Р Е
Ш Е Н
И Е № 260045/29.9.2021 г.
гр.Ямбол........29.09........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................тринадесети...септември.........................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 91
по описа за 2019 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Пред ЯОС е депозирана искова молба
от „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД гр.Ямбол, представлявано от изпълнителния
директор С.П.И. против Д.Д.Д. ***, с която се претендира съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 30 000 лв. частично от 251 523 лв., която
сума представлява нанесени вреди от Д. на дружеството ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира се заплащане и на
лихва за забава в размер 32 177,78 лв. с начален момент датата на всяко едно от
уврежданията – датата на издаване на фактури с №№ **********/31.01.2014 г.,
**********/28.02.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/30.04.2014 г. и
**********/30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2019
г.
С исковата молба, първоначално
образувана в т.д.№ 92/2019 г. по описа на ЯОС /присъединено към настоящото
производство/„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД гр.Ямбол, представлявано от изпълнителния
директор С.П.И. против същия ответник Д.Д.Д. *** са предявени следните частични
осъдителни искове: за заплащане на сумата от 30 000 лв. /частичен иск от 429
163.96 лв./, представляваща стойността на нанесените на ищеца имуществени вреди
от ответника като бивш изпълнителен директор на ищцовото АД вследствие на лошо
управление и иск за заплащане на сумата от 33 444.83 лв. /частичен иск от 119
828.14 лв./, представляваща мораторна лихва, начислена от датата на всяко едно
от уврежданията - датата на издаване на следните фактури - № ********** от
29.08.2014 г.; № ********** от 30.09.2014 г.; № ********** от 31.10.2014 г.; №
********** от 28.11.2014 г.; № ********** от 29.12.2014 г. и № ********** от
31.01.2015 г. до 16.09.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба, както и
акцесорна претенция – за заплащане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Твърди се, че за периода от 1999 г.
до 25.01.2019 г. ответникът е бил изпълнителен директор на
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД гр.Ямбол и след освобождаването му и извършена
ревизия на дейността се счита, че е нанесъл претендираните вреди на
дружеството. На проведено на 07.06.2019 г. извънредно общо събрание на
акционерите на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99" АД е било взето решение да се
потърси имуществена отговорност на Д.Д.Д. за вредите, които е причинил на
ищцовото АД, в качеството си на Изпълнителен директор и член на СД на
дружеството за периода – от 2012 г. до 2018 г. включително. За периода
12.02.2008 г. – 23.05.2019 г. Д. е бил съдружник в „ПЪТ СТРОЙ КОМЕРС“ ООД. На
2.01.2014 г. „ПЪТ СТРОЙ КОМЕРС“ ООД е отдало под наем на ищцовото дружество два
товарни автомобила, подробно описани, за срок от две години и наемна цена 0,05
лв. на т/км месечно без ДДС. Също през 2014 г. „ПЪТ СТРОЙ
КОМЕРС“ ООД е отдало под наем на ищцовото дружество по три еднотипни договора за наем три товарни автомобила. Всички договори за наем
на товарни автомобли са със срок на действие две години и наемна цена 0,05 лв. на тон/км месечно без ДДС. Наемната цена и разходите по автомобилите са били
надлежно изплащани през периода 2014 г. – 2018 г. от наемателя, но след
извършената ревизия е установено, че към нито една от фактурите не са приложени
документи, удостоверяващи натовареността на наетите МПС-та, изминатите от тях
километри и извозени товари. Вследствие на това на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“
АД са нанесени вреди в сочения по исковите молби размер, които следва да бъдат
върнати от Д., а в настоящото производство сумите се претендира частично ведно
с лихвата за забава за периода от реалното изплащане на всяка една от фактурите
до момента на предявяване на иска.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като неоснователен и се
желае отхвърлянето му и присъждане на разноските. Не се оспорват фактите, че Д.
е бил член на съвета на директорите и изпълнителен директор на
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, както и един от съдружниците на „ПЪТ СТРОЙ
КОМЕРС“ ООД. Липсват доказателства относно ревизиране на дейността на ответника
след освобождаването му, а решенията на проведено ОСА на 7.06.2019 г., на което
се твърди, че е взето и такова за търсене на отговорност от Д. са атакувани по
т.д.№ 51/2019 г. по описа на ЯОС, по което има постановено съдебно решение за
отмяната им. От друга страна действително между двете дружества са налице
търговски взаимоотношения и са сключени петте договора за наем на товарни МПС с
посочената договорена наемна цена. Съставени са всички необходими документи,
съпътстващи заплащането на наема и те са предоставени на наемателя, одобрени от
него. Не са настъпили вреди за ищеца от изпълнението на договорите за наем,
както и не е налице противоправно действие от страна на ответника.
В сроковете по чл.372 ал.1 от ТЗ и
чл.373 от ТЗ страните са депозирали съответно допълнителна искова молба и
допълнителен отговор, в които поддържат първоначалните си становища и допълват
съображенията си по тях.
С определение № 260105/14.04.2021 г.
съдът е приел на основание чл.214 от ГПК изменение на иска за главница,
предявен в размер 30 000 лв. като частичен от 251 523 лв., който е завишен на 65 051,61 лв., както и намаляне на иска
за лихва по чл.86 от ЗЗД за фактурите с №№ **********/31.01.2014 г.,
**********/28.02.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/30.04.2014 г. и
**********/30.06.2014 г., предявен в размер 32 177,78 лв. до размера на 6882,43 лв. С определение №
260133/8.06.2021 г. съдът е приел на основание чл.214 от ГПК изменение на иска
за главница, предявен в размер 30 000 лв. като частичен от 429 163.96
лв., който е завишен на 181 693,94
лв. като частичен от 429 163.96
лв., както и намаляне на иска за лихва по чл.86 от ЗЗД за фактурите с №№ **********/29.08.2014
г., **********/30.09.2014 г., **********/31.10.2014 г., **********/28.11.2014
г., **********/29.12.2014 г. и **********/30.01.2015 г., предявен в размер
33 444,83 лв. като частичен иск от 119 828,14 лв. до размера на 13 586,17 лв. като частичен иск от 119 828,14 лв. В разликите на исковете след намалянето им по размер
производството е прекратено и определенията за това са влезли в сила.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните относно
обстоятелството, че ответникът Д.Д.Д. за периода от 1999 г. до 25.01.2019 г. е
бил изпълнителен директор на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД гр.Ямбол, както и
член на Съвета на директорите на дружеството.
Производството по делото е било
спряно на основание чл.229 т.4 от ГПК поради преюдициалност на спора по т.д.№
51/2019 г. по описа на ЯОС, по което са били атакувани взетите на ОСА от
7.06.2019 г. решения. След влизане на 5.03.2020 г. на решение № 1/15.01.2020 г.
в сила, същото е приложено по делото и от него е видно, че ЯОС е отменил на
основание чл.74, ал.1 от ТЗ по иска на "Дойч Инвест" ЕООД гр.Ямбол,
представлявано от управителя Д. Д.Д.,
предявен против "Технострой Инженеринг 99" АД гр.Ямбол,
представлявано от изпълнителния директор С.П.И., всички решения, взети от
Общото събрание на акционерите на "Технострой Инженеринг 99"АД
гр.Ямбол, проведено на 07.06.2019 г., обективирани в протокол от същата дата,
от т.1 до т.5 от дневния ред, сред които са: за освобождаване от отговорност за
дейността им през 2018г. на членовете на СД - С.П.И. и "Галини"ЕООД и
за неосвобождаване от отговорност като член на СД и изпълнителен ди-ректор на Д.Д.Д.
и за частична отмяна на решенията на ОС в периода 2013г.-2017г. за
освобождаване от отговорност на Д.Д.Д. и за търсене на имуществена отговорност
от същия за вредите, които е причинил на "Технострой Инжене-ринг
99"АД с дейността си като изпълнителен директор и член на СД на
дружеството за времето от 2012г. до 2018г., включително.
С исковата молба са представени,
сключените между „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД и „ПЪТ СТРОЙ КОМЕРС“ ООД и „Дойч
инвест“ ЕООД пет договора за наем на товарни автомобили, за което също липсват
оспорвания. С договор за отдаване под наем на МПС на 2.01.2014 г. „ПЪТ СТРОЙ
КОМЕРС“ ООД, представлявано от управителя Р.М. Д. е предоставило на наемателя „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, представлявано
от изп.директор Д.Д.Д. за срок от две години за временно и възмездно ползване
товарен автомобил МАЗ 551669 с рег. № У 4012 АК при наемна цена 0,05 лв. на
т/км месечно без ДДС. При същите условия, на 2.01.2014 г. между същите страни
за срок от две години е сключен договор за отдаване под наем на МПС - товарен
автомобил МЕРЦЕДЕС 4141 АКТРОС с рег.№ У 4084 АМ при наемна цена 0,05 лв. на
т/км месечно без ДДС. През 2014 г. наемателят
„ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД и наемодателя „Дойч инвест“ ЕООД, представлявано
от управителя Д.Д.Д. са сключили още три договора за наем на товарни автомобили
идентични по съдържание с посочените по-горе: договор за наем на товарен
автомобил „МАН ТГ 360 А“ с peг. № У 8816 АМ от 02.01.2014 г.; договор за наем
на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4140“ с peг. № У 2323 ВВ от 02.01.2014 г.
и договор за наем на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС К АКТРОС 4141“ с peг. № У 4085
АМ от 06.06.2014 г. при наемна цена 0,05
лв. на т/км месечно без ДДС. По петте договора за наем /чл.8 от договорите/
наемателят се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползването на
МПС-та в обичайните за това срокове.
Не е спорен въпроса и относно това,
че ищецът-наемател е заплатил дължимата наемна цена за срока на договорите, за
което са представени изготвените за това фактури за периода – от 31.01.2014 г. до 29.12.2014 г. вкл.; от 31.01.2015 г. до
30.12.2015 г. вкл.; от 31.01.2016 г. до 30.12.2016 г. вкл. и от 30.01.2017 г.
до 28.02.2017 г. вкл. По двете дела т.д.№ 91 и № 92 преди обединяването им в
едно производство са събрани гласни доказателства като свидетелите заявяват
безспорни по делото обстоятелства за това, че „Технострой-Инженеринг 99“ АД е
ползвало товарни автомобили под наем, които са били предоставени, съгласно
свидетелите по т.д.№ 91 от наемодател „Път Строй Комерс“, а според свидетелите
по т.д.№ 92 от наемодател „Дойч инвест“.
В производството по делото бяха
назначени и изслушани няколко съдебно-оценителски и икономически експертизи –
единични и тройна. В първото заключение на вещото лице относно товарен
автомобил МАЗ 551669 с рег. № У 4012 АК и товарен автомобил МЕРЦЕДЕС 4141
АКТРОС с рег.№ У 4084 АМ е посочено, че средно претеглената справедлива пазарна
стойност на наемната цена за пропътуван километър пробег за всеки от наетите
товарни автомобили е 0.066 лв. на приравнен т/км, а средно претеглената
справедлива пазарна стойност на наемната цена за наемане за ден на всеки от
товарните автомобили е 0.116 лв. на приравнен т/км. По отношение на същите
товарни автомобили, вещото лице по повторната експертиза дава заключение, че
справедливата пазарна стойност на наемната цена, определена по метода на
сравнимите неконтролирани цени /§ 1 т.4 от ДР на ДОПК/ и по метода на доходната
стойност на всеки от товарните автомобили е: пазарна стойност на наемната цена
за МАЗ 551669 с рег. № У 4012 АК е 0,029575 лв. или 2,96 ст. за т/км и за
МЕРЦЕДЕС 4141 АКТРОС с рег.№ У 4084 АМ е 0,02535 лв. или 2,54 ст. за т/км.
Относно другите три наети товарни
автомобила заключението на вещото лице е, че пазарната стойност на наемната
цена за наемане на „МАН ТГ 360 А“ с peг. № У 8816 АМ за периода 1.01.2014 г. до
28.02.2017 г. е 0,024 лв. за т/км; пазарната стойност на наемната цена за
наемане на „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4140“ с peг. № У 2323 ВВ за периода 1.01.2014 г. до
28.02.2017 г. е 0,0252 лв. за т/км; пазарната стойност на наемната цена за
наемане на „МЕРЦЕДЕС К АКТРОС 4141“ с peг. № У 4085 АМ за периода 1.01.2014 г. до 28.02.2017 г. е
0,0252 лв. за т/км. При поставяне на допълнителна задача, заключението на
вещото лице е, че пазарната стойност на наемната цена, изчислена по методите на
пазарните аналози е както следва: за първия товарен автомобил „МАН ТГ 360 А“ е
в размер 0,033 лв. за т/км, а за останалите два товарни автомобила „МЕРЦЕДЕС
АКТРОС 4140“ и „МЕРЦЕДЕС К АКТРОС 4141“ и в размер по 0,039 лв. на т/км.
По делото бе назначена и тройна
съдебно-оценителска експертиза, по която вещите лица дават заключение, че получената
реализирана цена лв/ткм е различна от наемната цена по договор. Наемната цена в
лв/ткм по договор е пазарно неубословима (непредвидима), т.к. непредвидим е
обемът на товарните превози за всеки автомобил за срока на отдаване под наем
към датата на договорите.
Съгласно метода на доходността,
пазарната стойност е равна на настоящата стойност на бъдещи доходи, които могат
да се получат от оценяваната машина или наемната цена. Според вещите лица този
метод обикновено не се използва за оценка на единична машина, т.к. определянето
на понятието „доход" за отделно взета машина или автомобил е трудно или
невъзможно. Доходността на автомобил отдаден под наем е равна на цената на
наема в срока на договора. Експертизата е определила цената на наема на процесните
автомобили по извършената от тях работа, както следва: пазарната стойност на наемна цена на ТА самосвал
МАН ТГ 360А с peг.№ У 8816 АМ е
0,0447 лв/ткм; пазарната стойност на
наемна цена на ТА самосвал „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4140" с peг. № У 2323 ВВ с прикачено
ремарке У 4272 EE е 0,04 лв/ткм;
пазарната стойност на наемна цена на ТА самосвал
„МЕРЦЕДЕС АКТРОС К 4141" с peг. № У 4085 АМ е 0,037 лв/ткм; пазарната
стойност на наемна цена на ТА самосвал „МЕРЦЕДЕС АКТРОС К 4141" с peг. № У
4084 АМ е 0,057 лв/ткм; пазарната стойност на наемна цена на ТА самосвал
МАЗ 551669 с peг. № У 4012 АК е 0,05
лв/ткм.
Методът на сравнимите неконтролирани
цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или
услугата, т.е. налице е идентичен или сходен еднороден продукт. В изпълнение на
поставената задача, вещите лица са установи, че не е налице (не съществува)
аналогична цена за наем в лв/ткм товарни превози предвид разпоредбата на чл.228
от ЗЗД, където се има предвид цена на наем за календарно време (година, месец,
ден). Цената определена в лв/ткм в процесиите договори означава зависимост от
резултатите на извършената работа от наемателя с предоставените превозни
средства, без наемодателя да участва в организацията и изпълнението на работата
(превозите). Първичните документи на извършената работа (товарителница и пътен
листа) се изготвят от наемателя, а фактурата се издава от наемодателя. Няма
подобна търговска практика. Тя е нормативно неубословена. Поради тази причина вещите
лица не са извършили корекция на контролираната цена по договорите за наем с
реализираната цена лв/ткм товарни превози.
Пазарната стойност на товарни превози
с аналогични автомобили към 2014 г. е на цена 0,13 - 0,135 лв/ткм без ДДС по
данни от интернет. Методът на аналозите е приложим за определяне на пазарната
стойност на транспортна услуга оценена в лв/ткм превозени товари. Цената се
калкулира по извършени разходи съотнесени към единица изминато разстояние (км).
Разходите за превоз се образуват по статии гориво, заплата и осигуровки, текущи
ремонти, обслужване (масла, гуми), амортизационни отчисления и печалба.
Амортизационните отчисления се определят по амортизационна норма. Представените
счетоводни амортизационния планове на автомобилите със счетоводна сметка № 205
сочат годишните данъчни амортизации, начислявани по ЗКПО. Пазарната стойност на
автомобилите аналогични на процесиите вещите лица определят по придобивната им
стойност (отчетна стойност) и по действащите "Стандарти за бизнес
оценяване" СБО-1 до СБО-7 в сила от 01.06.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.240 ал.2 от ТЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД. Предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
С разпоредбата на чл.240 ал.2 от ТЗ
е предвидено, че членовете на съветите /членовете на надзорния и на
управителния съвет, както и съвета на директорите на акционерното дружество/ отговарят
солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. В съдебната
практика е прието, че за успешното провеждане на този иск е необходимо от ищеца
да бъде установено, че са налице фактическите предпоставки идентични с тези на
иск на деликтния иск по чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие, с
което управляващият е нарушил свое задължение към управляваното дружество;
противоправност на деянието; наличието на вредоносен резултат; причинна връзка
между деянието и вредата и вината на дееца.
За да бъде основателен искът по
чл.240 ал.2 от ТЗ е необходимо още да не е налично валидно взето решение от ОСА
за освобождаване от отговорност на члена на СД и изпълнителен директор в случая
– ответника Д., а такова се установява от доказателствата по делото е налице.
Наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл.221 т.10 от ТЗ за
освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на
отговорността за вреди, причинени при управлението на дружеството. Отсъствието
на решение по чл.221 т.10 от ТЗ е предпоставка за успешно провеждане на иск по
чл.240 ал.2 от ТЗ – определение № 95/14.02.2020 г. по д.№ 1889/2019 г., ВКС,
ТК, I т.о.
Наличието на валидно и стабилизирано решение за освобождаване от отговорност на
членовете на СД е юридически факт, който погасява материалното право на
дружеството да иска обезщетение от члена на изпълнителния орган на дружеството
и ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в производството по иск с
правно основание чл.240 от ТЗ, би довело до отхвърляне на иска.
В настоящото производство още с
първоначалния отговор на исковата молба ответникът Д. е възразил относно
основателността на предявения срещу него иск по съображения, че за всяка от
изминалите финансови години – от 2014 г. до 2017 г. вкл. са взети и влезли в
сила решения на ОСА на ищцовото дружество, с които са освободени от отговорност
членовете на СД и Д. в качеството му на изпълнителен директор. В тази връзка и
настоящото производство бе спряно до приключване на това по т.д.№ 51/2019 г. на
ЯОС с предмет иск за отмяна на решенията взети от извънредното ОСА от 7.06.2019
г., с които решения дружеството-ищец обосновава твърденията си за извършена
ревизия на управлението на ответника и взето решение за търсене на имуществена
отговорност. От приложеното приключило т.д.№ 51/2019 г. става ясно, че с влязло
в сила решение са отменени всички решения, взети от извънредното ОСА от
7.06.2019 г., а сред тези отменени решения са и тези за неосвобождаване от
отговорност като член на СД и изпълнителен ди-ректор на Д.Д.Д. за 2018 г. и за
частична отмяна на решенията на ОС в периода 2013г.-2017г. за освобождаване от
отговорност на Д.Д.Д. и за търсене на имуществена отговорност от същия за
вредите, които е причинил на "Технострой Инженеринг 99"АД с дейността
си като изпълнителен директор и член на СД на дружеството за времето от 2012г.
до 2018г., включително. Периодът 2013 г.-2017 г. от дейността на дружеството е
релевантен за настоящото производство, тъй като договорите за наем на товарни
автомобили, за които се твърди, че със сключването им Д. е увредил имуществено
"Технострой Инженеринг 99"АД и тези договори са били със срок на
действие две години. За този период безспорно са били взети от ОС в
правомощията му по чл.221 т.10 от ТЗ, решения за освобождаване от отговорност
на Д.Д.Д. като изпълнителен директор и член на СД на дружеството за времето от
2012 г. до 2018 г. Тези решения за освобождаване от отговорност са
стабилизирани от решение № 1/15.01.2020 г. по т.д.№ 51/2019 г. на ЯОС след като
съдът е отменил взетото решение за отмяната им със задна дата. При тези
обстоятелства е налице фактът - взето надлежно решение от ОС на дружеството в
правомощията му по чл.221 т.10 от ТЗ за освобождаване от отговорност на Д.Д.Д. като
изпълнителен директор и член на СД на дружеството за времето от 2012 г. до 2018
г. С наличието на този факт е погасено правото на дружеството да търси
имуществена отговорност от члена на изпълнителния орган и изпълнителен директор
Д.Д., което води до отхвърляне на иска. При отхвърляне на иска по тези
съображения, съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства във
връзка другите предпоставки за основателност на претенцията.
При този изход на делото ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер 18 490 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ
99“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен
път запад“ № 21 гр.Ямбол, представлявано от изпълнителния директор С.П.И.
против Д.Д.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.240 ал.2 от ТЗ във
връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата 65
051,61 лв. частично от 251 523 лв., която сума представлява нанесени вреди
от Д. на дружеството ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане и лихва за забава в размер 6882,43 лв. като
частичен от 105 125,66 лв. с начален момент датата на всяко едно от
уврежданията – датата на издаване на фактури с №№ **********/31.01.2014 г.,
**********/28.02.2014 г., **********/31.03.2014 г., **********/30.04.2014 г. и
**********/30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба – 21.08.2019
г., както и за сумата 181 693,94
лв. като частичен от 429 163.96
лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане и лихва за забава в размер на 13 586,17
лв. като частичен иск от
119 828,14 лв. за фактурите с №№ **********/29.08.2014 г.,
**********/30.09.2014 г., **********/31.10.2014 г., **********/28.11.2014 г.,
**********/29.12.2014 г. и **********/30.01.2015 г.
ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ
99“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен
път запад“ № 21 гр.Ямбол, представлявано от изпълнителния директор С.П.И. да
заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер 18 490 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: