№ 20002
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110139826 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. М. К., с ЕГН:**********, с
адрес: **************, съдебен адрес: *********** чрез адв. К. А. С., срещу „ФИ“ ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: *************** с която се иска да
бъде признато за установено, че ищцата С. М. К. не дължи по отношение на ответника
„ФИ“ ЕАД сумата в размер на 4505.00 лева - главница, произтичаща от договор за
потребителски кредит, сключен на ********, сключен на 29.04.2013г. с „*******“ ООД, и
придобит от „ФИ“ ЕАД по силата на договор за цесия.
Твърди се, че ответникът претендира от ищцата плащане на парични задължения,
произтичащи от цитирания договор за банков кредит в размер на 4505.00 лева - главница.
Допълнително, ответникът ежемесечно подава информация до Централния кредитен
регистър при Българска народна банка за съществуването и просрочието на задължението,
като същото е заявено с идентификатор ******** при ЦКР Към БНБ.
Сочи се, че с покана от 15.02.2025г., адресирана до ответното дружество, ищцата С. К.
е подала писмено заявление, с което е оспорила дължимостта на сумите, като е възразила че
претендираните суми са погасени по давност. Със същото заявление ищцата е поискала
отписване на претендираните суми и преустановяване на всякакви действия по търсене и
претендиране задълженията по цитирания договор за банков кредит, както и бъдат
предприети необходимите действия за заличаване на подадената към Централния Кредитен
Регистър информация, че С. К. има текущи, непогасени задължения към ответното
дружество. В получен отговор от 01.11.2023г., ответното дружество не отрича факта на
изтичане на предвидената погасителна давност по отношение на процесните задължения, но
независимо от това заявява че счита същите за дължими и изискуеми, както и отказва да
коригира подаваната до ЦКР при БНБ информация за просрочие по задълженията. С
нарочно повторно уведомление от 14.03.2025г., адресирано до ответното дружество, ищцата
С. К. изрично заявява, че няма да изпълни доброволно погасеното по давност задължение,
позовавайки се на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 /правото да бъдеш забравен/, и оттегля
съгласието си за обработка личните данни, включително като дружеството да престане да
обработва същите, да престане да ги подава в Централния кредитен регистър при БНБ, и
личните данни да бъдат заличени както в системите на дружеството, така и в Централния
1
кредитен регистър при БНБ. На изпратеното заявление, ищцата не получава отговор от
ответника. При извършване на последваща справка в ЦКР при БНБ обаче, същата разбира,
че ответното дружество продължава да подава информация за задлъжнялост, респ. да
претендира плащане на сумата.
Твърди се, че ищцата С. М. К. не дължи по отношение на ответника „ФИ“ ЕАД сумата
в размер на 4505,00 лева — главница, произтичаща от договор за потребителски кредит,
сключен на ********, сключен на 29.04.2013г. с „*******“ ООД, и придобит от „ФИ“ ЕАД
по силата на договор за цесия. Поддържа се, че претендираните задължения за недължими,
като погасени по давност. След настъпване на изискуемостта на дължимите суми по
процесния договор за банков кредит, в петгодишен срок нито първоначалния кредитор, нито
неговия цесионер е предприел съдебни действия за установяване, респ. присъждане на
задължението, нито са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, които да са прекъснали започналият да тече в полза на ищцата
давностен срок.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се
признава иска. Сочи се, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради
което моля да бъде приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и „ФИ“ ЕАД да не бъде
осъждано на разноски.
С молба, депозирана преди откритото съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното
искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при
признание на иска поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237
ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата
молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с
исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда.
В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при
признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния
акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Ищецът
изрично е поискал преди процеса вземанията да бъдат отписани и да не се претендират от
ответното дружество, което продължава въпреки това да подава информация до ЦКР, което е
причината за правния спор. С оглед на това, ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски- държавна такса в размер на 180,20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
680 лева.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. М. К., с ЕГН:**********, с
2
адрес: **************, съдебен адрес: *********** чрез адв. К. А. С., срещу „ФИ“ ЕАД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: *************** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата С. М. К. не дължи на ответника „ФИ“ ЕАД
сумата в размер на 4505.00 лева - главница, произтичаща от договор за потребителски
кредит, сключен на 29.04.2013г. с „*******“ ООД, и придобит от „ФИ“ ЕАД по силата на
договор за цесия.
ОСЪЖДА ФИ“ ЕАД, ЕИК:******** на основание чл78, ал. 1 ГПК да заплати на С.
М. К., с ЕГН:**********,съдебно-деловодни разноски в размер на 860.20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3