Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193, 26.03.2019 год., Гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 62
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310,т.1 и сл. от ГПК. Предявен е иск за
признаване на заповед за уволнение за незаконосъобразна и нейната отмяна, на осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че е работил по трудов договор при ответника, на
длъжност „офис-мениджър“ в офиса на ответната фирма в гр.Търговище, но на
25.10.2018 год. служител от централния офис на фирмата в гр.Б. Е. П. го уведомил
по телефона, че повече не е на работа, да не ходи в офиса, без да му даде
обяснения за причините.Уведомил го също , че ключалката на входната врата на
офиса и паролата за СОТ на помещението са сменени и не следва повече да ходи в
офиса. Ищеца твърди, че на следващия работен ден е отишъл на работа, но
установил, че това което му е казано отговаря на истината и той на практика е
лишен от достъп до офиса, след което повече не е ходил на работа, като опитите
му да изясни отношенията си с работодателя по телефона не дали резултат.Твърди,
че на 02.11.2018 год. получил писмо-искане от ответника за предоставяне на
обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина- за неявяване на работа, за парични липси и
др., а на 12.11.2018 год. получил заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищеца счита заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение за незаконосъобразна, тъй не е извършвал
нарушенията на трудовата дисциплина посочени в нея, а неявяването му на работа
в периода, посочен от работодателя се дължи на поведението на последния, който
го е лишил от възможност да упражнява задълженията си. Ето защо ищецът моли
съда да постанови решение с което да
отмени заповедта за дисциплинарно уволнение като незаконосъобразна, като му се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск.
В едномесечния срок ответника е депозирал отговор на исковата молба. В
отговора ответника е оспорил изцяло предявения иск, като твърди, че заповедта е
законосъобразна, издадена е при спазване на императивните разпоредби на КТ,от
компетентния орган и не са на лице твърдените в исковата молба пороци. Твърди,
че ищеца не е уведомяван , че не е на работа, че не е бил лишен от достъп до
офиса и не е дал обяснения за неявяването си на работа в периода
26.10.-02.11.2018 год., поради което, приемайки, че е извършил нарушение му е
наложил и съответното наказание, водещо до прекратяване на трудовия договор.
Моли съда да отхвърли иска, като му присъди разноски в производството. В
съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Безспорно е по делото, че ищеца е работил при ответника по трудов договор, на
длъжност „офис-мениджър“, с място на работа офиса на ответната фирма в
гр.Търговище. От показанията на разпитания по делото свидетел М., който е
работил за ответника, но в офиса на фирмата в гр.В.П. се установи, че на 25.10.2018
год. по време на работа ищеца е получил телефонно обаждане от Е. / св.Е. П./,
служител в централния офис на ответника в гр.Б., с когото пряко е работил
ищеца, като в проведения разговор чут от свидетеля М. ищеца е бил уведомен, че вече
не е на работа, било му наредено да предаде ключовете от офисите в гр.В.П. и
гр.Търговище, било му съобщено и, че ще бъдат сменени ключалките на офисите. От
показанията на св.Д., служител на ответника в офиса в гр.Търговище се установи,
че св.Е. П. е служителя, който отговаря за офисите в гр.Търговище, гр.В.П. и
гр.П., като по негово нареждане на 26.10.2018 год. са били сменени ключалката и
кода на СОТ на офиса, като нарежданията и са дадени по телефона. От показанията
на същата свидетелка се установи, че П. не и е дал обяснения, само е казал, че
фирмата се разделя с ищеца и затова трябва да се сменят ключалките и кода, а на
по късен етап е бил сменен и служебния скайп. По
делото е представена фактура / л.4/ от дата 26.10.2018 год. за стойността на
извършената смяна на ключалката в офиса в гр.Търговище, за което св.Д. е
уведомила централния офис на ответника, видно от приложената разпечатка от скайп /л.30/. От показанията на св.Д. се установи, че също
на 26.10.2018 год. ищеца е бил в офиса, като я е уведомил, че вече не е на
работа, казвайки и за разговора със св.П., а в следващия работен ден е предал
ключовете за касите, взел си е личните вещи и от тогава не е ходил в офиса. От
показанията на св.Е. П., заемащ длъжност „риск-мениджър“ в ответната фирма се
установи, че във офисите има видеонаблюдение, от
което се е установило, че ищеца не е ходил на работа в периода 26.10.2018 г. –
02.11.2018 год. за което е бил уведомен управителя на дружеството. От
показанията на същия свидетел се установи, че по нареждане на управителя при
смяна на служител на длъжност „офис-мениджър“ се сменят нещата за достъп до
офиса. В останалата част показанията на св.П., а именно, че не е разговарял с
ищеца и не го е уведомявал, че вече не е на работа, че не е давал нареждания за
смяна на ключалките и кода на СОТ, съдът счита, че не следва да кредитира, тъй
като същите са в явно противоречие, както с показанията на другите свидетели, включително и показанията на св.Д.- свидетел
на ответника, така и с писмените доказателства по делото. Видно от
представеното по делото писмо-искане изх.№ 31/02.11.2018 год., изходящо от
ответника и получено от ищеца на 02.11.2018
год. ответника е поискал от ищеца обяснения във връзка с дисциплинарно
производство за извършени от последния нарушения на трудовата дисциплина, а
именно неявяването му на работа в периода 26.10.2018 год. – 02.11.2018 год.,
както и обяснения за липси на касова наличност, като е определен седмодневен
срок да бъдат представени писмени обяснения. Безспорно е по делото ,че ищеца не
е представил обяснения. Със заповед № 110/12.11.2018 год. на Управителя на
ответното дружество, на осн. чл.190,ал.1, т.2 във вр. с чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.3 от КТ на ищеца е било
наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и трудовия му договор е прекратен,
считано от датата на връчване на заповедта, като в мотивите работодателя е
посочил, че ищеца не се е явил на работа в периода 26.10.2018 год.-02.11.2018
год. т.е. в два последователни работни дни.
При
така установеното съдът прави следните изводи: Установи се по безспорен начин
от показанията на св.Д. и св.П., а и от признанията на самия ищец в исковата
молба, че той не се е явявал на работа в периода 26.10.2018 год. – 02.11.2018
год. Неявяването му обаче предвид събраните по делото доказателства съдът
счита, че не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагане
на дисциплинарно уволнение на осн. чл.190, ал.1, т.2
от КТ. От показанията на свидетелите М. и Д., а и от показанията на самия св.П.
се установи, че именно последния е служителя на фирмата, представляващ
централата, с когото служителите в офисите в гр.Търговище, П. и В.П. поддържат
контакти и от когото получават нареждания. Установи се по безспорен начин от
показанията на св.М. и св.Д., че още на 25.10.2018 год. ищеца е бил уведомен,
че вече не работи във фирмата, че следва да предаде ключовете на офисите,
намиращи се в него, с оглед изпълняваната длъжност „офис-мениджър“, без да му
бъдат дадени обяснения за причините. На следващия работен ден по нареждане на Е.
П., който пък в показанията си заяви, че това е нареждане на управителя при
смяна на служител, поради уволнението на ищеца е било наредено на св.Д. да
смени ключалките на офиса и кода на СОТ, а ищеца е предал ключовете за касата,
намиращи се в него и е взел личните си вещи. Ищеца не е имал основания да се
явява на работа след 26.10.2018 год., след като с действията си работодателя
категорично му е показал, че счита трудовите им отношения за прекратени. За
обстоятелството, че и самия работодател е считал отношенията с ищеца за
прекратени, още преди издаване на заповедта за уволнение говори индиректно и
текста, съдържащ се в писмото-искане, изходящо от ответника, в който ответника
е приканил ищеца да върне зачисленото му служебно имущество – телефон и
компютър, още преди да изтече срока в който ищеца може да представи обяснения
за наведените от работодателя нарушения. Предвид всичко изложено съдът счита,
че ищеца, предвид установеното поведение на работодателя не е извършил
нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за налагане на
дисциплинарно уволнение, а самата заповед се явява незаконосъобразна и следва
да се отмени.
Ищеца
е направил искане за присъждане на разноски, но до приключване на устните
състезания по делото не са представени доказателства за реално направени
такива. Ищеца е освободен от внасяне на държавна такса, а предоставената му
адвокатска защита е безплатна, видно от договора за правна помощ и съдействие,
поради което и разноски на ищеца не следва да се присъждат, поради липса на
сторени такива в производството.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РСТ държавна
такса в размер на 80 лв.
Водим
от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 110/12.11.2018год. на Управителя
на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Б., ул.“Я.К.“
№ 30, с която на осн. чл.190, ал.1, т.2 във вр. с чл.187, ал.1, т.1 и чл.188, т.3 от КТ е наложено
наказание “ дисциплинарно уволнение” и е прекратен трудовия договор на К.А.К.,
ЕГН ********** ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Б., ул.“Я.К.“ № 30, представлявано от И.Н. Н., със съдебен адрес ***, а..Х.М. *** да заплати по сметка на ТРС държавна такса в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от обявяването му на страните, считано от 26.03.2019 год.,
пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :