№ 4855
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110131630
по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че на 21.07.2016г. сключил с ответника „А.К.“ ЕООД
договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти. В изпълнение на
задълженията си ищецът предоставил на този ответник сумата 3 000 лева - кредитен
лимит, достъпван и ползван посредством издадена му кредитна карта. Ответникът Л.
Д. поел задължение да носи солидарна отговорност по договора. На 18.08.2020г.
кредитополучателят преустановил погасяването на задълженията си по договора.
Дължими били сумите 2 001.75 лева – главница, 70.15 лева – договорна лихва за
периода от 18.08.2020г. до 03.06.2021г., сумата 173.86 лева – наказателна лихва върху
просрочената главница за периода от 21.11.2020г. до 03.06.2021г. Ищецът с исковата
молба обявава предсрочната изискуемост на кредита и претендира ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумите, ведно със законна лихва върху
главницата. Претендира разноски.
Ответникът „А.К.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор на
исковата молба и не заявява становище по исковете.
Ответникът Л. Д., чрез адв. П. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди
недействителност на сключения договор - ответникът Д. не знаел български език, не
разбирал текста, условията и клаузите на подписаните от него документи. Оспорва
наличието на валидно възникнала облигация между страните – сумата по кредита не
1
била отпусната и усвоена, не му била предадена банковата карта. Позовава се на
неравноправни клаузи – чл. 22 ЗПК, чл. 143 и др. ЗПП и на ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорва претенциите и по размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже валидна облигация по
договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна
лихва, получаване на паричната сума от ответника, настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за
настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че банката е упражнила
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При доказване на
горното в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на
дълга.
По делото е представено искане от ответника „А.К.“ ЕООД за издаване на
бизнес банкова карта, вид – кредитна карта „Виза“, издаване – „стандартно“, валута –
BGN, с искан кредитен лимит от 3 000 лева, депозирано пред ищеца „У.Б.“ АД на
13.06.2016г., подписано от ответника Л. Д. в качеството му на управител и законен
представител на ответното дружество „А.К.“ ЕООД и носещо печата му. От
съдържанието на представения по делото договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта
на бизнес клиенти се установява, че ищецът „У.Б.“ АД от една страна, а от друга
клиентът на банката - ответникът „А.К.“ ЕООД и ответникът Л. Д., като солидарен
длъжник, постигнали съгласие банката да открие по искането на клиента й „А.К.“
ЕООД картова сметка и да му издаде една основна кредитна карта „Виза Бизнес“ със
заявения кредитен лимит от 3 000 лева, на името на оправомощения държател –
ответника Л. Д., а по искане на клиента – една или повече допълнителни кредитни
карти при условията на договора и ОУ към него. Страните се съгласили, че
разрешеният от банката кредитен лимит ще се достъпва и ползва чрез картата, респ.
допълнителната такава. Кредитният лимит страните приели да се усвоява за сметка на
клиента в рамките на периода за клиентски плащания, а клиентът да възстановява
(револвира) ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална месечна
погасителна вноска по т. 4.2.1. или минимално дължимата сума, при условията на
договора и ОУ. С договора клиентът „А.К.“ ЕООД поел задължението да връща
усвоения кредитен лимит, при солидарната отговорност на ответника Л. Д., ведно с
начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора
срокове и в съответствие с ОУ и Тарифата за таксите и комисионните на банката за
юридически лица и еднолични търговци, с които клиентът „А.К.“ ЕООД и третите лица
били запознати и приели с подписване на договора. С нормата на т.3.1. от договора
2
страните се съгласили, че клиентът ще заплаща на банката възнаграждение под
формата на месечен лихвен процент, приложим към датата на начисляване, който при
сключването на договора бил 1.35%. Кредитният лимит бил разрешен със срок на
ползване при условията на договора и ОУ към него до 31.07.2018г. - т. 4.1. от договора.
Същата дата е посочена и като срок на действие на договора в т. 4.4., но с разпоредбата
на т.12.2. страните предвидили възможност и за автоматично продължаване. Периодът
на клиентски плащания съгласно т. 4.1.1. страните приели, че е всеки календарен месец
в рамките на срока на кредитния лимит, като изрични изключения предвидили
единствено спрямо първия и последния период на клиентски плащания. Предвид
разпоредбата на т. 4.2.3. датата на издължаване на всеки период на клиентски
плащания е 15-то число на следващия календарен месец. Страните се съгласили, че
размерът на всяка минимална погасителна вноска за един период на клиентско
плащане е в размер на 90 лева, а погасяването ще бъде извършвано от картова сметка с
№ BG 86 UNCR 7000 1522 6436 06 и от разплащателна сметка за директен дебит с №
BG 96 UNCR 7000 1522 0517 26. Подписвайки договора ответникът Л. Д. поел
задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя „А.К.“ ЕООД, при условията
на чл. 121 и сл. ЗЗД, за плащането на всички дължими към банката суми по договора,
вкл. главница, лихва, комисионни, такси, наказателна лихва и разноски. Страните
приели, че банката ще преиздава картата и без да е необходимо изрично искане на
клиента, като преиздадените карти и кредитният лимит, достъпен чрез тях, ще се
ползват в съответствие с установеното в договора и ОУ. По делото е представен и
подписан от ответника Л. Д. протокол за получаване на банкова „Виза Бизнес“
кредитна карта № 46660хххххххх7095 на 20.02.2017г., ведно с ПИН код.
От гореобсъдените писмени доказателства, извлечение от счетоводните книги
на банката и изслушаното по делото заключение на ССчЕ се установява, че суми от
предоставения кредитен лимит били усвоявани многократно чрез издадената кредитна
карта, начиная от 25.07.2016г. С предоставената кредитна карта били извършвани
множество операции – усвоявани били средства, изтеглени чрез АТМ, извършвани
били плащания на ПОС. Банката начислявала такси за теглене в брой, както и лихви,
годишни такси за обслужване и такси за администриране на неплатени в срок
задължения. Всички те формирали дебитния оборот по кредитната карта и били
включени в усвоения кредитен лимит.
Ответникът, чрез назначения по делото особен представител, оспорва
заключението на вещото лице по изслушаната по делото ССчЕ в частта, в която вещото
лице съобразило сумите за такси за администриране и годишни такси за управление в
размера на усвоените средства. Оспорването е неоснователно - с нормата на т.7.4, изр.
2 от договора № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти, страните
изявили воля именно за това - разполагаемата част на разрешения за ползване кредитен
лимит да се намалява със сумите на дължимите лихви, такси, комисионни и разноски,
3
събрани за сметка на кредитния лимит, съгласно условията на договора и ОУ.
В заключението си подробно, в табличен вид, вещото лице онагледило
извършените операции и направените вноски за погасяване, с които бил намаляван
усвоеният кредитен лимит. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищецът
„У.Б.“ АД предоставил на ответника „А.К.“ ЕООД договорения кредитен лимит в
размер на 3 000 лева, съобразно постигнатото съгласие между страните с договор №
181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти. С това за ищеца „У.Б.“ АД
възникнало правото да претендира насрещната престация - връщане на заетата сума,
ведно с договореното възнаграждение, а за ответниците – кореспондиращото на това
право задължение за погасяване на дълга съгласно уговореното.
При носена от ответника Д. тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото не са
събрани никакви доказателства, от които да се установява порок на волята/съгласието
му при сключването на процесния договор, да не е знаел български език, да не е
разбирал текста, условията и клаузите на подписаните от него документи, поради което
съдът приема така направените възражения за неоснователни. Нещо повече – от
доказателствата по делото и заключението на ССчЕ по делото се установяват
многократни усвоявания и заплащания на погасителни вноски в съответствие с
уговореното от страните в договора, като вещото лице, изготвило ССчЕ установило за
периода от 25.07.2016г. до 20.11.2020г. дебитен оборот в размер на общата сума
22 979.84 лева. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ответникът Д. разбрал
текста, условията и клаузите на подписаните от него документи и изпълнявал
сключения договор до преустановяването на плащанията по него.
При оценката на заключението на ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК настоящият
съдебен състав напълно кредитира същото като обосновано и компетентно изготвено и
приема, че дългът за главница по договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на
бизнес клиенти възлиза на 2 001.75 лева, а този за възнаградителна лихва за периода от
18.08.2020г. - 03.06.2021г. възлиза в размер на сумата 70.15 лева.
Ищецът с исковата молба е направил изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на ответниците. Настъпването на предсрочната изискуемост е
обусловено от два юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на
правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. По горните
мотиви на съда от заключението на СсчЕ и писмените доказателства по делото
неизпълнението на договора от страна на ответниците е установено. В хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който
е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на исковата молба на ответника, вкл. на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.
4
В този смисъл - решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС.
Ето защо ищецът надлежно с исковата молба е обявил на ответниците предсрочната
изискуемост на кредита, а възраженията на ответника Д. в противен смисъл са
неоснователни.
Съобразно носената от ответниците доказателствена тежест за пълно и главно
доказване по делото не са събрани доказателства, които да установяват да е заплатена
каквато и да е част от дължимите от ответниците суми за главница и договорна лихва.
Предвид изложеното предявените срещу ответниците „А.К.“ ЕООД и Л. Д. искове по
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълния
претендиран от ищеца размер. Н ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата от депозирането на исковата молба в съда на 04.06.2021г. до окончателното
погасяване.
Позоваването на ответника Д. на норми от ЗПК и ЗЗП също е неоснователно. В §
13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни
законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални
запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 е формирана практика на
Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието „потребител“
като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на
директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска
или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни
законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на
ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съобразно константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в решение №
38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г., I т.о. на ВКС, обсъдило решения на СЕС по
тълкуването и прилагането на отделни разпоредби на Директива 93/13 ЕИО на Съюза
от 5.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и
решение по дело С-419/11 ТiаХЕС във връзка с приложението на чл. 15, § 1 на
Регламент 44/2001 на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на
5
качеството „потребител“. Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо
лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице
има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като
например неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В случая ответникът Д. подписал договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта
на бизнес клиенти като управител и законен представител на ответника „А.К.“ ЕООД.
Ответникът Д., видно и от изготвената по делото справка от ТР е и собственик на
капитала на търговското дружество кредитополучател „А.К.“ ЕООД. При тези факти,
съобразно практиката на СЕС и дадения отговор на правен въпрос с решение по дело
С-419/11 ТiаХЕС във връзка с приложението на чл. 15, § 1 на Регламент 44/2001 на
Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, настоящият съдебен състав намира, че поемането на
солидарна отговорност от ответника Д. към банката било осъществено с оглед тесните
му професионални връзки с дружеството-кредитополучател, поради което не може да
се приеме, че задължаването му като физическото лице е извършено за цели, извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия. Поради това и ответникът Д.
няма качеството на потребител по § 13 от ЗЗП и не се ползва със защитата,
установената в глава шеста от ЗЗП. Поради това и неприложими се явяват
разпоредбите на ЗПК.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
С текста на т.8.1.3 от договора страните предвидили, че при наличието на дълг
от предходен период на клиентски плащания (забава) върху размера на дълга да се
начислява лихва за усвоената сума от възникването на дълга до окончателното
погасяване (неустойка). При кредитиране на изслушаното по делото заключение на
вещото лице, изготвило ССчЕ, размерът на неустойката за забава за плащане на
главницата от 2 001.75 лева за 193 дни забава, от 23.11.2020г. до 03.06.201г. възлиза в
размер на сумата 173.86 лева (съобразно изводите на вещото лице уговореният месечен
лихвен процент от 1.35% се равнява на 16.20% на годишна база, като изчислението на
неустойката е онагледено в мотивите към отговора на трета задача). Ето защо искът за
неустойка е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер 1 241.67 лева, от които
89.83 лева – държавна такса, 300 лева за експертиза, 387.20 лева за особен
представител и 464.64 лева за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 241.67 лева.
6
Така мотивиран Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********* и Л. Д., гражданин на Италия, роден
на 27.07.1962г. в гр. Салерно, Италия, с личен номер на чужденец **********, с
регистриран адрес в Р България: гр. Шумен, ул. „Д.“ № 4, вх. 3, ет. 8, ап. **** да
заплатят солидарно на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, по предявените искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ сумата 2 001.75 лева, представляваща главница по
договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти, ведно със законната
лихва от 04.06.2021г. до окончателното плащане, и сумата 632.49 лева -
възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020г. до 03.06.2021г., на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД сумата 173.86 лева - наказателна лихва /неустойка за забава/ за периода от
21.11.2020г. до 03.06.2021г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 241.67 лева
разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7