Р Е Ш
Е Н И Е
№ 49
гр.Свищов,
22.07.2020 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 25.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 42 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № 20-0352-000061 от 03.02.2020 г. на Началника на РУ МВР
Свищов.
Жалбоподателят А.М.Е. *** обжалва наказателното
постановление № 20-0352-000061 от
03.02.2020 г. на Началника на РУ МВР Свищов, с което са
му наложени две административни наказания глоби за
нарушения по Закона за движение по пътищата. Твърди, че не е извършил вменените му
нарушения. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Моли съда
да отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание процесуалният му представител – адв. Х.Т. от ВТАК поддържа
жалбата. В хода по същество
процесуалният му представител взема становище, че не били доказани нарушенията,
за които жалбоподателят бил санкциониран. Позовава се и на допуснато съществено
процесуално нарушене, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя до
такава степен, че да не може да организира защита си, тъй като не било изяснено
от административнонаказващия орган спорните факти и обстоятелства – установено
било, че жалбоподателят е имал възражения по акта, а в същия било отразено, че
няма възражения. Това не кореспондирало с действителната фактическа обстановка,
с което било ограничено правото на защита на жалбоподателя. Взема становище, че
не било доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила, тъй като от
събраните доказателства се установявало, че мястото е недобре осветено.
Допълнително основание за недоказаност на твърдението , че жалбоподателят е
управлявал автомобила било и установеното, че полицейските служители искали и И.В.да
дава кръвна проба и са го питали той ли е управлявал. Счита за недоказано, че
жалбоподателят е управлявал автомобила, тъй като полицейските служители били
видели лице да отваря варатата на автомобила и да вади документи, но не и да
управлява автомобила. Моли наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответник жалбата – РУ на МВР гр. Свищов,
редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и
свидетелите, съдът намери за установено следното:
С Наказателно постановление
№ 20-0352-000061 от 03.02.2020 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт № 119066/08.01.2020г. за установяване на административно нарушение,
на жалбоподателя А.М.Е. са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на основание чл. 174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2 000,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и по т. 2
на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева за това, че на 08.01.2020г.
в 00,35часа в гр. Свищов, на ул. 33 Свищовски полк пред номер 57 управлява
собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационни табели номер ****,
като водача отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7410+“ с фабричен номер 0072 за установяване употребата на алкохол в
количеството издишан въздух. Управлява с наложено наказание глоба , наложено с
фиш серия Н 1865/28.01.2019г. – 50 лева. Издаден талон за изследване номер
0045937, с което извършил следните нарушения: 1. Отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието изследване с доказ. Анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП; 2. Водач, който управлява МПС с наложено
наказание глоба с фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане, с което
виновно е нарушил чл. 186 ал. 7 от ЗДвП. С наказателното постановление на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети на жалбоподателя общо 12 точки. Наказателното
постановление е връчено на 08.02.2020г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН № 119066/08.01.2020г., съставен от актосъставителя М.Г. против А.М.Е.,
в което фактическото описание на нарушенията е идентично с това в издаденото въз основа на
акта наказателно постановление. Посочени са като нарушени
разпоредбата на чл. 174 ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП и чл. 186 ал. 7 от ЗДвП.
Приложен
по делото е талон за медицинско изследване от 08.01.2020г., издаден от М.М.Г. на
жалбоподателя, с отразяване, че същияте отказал да получи талона за медицинско
изследване, удостоверено с подпис на свидетел М.К..
Приложена
по делото е и съдържащата се в административно-наказателната преписка докладна
записка от М.Г., в която изложил обстоятелства по съставянето на АУАН сер. №
119066. В същата отразил, че водача отказал да му бъде извършена проба за
алкохол с техническо средство, съставил АУАН за констатираните нарушение, издал
талон за медицинско изследване, като лицето отказало да подпише документите.
Приложена по делото е и докладна записка до Началника на РУ Свищов от Г.Г., в
която излага обстоятелствата по проверката и съставен акт на Е.. Видно от
приложениете обяснение от И.И.В., същият отказал да даде обяснения.
Съгласно
справка за нарушител/водач А.М.Е., същият е правоспособен водач на МПС от
2005г., като до момента по отношение на него има влезли в сила четири
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, съответно по едно през 2010г.,
2017г., 2018г. и 2019г.., две от глобите по които са платени.
От разпита на актосъставителя М.Г. –
мл.автоконтрольор при РУ на МВР гр. Свищов, се установи, че на
посочената в акта дата бил на работа с
колегата Д. и били извикани от колегите К.Ц.
и Г.Г., за да изпробват вода, който те спрели за употреба на алкохол. Видно от
показанията му, при пристигане на място водачът отказал да бъде изпробван за
алкохол, като бу бил издаден талон за медецинско изследва, ако желае да даде
кръв. Обясни, че не е спрял то йводачът,
колегите го спрели и го повикали за съдействие, защото водачът лъхал на
алкохол. Видно от показанията му, лично пред него жалбоподателят отказал да му
бъде извършена проверка с техническото средство и му бил издаден талон за
медицинско изследване, но той не бил давал кръв за изследване.Заяви, че не си
спомня дали жалбоподателят е имал възражения при съставянето на акта, но не
разписал документите, като имало свидетел на отказа да подпише акта. Същият
отказал да получи и екземпляр, като имало подпис на свидетел и че отказва да
получи екземпляр от акта нарушителя. Изнесе още, че с жалбоподателя имало още
едно лице, на което колегите установили самоличността, но същият отказал да
даде обяснения, защото били приятели с жалбоподателя. Допълни, че при
пристигането им на мястото, жалбоподателят не бил вътре в автомобила, а извън
него, както и другото лице също било извън автомобила, но колегите му
категорично посочили, че водачът на автомобила е жалбоподателя , както и че на тях отказал да представи документите
си, но впоследствие ги представил пред него. Допълни, че при пристигането
автомобилът бил паркиран на ул. 33-ти Свищовски полк, където имало магазин за
мотоциклети, там имало тревна площ. Видно от показанията му, жалбоподателят
твърдял пред колегите му, че не бил управлявал той автомобила.
Св.
Г.Г. заяви, че при обход на маршрут по ул. 33-ти Свищовски полк с улица Подп.
Манолов забелязали автомобил Опел Астра, червен на цвят и видели водача А. с
пътник до него, а докато обърнат колата , автомобилът паркирал, след което
лицата слезли от автомобила. Представили
се, поискали им документите, като през това време водачът заявил, че не бил
карал той, а пътника до него. Допълни, че другото лице представило свидетелство
за управление, разговораряло след това отстрани по телефона и през това време А.
заявил, че пътникът до него е шофьорът. Този свидетел заяви, че видели кой бил
шофьора на автомобила – жалбоподателят, който слязъл при проверката от
шофьорското място. Не били подавали сигнал, а автомобилът паркирал. Тогава
извикали колегите от пътен контрол за съдействие, а другото лице отказало да
даде обяснения, защото били приятели с А.. Видно от показанията му, на колегата
М.Г. посочили като водач на автомобила именно жалбоподателя, който първоначално
отказал да си представи документите, но след това ги представили на колегата му
М.Г.. Изнесе още, че жалбоподателят
отказал да бъде изпробван за алкохол и за това нарушение му бил съставен акт,
като не си спомня какво точно било другото нарушение по акта, но било описано в
същия. Видно от показанитяа му, нарушителят не подписал акта и имало свидетел
на отказа му да подпише акта и да му бъде връчен екземпляр от него. Допълни, че
автомобилът бил паркиран на тревнта площ, на самото кръстовище на ул. 33ти
Свищовски полк и Подп.Манолов, като това било в тъмната част на денонощието, но
мястото било осветено. Видно от
показанията му, видели водачът да слиза от колагат и категорично видели и кой е
водача. Първоначално водачът заявил, че не бил караз той, а пътника до него бил
шофирал, след което пътника заявил, че
не е шофиарл и отказал да даде
обяснения. Изнесе, че познава жалбоподателя и видели, че той е водач на
автомобила, което написал и в докладната.
Св.
К. Ц. потвърди, че на посочената дата в
акта с колегата Г. ***-ти Свищовски полк в посока бензиностанция Петрол, като
на кръстовището с ул. Подп. Манолов забелязали червен автомобил Опел, който се
движел от складовете на Антонов в посока ул. 33-ти Свищовски полк, водач на
който бил жалбоподателят А.Е.. Потвърди, че в автомобила имало един пътник,
седящ до водача. Понеже имали данни, че лицето управлява след употреба на
алкохол, завъртяли патрулния автомобил, за да му извършат проверка. ПРез това
време автомобилът спрял на тревната площ отстрани на улицата и видели
жалбоподателят да излиза от шофьорското място, а другото лице слязло от другта
врата. Поискали документите и на двамата, като пътникът представил английско
свидетелство за управление на МПС, а водачът отказал да представи документи, а
по време на разговора, усетил, че жалбоподателят лъха на алкохол. Изнесе, че
първоначално жалбоподателят казал, че пътникът е управлявал автомобила, докато
той говорел встрани по телефона, а след това казала, че той е управлявал,
отново отказал да представи документи. Тогава повикали за съдействие
автопатрул, за да бъде извършена проба за алкохол на водача.Видно от
показанията му, когато дошъл колегата му Г. му обяснил случая, като посочил
като водач на автомобила жалбоподателят, който първоначално и на колегата
отказал да представи документи, но впоследствие
ги предоставил. Според показанията на същия свидетел, жалбоподателят
твърдял, че не е управлявал автомобила. Същият отказал да му бъде извършена
проверка за алкохол, за което нарушение му бил съставен акт от колегата, който
лицето откозал за подпише, удостоверено с подпис на тяхна колежка. Допълни, че
мястото на което бил спрян автомобила била тревна площ и острани имало
асфалтирана част, там имало дървета, но самото място било осветено от
складовете на Антонов. Заяви, че жалбоподателят слязъл от шофьорското място.
Забелязал , че дошло едно такси и „ако не се лъжа беше за пътника“.
Разпитани
по делото бяха св. А.Н.и св. И.В.,
посочени от жалбоподателя. Св. Н.изнесе,
че работи като таксиметров шофьор. Обясни, че не си спомнял датата, но бил
нощна смяна, имало поръчка на ул. 33-ти Свищовски полк № 36, кате често там
викали коли и отишъл на поръчката. Като наближил адреса видял, че от лямата му
страна има полицесйка кола и едно лице говорело с полицаите, а за колата видял
и друго лице. Спрял зад полицейската кола, като момчето, което било свидетел по
делото дошло в таксито и го помолило да изчака, тъй като полицаите нещо ги
проверяват и оставил една чантичка. Обясни, че това лице се качило в таксито,
но след няколко минути излязло , а междувременно дошла и втора полицейска кола,
като въпросното лице го помолило да изчака малко. Минали 10-12 минути и му
извикал да дойде, като му обяснил, че ще тръгва, защото има други поръчки, а
били само няколко работещи коли през нощта. След това въпросното момчело си
взело чантичката и той потеглил. Допълни, че адресът на който трябвало да отиде
бил срещу полицейската кола от дясната страна, срещу парка, в който имало
дървета, мястото не било осветено, а когато имали поръчка се „взираме в тъмното
да го видим къде“.
Св.
В. заяви, че с жалбоподателя са приятели. Видно от показанията му, присъствал,
когато на него му съставили акт. Обясни, че били в къщата на А. и решили да
отидат при една приятелка, като отишли до калата той да си вземе нещо и в този
момент полицаите ги подминали, след което обърнали и се върнали назав. Тогава
дошло таксито, той самия се качил , а полицаите говорели нещо с А., след което
го повикали и му поискали документи за проверки, които документи предоставил.
Заяви, че автомобилът въобще не бил управляван, а А. само си взел нещо от
колата, но не би сядал на шофьорското място. Заяви, че той самия също не се бил
качвал в автомобила , както и не бил слизал от него. Видно от показанията му, А.
живеел точно срещу тази градинка, където бил спрян автомобила. Същата вечер
излезли към 12 часа , с намерение да отидат до приятелка на ул. Рила, поради
това повикал и такси, защото не искали да ходят с колата на А., тъй като щели
да употребяват алкохол. Посочи, че когато дошли полицаите, те се обърнали за
пловерка към А., а той се качил в таксито, но след това го повикали и го
попитали дали е карал автомобила, при което той заявил, че „никой не е карал
колата“. Изнесе, че там мястото било много тъмно и полицаите трудно биха могли
да видят дали някой е управлявал автомобила. Изнесе още, че полицаите искали и
той да даде проба за алкохол, но им казал, че „няма как да стане“, защот не бил
управлявал. Заяви, че полицаите му казали да напише, че А.е карал колата, а той
заявил, че няма да дава обяснения и написал, че няма да даде обяснения. Според
показанията му, никой от полицаите не бил пипал двигателя на автомобила да
провери дали е топъл. Заяви, че когато полицаите дошли те били на тротоара,
тогава дошло таксито, а автомобила на А. никой не го бил управлявал.
Компетентността на
административно-наказващия орган за издаване на обжалваното наказателно
постановление се установи с приложената Заповед рег. № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни
изводи:
По т. 1 от НП жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като
нарушител), в установения от закона 7- дневен срок (от връчване на НП) и до
надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). По т. 1 от Наказателното постановление административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
При служебната проверка на издаденото
наказателно постановление в обжалваната
част съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на
нарушението. Нарушението е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП. В издаденото
въз основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови
разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.Разгледана
по същество в тази й част жалбата се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП
е ясна и очертава два състава на административни нарушения – отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
поради което и отказа е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Следва
да се посочи, че задължението на контролните органи за издаване на талон за
медицинско изследване, установено от чл.2 ал.2 от Наредбата, възниква когато
водача откаже да му бъде извършена проверка или не е в състояние да му бъде
извършена такава. Съставянето и връчването на този талон е доказателство за
заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС изпълва
административно наказателния състав на чл.174 ал.3 предл. първо от ЗДвП. В акта за установяване на административно
нарушение е записано, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДвП като е изписана изрично
/цифром/ съответната хипотеза, което не е пренесено в НП. Това обаче не
ограничава правото на нарушителя да разбере обвинението, което е повдигнато
срещу него, защото при словесното описание на нарушението изрично е посочено,
че А.Е. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер
–Алкотест което сочи именно на нарушение на първата хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Следва да се посочи, че липсата на посочване на предложението като
законова хипотеза не води до неточна правна квалификация или до неяснота в
правната квалификация, предвид направеното текстово описание на нарушението,
включително и с отразяването в АУАН, че при проверката е издаден талон за
медицинско изследване, още повече, че в акта е конкретизирано и че нарушението
е по първата хипотеза на чл. 174 ал. 3 ЗДвП. В наказателното постановление също в
описанието на нарушението освен отказа на лицето да бъде изпробван с техническо
средство е възприето и, че при проверката е издаден талон за медицинско
изследване. Тези изрични уточнения, въобще
от описанието на фактическата обстановка се вменява състава на нарушение
по чл. 174 ал. 3 предл. първо от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че не е нарушено правото на нарушителя
да разбере административно-наказателното обвинение и да организира линията си
на защита, още повече и поради това, че защита се осъществява срещу фактите, а
не срещу правната квалификация, а фактите са посочени точно и еднозначно, както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. С издаването на талон за медицинско изследване не се
елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение
по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в
отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител, че не е
доказано управлението на МПС от страна на жалбоподателя и същият поради това да не е извършил вмененото
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Относно нарушението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП съдът намира същото за безспорно
доказано, тъй като от разпита на свидетелите Г.Г. и Констинтин Ц. се
установява, че на посочената в акта дата в гр. Свищов, на ул. 33-ти Свищовски
полк, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Опел, и докато
обърнат полицейския автомобил, жалбоподателят паркирал автомобила си, след
което при извършената проверка от повикания за съдействие М.Г., категорично
отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер
Алкотест ”. Установи се от заявеното от
актосъставителя М.Г., че бил извикан за съдействие
от колегите си Г.Г. и К.Ц., а при пристигането му на мястото му казали, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил. Актосъставителят М.Г. не е
възприел лично управление на лекия автомобил от жалбоподателя и в тази част
показанията му са въз основа на казаното от колегите му Г.Г. и К.Ц.. Последните от своя страна са
категорични, че са видели жалбоподателят да управлява автомобила, а докато обърнат полицейския автомобил,
жалбоподателят паркирал на тревната площ, отстрани на улицата, както и го видели
да слиза от шофьорското място. Показанията
им не се опровергават от други доказателства по делото. Св. Н.не е наблюдавал
цялата случка, тъй като при пристигането му на адрес на ул. 33-ти Свищовски
полк за поръчка, полицейския автомобил вече бил спрян и едно лице разговаряло с
полицейските служители. Затова и неговите показания не опровергават показанията
на св. Г.Г. и св. К.Ц., които се явяват очевидци и лично са възприели жалбоподателя да управлява лекия си
автомобил на посоченото място. Св. В. от
своя страна е в приятелски отношения с жалбоподателя, и показанията му не
следва да се кредитират, още повече, че не кореспондират с други доказателства
по делото. Следователно установено по безспорен начин е управлението от
жалбоподателя на собствения му лек автомобил, както и се установи, от
показанията на свидетелите М.Г., Г.Г., К.Ц., че отказал на св. М.Г. да му бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство Дрегер. В чл. 189 ал. 2 от ЗДвП е създадена оборима презумция за доказателствената сила на съставените
актове за установяване на административно нарушение. В случая не бяха събрани
доказателства, които да оборват фактите, описани в него. Липсват основания да
не бъдат кредитирани показанията на св. Г.Г. и св. К.Ц., като обстоятелството,
че актосъставителя не е възприел непосредствено управлението на МПС от
жалбоподателя, а единствено отказа му да бъде извършена проверка за алкохол с техническо
средство, не опорочава съставянето на акта, тъй като безспорно се установи, че
свидетелите по акта са очевидци на
нарушението.
От субективна страна деянието е извършено
виновно.
По отношение размера на наложеното от наказващия
орган административно наказание – глоба в размер на 2000,00 лева съдът намира, че същото е определено
съобразно фиксирания от законодателя размер, поради което и е безпредметно да
се изследва въпросът дали отговаря на тежестта на нарушението. Наказателното
постановление по т. 1 относно наложеното административно наказание глоба следва
да бъде потвърдено, като законосъобразно, както и в частта с която е наложено кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, което наказание също
е в предвидения в закона размер.
Следователно наказателното постановление по т. 1 следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно.
По т. 2 от НП. По т. 2 от
Наказателното постановление
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП.
При
служебна проверка за законосъобразността на Наказателното постановление от
процесуална страна, включително и на съставения АУАН, послужил за основа за
издаването му, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и опорочило процеса
по издаване на НП по т. 2 до степен, обуславяща неговата отмяна в тази част. От
приложената по делото справка за нарушител не се потвърждава обстоятелство, описано и в
АУАН, че жалбопадателят е бил санкциониран с наложена глоба по фиш, която е не
е била заплатена в срока за доброволно плащане. Съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление. Това обаче по никакъв начин не обосновава
налагане на санкция по реда на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е
приложима само за такива нарушения, за извършването на които не е предвидено
друго наказание. Настоящият случай не е такъв, тъй като разпоредбата на чл. 186
ал. 7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно нарушение, което да
бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото законодателя е предвидел като
единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш, изпращане на
преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране, респективно
и на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д“ от ЗДвП, която в случая е наложена. Управлението на МПС с наложено наказание
глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане, е основание за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“д“ ЗДвП, но не и за налагане на административно наказание по
чл.185 от ЗДвП. Поради това и обжалваното наказателно постановление в частта по т. 2,
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съгласно
чл. 6 ал. 1 т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 27 декември 2007 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или
самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) -
на водачите на МПС се отнемат 12 контролни точки. Следователно правилно за извършеното нарушение по чл.
174 ал. 3 от ЗДвП, за което е наложено административното наказание на основание Чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са
отнети на нарушителя и 12 контролни точки и наказателното постановление следва
да бъде потвърдено в частта относно отнетите общо 12 точки за първото
нарушение.
Воден
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0352-000061 от 03.02.2020 г. на Началника на РУ МВР
Свищов по т. 1, издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 119066 от
08.01.2020г. , в частта с която на А.М.Е.
с ЕГН ********** *** Свищовски полк 44 на
основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12
точки за това, че на 08.01.2020г.
в 00,35часа в гр. Свищов, на ул. 33 Свищовски полк пред номер 57 управлява
собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационни табели номер ****,
като водача отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7410+“ с фабричен номер 0072 за установяване употребата на алкохол в
количеството издишан въздух. Издаден талон за изследване номер 0045937, с което
извършил следното нарушение: 1. Отказва
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и не е изпълнил предписанието
изследване с доказ. Анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с
което виновно е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0352-000061 от 03.02.2020 г. на Началника на РУ МВР
Свищов, по т. 2, издадено въз основа на
Акт за установяване
на административно нарушение № 119066 от 08.01.2020г. , в частта с която на А.М.Е. с ЕГН ********** ***
Свищовски полк 44 на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, за това, че на на
08.01.2020г. в 00,35часа в гр. Свищов, на ул. 33 Свищовски полк пред номер 57
управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационни табели
номер ****, като управлява с наложено наказание глоба , наложено с фиш серия Н
1865/28.01.2019г. – 50 лева, с което извършил следноте нарушение: 2. Водач, който управлява МПС с наложено
наказание глоба с фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане, с което виновно
е нарушил чл. 186 ал. 7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаване на страните пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: