Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04 .02.2021 г.
град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия И.
Янкова административно дело №449 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във връзка с чл. 144 от ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ във
връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ /Закон за местните данъци и такси/ и чл. 145 и сл.
от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на С.Д.Е. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.К. ***,
против Решение №74400 от 17.06.2020 г., издадено от Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора, с което изцяло е потвърден Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №74400 от 21.04.2020 г.,
издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара
Загора, с който на жалбоподателя С.Д.Е. са установени и определени задължения
към бюджета на Община Стара Загора за данък върху превозните средства за
периода 2015 г. – 2019 г. и лихви за просрочие общо в размер на 367.32 лева, от които 290.18 лв.
главница и лихви в размер на 77.14 лв.
В
жалбата и са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, с което е
потвърден АУЗД №74400 от 21.04.2020 г. по съображения за издаването му в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят
твърди, че начислената към дата 21.04.2020 г. сума, определена, като данък за
автомобил марка „Форд“, модел „Гренада“, с рег. №***
и лихвите към нея е недължима, поради факта, че самият той и в хипотезата на
чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е подал писмено заявление в I РУ „Полиция“, гр. Стара
Загора за обявяване за издирване на лекия автомобил, а считано от 2016 г.
регистрацията на МПС е била прекратена. В открито съдебно заседание се излагат
и доводи, че административният орган не е изследвал и посочил съответните факти
и обстоятелства, доказващи, че именно жалбоподателят и само той е собственик на
лекия автомобил, както и че същият не е в режим на съпружеска имуществена
общност. От съда се иска отмяна на атакуваното решение на Началник отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, както и присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът
по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа изложените в Решение №74400 от 17.06.2020 г. съображения,
че към момента на издаване на АУЗД №74400 от 21.04.2020 г. са били налице
съответните законови предпоставки за определяне на дължимия данък върху
превозното средство за периода от 2015 г. до 2019 г., както и съответно, че не
е била прекратена регистрацията на МПС. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
След извършена проверка по реда на чл. 107,
ал. 3, изр. трето от ДОПК, от орган по приходите в
Община Стара Загора, въз основа на данните от подадена, от С.Д.Е. декларация по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ са установени задължения за данък върху
притежавано от него превозно средство – лек автомобил „Форд“, модел „Гренада“,
с рег. №***, рама №65792 за периода от 2015 г. до 2019 г. включително, в общ
размер на 367.32 лв., от които 290.18 лв. главница и 77.14 лв. лихва. С оглед
на констатираните задължения на лицето към бюджета на
Община Стара Загора за данък върху превозните средства, на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ и в хипотезата на незаплатени
задължения по подадена декларация е издаден АУЗД №74400 от 21.04.2020 г. от Д.Г. на длъжност старши инспектор в отдел „МДТ” в Община Стара Загора,
определен за орган по приходите със Заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. на
Кмета на Община Стара Загора. С посочения АУЗД е определен размера на
задълженията за данък върху превозното средство по периоди и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 21.04.2020 г., както следва: данък върху
превозни средства за 2015 г. в размер на 57.51 лв. и лихва за просрочие в
размер на 27.06 лв.; данък върху превозни средства за 2016 г. в размер на 57.51
лв. и лихва за просрочие в размер на 21.22 лв.;
данък върху превозни средства за 2017 г. в размер на 57.51 лв. и лихва
за просрочие в размер на 15.39 лв.; данък върху превозни средства за 2018 г. в
размер на 57.51 лв. и лихва за просрочие в размер на 9.56 лв. и данък върху
превозни средства за 2019 г. в размер на 60.14 лв. и лихва за просрочие в
размер на 3.91 лв. или общо задължения в размер на 367.32
лв., от които 290.18 лв. главница и 77.14 лв. лихва. В АУЗД органът по приходите
не е посочил конкретни данни за собствеността на МПС в т. ч. начина и времето
на придобиване, както и датата на първата извършена регистрация на автомобила,
съответно данни за наличието на прекратена регистрация. Посочено е, че
размерът на задълженията е определен въз основа на подадена от лицето
декларация по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и разпоредбите, съдържащи се в Раздел
IV от Наредбата за
определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община
Стара Загора.
В нормативноустановения
срок по чл.107, ал. 4 от ДОПК, С.Д.Е. е подал жалба до Началник
отдел „МДТ” в Община Стара Загора срещу издадения АУЗД, с искане за неговата
отмяна. В жалбата са изложени съображения, че лицето не използва лекия
автомобил, считано от 2010 г. и че в хипотезата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е
подал заявление за обявяване издирването на МПС. Излага се също, че при
издаване на АУЗД не е съобразено, че регистрацията на пътното превозно средство
е прекратена през 2016 г. В проведеното производство по реда на чл. 155, ал. 2
от ДОПК с Решение №74400 от 17.06.2020 г. на
Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора, изцяло е потвърден АУЗД №74400 от 21.04.2020 г., като е прието за
неоснователно възражението за наличието на обстоятелства, водещи до извода за
недължимост на установените задължения, в частност извършено прекратяване на
регистрацията на МПС.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения АУЗД №74400 от 21.04.2020 г.
и потвърждаващото го Решение №74400 от 17.06.2020 г. на Началник отдел
„МДТ” при Община Стара Загора. Като доказателства са приети и извлечение –
разпечатка от програмния продукт на отдел МДТ, по отношение подадените декларации
по чл. 54 от ЗМДТ /л. 20 и сл./, справка за историята на регистрация на МПС от
системата на АИС – КАТ – „Регистрация на ПС и собственици“, сектор „ПП“-гр.
Стара Загора /л. 31/, Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца изх. №6
от 24.11.2020 г., Акт за женитба №349 от регистър за населението и уведомително
писмо рег. №122800-30233 от 02.12.2020 г. на началник на сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Стара Загора.
Видно от предоставената разпечатка
на данните от подадената декларация по чл. 54 от ЗМДТ, като декларатор на лекия
автомобил е отбелязан именно С.Д.Е.,
като за него е отбелязано, че е притежател/собственик на целия автомобил, без
да е налице някаква съсобственост. В предоставените данни липсва коректна
информация, както за датата на подаване на декларацията, така и за датите на
придобиване на лекия автомобил и първата му регистрация. Единствената посочена
дата е тази на производство на МПС – 1965 г.
Видно е от справката за историята на регистрация на МПС, че на 07.11.2016 г. за лекия
автомобил е извършено прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движение по пътищата, а именно: липса на сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Прекратяване на
регистрацията е отбелязана и на 01.10.2020 г., поради съхраняване на пътното
превозно средство в частен имот. В придружителното писмо към справката е
посочено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя С.Д.Е..
Чрез
представеното по делото уведомително писмо на началник на сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Стара Загора се посочва, че лекият автомобил „Форд“, модел „Гренада“, с
рег. №СТ 6598 ТТ е бил собственост на С.Д.Е., считано от 26.04.1991 г. Заявява се също, че
свидетелствата за регистрация на автомобила не се съхраняват в администрацията
на ОД на МВР-Стара Загора, а документите за придобиване на собствеността на
автомобила, послужили за регистрацията на същия са унищожени, поради изтичане
на нормативно определения срок за съхранението им.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения АУЗД №74400 от 21.04.2020
г., на
основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго. Единственото специално правило за обжалване на
АУЗД е относно органа, пред който се осъществява обжалването по
административен ред. Относно останалите правила за
обжалване на АУЗД важат правилата за обжалване на ревизионните актове,
регламентирани в дял трети на
ДОПК - "Обжалване". В разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК
е предвидено, че ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155
/решението на решаващия орган при обжалването по административен ред/, може да
се обжалва пред административния съд в 14-дневен срок от получаването на
решението. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва изводът, че на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност в производство по реда на
чл.156 и сл. във вр. с чл.144 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, подлежи АУЗД,
в частта му, в която е потвърден с решението на ръководителя на звеното за
местни приходи в съответната община, упражняващ правомощия на Териториален
директор на НАП по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, а не потвърждаващото
АУЗД решение. В този ред на мисли съдът приема, че предмет на съдебно обжалване
в случая е Акт за установяване на задължение по декларация №74400 от 21.04.2020 г., потвърден с Решение №74400 от 17.06.2020 г. на Началник
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора.
Оспорването, като направено в
законово установения срок /считано от датата на връчване на Решение №74400 от 17.06.2020 г. – 03.07.2020 г., от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Задължението за данък върху
превозните средства представлява публично общинско вземане, съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ. В разпоредбата на
чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно
вземанията за данък върху превозните средства /местен данък по смисъла на чл. 1,
ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/, приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК,
доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с ал. 4 от ЗМДТ в
производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по
приходите, а в ал. 5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на
НАП.
Акт за установяване на
задължение по декларация № 74400 от 21.04.2020 г. е издаден от длъжностно лице на длъжност старши инспектор в
отдел МДТ в Община Стара Загора, надлежно определено да осъществява функции на
орган по приходите съгласно изискванията на чл. 4, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗМДТ със Заповед №РД-25-152 от 23.01.2012 г. на Кмета на Община Стара Загора. Следователно
обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощено длъжностно лице в кръга на
неговите правомощия.
Оспореният АУЗД е постановен в предписаната от закона
форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е
обоснован от фактическа, и от правна страна. Посочено е, че АУЗД се издава на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК
във вр. с чл. 4 от ЗМДТ, като от съдържанието на акта е видно, че същият е
издаден служебно, в хипотезата на незаплатени задължения по подадена от данъчно
задължено лице декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Обосновава се съществуването на
законоворегламентирано задължение за С.Е. за заплащане на данък върху
превозните средства към бюджета на Община Стара Загора за периода 2015 г. – 2019
г., като собственик на МПС -последното подлежащо на облагане с посочения данък.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при образуването
на производството по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на задълженията на С.Д.Е. за данък върху превозните средства за периодите на 2015 г. – 2019 г. Налице
обаче е друго съществено нарушение, свързано с издаване на оспорения акт при
неизяснена фактическа обстановка, т. е. при липса в достатъчна степен на установяване на релевантните за определените задължения факти и обстоятелства, а именно:
Съгласно разпоредбата на
чл. 53 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се заплаща от собствениците на
превозните средства. В разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху превозните
средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната
мрежа в Република България. При
прилагане на посочената нормативна регламентация следва изводът, че задължението за заплащане на данък върху превозните
средства възниква за собственика на ППС, което е регистрирано за движение по
пътната мрежа в Република България, т. е. следва да е налице безспорност по отношение
собствеността на пътното превозно средство и липсата на прекратена регистрация за
същото. Правото на
собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ е правопораждащият юридически
факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов
собственик до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му
на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ възниква задължението за
заплащане на налога в законоустановения за това срок.
Задължението за данък върху превозните средства възниква
по силата на закона с придобиване на регистрирано превозно средство, което
следва да се декларира еднократно, като данъчното задължение се установява въз основа на декларираното пред общинските данъчни власти и се
изпълнява периодично. За определяне на задълженията
по ЗМДТ не следва да се подава декларация за всеки данъчен период /ежегодно или
ежемесечно/, а еднократно при придобиване на МПС, съответно недвижим имот или
при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. Следователно не
съществува задължение за данъчно задълженото лице всяка година да подава
декларация с цел определяне на данъка върху притежаваното превозно средство за
съответната календарна година. Веднъж възникнало по силата на закона,
задължението се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи предвиден в
правната норма факт, който да го прекрати или измени, т. е. съществува законова
фикция, че при липса на промяна в обстоятелствата, първоначално
подадената декларация "замества" декларациите за следващите
календарни години.
В случая АУЗД е издаден
служебно в хипотезата на вече подадена декларация от данъчно задължено лице и
при липса на заплатени във връзка с тази декларация данъчни задължения за
съответните посочени в АУЗД периоди. От доказателствата по делото не се
установи безспорно фактът на придобиване на собствеността върху МПС, начинът,
по който това е сторено и датата на събитието, както и извършената първа
регистрация на автомобила. По делото не е представен първообраз на подадената
преди 2015 г. декларация по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, като видно от
данните на приходната администрация липсват конкретни дати за посочените по-горе
действия и събития. Същевременно на това, видно от предоставената, от ОД на
МВР-гр. Стара Загора информация лекият автомобил е бил собственост на
жалбоподателя С.Д.Е., считано от 26.04.1991 г. Извършеният от съда анализ на доказателствата по
делото и правната уредба обуславя извод за неправилна преценка на решаващия орган
относно субекта на задължението по чл. 53 от ЗМДТ. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ /ДВ, бр.
105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ – относимата редакция на нормата към момента на издаване
на
АУЗД, размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз
основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и
се съобщава на данъчно задълженото лице. Подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ не е
условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика
на превозното средство за данъка по чл. 52 от ЗМДТ, нито за
установяването на задължението по реда чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Такова условие е
съществувало до редакцията на разпоредбата от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и
доколкото АУЗД е издаден
при действието на нормата след 01.01.2015 г., то декларацията би имала значение
само на източник на информация за фактите и обстоятелствата от значение за
определяне на данъчното задължение. За органите по
приходите е съществувало задължението да събират и други доказателства, тъй
като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка и субекта
на това задължение е регистърът на ППС, поддържан от МВР. Това следва и по аргумент от чл. 107, ал. 3 от ДОПК, даващ
право на органите по приходите служебно да издадат акт за установяване на
публичното задължение. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК във връзка с чл. 37 от ДОПК, тъй като
оспореният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, относно собствеността
на въпросното МПС. Липсата на каквито и да е конкретни данни за
придобиването на МПС, датата и начина на това, ведно с липсата на конкретна
дата на подаване на декларация по смисъла на чл. 54 от ЗМДТ, както и
представените по делото документи за сключен граждански брак много преди 1991
г. поставят под съмнение обосноваността и правилността на формирания краен извод на решаващия орган по
отношение преценката за определянето на данъчно задълженото лице за съответните
посочени периоди на дължимост на данъка върху лекия автомобил. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените
правила, което съдът квалифицира като съществено, доколкото то се е отразило върху съдържанието и разпоредителната част
на крайния акт, т. е. при недопускането му би се установила различна фактическа обстановка, което от своя страна би повлияло върху приложението на материалния закон.
В крайна сметка установеното нарушение на процесуалните правила е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяната на АУЗД, като незаконосъобразен – чл. 160,
ал. 2 от ДОПК.
В случая допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила представляват
основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен и по смисъла, на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, предложение последно, поради материалната му незаконосъобразност, достигната
вследствие на допуснатите процесуални нарушения в проведеното производство по
доказване на относимите факти и обстоятелства от обективната действителност.
Независими от горното и в съответствие с
правомощията на съда по чл. 160, ал. 2 от ДОПК следва да се отбележи, че АУЗД е
незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон в частта,
с която на С.Д.Е. са вменени задължения за заплащане на данък по отношение
данъчната 2017 г. Съгласно чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията, действаща през 2015 г., 2016 г. и
2017 г., за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не
се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение. Видно от съдържанието на правната норма,
тя установява основание за освобождаване от задължение за данък върху
превозните средства. Основанието е формулирано ясно и това,
което се изисква е прекратена регистрация на превозното средство. С изменението и допълнението на чл. 58 - ДВ бр. 97 от 2017
г., е създадена нова ал. 5, в сила от 01.01.2018 г., според която ал. 4 на чл.
58 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от
Закона за движението по пътищата. В случая, съгласно представената
по делото справка за процесния автомобил е извършено прекратяване на
регистрацията на 07.11.2016 г. именно на това основание. С оглед анализираната
нормативна уредба е следно, че за 2017 г., на основание чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ в редакция преди изм. с ДВ бр. 97 от 2017 г.,
данък не се дължи за дерегистриран автомобил, независимо на какво основание. Това
е така, тъй като автомобилът е бил дерегистриран служебно, считано от 07.11.2016
г., за 2017 г. и данък за него не следва да се дължи. Съответно неоснователно е
определено и задължение за лихви по посочената от органа по приходите главница
в размер на 57.51 лв.
Отделно от това остава
неизяснен въпросът възстановена ли е впоследствие регистрацията на МПС след 07.11.2016
г. до 01.10.2020 г. – датата на последното прекратяване на регистрацията,
независимо от факта, че принципно, особеното правило, съдържащо се в нормата на
чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ е приложимо по отношение дължимостта на данъка за 2018 и
2019 г., т. е., че прекратената на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
регистрация не освобождава данъчно задълженото лице от заплащане на данък върху
ПС за посочените данъчни периоди. В тази връзка дори и да се приеме, че
регистрацията на МПС не е възстановявана след 07.11.2016 г., към датата на
издаване на АУЗД – 21.04.2020 г., съответно към датата на постановяване на
потвърждаващото го решение – 17.06.2020 г., не са налице данни за
дерегистриране на автомобила, извън изключението на чл. 58, ал. 5 във връзка с
ал. 4 от ЗМДТ, поради което се явяват неоснователни твърденията на
жалбоподателя за недължимостта на данъка, за 2018 и 2019 г. От гл. т. наличието
на основанията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, по отношение данъчните 2015 и 2016 г.
възраженията за неоснователно установени данъчни задължения също не следва да
бъдат споделяни, с оглед факта, че по делото не са налични доказателства за
служебно прекратяване регистрацията на автомобила по повод обявяването му за
издирване от органите на МВР.
С оглед на
изложеното съдът намира, че Акт за установяване на задължение по декларация №74400 от 21.04.2020 г., издаден
от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара Загора, потвърден
с Решение № 74400 от 17.06.2020 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“
при Община Стара Загора, е незаконосъобразен – издаден е при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при
несъответствие и при неправилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби.
Предвид
изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените от
него по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК в тежест на Община Стара Загора следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 310.00 лв., от които 10.00 лв.
заплатена държавна такса и 300.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 160, ал. 1, предл. първо от
ДОПК и чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на С.Д.Е. ***
Акт за установяване на задължение по декларация №74400 от 21.04.2020 г.,
издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” в Община Стара
Загора, потвърден с Решение №74400 от 17.06.2020 г. на Началник отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Стара Загора, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Община Стара Загора с адрес гр. Стара Загора, бул. „Цар
Симеон Велики №107, представлявана от кмета си Живко Веселинов Тодоров да
заплати на С.Д.Е. ***, ЕГН ********** сумата от 310.00 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и
300.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: