Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Васил Василев
При участиетоо на секретаря Теодора Вутева
Разгледа докладваното от Генева гр.д№ 315/2021г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.С.З. с ЕГН ********** против решение :№ 260219/21.12.2020г. на РС-К.
по гр.д.№890/2018г.,с което е допуснато извършване на съдебна делба между П.В.П.,
Р.С.П. и А.С.З. при квоти 10/12 ид.ч.
общо за П. и Р. П. и 2/12 ид.ч. за въззвивничката.Релевират се оплаквания за
немотивираност и необоснованост на решението.Твърди,че недвижимите и движимите
вещи не били индивидуализирани.Относно движимите вещи съдът неправилно проел,че
въззивничката има квота2/12 ид.ч.,докато тя притежавала 1/3 ид.ч.,тъй като
движимите вещи били индивидуална собственост на баща й С. П..Съдът се
произнесъл свръх петитум,тъй като в исковата молба П. не претендирали отреждане
на общ дял.Иска отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемите страни
оспорват жалбата и поддържат ,че решението е законосъобразно, обосновано и
правилно.Имотите били индивидуализирани по местонахождение,площ,граници и
вид.Движимите вещи били индивидуализирани с молба вх.№4577/01.11.2019г. по
вид,брой и цвят като фабрични номера не се различавали поради амортизацията.Движимите
вещи били прецизно изследвани с оценителна експертиза.Предмет на делбата бил
само един недвижим имот и при положение,че е цитиран договора за придобиването
му от наследодателя,няма как да възникне съмнение относно неговата идентичност.
В този контекст несъответствието в площта на имота по документи е ирелевантно
за делбеното производство.Наличните в имота постройки били установени със
съдебно-техническа експертиза,която включвала всички обекти,отговарящи на
нормативните изисквания за „недвижим имот“.Не било налице произнасяне свръх
петитум,тъй като с молба от 16.09.2020г. П. изрично поставили като задача на
СТЕ изготвяне на оценка при изчисляване на квотите при общ дял.Въззивничката не
ангажирала доказателства в подкрепа на
твърдението си,че движимите вещи били индивидуална собственост на
наследодателя.Искат потвърждаване на решението и присъждане на сторените
разноски.
Софийски окръжен съд
намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна по следните
съображения:
Делото е инициирано
от П.В.П. и Р.С.П. в качеството на законни наследници за допускане
до делба на съсобствените недвижим
имот и движими вещи,останали от С. Е. П.,починал на 04.03..2017г.Не се спори,че
П. е преживяла съпруга, а останалите съделителки са дъщери на
наследодателя.Видно от договор за продажба на недвижим имот по реда на
чл.35,ал.3 от ЗОбС, на 28.10.2016г. Община К. продала на С. П. и Т. К. УПИ Първо за имот 426 с площ 467 кв.м
в кв.6 на с.Д.,Община К.,без построените в имота сгради-собственост на купувачите. Сградата на
наследодателя била построена въз основа на безвъзмездно преотстъпване на право
на строеж върху държавен парцел от баща
на син ,видно от нот.акт №104,том първи, от 18.04. 1983 г. на К.ския районен
съдия Стефка Стоева.С нот.акт № 115, том първи, рег.№1131 дело № 105 на
нотариус № 626, на 15.05.2017г. Т. К. и съпругът й продали на П.,А. и Р.
собствената си ½ ид.ч. от имота,заедно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП 80 кв.м.По указание на съда са описани подробно
движимите вещи/мебели,битови уреди,килими и пр./с посочване на конкретното
помещение,в което се намират.Съдебно-техническата експертиза установява ЗП на
двуетажната сграда 80.42 кв.м/т.е .в
отклонение „плюс“ 42 см от документа за собственост и 92 см от твърдяната от
въззивничката площ 79.50 кв.м/,което по никакъв начин не накърнява правата на
последната.В молба вх.№ 262981 от 28.10.20 г. въззивничката изрично признава
„вещото лице правилно е описало
наличните в дворното място имоти“.В о.с.з. на 28.10.2020г. съдът е
докладвал молбата за допускане на допълнителна експертиза при общ дял на П. и Р.
и е уважил молбата.В мотивите на атакуваното решение съдът детайлно е описал
всички движими вещи и недвижимия имот, обстоятелството,че движимостите са в
държане на П. и Р. на осн.чл.344,
ал.1,изр.второ от ГПК.Съдържанието на документите за собственост на недвижимите
имоти е възпроизведено дословно относно описанието на последните.Допуснал е
делба при квоти 10/12 ид.ч. за Р. и П. и 2/12 ид.ч. за въззивничката,което не
накърнява нейната квота на законен наследник при положение,че придобиването на
недвижимия имот в режим на СИО е безспорно, а относно движимите
вещи-„обикновена покъщнина“-не се навеждат никакви твърдения,обуславящи извод,че
са били индивидуална собственост на наследодателя.Съдът е приел неоспореното
заключение,че пазарната стойност на 10/12 ид.ч. от недвижимия имот възлиза на 112 083.33
лв. и съответно на 2/12 ид.ч.- 22 416.67
лв.Пазарната стойност на общия дял от движимостите възлиза на 3728.33 лв.,
а делът на въззивничката е на стойност
475.67 лв.Съгласно неоспореното заключение жилищната сграда има приземен етаж и
тавански полуетаж , и е неподеляема по техническите си параметри съгласно
нормативните изисквания.В диспозитива недвижимият имот и движимите вещи са
изчерпателно описани и индивидуализирани.
Предвид
гореизложеното Софийски окръжен съд намира,че не са налице посочените във
въззивната жалба пороци на решението.Същото е валидно,допустимо, обосновано,
мотивирано и законосъобразно.Решението следва да бъде потвърдено и
въззивничката следва да заплати на въззиваемите страни адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1525.25лв.,платени в брой според
приложения договор и разписка от 18.05.2020г.Адвокатският хонорар е съразмерен
спрямо цената на иска.
Водим
от горното, Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260219 от 21.12.2020 г. по гр.д.№ 890/2018г. на Районен съд-К..
ОСЪЖДА А.С.З. с ЕГН ********** с адрес ***,да
заплати на П.В.П. с ЕГН ********** и Р.С.П.
с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивното производство в размер на
1525.80 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.