Р Е
Ш Е Н
И Е
N 369
гр.Русе, 15.07.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД…..гражданска колегия……в
публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година…..в състав:
Председател
: Галина Магардичиян
при секретаря Т.Н. и в присъствието на прокурора…..
като разгледа докладваното от съдията
Магардичиян
гр. дело N 454 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл.49
от ЗЗД вр чл.52 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, както и в
условията на евентуалност- ако главният иск не се уважи – иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание
чл. чл.52 ЗЗД и чл.45 ЗЗД .
Предявени са обективно и
субективно съединени искове от П.М.Ц. както следва:
1.
Срещу „МБАЛ-Русе“АД и Д-р С.В.Г.-
началник отделение пластична хирургия при „МБАЛ-Русе“АД, солидарно да й
заплатят обезщетение в размер на 27 700лв / след частично оттегляне на иска,
28 000 лева- според исковата молба/, частично предявен от 100 000
лева, в който частичен иск са включени: сумата от 1 700 лева причинени й
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, за периода от
01.08.2008г.- 16.08.2013г. и транспортни разходи за прегледи и изследвания в
Института по ендокринология-гр.София в продължение на 10 пъти през същия
период, както и едно изследване и лечение в МБАЛ-гр.Варна през същия период,
който частичен иск за имуществени вреди е предявен от иск в размер на
5 700 лева, както и 26 000
лева иск за причинени неимуществени вреди уточнени по вид в молба от ищцата от
20.01.2014г. и останалите уточняващи молби по делото, който иск е частично
предявен в размер на 94 000 лева,
който неимуществени вреди се изразяват в: болки, страдания, влошено
здравословно състояние, качество на живот, високо кръвно налягане, исхимична болест на сърцето, диабет, проблеми с костната
система, болки в областта на операцията,
прекарани 16 пневмонии с неизяснен произход, дължащи се на срив в имунната система, намалено зрение, окапване
на косата, чупене на ноктите, нервно напрежение, стрес, постоянно поддържане на високи стойности на хормоните,
алергия с неизяснен произход, напълняване с над 20 кг., водещи до болки в костната система, честа некоординация на движенията, паметови нарушения, както и в превръщането й от здрав човек
в инвалид.
Счита, че ответниците отговарят по този иск поради това, че
„МБАЛ-Русе“АД не е упражнила контрол, в
качеството като работодател върху работата на Д-р С.Г., което е довело до
извършване на една нежелана от нея и
вредна за здравето й интервенция. Ищцата счита, че Д-р Г. е солидарно отговорен
по този иск, тъй като от своя страна е бил длъжен да изпълнява вътрешните
правила на болничното заведение по отношение на здравеопазването и защита на
пациента. Освен това, същият не й е предоставил
за подпис и за сведение документ 4 - Информация на пациента, което било
негово задължение, и неизпълнението му рефлектирало върху нейната възможност да
даде адекватно информирано съгласие във връзка с провежданото й лечение. Освен това твърди, че именно заради липсата
на информирано съгласие от нейна страна, същата не е била наясно в различието на диагнозите, с които е
изпратена при Д-р Г. и диагнозата, която той е вписал преди извършване на
оперативната интервенция и накрая с диагнозата,
която е установена след извършване на оперативната интервенция.
2.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния
иск, ищцата е предявила срещу С.Г. и иск за заплащане на обезщетение за
причинените й вреди в размер на 28 000 лева, частично предявен от
70 000 лева, от който 28 000 лева и 1 700 лв. представляват
обезщетение за причинени имуществени
вреди, описани по-горе в доклада, частично предявен от 5 700 лева, и
24 000 лева за причинени й неимуществени вреди частично предявен от
84 000лв. според ищцата в молба от 22.10.2013г., а според съда
разликата до пълния размер на обезщетенията е в размер на 64 000 лева.
Разликата между вида и
размера на неимуществените вреди, които са и нанесени,респективно между размера
на обезщетенията претендирани по главния иск и
евентуалния иск ищцата подробно е обосновала в молба от 06.06.2014г.
Ищцата П.М.Ц. твърди, че
на 18.08.2008 г. била оперирана в МБАЛ АД- Русе като й била отстранена
щитовидната жлеза. Диагнозата, с която била насочена за оперативно лечение от еднокринолог на 04.08.2008г била „тиреотоксикоза
/ хипертиреоидизъм/ МКБ – Е 05“. На 14.08.2008г д-р С.Г.
*** и изготвил направление за хоспитализация с насочваща диагноза „ ту гландуле тиреоидее“ МКБ-Д 34.
Същата диагноза била записана и в история на заболяването й № 20478 на
МБАЛ-Русе, представляващо медицинско досие за хоспитализация от 18.08.2008 до
20.08.2008 относно извършена оперативна интервенция върху щитовидната й жлеза.
В досието, освен резултатите от извършени прегледи и изследвания се съдържа и
декларация да информирано съгласие. Твърди, че вписаната диагноза във всички
медицински документи на МБАЛ-Русе от д-р С.Г. не й
били известни и не знаела какво заболяване се крие зад тях.Д-р Г. при
посещението й в частният му кабинет до свидетелстването му по гр.д.№ 514/11 и
гр.д.№ 732/11 по описа на РОС, не я е информирал, че диагнозата му представлява
„тумор на щитовидната жлеза“, различна от диагнозата на ендокринолога.
Твърди, че тази диагноза се оказала грешна, тъй като тямала
тумор, нито възли на щитовидната жлеза, а само автоимунно тиреоидно
заболяване-струма на Хашимото,
което било в ремисия и не подлежи на операция. Счита,
че тази операция е извършена единствено с цел-източване на здравната каса.
Твърди, че след отстраняване на щитовидната й жлеза тя изпаднала в тежко
здравословно състояние - от човек, който
не бил посещавал с години лекари, изведнъж се превърнала в постоянен пациент на
кардиология, белодробни болести, институт по еднокринология,
алергология, очни клиники, неврохирургия, т.е
превърнала се в инвалид.
„МБАЛ-Русе“ АД в писмен отговор счита че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че не е вярно
твърдяното от ищцата, че не е знаела до момента на отговор от Министерство за
здравеопазването каква е диагнозата й. Тези й твърдения не кореспондират с
данните от история на заболяването № 29478 и останалите факти посочени в
исковата молба. Твърди се, че приемната диагноза е обобщаваща, а ищцата е
приета с обобщаваща диагноза, тъй като от 1996г. е боледувала от базедова болест -
хронично рецидивираща форма и до
м.юли 2008г. е се е лекувала със тиреостатици. Твърди
се, че при УЗД преглед са констатирани увеличени размери на щитовидната жлеза и хипоехогенна
структура на жлезата, поради което й е поставена приемната диагноза „ту-грандуле тиреоидее”, като
окончателната диагноза може да бъде поставена единствено чрез хистологичния
резултат набран при изследвания на взета при операцията тъкан. Пред-оперативно
или в хода на операцията е било
обективно невъзможно да се постави тази диагноза. В отговора се твърди, че вследствие на
изследването чрез вземане на тъкан -гефрир сочи наличието на фоликуларен
аденом, а не струма на Хашимото. Именно поради това образование правилно и медицински обосновано д-р Г. е
взел решение да извърши субтутална резекция
двустранно. Твърди се, че не отговаря на истината, че след операцията ищцата
изпаднала в тежко здравословно състояние. Още преди операцията ищцата е
страдала от сърцебиене, изпотяване, лесна уморяемост,
нарушение на съня, безспокойство, лекувана е
консервативно. Още преди операцията е съобщила и за заболяване захар-диабет и
алергия, за прекарана тромбоемболия, дископатия и рязка промяна в теглото, като данни затова се
съдържат в историята на
заболяването. Твърди се, че при
предходна интервенция същата е заявила, че операцията е протекла нормално и от
нея се е възстановила бързо. По отношение на твърденията на ищцата за липсата
на документ № 4 - Информирано за
пациента на хартиен носител твърди, че такава информация е предоставена за
запознаване и ищцата след прочит на документа е удостоверила факта на
запознаването си със съдържанието на документа, како и волеизявлението и е
инкорпорирано в декларацията за информирано съгласие. Излагат се твърдение,
че няма нормативно определено задължение
документ 4 да се прилага към история на заболяване. Освен това се
твърди, че не е налице изобщо акт на непозволено увреждане, тъй като операцията
е изпълнена при спазване на нормативно въведения регламент и на добрата
медицинска практика. Освен това се твърди, че исковете за причинени на ищцата
имуществени и неимуществени вреди са недоказани не само по основание, но и по размер, а по отношение на
имуществените вреди исковете са
многократно завишени и несъответстващи на действителния размер на моралните
вреди.В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск, счете, че
ищцата е претърпяла някакви вреди прави възражение за съпричиняване на тези
вреди както с уточняваща молба е
уточнено, че съпричиняването е в размер на 60%.
Ответникът С.Г. в писмен
отговор счита,че предявените искове за неоснователни. На първо място твърди, че
не е причинил със свое виновно деяние каквито и да било вреди на ищцата
имуществени или неимуществени, както и че не е налице пряка причинно-следствена
връзка между изброените и причинените и твърдените от ищцата имуществени вреди, както и изложените болки и страдания.
Твърди се, че заболяванията от които
страда ищцата не са в резултат на негово деяние, поради което не носи
отговорност за последиците от тях . В отговора си твърди, че насочващата
диагноза ДЕ 34 по МКБ 10, означава доброкачествено образувание на щитовидната
жлеза и не противоречи на поставената от ендокринолога
диагноза. Били са налице всички признаци за наличие на заболяване съобразно насочващата диагноза, което да се
констатира паралелно с хипертириодизма. Установените
оплаквания, включително в амбулаторен лист от 13.08.2008г. са достатъчни за предприемане на оперативно
лечение съобразно клинична пътека 188,
по която е приета ищцата. В тази клинична пътека е посочено, че
оперативно лечение се предприема и при базедова болест, и при аденом и при струма, както и при нодозна струма . Твърди се, че
окончателната диагноза се поставя едва след извършване на интраоперативно
и постоперативно хистологично изследване, като липсва друг сигурен методи за
уточняване на крайната диагноза, и след като по време на операцията ответникът
е установил наличие на възли на единия
слот на жлезата и уголемяване на другия, то безспорно операцията е била
наложителна за диагностициране и лечение на тези
образования. Твърди се, че не отговаря
на истината, че при струма на Хашимото е противопоказно оперативно лечение, както и
че ответникът не е поставил грешна или
различна диагноза в сравнение с тази на д-р К. на отразената в история на
заболяването клинична картина и снета анамнеза. По отношение на липсата на документ 4, в отговора се твърди,
че няма нормативен акт, които да изисква ищцата да полага подпис под такъв
документ. Достатъчно е само да е
запозната със съдържанието му от лекаря. А
обстоятелството, че ищцата в конкретния случай е била запозната е обстоятелството, че е положила подпис на
документа-Декларация за информирано
съгласие от 18.08.2008г. В
отговора се твърди, че не само ответника,
но и всички други лекари, които са се грижили за ищцата са я запознавали
подробно с всички й права и възможности
като пациент. Твърди се, че за ищцата не са възникнали никакви вреди от
извършената операция. Като доказателство
за това е експертно решение на НЕЛК от 18.07.2012г., в което изрично е
посочено, че по отношение на
постоперативния хипотиреоидизъм е налице 0% трайно
намалена работоспособност. Твърди се, че не е вярно, че до извършване на
операцията ищцата е била здрав човек, тя е имала множество заболявания и преди тази дата и нито едно от
оплакванията визирани от ищцата към исковата молба и уточненията към нея не
са последица от извършената от ответника операция. Оспорва се претърпяването на
имуществени и неимуществени вреди от страна на ищцата, като се твърди, че състоянието
на ищцата не е налагало пътувания до други градове за извършване на прегледи и
лечения в тях. Освен това се прави
възражение за съпричиняване от
страна на ищцата на причинените от нея вреди, ако такива изобщо са настъпили,
тъй като същата при проведено лечение в болнично заведение през м. септември
2008г. по собствено желание на
15.09.2008г. е напуснала същото, т.е. със своето поведение е допринесла да настъпят вреди за здравето си
като не е положила всички необходими
усилия, да предотврати настъпването на вредите и да ограничи техния размер.
Третото лице помагач
ЗАД“Булстрад Виена иншурънс
груп“ в писмен отговор счита предявените искове за
неоснователни, тъй като не са налице увреждания от действия на „МБАЛ-Русе“АД и д-р Г.. Счита, че исковете претенции на
ищцата за настъпили увреждания от действия на ответниците
извършени преди 16.08.2008г. са погасени
по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През м. септември
Показанието за
извършването на операция била характеристиката на заболяването- хронично
рецидивиращ ход, а хистологичния резултат показвал причината за тиреотоксикозата. В случая хирургичната интервенция не е
била противопоказна, а наложителна.
За периода 10.09.2008
г.- 15.09.2008 г. П.М.Ц. е била приета на лечение в МБАЛ-Русе АД- гр.Русе с
диагноза: Постоперативен хипотиреодизъм. Дислипидемия като е постъпила по спешност във ІІ
терапевтично отделение, където й били направени
съответните изследвания и било започнало заместително
лечение след проведено функционално изследване на щитовидната жлеза
следоперативно. Оплакванията, за които същата е съобщила при започнатото на
10.09.2008 г. лечение нямали връзка с проведената на 18.08.2008 г. операция, а
направените хормонални изследвания отхвърляли връзка между оплакванията й и
оперативната интервенция. За престоя й в болничното заведение била издадена
Епикриза, която след жалба от ищцата и намесата на РЗОК-Русе била коригирана и
коректно издадена.
Според приетата
комплексна медицинска експертиза поставената диагноза преди операцията била
правилна, правилно е било проведено лечението, вкл. и невключването на заместително лечение в периода непосредствено след
операцията, и в резултат на същото не са настъпили нови заболявания. /л.382,т.ІІ от делото/
Ц. страдала от
хипертония, исхемична болест на сърцето, диабет,
пневмонии и др. заболявания, сочещи на увредено общо състояние, за което на
същата е била призната съответна степен на трайно намалена
неработоспособност, които заболявания не
са във връзка с проведеното оперативно лечение
и не са налице медицински данни, сочещи на влошаване на здравословното й
състояние и инвалидизация като пряко следствие от операцията на щитовидната
жлеза. Видно от ЕР на ТЕЛК общи заболявания І състав-Русе № 450 от зас. № 18 от 06.02.2014г и ЕР на ТЕЛК Белодробни болести
ИТБК към МБАЛ“Св.Анна“-Варна № 605 от зас- № 36 от
24.03.2014г временната й нетрудоспособност н размер на 50% не е обвързана по
никакъв начин с претърпяната от нея операция на щитовидната жлеза, а само и
единствено заради „неинсулинозависим захарен диабет“.
Неговото наличие също не е обвързано с претърпяната операция.
Изложените факти съдът
приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства-
медицинска документация, показанията на св.А.И.К. и св.Д.Т.М., ценени през
призмата на чл.172 от ГПК с оглед заинтересоваността им от изхода на спора,
както и съобразно приетата по делото съдебно- медицинска експертиза. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични,
последователни, свидетелите сочат непосредствено възприети факти, показанията
им се подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключението на приетата по делото медицинска експертиза и обясненията на
вещите лица, дадени в съдебно заседание.
Съдът кредитира изцяло приетата
по делото съдебно- медицинска експертиза предвид специалните знания на вещите
лица и като компетентно, обективно и пълно дадена.
От показанията на св.М.Т.
и св.А. Н. Ш. се установява, че след операцията ищцата често се оплаквала от
болки в различни области, била отпаднала и не можела да се предвижва дори на
кратки разстояния, нуждаела се от помощ в домакинската работа, имала много
заболявания и често се нуждаела от медицинска помощ. За увреденото общо
състояние на ищцата сочат многобройните писмени доказателства- издадени
амбулаторни листове от различни лекари, сочещи осъществени от нея прегледи и изследвания, за провеждано от нея
медикаментозно лечение, както и от издадени ЕР за определяне на степента на
трайно намалената й трудоспособност, периодично актуализирани.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото
е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди и имуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.49 от ЗЗД. По този иск ищцата иска ангажиране
освен на отговорността на „МБАЛ“АД-Русе в качеството на работодател на отв.д-р.С.Г., но и солидарната отговорност на последния
като пряк причинител на твърдяните от нея увреждания.
С оглед нормата на чл.49 ЗЗД и чл.53 ЗЗД следва да се приеме, че „МБАЛ“Ад-Русе
като възложител и д-р С.Г. като изпълнител носят солидарна отговорност пред
увреденото лице.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответниците
по този иск за неимуществени вреди, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно- деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна-
за чужди виновни противоправни действия и има обезщетително-гаранционен характер . За да се ангажира
отговорността на „МБАЛ“АД-Русе по този текст е необходимо да се докаже, че при
и по повод възложената от дружеството работа на д-р С.Г., последният е причинил
вреди на ищцата.
В исковата молба като
основание на иска ищцата е посочила, че д-р.С.Г. не е изпълнил вътрешните
правила на болничното заведение по отношение на здравеопазването и защита на
пациента. Не и предоставил за подпис и за сведение документ 4-информация на
пациента, което било негово задължение. Неизпълнението на това задължение
рефлектирало върху нейната възможност да даде адекватно информирано съгласие
във връзка с провежданото й лечение. Именно заради липсата на информирано
съгласие от нейна страна, не била наясно с различието на диагнозите, с които
била изплатена при д-р Г. и диагнозата, която той е вписал преди извършване на
оперативната интервенция и с диагнозата, която е установена след извършване на
оперативната интервенция. Твърди, че ако е знаела за тези различия никога
нямало да се съгласи да и бъде извършена операция на щитовидната жлеза.
Вследствие на тези неправомерни действия
след отстраняване на щитовидната й жлеза тя изпаднала в тежко
здравословно състояние - от човек, който
не бил посещавал с години лекари, изведнъж се превърнала в постоянен пациент на
кардиология, белодробни болести, институт по еднокринология,
алергология, очни клиники, неврохирургия, т.е
превърнала се в инвалид.
От събраните в
производството множество писмени доказателства- медицинска документация и ЕР на
ТЕЛК е установено по категоричен начин, че ищцата е в увредено общо състояние
като е страдала и продължава да страда от множество заболявания- хипертония, исхемична
болест на сърцето, диабет, проблеми с костната система, пневмонии с неизяснен
произход, алергии с неизяснен произход, които заболявания са били причина на
същата с периодични ЕР на ТЕЛК да й бъде определен съответен процент на ТНР.
Посочените заболявания са свързани с изпитването на болки и страдание,
неудобства, свързани с необходимостта от периодични прегледи и лечение и
съответно с негативни преживявания от невъзможността пълноценно да работиш. От медицинската
документация обаче съдът приема за установено, че наличието на всички тези
заболявания у ищцата не са свързани по никакъв начин с оперативната интервенция
на щитовидната й жлеза. Същото е
потвърдено и от заключението по приетата по делото комплексна съдебно-
медицинска експертиза. Според последната посочените от ищцата страдания, довели
до изпитването на постоянни болки, дискомфорт и инвалидизацията й, не са във връзка с проведеното на
18.08.2008 г. оперативно лечение, че в резултат на последното не са настъпили
нови заболявания, както и че няма медицински данни по делото, които да сочат, че
влошеното здравословно състояние е пряко следствие от операцията на щитовидната
жлеза. От друга страна от представените експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК е
видно, че по отношение на „ постоперативният хипотиреоизизъм“
е налице 0% трайно намалена трудоспособност, т.е извършената оперативна
интервенция по никакъв намира не е повлияла на работоспособността на ищцата.
Останалите решение на ТЕЛК касаят други заболявания на ищцата. В същите никъде
не се коментира същите да се настъпили вследствие на оперативната интервенция. С
оглед на това следва да се приеме, че неимуществените вреди не са в пряка-причнна връзка с твърдяните
от ищцата действия на лекарите, поради което липсва основен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящ неоснователност на
иска както за заплащане на обезщетение
за причинени й неимуществени вреди, така и за заплащане на обезщетение за
причинените й имуществени вреди.
По делото не се установи
и сочената от ищцата противоправност на действията на лекарят-д-р С.Г..
С показанията на св.Д.М.
и св.К., както и с приетата по делото СМЕ се установи по категоричен начин, че през
м. август
На ищцата било направено
хистологично изследване по време на самата оперативна интервенция, в резултат
на което диагнозата била прецизирана- Струма Хашимото
като пълното й наименование е Хроничен лимфоцитарен тиреодит на Хашимото. При
извършване на оперативната интервенция са били спазени правилата за добра медицинска практика и
стандарта по ендокринология, в частта за заболяванията на щитовидната жлеза,
бил е спазен в пълен обем диагностично- лечебният алгоритъм по КП 188.
Показанието за
извършването на операция била характеристиката на заболяването- хронично
рецидивиращ ход, а хистологичния резултат показвал причината за тиреотоксикозата. В случая хирургичната интервенция е била
наложителна. Това е потвърдено в съдебно заседание от заключението на тройната
СМЕ. Според устното заключение на вещите лица, дадено в съдебно заседание, без
операцията здравословното състояние на ищцата е щяло да се влоши драстично,
дори и с летален край. Вещите лица са
категорични, че при оперативното лечение на ищцата и последващото
след оперативно лечение са спазени всички международни медицински стандарти.
С оглед на тези факти,
установени по категоричен начин по делото, съдът приема, че действията на
лекарите, в частност на д-р С.Г., са били правилни, в съответствие с
нормативните изисквания, правилата за добра медицинска практика и стандарта по
ендокринология, в частта за заболяванията на щитовидната жлеза, бил е спазен в
пълен обем диагностично- лечебният алгоритъм по КП 188, поради което доводите
за ищцата за противоправност в действията на лекарите при определяне на
диагноза на заболяването й и съответно при предприемане на действия за
адекватно лечение са изцяло неоснователни.
Предвид липсата на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, визирано в чл.49
от ЗЗД, предявеният исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди срещу „МБАЛ“АД-Русе като възложител и срещу д-р С.Г. като
изпълнител-солидарно отговорно лице, се явяват неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
По изложените по-горе
съображения следва да се отхвърли и предявеният в условията на евентуалност иск
срещу д-р С.Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Както е посочено по-горе в
мотивите на съдебното решение действията на д-р С.Г., са били правилни, в
съответствие с нормативните изисквания, правилата за добра медицинска практика
и стандарта по ендокринология, в частта за заболяванията на щитовидната жлеза,
бил е спазен в пълен обем диагностично- лечебният алгоритъм по КП 188, поради
което доводите за ищцата за противоправност в
действията му при определяне на диагноза на заболяването й и съответно при
предприемане на действия за адекватно лечение са изцяло неоснователни. Съдът
намира, че въпреки, че ищцата в няколко уточняващи молби заявява, че вредите
който отв.Г. и е причинил по този евентуален иск се
различават от вредите, които претендира от двамата ответници солидарно по
основният иск, се касае за едни и същи вреди от едни и същи твърдяни
от ищцата действия.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото са в тежест на ищцата. В полза на ответниците
следва да се присъдят направените от тях съдебни разноски, тъй като ищцата е
била освободена само от заплащането на държавна такса и от разноски за
производството, но същата на общо основание дължи разноските, направени от
другата страна по повод неоснователно възбудения правен спор, съобразно
представените от ответниците списъци за разноски.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.Ц., ЕГН ********** *** против „
Многопрофилна Болница За Активно Лечение-Русе” Ад-
Гр.Русе и С.В.Г. иск за заплащане солидарно на обезщетение в размер на 27 700лв
/ след частично оттегляне на иска, 28 000 лева- според исковата молба/,
частично предявен от 100 000 лева, в който частичен иск са включени:
сумата от 1 700 лева причинени й имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лекарства, за периода от 01.08.2008г.- 16.08.2013г. и транспортни
разходи за прегледи и изследвания в Института по ендокринология-гр.София в
продължение на 10 пъти през същия период, както и едно изследване и лечение в
МБАЛ-гр.Варна през същия период, който частичен иск за имуществени вреди е
предявен от иск в размер на 5 700 лева, както и 26 000 лева иск за причинени
неимуществени вреди, който иск е частично предявен в размер на 94 000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.Ц., ЕГН ********** *** против С.В.Г.
в условията на евентуалност иск за заплащане на обезщетение за причинените й
вреди в размер на 28 000 лева, частично предявен от 70 000 лева, от който 28
000 лева и 1 700 лв. представляват обезщетение за причинени имуществени вреди, описани по-горе в доклада,
частично предявен от 5 700 лева, и 24 000 лева за причинени й неимуществени
вреди частично предявен от 84 000лв. според ищцата в молба от
22.10.2013г., а според съда разликата до пълния размер на обезщетенията е в
размер на 64 000 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА П.М.Ц. ЕГН ********** *** да заплати на „ Многопрофилна
Болница за Активно Лечение-Русе” АД- гр.Русе сумата в размер на 1375лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.М.Ц. ЕГН **********
*** да заплати на С.В.Г. сумата от
2400лв, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника „МБАЛ“АД-Русе-
ЗАД“Булстрад Виена иншурънс
груп“- София.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: