№ 261
гр. К., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101562
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Е.
заявява, че въз основа на подадено Заявление по чл. 417 ГПК е било
образувано частно гражданско дело 2027/2021 г., по описа на Районен съд –
К., по което дело са издадени Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на
парично задължение за вземанията, които „У." АД има срещу С. Р. И. за
вземанията по Договор за кредит № ***. Въз основа на Изпълнителния титул
е образувано Изпълнително дело 176 от 2022 г., по описа на ЧСИ И.С., рег. №
***. По посоченото изпълнително дело е връчена Заповедта за изпълнение на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищцовото дружество е получило
указания от съда по ч.гр.д. № 2027/2021 г. по описа на Районен съд – К. за
предявяване на установителен иск за съществуване вземането на банката по
посочения договор.
С оглед на изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 415 от ГПК счита, че за доверителя му е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането
на Банката.
Излага следната фактическа обстановка:
С. Р. И. е ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна
карта на физически лица № *** от *** г. На *** г. кредитополучателят е
преустановил плащане на дължимите по Договора вноски за главница и
лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по
кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава. С оглед на
формираните просрочия и на основание чл. 10.3.5, във връзка с чл. 11.1.2. от
Договора Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на
1
длъжника с връчена му Покана. С Поканата е даден срок и възможност за
доброволно изпълнение на задължението към Банката. Към датата на
заявление длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по
договора на „У." АД.
Към дата на депозиране Заявлението по чл. 417 ГПК пред съда и
образуване на частното гражданско дело, размерът на вземането е бил: 502.70
лева, дължима главница по договора за кредит; договорна лихва в размер на
23.90 лева, дължима за периода от *** г. до 24.06.2021 г.; наказателна лихва в
размер на 35.69 лева, дължима за периода от 24.11.2020 г. до 24.06.2021 г.
Посочените суми се претендират от „У." АД като изцяло и предсрочно
изискуеми. С настоящата искова молба пълномощникът на ищцовото
дружество изрично изразява волята на „У.“ АД за обявяване на вземанията по
Договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че към датата на
депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което е
образувано частното гражданско дело и към датата на настоящата искова
молба задължението по кредита към Банката не е заплатено, което обуславя
правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, че „У." АД има валидно и изискуемо вземане
срещу С. Р. И., ЕГН **********, в размер на: 502.70 лева, дължима главница
по договора за кредит; договорна лихва в размер на 23.90 лева, дължима за
периода от *** г. до 24.06.2021 г.; наказателна лихва в размер на 35.69 лева
,дължима за периода от 24.11.2020 г. до 24.06.2021 г. Претендира
присъждането на разноски в заповедното и в настоящото производство.
Постъпило е писмено становище от адвокат Д. Е. в качеството му на
пълномощник на ищцовото дружество, в което моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат В. Д., в
качеството му на особен представител на ответника, с който заявява, че счита
предявения иск за допустим.
Сочи, че при анализа на приложените по делото писмени доказателства
установява, че действително е налице валидно сключен договор за кредитна
карта, ответникът е разходвал суми от нея, налице е просрочие (т.е. виновно
неизпълнение на задължението на длъжника за плащане), което е формирало
описаното в иска вземане за главница, лихви и разноски и е дало основание
на кредитора законосъобразно да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Длъжникът е получил лично покана за доброволно изпълнение, съдържаща
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита (вкл. подробно извлечение от счетоводните книги), но не е предприел
действия по погасяване на задължението си. Следователно, няма материално-
правни възражения и счита повдигнатия иск за основателен.
Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като такава би могло с голяма степен на вероятност да се
предположи, че ще остане в тежест на настоящия ответник.
Счита, че в конкретния случай е възможно кредиторът да използва
2
наличната при него информация по поставените въпроси, която да приложи
по делото. При евентуално оспорване на такова писмено доказателство и по
преценка на съда (ако са се установят непълноти), би могло да се допусне
съдебно-счетоводна експертиза.
Счита под-въпроса „...какъв е източникът на сумите относим към тези
погасявания" за неотносим в настоящия процес, както и че при уважаване на
установителния иск, би следвало кредиторът да постави този въпрос в хода на
изпълнителното дело. По под-въпроса „...какви от претендираните
задължения са погасявани с тях?". Счита, че не нужно експертно мнение, т.к.
при липса на изрична уговорка между страните или волеизявление на
длъжника, е приложим чл. 76 ЗЗД. В съдебно заседание адвокат В Д. моли
съда да постанови решение с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2027/2021 г. по описа на Районен съд
- К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК № 610/29.06.2021 г. в полза на „У.“ – С. срещу
длъжника С. Р. И. за следните суми: 502.70 лева главница, 23.90 договорна
лихва от ***г. до 24.06.2021г., 35.69 лева наказателна лихва от 24.11.2020г.
до 24.06.2021г по договор за кредитна карта на физически лица № *** от
***г. и законна лихва върху главницата от 25.06.2021г. до изплащане на
вземането , както и 85 лева разноски по делото, от които : 25.00 лева
държавна такса и 60 лева с ДДС адвокатско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства : Извлечение от счетоводни
книги на “У.” АД за задължението на длъжника по договор за кредитна карта
на физически лица №*** от ***г., сключен между банката кредитор и С. Р. И.
като кредитополучател, с разрешен кредитен лимит от 500 лв. чрез кредитна
карта, със срок на ползване на разрешения кредитен лимит: до 30.11.2021г.
Длъжникът преустановил плащането на задълженията си на ***г., поради
което вземането на банката е обявено за предсрочно изискуемо, за което
длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, връчени й лично с обратна разписка. С разпореждане
№754/29.06.2021г., постановено по ч.гр. дело №2027/29.06.2021 г. по описа на
Районен съд – К. съдът е отхвърлил заявлението на „У.” ад, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, на основание чл.418 от ГПК нейното
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, в частта за сумата 72
лв. разноски за уведомяване, по Договор за кредитна карта на физически лица
№*** от ***г. като неоснователно.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви иск относно
вземането си.
По делото не се спори, а това се установява и от представените
писмени доказателства договор № ***, извлечение от счетоводните книги на
банката/, че на ***г. между „У.“ АД като кредитодател и С. Р. И. в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредитна карта на
3
физически лица №***. Съгласно договора ищецът предоставя на ответника
банков кредит под формата на кретен лимит с разрешен размер от 500 лева. В
индивидуалните условия на Договор за кредитна карта на физически лица
№*** е посочено, че същия е сключен при следните параметри : размер на
разрешен кредитен лимит – 500 лева, срок на кредитния лимит – до
30.11.2021 г., срок на действие на договоря – до 30.11.2021г., лихвен % върху
усвоена сума – месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на
действие на договора в размер на 1%.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от
страните по делото се установява, че кредитът, предоставен от ищеца на
ответника С. Р. И. по Договор за кредитна карта на физически лица №*** е
усвоен. Кредитополучателят С. Р. И. е извършвала погасителни вноски в общ
размер на 180 лева през периода от 18.02.2020г. до 23.07.2020г. Ответницата
е преустановила погасяване на задълженията си по Договора, считана от
23.07.2020г. Вещото лице сочи, че към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК -
25.06.2021г. задължението на ответницата по договор за кредитна карта на
физически лица №*** възлиза на 634.29 лева формирано както следва :
главница 502.70 лева, договорна лихва в размер на 23.90 лева за периода ***г.
до 24.06.2021г., наказателна лихва в размер на 35.69 лева за периода от
24.11.2020г. до 24.06.2021г. и 72 лева разходи за уведомяване. Посочено е, че
след 25.06.2021г. няма извършени погасителни вноски по Договор за
кредитна карта на физически лица №***.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване
със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца
срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № 2027/2021 г. по описа на Районен съд – К.. Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Не е спорно, че поради непогасяване на задълженията по Договор за
кредитна карта на физически лица №*** от страна на ответника и на
основание чл.10.3.5, във връзка с чл.11.1.2 от Договора Банката е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем. За предсрочната изискуемост и
размера на задължението длъжника е редовно уведомен на 28.01.2021г., видно
от покана за доброволно изпълнение. /лист 14 от делото/
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
4
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 предвижда,
че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От обсъдените
по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора. По делото се установи, че от своя страна ответникът С. Р. И.. не
е изпълнил задълженията си по договора.
По делото няма данни задълженията да са погасени чрез някой от
способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване, опрощаване,
давност и прочие/.
Предвид гореизложеното, събраните доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. При определяне конкретния размер на
вземанията, съдът съобрази изводите на вещото лице по съдебно –
икономическата експертиза с отразените в същата данни за непогасените от
ответника задължения и техния размер към 25.06.2021г.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда на 25.06.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 85 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 1 020 лева, представляващи
държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен
представител и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на С. Р. И., ЕГН **********, село Б., улица „*** съществуването
на вземането на „У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., район „В.“, пл. ***, представлявано от А.Т. и Ц. Г. М.,
съдебен адрес град С., улица ***, чрез адвокат Д. Е. за следните суми: 502.70
лева главница по договор за кредитна карта на физически лица № *** от ***
г., 23.90 лева договорна лихва от *** г. до 24.06.2021 г., 35.69 лева
наказателна лихва от 24.11.2020 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.06.2021 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 610/29.06.2021 г. и
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 2027/2021 г., по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, село Б., улица „*** да заплати на
„У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район
„В.“, пл. ***, представлявано от А.Т. и Ц. Г. М., съдебен адрес град С., улица
„***, чрез адвокат Д. Е. сумата от 85.00 лева, представляващи разноски по
ч.гр.дело № 2027/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН **********, село Б., улица *** да заплати на
„У." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район
„В.“, пл. ***, представлявано от А.Т. и Ц. Г. М., съдебен адрес град С., улица
***, чрез адвокат Д. Е. сумата от 1 020 лева, представляващи направени по
настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6