Р Е Ш Е Н И Е

№   ............

    20.09.2018 г., гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова  и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2007 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпила е жалба от К.А.П. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 18-0938-000318 от 17.01.2018г. на Началник група към ОД на МВР - гр.***, Сектор „ПП“ –*** с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДП и на основание чл.179, ал. 3, т. 4 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично, като  ангажира становище относно законосъобразността на наказателното постановление. 

         Ответникът по жалбата – Началник група към ОД на МВР - гр.***, Сектор „ПП“ –***, редовно призован, не се представлява както и не ангажира становище по предмета на делото. 

         Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА

 

На 06.08.2018 г. жалбоподателят К.А.П. управлявал  лек автомобил „Субару Форестер“  с ДК№ ***, лична собственост. Около 15:50 часа на първокрасен път I- 3 км. 53+835 посока с. ***, същият бил спрян за проверка от екип на ОД на МВР – ***, Сектор „Пътна полиция“ - ***, в хода на която длъжностните лица – Ц.В.В. и Д.И.А. приели, че ж-лят К.А.П., управлява МПС  – лек автомобил „Субару Форестер“  с ДК№ ***, лична собственост. В хода на проверката било установено още, че за категорията на управляваното МПС по републиканските пътища не е заплатена съответната такса определена от ЗДП /винетна такса/. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение бл. № 484015/06.01.2018 г. в присъствието на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не направил такива.  

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения  пред АНО.

Въз основа на така съставения акт, АНО  издал НП № 18-0938-000318/17.01.2018 г. на Началник група към ОД на МВР - гр.***, Сектор „ПП“ –***, с което на жалбоподателя К.П. било вменено нарушение на чл.139 ал. 5 от ЗДП.

 Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Ц.В.В. и Д.И.А., които  съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение бл. № 484015/06.01.2018 г. на л. 6, наказателно постановление № 18-0938-000318/17.01.2018 г на Началник група към ОД на МВР - гр.***, Сектор „ПП“ –*** на л. 9, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-000051/06.01.2018 г. на л. 10,  справка за нарушител/вода на л. 11-л.12 от делото.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица, видно от приетата по делото заповед.  АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на процесния АУАН в същия ден, като в графата бележки ивъзражения не направил такива, както и в срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения  пред АНО.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда, че за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет (МС) може да въвежда само една от следните такси – такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗП, МС с решение приема списък на пътищата за преминаване на пътни превозни средства (ППС) с българска или чуждестранна регистрация, по които може да се събира винетна или ТОЛ такса за ползване на пътната инфраструктура. Със свое Решение № 945 от 01.12.2004 г. (обн. ДВ бр. 109/2004 г. изм. и доп., бр. 61/2012 г.) МС е утвърдил списък на републиканските пътища и е приел списък на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване на пътната инфраструктура. Първокласен път I- 3 км. 53+835  е включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса съгласно Приложение 2 към това решение.

Нормата, която въвежда диференциация при винетните такси се намира в чл. 10а, ал. 2 ЗП, според която винетните такси се диференцират в зависимост от ППС, за което са предназначени, както и от срока, за който е платена винетната такса.

Таксата, съгласно нормата в чл. 10а, ал. 4 ЗП, се заплаща от собственика или ползвателя на ППС.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 6 ЗП определя видовете ППС, за които се заплаща винетна такса, а следващата ал. 7 очертава три категории ППС, за които се дължи винетна такса за ползване на пътната инфраструктура.

В конкретния случай, в АУАН са изложени обстоятелства, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като в НП наказващия орган е приел, че този автомобил представлява ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътните превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или ППС, предназначени за превоз на пътници и товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и ППС от тази група с повишена проходимост.

Лекият автомобил по смисъла на § 6, т. 12, б. “а” от ДР на ЗДвП представлява  недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 места. Законова дефиниция на моторно превозно средство се съдържа в  § 6, т. 11 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, като същото е определено като ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Управлявания от жалбоподателя К.П. автомобил Субару Форестер, представлява именно МПС – лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП  движението на определените в ЗП пътни превозна средства се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал. 1 т. 1 от ЗП. При заплащането на тази такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява от една страна правото на ползване на републиканските пътища, а от друга - плащането на винетната такса. Първата част от винетката следва да бъде залепена в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС, а втората част се съхранява от водача на ППС.

Управлението по републиканските пътища на ППС, за което не е заплатена винетна такса е формално нарушение, за чиято довършеност не се изисква настъпването на някакви отрицателни последици. От обективна страна нарушението предполага несъмнено установяване на управлението на някой от видовете ППС, определени в ЗП, по пътища от републиканската пътна мрежа, без заплащане на съответната винетна такса за това ППС.

Видно от показанията на разпитаните свидетели В. и А., както и от данните за  процесното превозно средство е, че на първо място ППС се е движело по  участък от пътната инфраструктура на републиканската пътна мрежа. Несъмнено установено е и, че жалбоподателят не е имал наличен валиден винетен стикер, залепен на указаното от ЗП място. Изложеното предпоставя за съда извод, че нарушението е безсъмнено установено и доказано от обективна страна, въпреки, че по делото е приложен фискален бон за платена винетна такса, но същия е от дата 07.01.2018 г., т.е. след съставянето на АУАН, който съдът кредитира с доверие, но не го възприема като валиден към датата на извършеното нарушение.

От субективна страна административното нарушение е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал задължението си да управлява процесното ППС - лек автомобил по републиканските пътища след заплащане на съответната винетна такса, същевременно е съзнавал, че управлява автомобила по републикански път, за който се събира винетна такса и че прави това без за автомобила да е платена такава такса. Въпреки наличието на тези представи, жалбоподателят е предприел управлението на описаното по – горе превозно средство, по републикански път, без да е заплатил винетна такса за това.

За гарантиране общозадължителния характер на нормата в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкционни последици в административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 3, т.4 от ЗДвП. Тези последици следва да се реализират спрямо водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Законодателят е диференцирал отговорността за движение на ППС по републиканските пътища без да е заплатена винетна такса според вида и предназначението на ППС. В конкретния случай съгласно текста на чл.179,ал.3,т.4 от ЗДвП е предвидена глоба в размер от 300 лв. в абсолютен размер, която се налага на водача, който управлява това ППС. Определеното и наложено от административнонаказващия орган на жалбоподателя наказание е в този размер, поради което съдът счита, че същото е наложено законосъобразно. Наказанието не може да бъде намалено, поради задължителния характер на нормата в чл. 27, ал. 5 ЗАНН и поради абсолютния характер на санкцията.

Съдът не намира, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.  Действително е налице и бездействие от страна собственика на автомобила, който е следвало да закупи винетен стикер, но в конкретния случай законодателят е предвидил отговорност за водача който е собственик на ППС, какъвто е бил жалбоподателя на управляваното МПС.

Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-000318 от 17.01.2018г. на Началник група към ОД на МВР - гр.***, Сектор „ПП“ –***, с което на К.А.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ***ски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: