чл. 100 ЗС от правото си на собственост върху нейната
1/3 ид.ч. от недвижимия имот. Така представените документи легитимират двамата
ответници като съсобственици на имота, за който се претендират процесните в настоящото
производство суми, поради което и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период
потребители по облигационното правоотношение по неформален договор за доставка на
топлинна за битови нужди при общи условия са именно двамата ответници.
Относно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот съдът намира
следното. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в
исковата молба по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е посочено, че на
процесния имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 53, вх.
Г, отговаря абонатен номер № 17869 и извършените доставки на топлинна енергия и
задълженията по този абонатен номер са предмет на изготвената съдебно-техническа
експертиза. От приетото писмо, изпратено от ищцовото дружество до двамата ответници с
3
рег. № Г-4059 от 26.02.2018г., обаче, се установява, че след като ответниците не са
уведомили „Топлофикация София“ ЕАД за промяна на собствеността върху имота и не са
поискали промяна на партидата, считано от месец февруари 2018г. името на П. Г. е вписано
като титуляр на партида с абонатен номер № 17869 за заплащане на топлинна енергия за
апартамент № 70, находящ се на адрес: ул. „Граф Игнатиев“ № 53, вх. Г. От представените
от третото лице-помагач индивидуални изравнителни сметки за процесния период се
установява, че същите са издадени на името на ответниците за абонатен номер № 17869 за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 53, вх. Г, апартамент № 70.
Наред с това, от приетото експертно заключение по съдебно техническата експертиза се
установява, че за целия процесен период стойността на топлинната енергия по абонатен
номер № 17869 е изчислена на „база“ поради липса на осигурен достъп за отчет, за което са
съставени протоколи за неосигурен достъп. От представения от третото лице-помагач
протокол за неосигурен достъп при извършен първи отчет на 23.06.2020г. и втори отчет на
28.06.2020г., обаче, се установява, че апартамент № 10 не е сред имотите, до които е липсвал
достъп за отчет на двете дати. Такъв имот е бил апартамент № 70.
От съвкупността на така установените обстоятелства се налага изводът, че въпреки че в
счетоводството на ищцовото дружество абонатният номер № 17869 е заведен на собствения
на ответниците апартамент № 10 /в каквато насока са твърденията на ищеца в исковата
молба и издадените съобщения към фактури/, в действителност отчетеното по този абонатен
номер потребление на топлинна енергия касае друг имот в същата сграда – апартамент № 70
– вземанията за който не са предмет на делото и липсват доказателства той да принадлежи
на двамата ответници. Именно за апартамент № 70 са издадени и индивидуалните
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, въз основа на които вещото лице
по СТЕ е установявало количеството топлинна енергия за абонатния номер, съответно
„базата“ за отопление на имота е определена въз основа на кубатурата на този апартамент.
Също така вещото лице по СТЕ е установило, че потреблението на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване е изчислявано на „база“ не само поради липсата на осигурен
достъп за отчет, но и поради липса на монтиран узаконен водомер в имота. Доколкото,
обаче, се установи, че предоставените от третото лице-помагач отчетни данни по абонатния
номер, по които вещото лице е работило, касаят друг имот, не може да се приеме, че тази
констатация е валидна и по отношение на апартамент № 10. По отношение на процесния
апартамент № 10 липсват доказателства за количеството и стойността на доставената
топлинна енергия през процесния период, както и за извършване на услугата дялово
разпределение и нейната стойност.
Ето защо предявените установителни искове за цена на доставена топлинна енергия и
услугата дялово разпределение, както и за мораторни лихви върху тях, се явяват недоказани
и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат единствено ответниците. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие /на гърба на л. 184 от делото/,
4
ответникът П. Г. Г. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 658 лева,
платени изцяло в брой. Релевираното от ищеца с исковата молба възражение за
прекомерност на възнаграждението е основателно, като с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
607,41 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Ответникът Й. Г. Г. не е сторил разноски, но е
бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв от мл. адв. Александър
Матеев /л. 188 от делото/, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв.
Матеев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 607,41 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК: , с адрес на управление:
гр. С, ул. Я“ № , срещу Й. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Б легия“ №, и П. Г.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Г И“ № , вх. , ет. , ап. , установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Й. Г. Г. и П. Г. Г. дължат на „Топлофикация С“
ЕАД разделно при равни квоти /по 1/2 част за всеки от тях/ следните суми: сумата от 5548,59
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2019 г.
до м.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. С ул. „Г И“ № , вх. , ет. , ап. , ведно със законната
лихва считано от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 537,64
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2019 г. до 31.03.2022 г.; сумата
от 52,17 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от 08.04.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 9,91 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
31.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 18951/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на П. Г. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 607,41 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на мл. адв. А Л М, АК-П, с адрес:
гр. С, бул. „Ц Б “ № , на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 607,41 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство на Й. Г. Г..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5