РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Ботевград, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.С.А.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело №
20231810200444 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД с ЕИК ***, представлявано от
управителя си А.И.Й. срещу електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ***, издадено от
Агенция "***" (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на електрония фиш. Акцентира се и върху сключен от
дружеството – жалбоподател договор с предмет предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане и наличието на бордово устройство в процесния автомобил, което да
отчита по електронен път изминатите километри и съответно заплащането на
дължимата такса.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.Постъпила е писмена
защита от адв.М. К. – АК-П. , в която се иска отмяна на електронният фиш в
цялост , както и се претентират разноски в размер на 420(четиристотин и
двадесет) лв.Въззиваемата страна - Агенция "***" (АПИ), редовно призована,
не изпраща представител. Представена е справка с вх. № ***г., ведно със
становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложено към него трафични
1
данни за процесното ППС за дата 29.05.2021г.
Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.05.2021 г., в 00:42 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач
"Ивеко“ ***, с рег. № ***, с техническа допустима максимална маса 20000 кг,
с 2 оси, екологична категори ЕВРО 60, в състав с ремарке с общ брой оси – 5
броя, с обща технически допустима максимална маса на състава – 45000 кг, се
движел в община Правец, по път А-2 км 51+778, с посока нарастващ
километър. Пътният участък бил включен в обхавата на платената пътна
мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна
маршрутна карта или валидна тол- декларация за преминаването през
сегмента. Нарушението било заснето с устройство с № 10051,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП и регистрирано под № ******.
Превозното средство било собственост на дружество „***“ ООД,със
седалище и адрес на управление : с.М. , общ.Р. , обл.П.ска , местност „*** „
№ *** , с ЕИК № 1*** и било оборудвано с бордово устройство, чрез което
предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол-
таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. За
целта въззивникът бил сключил тристранен договор с "***“ АД , “***“ и
"***“ ЕООД за предоставяне на услуга електронно събиране напътни такси.
Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото му устройство обаче не
е предавало данни. В тази връзка срещу „***“ ООД бил издаден електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата с № ***. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
била наложена имуществена санкция в размер на 2500, 00 лева. Към фиша
бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на
нарушителя на 12.06.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата
2
срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на 23.06.2023 г.
(съобразно щемпела за входящ номер върху нея).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: товарителница; известие за доставяне;
електронен фиш № ****г.; справка за извършени нарушения; снимков
материал – 2 бр. снимки; справка за нарушения, Договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с
последващо плащане от дата 02.03.2020г. справка от Агенция „***“, НТУ,
ведно със становище от отдел УИСИ в НТУ към АПИ, с приложени към него
трафични данни за процесното ППС за дата 29.05.2021г.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота
фактите по делото. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те
позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на
доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви
като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените
по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси с
приложените към него статични изображения, във вид на снимков материал.
Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите
доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера
на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и географските
координати, дата и час на нарушението. Същевременно датата, часа и типа на
записващото устройство данни са изводими и от снимковия материал,
приложен по делото. Той е заснет към доклада за установяване на нарушение
и допълнително очертава подлежащите на доказване факти. Като съобрази
разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод изготвените доклад и
статични изображения във вид на снимков материал, съдът основава
фактическите си констатации и върху тях.
Съдът кредитира и приобщената по делото справка от Агенция „***“,
НТУ, ведно със становище и справка за процесната дата 29.05.2021г. Видно
от трафичните данни за процесната дата и по конкретно от предоставената от
АПИ таблица с данни за получените и платени декларации във връзка с
движението на процесното ППС, за датата на нарушението за ППС няма
получени ТОЛ – декларации от НДУ ИТС , няма получени маршрутни карти
за ППС , няма получена и платена ТОЛ-декларация за сегмента на рамката ,
когато е отчетено нарушението , няма получена и платена ТОЛ – декларация
за предходен и следващ сегмент.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол,
3
установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от
административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава
върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл.
14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно
извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните
дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от
закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях
са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено
средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП доказателствени записи със снимков
материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от
законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и
отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена
процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение),
като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ
нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа
следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС,
макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са
напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за
обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни
реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити,
4
поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на
издателя му и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш, по
дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на издателя му,
поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му
правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени
са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически
характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „***“ ООД в
качеството му на собственик на МПС.
На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не
намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде
съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват
съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от
ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на
нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.
По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото
на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша
данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението
и проверка състоятелността на "административното обвинение" посредством
допустими способи за доказване.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на
административнонаказателното производство акт, респ. в протеклата
процедура, този съд споделя становище, че се разкриват основания за отмяна
на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „***“ ООД е
ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което
му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и
петстотин/ лева.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
5
пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава
право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. От своя страна, тексът на чл. 10б, ал.
4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП
се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено задължение за собственика
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на
правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: " Собственик
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв. "
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на
ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира,
съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за
събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по
6
силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от
разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е
собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Той е избрал да заплаща пътни
такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство, като за целта се е сключил и тристранен договор за
електронно събиране на пътни такси между "***"АД ,“*** „ АД и "***“ ООД.
При този вид таксуване бордовото устройство изпраща данни на база GPS
координати от движението на товарния автомобил, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
"***". Доколкото от бордовото устройство, с което е бил оборудван влекачът,
по неизяснени причини, не са били подадени данни относно изминатия път
около 00.42 часа на дата 29.05.2021 г., то и таксата, дължима за тол- сегмента
от път А2 км 51+778, през който на 29.05.2021 г., в 00:42 часа е преминало
ППС, не е била изчислена и заплатена. Установено е, че за преминаването
през този участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол – декларация,
а така също и не е закупена предварително маршрутна карта.
Въпреки тези дадености, съдът приема, че дружеството- въззивник не е
допуснало административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на
чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с
общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения
и по- конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е
следвало да намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по
следните аргументи:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска
услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
7
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Тази разпоредба обаче, въпреки
изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021
г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на
Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона
за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от
ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от
които – ал. 7 има следната редакция: "В случай че е налице частично или
пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС – бел.
с.), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните
участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8.
При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува
административнонаказателно производство. " Така формулирана, тя в цялост
е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори
на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод
произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които
изрично се сочи, че: "Предложенията имат за цел, от една страна,
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и минимализирането на техническите грешки при
функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна –
да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява
неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на
изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни
средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна
мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно
декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и
ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за
ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в
предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се
пристъпи към реализиране на административнонаказателна отговорност. Чрез
въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират
грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол
данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във
вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга
страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще
бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент
при реализиране на административнонаказателната отговорност. Тази
процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
8
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се
създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни
средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма
да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане
на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и
недопускането на образуване на административнонаказателно производство
до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на
основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и
всички административнонаказателни производства, които се образуват срещу
Агенция "***" по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като
санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е
заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност. ".
Като следващ аргумент в мотивите се чете: "Именно и чрез въвеждането на
горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане
като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за
същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към
договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато
разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на
гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за
заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата
по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след
изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно
поведение и възможност за образуване на административнонаказателно
производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на
превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна
такса ".
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол- данни и заплащане на тол- такси
и по- конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и
чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Каза се и по-горе, дори мотивите към
законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
9
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото
действащото законодателство към датата на процесното нарушение е
поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни
и заплащането на тол- такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя
страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило нарушение.
Това е така, тъй като в конкретния случай, към процесната дата 29.05.2021 г.
между „***“ ООД , „*** „ АД и „ *** „ АД е пораждал действие договор за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато
разстояние с предварително внесен депозит, за всички превозни средства,
собственост на жалбоподателя, включително и процесното МПС с рег. № ***.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на
неотчетено ползване на платената пътна мрежа и незаплатени такси,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция ***, е следвало да
уведомят въззивника да отстрани техническата неизправност в бордовото
устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък
тол – такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по
електронен път на конкретно дължимата такса, идеята на чл. 2, § 7 от
Регламента е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че
такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как
автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Моментното
непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при
вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това допуснат
от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той
да търпи неблагоприятни последици от това. Едва при констатирано
последващо бездействие от страна на дружеството, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на пътното
превозно средство. В случая уведомяване не е извършено, така че да се
коментира бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че
не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил именно верен и
допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в
изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е
акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави-членки.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е
10
провел производството законосъобразно срещу „***“ ООД по повод така
констатираното нарушение.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
допуснато от „***“ ООД нарушение на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват основания
за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя
приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, макар да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, разкрива неправилно приложение на
материалния закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да
бъде отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № № **********, издадено от Агенция
"***" (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.
ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2500, 00 /две хиляди и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като
незаконосъобразен и неправилен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Агенция "***",
11
Национално тол управление, с адрес: град ***, бул. "***" № ****, ДА
ЗАПЛАТИ на А.И.Й., законен представител на „***“ ООД , с ЕИК № 1***
със служебен адрес : *** ,обл.П. , община Р. , с.М. , местност „***“ № ****
сумата от 420,00 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
*** област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
12