Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 10.02.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                               мл.с.ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА         

при секретаря М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 13466 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 76366/24.04.2020г. по гр.д. № 77908 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  59-ти състав са отхвърлени като погасени по давност исковете на Й.С.Й., ЕГН ********** , М.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С.С., настъпила на  в следствие на трудова злополука, както следва: на Й.С.Й. главница от 70 000лв. ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до изплащането й и сумата от 26 575,32лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.02.2014г. до 30.10.2017г; на М.И.С.  главница от 90 000лв. ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до изплащането й и сумата от 34168,28лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.02.2014г. до 30.10.2017г., като Й.С.Й., ЕГН **********  е осъден да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от 2657,60лв., М.И.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от 3382,40лв.

С Определение  № 20210432/29.09.2020г. по гр.д. № 77908 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  59-ти състав на основание на чл. 248 от ГПК Решението е изменено в частта за разноските, като сумата от 5000лв. е изключена от разноските на ответника по исковете и така Й.С.Й., ЕГН **********  е осъден да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от 457,60лв., М.И.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от 582,40лв.

Срещу така постановено решение  е депозирана въззивна жалба вх.№ 5060962/27.05.2020г. по регистъра на СРС от ищците Й.С.Й., ЕГН ********** и М.И.С., ЕГН ********** в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложили са  съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са , че по делото било установено , че наследодателят им е починал поради трудовата злополука, за същото било постановено влязло в сила на 23.05.2017г. Решение на ВАС, потвърждаващо разпореждането по чл. 55 от КСО на НОИ. Районният съд немотивирано и неправилно е приел , че погасителната давност започнала да тече от момента на издаването на разпореждането на НОИ, този извод бил в противоречие с  трайната практика на ВКС по въпроса, включително Решение № 336/23.11.2012г. на ВКС по дело № 303/2012г.;Решение № 319/22.06.2010г. по дело 204/2009г., Решение № 235/2013г. по дело № 1194/2012г. на ВКС; Решение по дело № 374/2010г. на ВКС; Решение № 298 по дело № 184/2012г. на ВКС, Решение № 365/19.12.2013г. по дело № 1063/2012г. на ВКС.  Същите изисквали влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудовата злополука за да може да се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ. В случая разпореждането на НОИ било от 17.04.2014г., но то било оспорено от работодателя, жалбата била отхвърлена от Директора на ТД на НОИ-София град на 11.06.2014г., това решение също било обжалвано от работодателя и едва с Решението на ВАС от 23.05.2017г.  , потвърждаващо Решение  от 12.05.2016г. на АССГ злополуката била призната за трудова с влязъл в сила акт. Така погасителната давност за процесните вземания започнала да тече на 23.05.2017г. и към подаването на исковата молба 3 годишния й срок не бил изтекъл. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд допуснал събиране на доказателства за обстоятелства, при които е настъпила трудовата злополука.  Районният съд с много кратък абзац от мотивите си изложил по същество съображения само за  с възражението за давност, не бил направил преценка  на доказателства с цел формиране на вътрешно убеждение по същество на исковете.  Установени били предпоставките за уважаване на исковете им.  Претендирали са  разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете „И.”ООД, ЕИК ******е оспорил  жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно. Решението се обосновавало на императивна норма на КТ било подробно и обосновано, правилно било прието че исковете са предявени след изтичане на погасителната давност. Смъртта била настъпила на 05.02.2014г., иск бил предявен на 31.10.2017г. , тоест след изтичане на 3 години преди подаване на исковата молба. Действително разпореждането на НОИ било оспорено , но развилото се производство пред административния орган и пред административните съдилища не попадали в хипотезата на чл. 115 и на чл.116 от ЗЗД, поради  което и срокът на погасителната давност нито бил прекъснат, нито бил спрян до 23.05.2017г. Тези производства не били инициирани от ищците. Да се приеме, че поведението на работодателя по обжалването на разпореждането по чл. 55 от КСО е било в негова вреда и в полза на ищците, защото така спрял/прекъснал погасителната давност за вземането противоречало на същността на упражняването на правата на работодателя да оспори акта за установяване на трудовата злополука. Отделно в развилото се административно производство страни били работодателят и Директора на ТД-София град на НОИ, ищците били само заинтересовани лица, предмет на това административно производство не били вземания на ищците, поради което и чл. 115 от ЗЗД не била приложима. Разпоредбата на чл. 358 от КТ била ясна, начален момент на погасителната давност бил денят, в който правото може да бъде упражнено, това в случая бил денят на смъртта на наследодателя на ищците. В този смисъл били Решение на ВКС по дело № 1451/2009г., Тълкувателно Решение № 45/19.04.1990г. на ОСГК на ВКС. Посочената от въззивниите съдебна практика не подкрепяла тезата им, защото предмет на тези дела бил различен от процесния. Логиката на законодателя била , че следва да се предяви иска по чл. 200 от КТ преди да изтече 3 годишния погасителен давностен срок считано от настъпването на вредата, а евентуално работодателят можел да иска спиране на исковото дело с твърдения, че не е влязъл в сила административния акт по оспорването на разпореждането на НОИ за трудова злополука. Поддържал е всички направени възражения срещу исковете по отговора на исковата молба. Благодарение на усилията на работодателя на ищците били платени от застрахователя полагащите им се обезщетения, работодателят бил създал необходимите безопасни условия на труд. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №  2027496/31.10.2017г. на Й.С.Й., ЕГН ********** и М.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** , с която са поискали от съда  на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да им заплати на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С.С., настъпила в следствие на трудова злополука от 06.02.2014г, както следва: на Й.С.Й. главница от 70 000лв. ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до изплащането й и сумата от 26 575,32лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.02.2014г. до 30.10.2017г; на М.И.С.  главница от 90 000лв. ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до изплащането й и сумата от 34168,28лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 06.02.2014г. до 30.10.2017г. Навели са твърдения, че са наследници по закон на С.С. съответно – син и съпруга, който работил при ответника по трудов договор к и починал в следствие на трудова злополука, от смъртта му ищците претърпели неимуществени вреди справедливото обезщетение на които било в размер на сумите, за които предявили исковете. Навели са твърдения, че първоначално наследодателят им работел на длъжността „пазач-невъоръжена охрана”, от 01.11.2011г. бил назначен на длъжността „общ работник”, но продължил да изпълнява и задълженията на „пазач-невъоръжена охрана, а от 02.01.2014г.  му било възложено да изпълнява длъжността „портиер-пазач” в Зърнобаза-с.С.  в случите на престой, тоест при липса на внос-износ на стоки, работел на 12 часови свени, една след друга били нощна и дневна, като те се редували през 3 дни. Посочили са, че в 08,00ч. на 05.02.2014г. наследодателят им С.С. застъпил дневна смяна , която следвало да продължи до 0,800ч. на 06.02.2014г.,  в 16,15ч. на 05.02.2014г. останал сам, защото останалите работници напуснали зърнобазата, тогава следвало да заключи  складовете и за включи осветлението , на06.02.2014г. около 07,45ч. идвайки на работа другите работници намерили тялото на С.С. паднало в шахтата на елеваторната кула, пристигнали екипи на полицията и на Спешна  медицинска помощ, констатирали смъртта на С. на 06.02.2014г. За случая работодателят организирал разследване, подал декларация в НОИ, в Протокола на НОИ от 28.03.2014г. било посочено, че ключовете за външното осветление на базата били разположени вътре отдясно на входа на елеваторна кула на зърнохранилище, за да се влезе трябвало да се премине през врата ниска 120см., пред която имало стъпало с височина 15см., което било заледено към злополуката, след стъпалото имало праг висок 10см. метален, под който имало кабели, непосредствено след входа имало стълба с наклон от 45 градуса , водеща 240см. надолу към бетонен под, под който има необезопасен отвор на открита шахта с дълбочина от 220см., разположен в близост до най-ниското стъпало на стълбата, предполагало се че при опита на С. да влезе в кулата, за да включи осветлението той сее подхлъзнал на заледеното стъпало, спънал се е в металния праг и загубвайки равновесие е паднал по метална стълба в шахтата на елеваторната кула. В протокола НОИ сочел, че ниската врата, заледеното стъпало в комбинация с тъмнината преди включване на осветлението може да доведе до злополуки, защото не осигурява безопасно преминаване на работещи през нея; шахтата е необезопасена срещу падане на хора; в помещението на елеваторната кула имало множество необезопасени отвори, в които при движение на работещи в близост може да предизвикат злополуки; полагали се 24 смени, което също било нарушение. С разпореждане на НОИ от 17.04.2014г. злополуката била призната за трудова , работодателят оспорили по административен ред това разпореждане, Директора на ТД на НОИ отхвърлил жалбата, в развилото се производство пред АССГ и пред ВАС жалбите на работодателя били отхвърлени с влезли в сила на 23.05.2017г. решения. Посочили са, че  между С. и ищците съществували силна духовна и емоционална връзка, загубата му била непрежалима и непреодолима, внезапността на загубата довела до изключително силен стрес. Ищцата С.  страдала от остеопороза и двустранна гонартроза, била трудно подвижна, грижела се за майка си Т.С., която била инвалид 1-ва група, като ищцата изцяло разчитала на подкрепата на съпруга си С. – финансова,  физическа, морална. Смъртта на С. правели почти невъзможни грижите й за майка й, наложило се да напусне дома си в с.С., където живяла последните години и който имот бил източник на прехраната на семейството, допълнително се влошило здравословното й състояние и претърпяла гинекологична операция, не можела да вдига тежести след това и се наложило да наеме болногледач за майка си Т.С., което допълнително утежнило психическото и финансовото й състояние,  защото С. осигурявал финансите за семейството . На 13.05.2015г. починала Т.С. и ищцата останала сама, което допълнително влошило състоянието й, на 11.10.2016г. поради влошено здравословно състояние ищцата претърпяла операция. Към момента ищцата не можела да спи нощем, била депресирана и тревожна, нямала желание да се вижда с близки, чувствала се самотна, не можела да преодолее загубата на съпруга си, отдадена била на скръб и страдание. Ищецът Й.Й.  имал силна връзка с баща си, бил единствено дете, преживял силен стрес от внезапната загуба , двамата били  преди всичко приятели, ищецът споделял с баща си проблеми, търсел съвети , баща му бил морална подкрепа. Ищецът Й. бил отчаян и притеснен дълго след злополуката, отказвал да приеме загубата на най-близкия си човек, към момента продължавал да изпитва психическа и емоционална болка и страдания. Й.Й. бил моряк с дълги плавания – от 3 до 6 месеца, дори по време на смъртта на С. бил на такова плаване, на това се дължало посещенията му при баща му да не са толкова чести. Оспорили са възраженията за груба небрежност и за изтекла погасителна давност, последната била с начален момент влизане в сила на решението на ВАС – 23.05.2017г., защото едва тогава влязъл в сила административния акт за установяване на трудовата злополука, който бил условие за предявяване на иска по чл. 200 от КТ.  Алкохолът не бил причина за настъпването на злополуката. Претендирали са  разноски. Оспорили са поради прекомерност претенцията на ответника за разноски.

Ответникът „И.”ООД, ЕИК ******в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително със С.С. били обвързани от валидно трудово правоотношение, като от 2008г. работел на длъжността „пазач-невъоръжена охрана”, считано от 01.11.2011г. бил назначен като общ работник”, а със заповед от 02.01.2014г. му било възложено при липса на внос-износ на стоки да изпълнява и функциите на  портиер-пазач на зърнобазата в с.С.. Посочило е, че на 06.01.2014г. бил проведен периодичен инструктаж по безопасност и здраве по време на работа, С.С. и още 3-ма работници следвало да работят на 12 часови смени –дневни и нощни, не следвало един работник да изпълнява последователни дневна и нощна смяна, по график на 05.02.2014г. С. следвало да е дневна смяна, нощната смяна следвало да е П.П.. Без знанието и съгласието на работодателя 4-мата работници  самоволно се уговорили да изпълняват последователно дневна и нощна смяна с обща продължителност от 24 часа, така на 05.02.2014г. С.С. след дневната си смяна застъпил и нощната смяна. Работното му място било в караулното помещение, оборудвано със стол, маса, легло и телефони, преди настъпването на тъмната част на денонощието следвало да включи осветлението, снабден с фенерче и телефон, както и да заключи складовете. Осветлението се включвало  от електрически ключове в елеваторната кула, достъп до която бил от две места – от входа на елеваторна кула, намиращ се от друга страна на сградата, преминава се през кабинет за управление и се излиза по нарочен коридор, водещ до електрически прекъсвачи. Другият достъп бил откъм монтажния отвор с размери височина 130см., ширина 70см., оформен като врата, но бил предназначен само за технически лица при извършване на ремонти и проверки. Успоредно пред вратата имало кутия за кабели, вътре отдясно имало метално стъпало и врата към кабината за управление; между външния вход на кулата и стълбище към долно ниво имало стоманенобетонна площадка на 100см. от стълбището и на 150см. от стената, като електрически ключ бил на стената на 20см. по диагонал от горен десен ъгъл на врата. Осветлението можело да се включи без да се влиза в  помещението на елеваторната кула.  Можело да се включи от входа на помещението чрез протягане на ръка. Навело е твърдение, че С. работел в зърнобазата от построяването й, познавал всички помещения, свикнал бил с мястото и до този момент както и всички останали работници включвал осветлението без да влиза в елеваторната кула, само с протягане на дясната ръка.  Преди смъртта си  С. страдал от исхемична болест на сърцето и от хипертония, установено било 0,99 промила алкохол в кръвта при злополуката. Употребата на алкохол, невнимание, недостатъчна концентрация и подценяване на опасността но спъване , подхлъзване, падане били факторите, допринесли за настъпване на злополуката. С. не следвало да влиза  в елеваторната кула, за да включи осветлението. Условията за работа били приведени до необходими нива на безопасност, разработена била специална програма за същото, оценяваща риска от падане в случая като твърде ограничен и приемлив, на работниците били провеждани инструктажи, проверките на Инспекцията по труда  не били установили нарушения. Решаващо значение за настъпването на злополуката била употребата на алкохол от С., така той нарушил задълженията си по чл. 126, т.2 от КТ , проявил груба небрежност.  Работодателят не бил нарушил правилата на КТ, на Наредбите за периодични и предварителни инструктажи, на Наредбата за минималните изисквания за безопасни и здравословни  условия на труд, поведението на работодателя не било в причинно-следствена връзка с инцидента. Посочил е, че С. от 2004г. живеел в с.С., а съпругата му живеела там едва от 2 години, имали отделни домакинства за 10 години,  била отдадена на грижите за майка си, тя не  потърсила съпруга си на 06.02.2014г. , независимо, че той закъснявал да се прибере от работа , което обосновавало извод, че претенцията й не било основателна. Нямало връзка между загубата на съпруга й и претърпените в последствие операции от ищеца, смъртта на майка й. Ищецът Й.Й. бил пълнолетен  20 години преди смъртта на баща си, постоянният му адрес бил в гр.Варна, бил организирал живота си далеч от родителите си, С. приживе споделял с колегите си, че сина му рядко и за кратко посещавал баща си, нямал време за баща си, все бързал за замине при „снахата в София”, трудно намирал свободен ден за да го посети, нито един от колегите на С. не присъствал на разговор или на посещение на Й. при баща му, поради което и  предявеният иск от Й. бил неоснователен. По застрахователна полица № 27/037640Т ищците били получили 34 792,80лв. от застрахователя ЗЕАД”Булстрад Живот ВИГ%ЕАД и тази сума следвало да се приспадне. Исковете били погасени по давност, срок на същата била 3 години и започнала да тече от 05.02.2014г., когато настъпила смъртта на С..Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните препис-извлечение от акт за смърт, издадено от община Добрич, с.С.,  удостоверение за наследници, издадено от Община Добрич, съгласно които С.Й.С. е починал на 06.02.2014г. и е оставил за наследници по закон съпругата си М.И.С. и син Й.С.Й..

Приет е договор от 16.07.2004г. съгласно който С.С. е сключил трудов договор с ответника за длъжността пазач-невъоръжена охрана в зърнобаза в с.С..

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 34/12.09.2008г., допълнително споразумение от  01.11.2011г.,  Заповед от 02.01.2014г., длъжностни характеристики, съгласно които  на 12.09.2008г.  С.С. и ответникът са сключили трудов договор за неопределено време , по който ищецът е следвало да работи при ответника на длъжност „пазач-невъоръжена охрана”, на 01.11.2011г. страните са се съгласили да изпълнява длъжността „общ работник” основни задължения на която са били за извършва товаро-разтоварни преносни работи, събира и изнася отпадъци, почиства складова и дворна площ за периода от 02.01.2014г. до 31.12.2014г. му е възложено да изпълнява длъжността „портиер-пазач” в зърнобаза в с.С. през време, през което  е в престой за дейности по внос-износ на стоки, следвало е да е запознат с графика  на работа.

Не се спори по делото че част от задълженията на С.С. е било да заключи складовете и да включи външното осветление в обекта.

Приет е протокол № 4/28.03.2014г. на НОИ за резултати от извършено разследване на злополука от 06.02.2014г., съгласно който С.С. е починал  на 06.02.2014г. при злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения по трудов договор с ответника, когато трябвало да включи външно осветление на обекта., който охранявал – зърнобаза в с.С.. Посочено е, че  ключовете за външното осветление на базата били разположени вътре отдясно на входа на елеваторна кула на зърнохранилище, за да се влезе трябвало да се премине през метална врата ниска около 120см., пред която имало стъпало с височина около  15см., което било заледено към злополуката, след стъпалото имало метален праг висок около 10см., под който имало кабели, непосредствено след входа имало метална стълба с наклон от 45 градуса , водеща 240см. надолу към бетонен под, под който има необезопасен отвор на открита шахта с дълбочина от 220см., разположен в близост до най-ниското стъпало на стълбата, предполагало се,  че при опита на С. да влезе в кулата, за да включи осветлението той сее подхлъзнал на заледеното стъпало, спънал се е в металния праг и загубвайки равновесие е паднал по метална стълба в шахтата на елеваторната кула. Посочено е, че ниската врата, заледеното стъпало в комбинация с тъмнината преди включване на осветлението може да доведе до злополуки, защото не осигурява безопасно преминаване на работещи през нея; шахтата е необезопасена срещу падане на хора; в помещението на елеваторната кула имало множество необезопасени отвори, в които при движение на работещи в близост може да предизвикат злополуки; в картата за изследване на риска не били преценени опасности от в необезопасените отвори; полагали се 24 смени, което също било нарушение, изследванията показвали 0,99 промила алкохол в кръвта на загиналия, причина за смъртта била контузия на главния мозък, довела до мозъчен оток и остра сърдечна и дихателна недостатъчност, уврежданията са от силни удари с или върху твърди , тъпи предмети в областта на главата и гръдния кош.

Прието е Разпореждане № 16577/17.04.2014г. на ТД-София град на НОИ съгласно което злополуката станала със С.С. на 06.02.2014г. е приета за трудова, настъпила е по време и по повод на изпълнение на трудовите задължения на С. по договора с ответника – при опит да влезе в елеваторна кула, за да включи осветлението С. се е подхлъзнал или спънал, загубил равновесие и паднал в шахта на кулата в следствие на което получил контузия на мозъка, счупване на черепа.

Прието е Решение № РД-376/11.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-София град , с което е потвърдено Разпореждане № 16577/17.04.2014г. на ТД-София град на НОИ обжалвано от работодателя, за установено е прието че работа е полагана на 24-часови смени.

Прието е Решение № 3206/12.05.2016г. на АССГ, 21-ви състав по дело № 6905/2014г. с което е оставена без уважение жалба на И.”ООД срещу Решение № РД-376/11.06.2014г. на Директора на ТП на НОИ-София град, като с решението си АССГ е установило извършените от работодателя нарушения – 24 смени на пазачи, преминаване през ниска врата, заледено стъпало, необезопасена шахта и други отвори.

Прието е решение №  6460/23.05.2017г. на ВАС по дело № 8830/2016г. с което е потвърдено Решение № 3206/12.05.2016г. на АССГ, 21-ви състав по дело № 6905/2014г.

Приет е протокол за оглед на местопроизшествие  от 06.02.2014г. съставен от органи на МВР

Прието е ЕР на ТЕЛК от 12.12.2006г.  съгласно което Т.С. е с 92% ТНР без чужда помощ, пожизнено  с водеща диагноза „ИБС”, двустранна коксарторза, двустранна гонартроза.

Приети са КТ изследване,  амбулаторни листове, Епикриза от  13.10.2016г., рентгенови изследвания, рецепти,  Епикриза от 29.01.2015г. и от 20.11.2015г., , съгласно които М.С. е  била оперирана на 11.10.2016г.  поради заболяване „ларингит”, на 20.01.2015г. е претърпяла операция поради заболяване „доброкачествено образувание на яйчника”, била е в болница за рехабилитация от 13.11.2015г. до 20.11.2015г.

Приета е Програма на ответника за паниране на подходящи мерки за предотвратяване и намаляване на риска и начин на ефективен контрол , Карта за оценка на работно място съставена от ответника, Методика за оценка на риска, Препоръки, Заповед от 30.12.2013г.,  съгласно които   риск от механични опасности от падане на едно ниво е 0,18 – твърде ограничен, приемлив риск.

Приет е Протокол от 18.06.2008г., Протокол от 18.09.2007г., Разрешение за ползване,  удостоверения , съгласно които строеж на Зърнобаза в с.С. е приет  от Държавно приемателна комисия на ДНСК, 72-часова проба при експлоатационни условия  е обосновало заключение, че обект е годен за нормална експлоатация, разрешение за ползване е  издадено на 01.07.2008г.

Приета е обяснителна записка към проект, съгласно която вътрешното ел.захранване е от разпределително табло в специално помещение на кота „0”, на определени коти на площадката на елеваторната кула ще се монтират подтабла за ремонтни работи, елеваторна кула и 4м/6м. с височина от 38,5м. от кота „-5” в нея са вградени стълбищна клетка и монтажен отвор, стоманена част е от 9 самостоятелни секции по 4м. и връхна от 2,5м. с покрив. Предназначението на тази кула е да поеме технологично оборудване за приемане, почистване, сушене, складиране и експедиция на зърнени храни. Помещението за ел.табла и управление е на кота „0” монолитно с тухлени стени и покривна плоча.

Приет е списък съгласно който на 06.01.2014г. на С.С. е проведен инструктаж

Приет е работен график за февруари 2014. Съгласно който С.С. е следвало да работи дневна смяна на 05.02.2014г., нощна смяна на 06.02.2014г. П.П.е следвало да работи дневна смяна на 06.02.2014г. и нощна смяна на 07.02.2014г. Нощна смяна на 05.02.2014г.следвало да бъде И.И..

Приета  е заповед от 05.03.2010г. на ответника, с която е забранено на служители да употребяват алкохол и други упойващи средства по време на работа.

Приета  е заповед № 67/01.11.2011г. на ответника, с която е разпоредено  да почистват работно място, като при почистване от лед и сняг да се използва фадрома.

Представена е съдебно-техническа експертиза, изготвена по адм.д.№ 6905/2014г. на АССГ.

Прието е писмо от  28.03.2017г. от  ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”ЕАД , съгласно което на 06.07.2016г. на ищците е платена  сумата от 34792,80лв. поради настъпила трудова злополука  със С.С.  по полица № 27/037640Т.

На въпроси по  реда на чл. 176 от ГПК ищцата М.  С. е посочила, че  не било вярно че е живяла в Добрич сама, тя била от с.С. и отишла там да гледа майка си, С.С. по тази причина дошъл да работи в с.С., за да й помага да се грижи за болната й майка. Синът им ги обичал безкрайно много, не било вярно че ги посещавал по веднъж в годината.

На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК управителят на ответника е посочил че във връзка с настъпилата злополука не били извършвали специални действия, поставянето на автоматично осветление не било свързано с нея, обновяването го извършвали поетапно с оглед на възможностите си,  постоянно комуникирали с Инспекция по труда , нейни служители неведнъж посещавали обекта, имало и случаи в които им се дават предписания, но в последствие им казвали, че те вече имали необходимото. Не можел да каже  в момента какви са били предписанията.

Разпитан по делото св. С.К.е заявила, че е леля на ищцата , имали разлика от 5 години, цял живот били заедно, неразделни били, наблюдавала живота й и този на семейството й. Посочила е, че със С.ищцата живеела добре, нямало раздори. Посочила е, че сестра й се разболяла, наложило се ищцата да я гледа и затова със С.отишли в с.С. от 2004г. Ищцата не работела, С.работел и издържал семейството. Свидетелката припаднала, когато ищцата й се обадила и й казала, че С.е починал. На ищцата й било много тежко, С.казвал , че се обичат, не се карат. След смъртта на С.здравословното състояние на ищцата се влошило неврологично, психично , свидетелката я обувала и събувала  като дете. Посочила е, че ищцата й споделяла, че не може да пи, това го виждала и свидетеля, при споменаването на името на С.ищцата започвала да плаче, постоянно посещавала гробищния парк, припадала на гроба на С.. След смъртта на С.и на майката на ищцата, тя отишла да живее в гр. Добрич, не можела да се движи сама, затова продали имота в Добрич и ищцата се преместила в гр.Варна , за да е близо до сина й-не можела да изкачва стълби сама, трябвало и втори човек за помощ. Посочила е, че живее в гр. Добрич, с ищцата се виждали в гр.Добрич, ищцата идвала с такси. Виждали се и в с.С., свидетелката ходела веднъж седмично,  чували се по телефоните всяка вечер, докато ищцата била в С..

Разпитана по делото св. В.М.е посочила че е сестра на ищцата, от 16 години свидетелят била без съпруг и разчитала на семейството на сестра си - каквото и да стане се обръщала към тях. Ищцата, С.и сина им били много сплотени . В с.С. М.и С.отишли, защото М.вече не работела , а някой трябвало да се грижи за болната им майка. Ищцата и С.никога не били разделени. Заявила е, че при инцидента свидетелката и дъщеря й незабавно заминали за с.С., била на погребението. Ищцата постоянно плачела, не можела да спи, казвала , че не може да стои сама, страхувала се, свидетелката не я оставила 3 дни. Синът й  Й. бил на плаване и не присъствал на погребението. На ищцата се наложило след смъртта на С.в гр. Добрич, защото ищцата била зле с краката, в С. двор бил голям, а трябвало да се грижи и за майка им, затова ищцата и майка й се преместили в Добрич. Преди три години починала майка им и тогава ищцата се преместила в гр.Варна, там основно за нея се грижел синът й, той поемал разходи за лекарствата й , когато  Й. бил на плаване за ищцата се грижела снаха й. Когато Й. се връщал от плаване ходел да види родителите си, отбивал се и при свидетеля.

Разпитан по делото св. Р.Д.е посочил, че  е приятел на ищеца Й.Й. , познавали се от 25 години, били заедно ученици от 7-ми клас.  Семейството на Й. било с отлични семейни отношения, любов, разбирателство, уважение. Посочил е, че Й. постоянно плавал, но прибирайки се първата работа била да посети родителите си. На плаване бил Й. и когато настъпила смъртта на баща му, тогава свидетелят се чул с ищеца и разбрал, че ищецът не може да се прибере за погребението, това било голяма болка за ищеца. Ищецът бил казвал на свидетеля, че се притеснява за майка си, която изпаднала в дълбока депресия, свидетелят също се притеснявал за ищцата, защото тя плачела постоянно , свидетелят ходел при нея, помагал й. Село С. било на пътя за Добрич, свидетелят често ходел при приятели и се отбивал в с.С., те му били като втори родители. Ищецът намерил апартамент във Варна за майка си, за да е близо до него. С Й. се виждали постоянно когато бил в България, свидетелят живеел в гр.Варна, работел в Златни пясъци. Й. постоянно помагал на баща си в двора, винаги бил готов да им помогне . Й. бил много обичлив човек и обожавал родителите си. В с.С. свидетелят се отбивал както с Й., така и без него. В момента Й. живеел във варна, чакали дете със съпругата му, оженили се през 2017г. В София Й. имал мимолетна връзка.

Разпитан по делото св. С.С.е заявил, че С.С. работел при ответника още от 2004-2005г., свидетелят работел за ответника от 2007т., със С.С. били колеги.  Задължение им било да включват осветлението на базата вечер, всеки месец имали инструктаж за безопасност на труда, знаели си задълженията,  имали работно облекло-гащеризон, обувки, яке през зимата, тениски през лятото, зимните обувки били с голяма стабилна подметка, имали противопрахови очила, маски, ръкавици, на пазачите раздавали фенер и телефон. Посочил  е, че на 05.02.2014г. бил на работа , тръгнал си около 16,30ч. от зърнобазата, обектът бил обширен около 50-100м. може би. Пазачите стояли в караулното в началото на обекта , когато не обикаляли. Осветлението се включвало от елеваторната - от вътрешната страна на вратичката на самата ламарина били поставени три ключа и оттам се включвало осветлението, нямало нужда да се влиза, за да се включи осветлението, само с протегната ръка се достигало до ключовете.  В елеваторната било забранено да се влиза, само свидетелят като оператор на базата можел да влиза там. Заявил е, че на 06.02.2014г. при пристигането си в базата видял, че вратата на караулното е отворена, С.го нямало, подготвяли се за работа, решили че С.е отишъл за мляко до близкия обор с крави, защото обичайно всяка сутрин там ги посрещали всички пазачи. С.не се появил и започнали да го търсят. Свидетелят проверявал долу дали има вода, защото предния ден било много топло и отводнявали тунелите, тогава видял тялото на С.. Посочил е, че смени на пазачи били по 12 часа, пазачите си имали някаква тяхна уговорка – понякога карали смени от 24 часа и след това почивали по 3 денонощия, защото били 4-ма пазачи На 05.02.2014г. С.карал 24-часова смяна-бил там през деня и останал през нощта. Пиенето било строго забранено, не бил виждал някой да пие на работното си място. Отворът за осветлението през елеваторната бил за оператора, другите нямали право да влизат в елеваторната кула. За да се премине през тази вратичка се преминавало през праг от 40см.-50см. Ключовете били в това помещение, в което било забранено да се влиза – протягаш се и достигаш ключовете , натискаш ги и осветлението светва. Свидетелят бил включвал осветлението по този начин. Не бил виждал как пазачите включват осветлението.  След инцидента върху място, на което паднал С.била поставена решетка метална,  преминало се към автоматично включване на осветлението. Нямал преки впечатления от отношенията на С.със семейството му. Виждал бил сина му само на снимка.

Разпитана по делото св. Д.А.е посочила, че  до март 2017г. работела при ответника , познавала С., той работел като общ работник , пазач при ответника през януари и февруари 2014г., редовно им били правени инструктажи, напомняло им се да са внимателни, осигурявали им работно облекло , през зимата на мъжете раздавали яке, гащеризон, кубинки, шапка, ръкавици. Общите работници-пазачи били 4-ма, работели на смени от по 12 часа, но тези графици не се спазвали, понякога пазачите  вътрешно си разпределяли смени и така един дежурел по 24 часа, свидетелката била уведомила за същото местното ръководство. Управителят на базата знаел за тази практика на пазачите.  На 05.02.2014г. на смяна като пазач бил  С., работниците си тръгнали в 16,30ч., останал в базата С., не била виждала докато е на работа някой да употребява алкохол. Посочила е, че за да се включи външното осветление в обекта  трябвало да се натиснат ключовете в елеваторната, не било нужно да се влиза в елеваторната, свидетелката го била включвала , можело само да се протегнеш с ръка и да достигнеш ключовете за осветлението. Заявила е, че познава съпругата на С., знаела, че имат син С.много се гордеел със сина си, но свидетелката не го била виждала. В елеваторната било разрешено да влиза само оператора. Свидетелката понякога трябвало да влезе за проба, но тогава винаги влизала заедно с оператора – той вървял отпред, а тя след него.  Още в началото им било казано, че е забранено да влизат в кулата.  Сутринта на 06.02.2014г.съпругата на С.й се обадила по телефона, защото била притеснена, че С.не се е прибрал, а вече било късно. Свидетелката й казала, че е станал инцидент и тя пристигнала с кола на съсед в базата, бързо дошла. Не помнела да е провеждан инструктаж конкретно за включване на осветлението. Шахтата била дълбока повече от 2м., нямало решетки към 2014г., след това поставили решетки на много места. След инцидента преминали на автоматично включване на осветлението – с фотоклетка или нещо такова.  За входа на кулата имало праг около 40см., трябвало да стъпиш там, имало кутия с кабели, която трябвало да прескочиш и тогава отиваш на стълбището. Имало парапет на стълбите-имало ниво, след това две стъпала, слизало се на долно ниво и след това бил вертикалния към шахтата. Не помнела дали на 06.02.2014г. имало лед, предният ден било много топло и всичко се размразявало.  Заявила е, че е помагала на С.да види къде е кораба на сина му , С.й казвал кой е кораба и по интернет проследявали маршрута му.

Разпитан по делото св. Емилия С.е посочила, че е главен счетоводител на ответника, познавала С.С. , той работел при ответника от 2004г. като пазач,  уволнили го за 1 месец през 2008г., защото той се пенсионирал, след това отново го назначили. Посочила е, че в началото на 2014г. 4-ма човека работили като общ работник-пазач в зърнобазата, давали им график за смени от по 12 часа, изготвяла го свидетелката., инструктаж бил провеждан ежемесечно от началника на  базата за безопасни условия за труд и всеки месец на свидетеля била изпращана книгата за проведен инструктаж.  На работниците се предоставяло работно облекло – яке, панталони,  работни обувки, каски, очила, противопрахови ръкавици. Не знаела нито тя, нито управителят на дружеството, че пазачите работят на по 24 часови смени, научили го когато отишли в Инспекцията по труда след злополуката. Началникът на базата тогава бил с тях и много се притеснил, защото бил добър ръководите и не би го позволил.  Познавала добре КТ и не бил позволила 24 часови смени.  Случилото се било инцидент, не трудова злополука, но по настояване на Инспекцията по труда подали декларация пред НОИ, а и застрахователят казал, че ако не представят документ от НОИ, че злополука е трудова нямало да платят обезщетение, защото застраховка била за трудова злополука. В протокола за аутопсия пишело, че С.е бил употребил алкохол, това било проблем при застраховката, защото тя изключвала плащане при употреба на алкохол. Посочила е, че се притеснила, защото имала други впечатления от С., а в случая имало много нарушения – бил с развързани връзки на обувки, употребил алкохол, влязъл в елеваторна кула, а било студено и заледено., без фенер и без телефон. Заявила е, че С.бил най-дългогодишния им служител, имала колегиални отношения с него, споделяли си  неща за семействата, С.много се гордеел със сина си, който бил завършил езикова гимназия.  Заявила е, че последната година при посещението й в базата С.бил посърнал, споделил й, че не бил доволен, че сина му напуснал армията и отишъл по корабите и рядко го вижда , че като се прибере в България  все тичал при снахата , че съпругата му се грижела за болната си майка и С.се сторил на свидетеля самотен, по-отчаян. Това му състояние свидетелката тогава отдала на умората на С.и на възрастта му.Била видяла сина на С.след смъртта му, две срещи имали по инициатива на свидетеля, защото трябвало да се прати последната заплата на С., втората среща била за да му даде документи за  застраховката. Синът му дошъл усмихнат и приветлив, на въпрос как преживява загубата на баща си отговорил „..ми преживявам я...”. След инцидента С.К.й казал, че били проверили стаята на пазачите и намерили бутилка от кока-кола, на дъното на която имало червено вино..  Виждала била елеваторната кула, не било необходимо да се влезе в нея, за да се включи осветлението. Влизането в тази кула през т.нар монтажен отвор  било трудно, защото било тясно място. Опитвала се да си представи как човек може да падне, да се превърти и въобще да не се хване на такова тясно място. Имало парапет, стена, надолу били ламаринени стълби-10-12 стъпала,с след това имало ламарина, след това имало второ ниво към монтажен отвор на второ ниво. Нямало нужда да се влезе, за да се включи осветлението, свидетелката опитала и успяла да го включи чрез протягане на ръка, тя била висока 1,70см., толкова бил висок и С., на стената били ключовете. Задължението на С.като портиер било да включва осветлението, както и почистването от снега. Местният управител на базата бил С.К., негово било задължението да следи портиери да спазват графика на смените, вероятно нарушаването на графика не можело да стане без знанието на Колев, но било възможно и обратното.  По отношение на употребата на алкохол К.бил много строг и употреба на такъв от пазачи  вероятно било без негово знание.  Телефон и фенер стояли в стая на портиери, ползвал ги този от тях, който бил на смяна, не давали на всеки от тях отделни такива.   В елеватора имало поредица от стълби, С.не бил пропаднал в шахта от височина, той бил паднал по стълбите на втората метална площадка. След инцидента им били дали някои  предписания не били много,  имало смъртен случай и било проявено старание да се напишат повече неща. В базата много често идвали на проверка и  изводите били, че няма нарушения.

С приетото по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице Х.Д.е посочила след запознаване с документи по делото и преглед на ищцата, че ищцата е с увредено общо здравословно  състояние в резултат основно на двигателна недостатъчност поради двустранна деформираща гонартроза, двустранна коксарторза , медианна дискова херния, остеопороза, отделно страда от хипертонична болест на сърцето 2 стадий, висока степен, сърдечна форма с вариабилност на кръвното налягане., хроничен ларингит, състояние след лапарохистеректомия , кисти на яйчници, екстирпация на възел на Рейнке на дясна гласна връзка, наднормено тегло, тревожно-депресивно състояние.  Посочило е, че субективно загубата на съпруга й се отразило като цялостен срив, наблюдавала се хронологична връзка между загубата и влошаването на здравето й, изразяващо се в утежняване на съществуващите заболявания – хипертония, ставни болки, промяна в гласа, както и необходимостта от оперативно лечение - гинекологично и на ларинкса, необходимостта от престой в болница за лечение на дискова херния, балнеолечение поради артроза и дискова херния. Посочило е, че загуба на партньор особено при хармоничен брак , промяната на местоживеенето на два пъти след смъртта на съпруга й, както и обедняването  са три основни стресора, свързани с личния живот на човека, те са причина за тревожност и депресия, каквито клинични данни имало при ищцата. Тези фактори повлиявали и на хода и прогресията на сърдечно-съдовите заболявания, каквото се наблюдавало при ищцата.  Стресът се отразил и на тежестта на протичането на артрозната болест, на хипертоничното заболяване, на наднорменото тегло, психо - емоционалния статус и обусловил двигателната недостатъчност 2-3 степен. Последното влошило качество на живот и зависимост от чужда помощ.Посочило е, че имало няколко срещи с ищцата и в продължение 3-4 часа наблюдавало реакциите й. Ищцата преживяла силен стрес от загубата на съпруга си, той осигурявал основните доходи на семейството, в последствие сменяла местожителство, като с премествала във все по-големи населени места, което бил допълнителен стрес.  Ищцата се придвижвала с помощни средства  по улицата, в кабинета на вещото лице и в дома на ищцата  тя постоянно търсела опора с ръцете си, финансово била зависима от сина си, лекарствата й били скъпи, приблизително не по- малко от  100 лв. месечно.. Диагнозата тревожно депресивно разстройство не била само психиатрична диагноза, поставила я на ищцата при прегледа от 12.05.2018г. и 16.05.2018г. Възможно било стресов фактор от 2014г. да влияе през 2018г. със същия интензитет и сила, зависело от конкретната личност. Стресът не можело да доведе до коксартроза и гонартроза , не знаела дали може да доведе до хроничен ларингит, гинекологичните проблеми. В момента при ищцата се наблюдавало депресивно разстройство и промени в адаптацията. При изготвянето на заключението вещото лице се било съветвало с психиатър – проф. Л.Х.във връзка със стреса и сърдечно-съдовите заболявания, като казус била обсъждала случая и с кардиолози. По твърдения на ищцата до смъртта на съпруга си ищцата била в запазено общо състояние, била на крак, грижела се за болната си майка. Не било видяло медицинска документация за здравословното състояние на ищцата  преди 2014г. , но щом и тогава са я болели коленете и тазобедрените стави, това означавало че към този момент имала артрозните заболявания. Връзката между теглото и стреса била доказана, доказана била връзката и между теглото и артрозната болест. В момента ищцата лесно избухвала в плач, имала нарушения на съня, промени в храненето , което доказвало, че е в тревожно разстройство. Ищцата не била посочила пред вещото лице друго преживяване от 2014г. до 2018г., за майка си ищцата казала, че била възрастна и болна на легло, ищцата продължително се грижела за нея.

С прието по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза вещите лица Б.и  Н.след запознаване с документи по делото, извършен оглед на място от вещото лице Б.са посочили, че  злополуката е настъпила в технологичния отвор на елеваторна кула на силози за зърно в с.С., която кула била 38,5м. висока и с размери 4м/6м., в нея имало изградена стълбищна клетка и монтажен отвор, монтирани в нея били съоръжения за вертикален транспорт, разпределителни клапи, почистващо оборудване и гравитачен транспорт.  На кота „0” имало  външен отвор – врата с размери 70см. широчина и 1,30м. височина и през него можело да се достигне вътрешността на кулата,  ключ за външно осветление бил на   вътрешна страна на стената  на 20см. диагонално от горен десен ъгъл на отвора на тази врата . Вещото лице Б.е посочило, че този отвор служи за достъп при монтажни и демонтажни работи, поддържане и обслужване на кулата и силозите.  Ключът за осветлението в елеваторната кула по проект бил резервен, основният ключ по проект бил в т.нар командна зала.  Вратата всъщност не била врата, а била монтажен отвор, той не се ползвал за влизане и излизане, а се ползвал при ремонти, монтаж и т.н. Вещото лице Н.е посочило, че  при химическото изследване на кръвта на С.С.  при аутопсията му е установено 0,99 промила етилов алкохол в кръвта. Това било лека степен на алкохолно опиянение и няма отношение към сърдечната дейност на С..  Тази степен на опиянение се характеризирала с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. Нямало проба от урината на С. и не можело да се отговори как се е разградил алкохола в кръвта му, нито можело да се каже дали се касае за по-продължителен период на пиене или за еднократна доза. Измереният показател бил много близък до този, който е бил към момента на настъпването на смъртта. Внезапна болка от сърдечен произход  може да доведе до рязко нарушение на координацията и падане на терена, който в случая бил стълбите на елеваторната кула. Посочило е, че възрастта на С. от 69г. и анатомичната основа, открита при аутопсията му предполагали, че това количество алкохол  е засилило оплакванията му , алкохолното опиване е било по-силно изразено. Черепно-мозъчната травма била причината за смъртта, тя настъпила след падането.. При аутопсията било установено, че няма остро  исхемично , тоест недостатъчно  по отношение на кислорода  увреждане от типа инфаркт на миокарда. Възможно било  при промяна на ритъма на сърцето, при остро излизане извън ритъм на сърцето  да настъпи рязък спад на кръвното налягане и пострадалият за падне на терена. При С. имало миокардно страдание и засягане на артериите, хранещи сърцето, тоест хронична исхемична болест на сърцето, патологът го бил установил.  Принципно било възможно остро излизане на сърцето от ритъм, спад на кръвно налягане и това да е довело до падането, но не можело да се твърди със сигурност. Данни от свидетели, които са присъствали на падането можели да дадат сведения за признаците преди падането :оплакване от болка в сърцето, хващане за гърдите, освобождаване на тазови резервоари/ и така да се посочи зали тази вероятност е осъществена реално.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл.200 във връзка с чл.358, ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в сила от 01.01.1987г.) за вреди от трудова злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. 

Разпоредба на чл.200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ (ДВ, бр.26 и бр.27 от 1986г., в сила от 01.01.1987г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл.200 от КТ (В този смисъл т.1 и т.2 от ТР №45/19.04.1990г. по гр.д.№33/1989г.). Дали претенцията следва да се разгледа като такава по чл.49 от ЗЗД или по чл.200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл.358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е решението на компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и от този момент може да се претендира основателно законната лихва върху обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение №1401/15.12.1992г., Решение №290/20.06.1989г. по гр.д.№257/1989г., ІV ГО; решение №115/17.02.1992г. на ІVГО; Решение №1712/05.11.2002г. по гр.д.№2064/2001г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995г. по гр.д.№565/94г. на ІV ГО; Решение №917/17.08.1999г. на ІІІ Г№; Решение №605/06.06.1995г. по гр.д.№2462/1994г. на ІV ГО).

Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила през 2014г., тоест след влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя  по чл.200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, претърпени в причинно-следствена връзка със злополуката.

Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената пенсия/обезщетение от общественото осигуряване/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размера на имуществената вреда се съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.

Съдът приема, че по делото се установява от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, заключения по съдебно-медицинските експертизи, че през време на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор наследодателят на ищците по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника като „общ работник- портиер - пазач” , включващи и задължение да включи външното осветление на обекта, е претърпял трудова злополука, при която е получил увреждания на здравето, довели до смъртта му на 06.02.2014г. По делото е установено, че разпореждането на НОИ  от 17.04.2014г., потвърдено с решение  от 11.06.2014г. на Директора на ТД –София град на НОИ,  жалби срещу което са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения на АССГ и на ВАС на 23.05.2017г., признава че инцидента от 06.02.2014г е трудова злополука - при опит да влезе в елеваторна кула, за да включи външно осветление С. се е подхлъзнал или спънал, загубил е равновесие и е паднал в шахта на кула, в следствие на което получил контузия на мозъка, счупване на черепа и настъпила смъртта му.  Влезлият в сила индивидуален административен акт, постановен в процедурата по чл. 57 и сл. от КСО установява елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Въпросът  дали злополуката е трудова не може да бъде пререшаван в производство по иск по чл. 200 от КТ. Този индивидуален административен акт е задължителен за съда, разглеждащ иска по чл.200 от КТ относно характера на злополуката – дали е трудова или не. Отделно, този акт е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт.  В случая с влязлото в сила разпореждане на НОИ е посочено, че ищецът при трудовата злополука  от 06.02.2014г. е получил контузия на мозъка, счупване на черепа. Това разпореждане не е отменено в нито една негова част, независимо че срещу него са били подадени жалби и пред горестоящия административен орган и пред съда. Приетото по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза установява, че тези увреждания са довели до настъпването на смъртта на С.. Разсъжденията на вещото лице Н.при изслушването му пред СРС за възможността С. да е получил  остро излизане на сърцето от ритъм , довело до рязък спад на кръвното налягане и падане на терена са само хипотетични , в подкрепа на тези разсъждения на вещото лице не са ангажирани доказателства по делото и съдът ги приема за неустановени.

По делото не се спори, а и се установява от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищците са наследници по закон на С.С. - съответно съпруга и син, поради което и съдът приема, че отговорността на ответника за претърпените от тях вреди от смъртта на С. може да се ангажира, ако се установи претърпяването на такива.

По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал.2 от КТ:

При така депозирания отговор и при така направени възражения от ответника,  вкл. и  възражение  по чл. 201, ал.2 от КТ в негова тежест е да установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на наследодателя ищеца, тоест да ангажира доказателства, че  ищецът е проявил груба небрежност и е провел поведение, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не проявил грижа за безопасността си.

За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал.2 от КТ поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при условията на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати – модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл. 200, ал.2 от КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда.

В конкретния случай по делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, заключение по комплексната медицинска експертиза,  което в тази част съдът кредитира като неопровергано от останалите доказателства по делото,  че трудовата злополука е настъпила  при  опит на С.С. да включи външно осветление на обекта чрез ключ за осветление, намиращ се от вътрешна страна на стена на елеваторна кула, отвор за което е с височина около 1,30м. и с широчина около 70см. , като пред него има стъпало, а след това има метален праг, под който минават кабели, а непосредствено след входа има метална стълба надолу с наклон от около 45 градуса. Тези обстоятелства се установяват  от приетите по делото обяснителни записки към проекти, заключение по комплексна експертиза, протокол за разследване на злополука, показания на доведените от ответника свидетели, които в тази им част съдът кредитира като резултат от личните им впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото. Съдът приема за установено по делото от събраните гласни доказателства, че електрическия ключ за включване на осветлението  е бил разположен от вътрешната стена на елеваторната скула на разстояние от 20см. по диагонал от отвора, който отвор не е врата по проект, а е монтажен отвор, който се използва при необходимост от ремонтни работи. Установява се, че ключ за включване на осветление може да се достигне чрез протягане с ръка без да е необходимо влизане в помещението, влизането в  помещението било забранено на работниците. За този извод съдът съобрази събраните по делото гласни доказателства, които в тази част са еднозначни , резултат от личните впечатления на свидетелите,  неопровергани от останалите доказателства по делото, подкрепени от заключението по  комплексната  съдебна експертиза. Свидетелят С.С.е посочил, че само с протегната ръка се включвало осветлението, свидетелят бил включвал по този начин осветлението, в елеваторната кула било разрешено само на  него да влиза, защото бил на длъжност „оператор“. Свидетелят Д.А.е посочила, че за да се включи външното осветление в обекта не било нужно да се влиза в елеваторната, можело да се достигне електрическия ключ отвън с протягане на ръката, свидетелката била включвала по този начин осветлението, в елеваторната било разрешено да влиза само операторът, ако на нея й се наложело да влезе за вземане на проба, правела го заедно с оператора – той вървял пред нея, а свидетелката вървяла след него. Свидетелят Емилия С.е заявила, че влизането в кулата през монтажния отвор било трудно, не било нужно да се влезе, за да се включи външното осветление, свидетелката била висока 1,70см., колкото бил висок и С.С., свидетелката успяла да включи осветлението без да влиза в помещението. Показанията на тези свидетели не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства и съдът приема за установено по делото, че в елеваторната на С. е било забранено да влиза, можел е да включи външното осветление без да влиза вътре – отвън само чрез протягане на ръка.

Съдът приема за установено по делото, че  в момента на злополуката С.С. е застъпил 12-часова нощна смяна на дежурство, непосредствено след приключване на дневната му 12-часова смяна. Съдът приема, че изпълнението на трудовите функции от С. в две последователни смени е ставало със знанието на работодателя и без противопоставянето му. Разпитаните по делото св. С.и св. А.са посочили, че това било утвърдена практика между портиерите, за което знаело местното ръководство на базата. Св. А.е посочила , че тя била уведомила за тази практика на пазачите местния управител на базата.  Съдът кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Действително, свидетелката С.е посочила, че тя като счетоводител на работодателя и управителят на работодателя не били уведомени за тази практика на портиерите, но дори този свидетел е признал, че местният управител на базата едва ли не е знаел за същото. При така събраните доказателства  съдът приема, че доколкото нощната и дневната смяна са приключвали съответно започвали в 08,00ч. сутринта, тоест в момент, когато останалите работници и управителя на базата вече са били пристигнали в базата за началото на работния им ден, то житейски неоправдано е да се приеме, че управителят на зърнобазата не е знаел за  така наложената практика от портиерите да работят последователно дневна и нощна смяна. Следва да се посочи, че  поемането на две последователни смени , които са последвани от 3 дни почивка /за последното обстоятелство съдът кредитира свидетелските показания, които не са опровергани от останалите доказателства/, само по себе си не е от естество да установи проява на груба небрежност от работника. За този извод съдът съобрази продължителната почивка след двете смени, както и  характера на задълженията на портиера-пазач и общ работник, който не се отличава с тежки физически и психически натоварвания, пригодени в работното им място условия за почивка. Така възприетото обосновава извод, че поемането на дневна и нощна смяна последователно  не се отличава с онази степен на неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, поради което и само по себе си това поведение не  е проява на груба небрежност.

Съдът приема за установено по делото, че по време на злополуката С.С. е бил употребил алкохол и съдържанието на същия в кръвта му е била 0,99 промила. Това обстоятелство не се оспорва по делото, същото е установено от прието по делото заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира в тази му част като неопровергано от останалите доказателства  и неоспорено от страните. Приемането на алкохол по време на работа е нарушение на трудовите задължения п чл. 126, т.2 от КТ. В случая по делото е установено, че работодателят е издал и специална заповед, забраняваща употреба на алкохол в работно време. Установява се от заключението по комплексната експертиза, че  прието от С. количество алкохол е довело  до лека степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. При така установеното и като съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката - през зимата  на 06.0.2014г., след 16,30ч. когато са си тръгнали другите работници, тоест в тъмната част на деня, че е имало сняг и заледявания, че пред монтажен отвор е имало стъпало, а след него –праг и метална стълба, то съдът приема употребата на алкохол през работно време от С.С. е било проява на груба небрежност, довела до падането му при опит на включи осветлението и до настъпването на уврежданията , довели до смъртта му. Употребата на алкохол по време на работа е нарушение на трудовата дисциплина, противоправно поведение, което отделно е и рисково поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираната трудова злополука. /В този смисъл т. 7от ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС/. Установено е от заключението по комплексната експертиза, че приетият алкохол е довел  до отслабване на концентрация и на вниманието и на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения. Така установеното обсъдено с останалите установени обстоятелства , при които е настъпила злополуката съдът приема че доказва, че употребата на алкохол от С. е допринесла за загуба на равновесие довело до падането, при което С. е получил уврежданията, причинили смъртта му.

до загуба .

В конкретния случай съдът приема, че проведеното от С.С. поведение е допринесло за настъпване на злополуката с участие от 40%. За този извод съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – през зимата в тъмната част на деня, при наличие на заледяване и заснежаване, при поети две последователни 12 часови смени,  при които условия С.С. е пристъпил към употреба на алкохол, опиянила го в лека степен с оглед на установените 0,99 промила алкохол в кръвта , но причинило  лесна уморяемост, отслабване на концентрация и на вниманието, на съобразителността, забавена реакция, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения при опит да включи външно осветление в елеваторна кула, пред която имало стъпало, а след нея – метален праг и стълба за надолу. Така установеното поведение на С.С. съдът приема, че е допринесло за залитането и падането му, в следствие на което е претърпял уврежданията, довели до смъртта му. При определяне на  приноса на пострадалия съдът съобрази неговото поведение и допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина, както и нарушенията на правилата за безопасни условия на труд от работодателя, довели до настъпването на злополуката, посочени в приетите по делото протокол, разпореждания на НОИ. При определяне на приноса на пострадалия съдът съобрази последователно провежданата от закодонодателя  в норматвните актове засилената отговорност  за безопасни условия на труд работодателя спрямо тази на работника/служителя по отношение на спазването на тези правила.

По размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди:

Съгласно  разпоредбите на чл. 51 и чл. 52  от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на обезщетението,  на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).

Съдът приема за установено по делото, че в резултат на трудовата злополука наследодателят на ищците – С.С., е починал, като приживе отношенията между ищците и наследодателя им са били изпълнени с типичните за родствените им връзки топлина, уважение, обич и привързаност.  Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства, които в тази им част съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления на свидетелите, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката К.е посочила, че ежеседмично е посещавала ищцата в с.С., включително и приживе на съпруга й, че ежедневно са се чували по телефона, между тях не е имало раздори, никога не били живели отделно, от 2004г. живеели заедно в с.С. за да може ищцата да се грижи за болната си майка, след смъртта му не можела да спи, постоянно плачела при споменаването на името на С., често посещавала гробищния парк, влошило се здравословното й състояние и не можела да се  движи сама. Свидетелката М.е посочила, че семейството на ищците било много сплотено, от 2004г. ищцата и С. се преместили в с.С., за да се грижи ищцата за болната си майка, никога не се били разделяли ищцата и съпруга й, след смъртта на С. ищцата не можела да спи, плачела постоянно , влошило се здравето й , болели я краката. Свидетелят Д.е посочил, че  ищецът Й.Й. бил в отлични отношения с родителите си, обичали се, разбирали се и се уважавали, прибирайки се от плаване веднага ходел при родителите си, помагал на баща си в двора, ищцата плачела постоянно след смъртта на съпруга си. Свидетелката Д.А.е посочила, че приживе на С. му полагал да следи по интернет кораба, на който плавал сина му, много се гордеел със сина си, ищцата на 06.02.2014г. й се обадила по телефона да пита за съпруга си, защото не се прибрал след смяната и след разговора незабавно пристигнала в базата. Св. С.е посочила, че С. се гордеел със сина си. Така събраните доказателства установяват, че между ищците и наследодателя им са съществували отношения на дълбока привързаност и грижа един за друг, типичните отношения между съпруг - съпруга, съответно баща-син. Действително, свидетелите А., св. С.и св.  С.са посочили, че не били виждали сина на С.С., св. С.е посочила, че на среща след смъртта на С. синът му на въпрос „как преживява загубата на баща си…” е отговорил „преживявам я някак си ..” , че  бил усмихнат , а приживе С. споделил, че рядко вижда сина си откакто започнал да работи по корабите. Така заявеното съдът приема , че не може да обоснове извод за липса на топли отношения между ищците и наследодателя им, които да са изпълнени с типичното за родствените им връзки съдържание. Житейски неоправдано е ищецът Й. да сподели на непознатата за него св.С.начина, по който преживява смъртта на баща си. Същевременно оправдано е С.С. да е искал да се вижда по-често със сина си – това е обичайно желание на всеки родител. Обстоятелството, че свидетелите не били виждали  ищеца Й. само по себе си не означава, че срещи и контакти той не е поддържал с баща си. Този извод следва при съобразяване на обстоятелството, че тези свидетели са били колеги на С. и отношенията им са били колегиални, тоест не предполагат  присъствието им на лични срещи между С. и сина му.

При така възприето съдът приема, че иска за претърпени неимуществени вреди от ищците от  смъртта на С. е доказан по основание.

Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства , които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото и резултат от лични впечатления на свидетелите, по делото се установява, че  ищецът Й.Й. и наследодателят му към 2014г. не са живеели в едно домакинство, но са имали силна връзка, загрижени са били един за друг, помагали са си, при възможност са се виждали, ищецът тежко е понесъл загубата на баща си. При така установеното, но и като съобрази възрастта на  ищеца Й. към 2014г.  -35г., възрастта на баща му С.С. към 2014г.-69г., субективната оценка на претърпените от ищеца вреди , то съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди  от загубата на  баща й са в размер на посочената от него сума от 70 000лв..  За да определи този размер съдът съобрази дата на злополука – 06.02.2014г., социално-икономическите условия в страната към този момент, внезапната загуба на родителя по трагичен начин , че връзката  на ищеца и баща му е била изпълнена с обичайното съдържание на отношенията родител-дете на този етап от житейското им развитие, но и че са имали изградени самостотяелни домакинства в различни градове и  че на този етап от житейския им път ищецът не се е нуждаел от интензивна родителска грижа, но въпреки това загубата на бащата е неочаквана и е на прекалено ранна възраст на ищеца.

Съдът приема, че от събраните по делото гласни доказателства , които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по делото и резултат от лични впечатления на свидетелите, както и от заключението по съдебно-медицинска експертиза , което съдът кредитира като подкрепено от писмените доказателства по делото, се установява, че  между ищцата   М.С. и съпруга й С. е имало  изградена обичайна връзка между съпрузи,  изпълнена с взаимно чувство на обич, привързаност, подкрепа и опора,  ищцата и съпруга й са живели заедно , ищцата тежко понася загубата на съпруга си, постоянно плачела, не можела да спи, влошило се здравословното й състояние от преживения стрес от внезапната загуба на дългогодишен партньор, а и на източника на финансова , физическа и морална подкрепа, наложило се да се премести да живее в други населени места, за да може синът й да й помага и да се грижи за нея, стресът довел до повишаване на теглото й, което се отразило негативно на ставните й заболявания. При така установеното и като съобрази внезапната загуба на съпруга, като съобрази и обичайните отношения между  съпрузи с дълготрайната им  връзка, възрастта на ищцата от 64г. по време на смъртта на съпруга си, починал на 69г., то  съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди от загубата на  съпруга й са в размер на посочената от нея сума от 90 000лв. За да определи този размер съдът съобрази обстоятелството, че връзката между ищцата и съпруга й е дълга,  живеели са заедно, житейски оправданото очакване за подкрепа за в бъдеще, от реализиране на което очакване ищца е лишена. При така установеното съдът приема, че личните отношения между ищеца и съпруга  й са изградени на основаната на взаимна привързаност, морална подкрепа, емоционална близост, поради което като съобрази социално-икономическите условия в страата към 2014г., то  съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищец вреди  е в размер от 90 000лв.

С оглед гореизложеното, но и като съобрази приетото съпричиняване на вредите от поведението на наследодателя на ищците в размер на 40%, то съдът приема, че за ищеца Й.Й. е възникнало вземане към ответника за заплащане на сумата от 42 000лв. , а за ищеца М.С. е възникнало вземане в размер на 54000лв. правно основание на които вземания е чл. 200 от КТ.

П делото не се спори, а и се установява от прието по делото неоспорено от страните писмо от 28.03.20127г. на ЗЕАД”Б.Ж.В.И.Г.”АД, че на 06.07.2016г. на ищците е платено застрахователно обезщетение за смъртта на наследодателя им С. настъпила от трудова злополука в общ размер от 34 792,80лв. По делото не са ангажирани доказателства на всеки ищец каква част от тази сума е платена, поради което и съдът приема, че на всеки ищец е платена по ½ от тази сума, тоест сумата от по 17 396,40лв. Тази сума съгласно чл. 200 , ал. 4 от КТ следва да се  приеме като погасяване на сума, дължима от работодателя по чл. 200 от КТ.

При така възприето съдът приема, че непогасени чрез плащане са вземания на ищците към ответника за сумите както следва: за ищеца Й.Й. сумата от  24 603,60лв., а за ищеца М.С. сумата размер на 36 603,60лв.

По възражението на ответника за недължимост на сумите поради погасяването им по давност:

Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1,т. 3 вр. с ал.2, т.2  от КТ исковете по чл. 200 от КТ се погасяват по давност с изтичане на срок от 3 години, считано от момента, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Така установеното правило за началния момент на погасителната давност се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането, но при съобразяване на естеството на правото. В случая спецификата на правото на предмет на иска изисква за упражняването му да са се  проявили  всички предпоставки, които водят до възникването му и възможността  на работника, съответно на наследниците му да го претендира. Наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за приемане на злополуката за трудова е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. Трудовата злополука може да се установи само по предписания  административен ред по чл. 57 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Такова установяване не може да се осъщстеви по общия исков гражданскоправен ред, включително и в производство по чл. 200 от КТ. Влезлият в сила административен акт за установяването на трудовата злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ. Издаването и стабилизирането на същия отнема време, като вземането за обезщетение възниква от момента на влизането в сила на този акт. Това е денят,  в който правото по чл. 200 от КТ може да бъде упражнено най-рано и затова срокът по чл. 358, ал.2,т.2 от КТ започва да тече от  момента на влизане в сила на административния акт за установяване на трудовата злополука. /В този смисъл Решение № 72/09.05.2018г по гр.д. № 3123/2017г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 119/12.07.2013г. по гр.д. № 675/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 365/19.12.2013г. по гр.д. № 1063/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 336/23.11.2012г. по дело № 303/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.;Решение № 298 по гр.д.п№ 184/2012т. на ВКс, ІІІ-то Г.О.; Решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ІІІ –то Г.О. на ВКС;./. Не са от естество да променят този извод доводите на ответника по исковете, че административно производство по обжалване на разпореждането за признаване на трудовата злополука, което е инициирано от работодателя не следва да води до прекъсване или спиране на погасителната давност, защото то не е предприето действие от работника.  За да започне да тече погасителния давностен  срок на иска по чл. 200 от КТ следва да е приключило административното производство по установяване на трудовата злополука. До приключването на това административно производство  такъв срок не е започнал да тече и затова  административното производство нито прекъсва , нито спира погасителната давност по чл. 358 от КТ. Това административно прозиводство обаче следва да е приключило окончателно и актът по него следва за признава злополуката за трудова , за да се породи правото по чл. 200 от КТ.

В случая по делото е установено, че трудовата злополука е настъпила на 06.02.2014г., но същата е установено с влязъл в сила на 23.05.2017г административен акт, когато е постановено решението на ВАС по дело 8830/2016г. При така установеното и по съображения изложени от съда по-горе , момент в който правото на ищците по чл. 200 от КТ  е могло да бъде упражнено е 23.05.2017г. и това е моментът, от който е започнал да тече погасителния 3 годишен давностен срок.  Исковата молба е подадена на 31.10.2017г.,  поради което и неправилно районният съд е приел, че исковете са погасени по давност.

С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в която исковете са отхвърлени за главница, претендирана  от ищеца Й.Й. в размер от  24 603,60лв., и за главница, претендирана от ищеца М.С. за сумата размер на 36 603,60лв. следва да се отмени и исковете за тези главници следва да се уважат. Решението на СРС следва да се отмени и в частта, в която са отхвърлени исковете за лихва за забава на плащането на главниците за период от 23.05.2017г. до изплащане на задължението. В забава на плащането се изпада без покана, тоест  момент на забава в случая е момент на настъпване на изискуемост на вземането. Тази изискуемост не може да настъпи преди да възникне самото право, а моментът на възникването на вземането е моментът на влизане в сила на административния акт за установяването на злополуката като трудова и подборни съображения за този извод съдът изложи по-горе. За правна яснота следва да се посочи, че размер на изтекла лихва за забава върху главниците, за които съдът прие, че иск е основателен за периода  от 23.05.2017г. до  подаване на искова молба на 31.10.2017г. определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК е както следва – по иска на Й.Й. сумата от 1107,16лв., по иска на М.С. – сумата от 1647,16лв.

В останалата част решението на СРС,  с което са отхвърлени исковете - за ищеца Й.Й. за горница над 24 603,60лв. до предявен размер от 70 000лв, и за ищеца М.С. за  горница над 36 603,60лв. до 90 000лв. и за лихва върху тези горници, както и за лихвата върху главниците от 24603,60лв. и от 36603,60лв. за периода  от 06.02.2014г. до 23.05.2017г., следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на районния съд, макар и по други съображения.

По отговорността за разноските:

 С оглед изхода на делото разноските в производството следва да се възложат в тежест на страните съобразно уважената част от исковете, като  следва да се отмени решението на СРС в частта, с която е осъдил ищците да заплатят на ответника съдебни разноски, както следва: Й.Й. сумата от 160,85лв., М.С. сумата от  236,86лв.

За производство пред СРС ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса по уважената част от исковете в размер от общо 2 448,29лв.,  както и разноски за вещи лица в размер на 160,67лв.

За производство пред СГС ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 1224,15лв.

За производство пред СРС ответникът по исковете следва да бъде осъден на ищците разноски за възнаграждение за адвокат, както следва – на М.С. сумата от 305,03лв., на Й.С. сумата от 263,63лв. При определянето на този размер съдът съобрази че уговорено и платено от двамата ищци възнаграждение за адвокат е общо 1500лв., не  е посочено кой ищец каква сума е платил и съдът приема, че всеки ищец а платил ½ от уговорената сума за възнаграждение за адвокат.

За производство пред СГС ответникът по исковете следва да бъде осъден на ищците разноски за възнаграждение за адвокат, както следва – на М.С. сумата от 406,70лв., на Й.С. сумата от 351,50лв. При определянето на този размер съдът съобрази че уговорено и платено от двамата ищци възнаграждение за адвокат е общо 2000лв., не  е посочено кой ищец каква сума е платил и съдът приема, че всеки ищец а платил ½ от уговорената сума за възнаграждение за адвокат.

За производство пред СГС ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по исковете сумата от представляващи възнаграждение за адвокат съобразно уговорена и платена сума от 5800лв. В договора не  е посочено въззиваемият каква сума е платил по иска на всеки ищец и съдът приема, че същата следва да се разпредели с оглед цената на двата иска. Така съдът приема, че по иска на М.С. уговорено и платено възнаграждение е 3262,50лв., а по иска на Й.С. уговорено и платено възнаграждение е 2537,50л. За този извод съдът съобрази и минималното възнаграждение по исковете съобразно наредба № 1/2004г., които са съпоставими с определените по горепосочения начин от съда. При така възприето съдът приема, че М.С. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1935,64лв, а Й.Й. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 1645,57лв.

Неоснователно е възражението на въззивниците  за прекомерност на претендираните от въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат. Определеното в договора е 5800лв., това е възнаграждение по искове с цена от 90 000лв. и от 70 000лв., поради което  и при съобразяване на чл. 7, ал.2,т. 4 от Наредба № 1/2004г., сложността на делото, която е около и над средната за такъв тип дела, то съдът приема че уговореното от въззиваемия възнаграждение за адвокат за производство пред СГС не  е прекомерно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение  № 76366/24.04.2020г., изменено в частта за разноските с  Определение  № 20210432/29.09.2020г. по гр.д. № 77908 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  59-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Й.С.Й., ЕГН ********** , М.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** срещу „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им С.С., настъпила на  в следствие на трудова злополука, както следва: на Й.С.Й. главница от 24 603,60лв. ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до изплащането й , която лихва за периода от 23.05.2017г. до подаването на исковата молба на 31.10.2017г. е в размер на 1107,16лв. ; на М.И.С.  главница от  36603,60лв., ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до изплащането й, която лихва за периода от 23.05.2017г. до подаването на исковата молба на 31.10.2017г. е в размер на  1647,16лв., както и в частта, с която Й.С.Й., ЕГН **********  е осъден да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от 160,85лв., М.И.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******съдебни разноски от  236,86лв и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумите в размери и на основание както следва: на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 36 603,60лв., /тридесет и шест хиляди шестстотин и три лева и 0,60лв/, ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до изплащането й, която лихва за периода от 23.05.2017г. до подаването на исковата молба на 31.10.2017г. е в размер на  1647,16лв , представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.С., настъпила на 06.02.2014г. в следствие на трудова злополука , установена с влязло в сила на 23.05.2017г. разпореждане № 16577/17.04.2014г. на НОИ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от  711,73лв. /седемстотин и единадесет лева и 0,73лв/,  представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.

ОСЪЖДА „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.С.Й., ЕГН ********** с адрес: *** сумите в размери и на основание както следва: на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 24 603,60лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин и три лева и 0,60лв/, ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до изплащането й , която лихва за периода от 23.05.2017г. до подаването на исковата молба на 31.10.2017г. е в размер на 1107,16лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.С., настъпила на 06.02.2014г. в следствие на трудова злополука , установена с влязло в сила на 23.05.2017г. разпореждане № 16577/17.04.2014г. на НОИ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от  615,13лв. /шестстотин и петнадесет лева и 0,13лв/, представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 76366/24.04.2020г., изменено в частта за разноските с  Определение  № 20210432/29.09.2020г. по гр.д. № 77908 по описа за 2017г. на Софийски районен съд,  59-ти състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Й.С.Й., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 1645,57лв. /хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и 0,57лв/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 1935,64лв. /хиляда деветстотин тридесет и пет лева и 0,64лв/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 от ГПК сумата от  1224,15лв. ( хиляда двеста двадесет и четири лева и 0,15лв), представляващи разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА„И.”ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** „да заплати по сметка на Софийски районен  съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 от ГПК сумата от   2608,96лв. /две хиляди шестстотин и осем лева и 0,96лв/, представляващи разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещи лица.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.