№ 330
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. А.а
Тони Гетов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251100600981 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 549 от 08.10.2024 г. постановена по НОХД № 5853 по описа за 2024 г.
Софийски районен съд е признал подсъдимия М. Д. П., ЕГН **********, за невиновен в
това, че на 13.08.2023 г. около 21,00 в гр. София, ул. ****, се е заканил на М. В. П. с
престъпление против неговата личност – с убийство, с думите „Ще те довърша“, „ Няма да
излезеш от тук“, „Млъквай ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди у М. П.
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НП го
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144 , ал. 3, т. 1 вр с ал.1 от
НК.С присъдата съдът е оставил без уважение предявения граждански иск от М. В. П. срещу
подсъдимия М. Д. П. за сумата от 10 000лв. (десет хиляди лева), представляващи
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 13.08. 2023 г. до окончателното и изплащане, като неоснователен и
недоказан.
Против присъдата е депозиран протест от Районен прокурор на Софийска районна
прокуратура с искане за отмяната й като неправилна и за постановяване на нова осъдителна
присъда, с която съд за неправилна, с която подс. М. Д. П. бъде признат за виновен по
повдигнатото му пред първата инстанция обвинение за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. с
ал.1 пр.1 от НК. В допълнително изложение към протеста прокуратурата счита, че
събраните в хода на съдебното следствие доказателства дават възможност по категоричен
начин да бъде установено както реализирането на престъпния състав, така и авторството на
инкриминираното деяние, което е основание да се отмени постановената присъда изцяло и
подсъдимия да се признае за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнителното
изложение към протеста се излага приетата за установена от обвинението фактическа
1
обстановка и с оспорва извода на районния съд в протестираната присъда, че се касае не за
закана с убийство, а за възникнал спор по повод начина на консумиране на връзката. И са
импулсивно и механично използване на разменените то партньорите реплики, които според
СРС били единствено с емоционален заряд. Обвинението се позовава и на изготвената
съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на която е че М. П. е получил
травматични увреждания, в резултат на удари с твърди тъпи предмети, според които
обстоятелства заканите се характеризират като годни да възбудят основателен страх за
осъществяването им. В протеста събраните доказателства от досъдебното производство,
ползвани при постановяване на присъдата на основание чл.371 т.1 от НПК, по несъмнен и
безспорен начин установяват съпричастността на подсъдимия в извършеното престъпление,
а първостепенния съд неправилно е пренебрегнал и омаловажил показанията на
свидетелите, вкл. и показанията на св.Г. К., дадени в съдебно заседание на 08.10.2024 г.
Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста в съдебно
заседание, намира че обвинението срещу подсъдимия е доказано и са налице признаците на
състава на престъплението по чл.144 ал.3 т.1 вр. с ал.1 пр.1 от НК..
Гражданският ищец и частен обвинител М. П., чрез повереника му адв.Д. се
присъединява към доводите в протеста и счита, че присъдата на СРС е неправилно и
необосновано. Поддържа, че СРС неправилно е определил като единствен източник на
доказателства в подкрепа на обвинението показанията на пострадалия и отрекъл наличието
на други свидетели на място, които да възприемат съставомерното поведение на
подсъдимия. Акцентира върху доказателствената тежест на показанията на св.М., като
счита, че същите следва да бъдат анализирани в съвкупност сосотаналите доказателства,
при което ще обосноват извод , че е извършено престъплението. Счита,ч съдът е игнорирал
заключението на СППЕ, а заключението на СТЕ не е обсъдил по никакъв начин в мотивите
си. Твърди, че е надценена доказателствената стойност на факта, ч в разговора с оператора
на тел.112 пострадалия не бил съобщил , че към него е била отправена закана за убийство,
като обяснява това с емоционалното му състояние след нанесените му удари и водещия му
мотив да спаси живота си. Моли за отмяна на присъдата на СРС и постановяването на нова,
с която подсъдимия да бъде признат по предявеното му обвинение в първата инстанция.
Защитникът на подсъдимия М. П. – адв.П., счита, че протеста е неоснователен, тъй
като обвинението се крепи единствено на показанията на пострадалия М. П., които не се
подкрепят от нито едно доказателство. Намира че показанията на М. П. следва да се ценят
през призмата на личните отношения между него и подсъдимия. Акцентира на показанията
на св.К., дадени в о.з. на 08.10.2024г., според които при проведен разговор с пострадалия
непосредствено след инцидента, той не му е съобщил за отправени закани за убийство, а
единствено споделил за нанесен побой. Поддържа, че дори и да се даде вяра на показанията
на св.П., то същите с оглед ситуацията и личните отношения между него и подсъдимия,
определят разменените реплики като механични и импулсивни, в резултат на гняв и яд и
целящи унижение на другия, но не и в състояние да възбудят основателен страх за
осъществяване на твърдяни закани. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият М. П. е съгласен с позицията на защитника си и в последната си дума
моли да бъде оправдан.
Страните не сочат нови доказателства.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло
служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.
Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Обвиняемият М. Д. П., ЕГН: **********, е роден на в гр.Русе, българин, български
гражданин, неосъждан, с постоянен адрес: гр.София, ул. ****.
Обвиняемият М. П. и пострадалият М. П. се запознали в началото на месец август
2023 г., посредством социална платформа „Grindr“. Около две седмица контактували
помежду си чрез платформата след което решили да се срещнат на живо. Св. М. П. поканил
обв. М. П. да изпият по питие в жилището на М. П., находящо се в гр. София, ул. „Чавдар
Мутафов“ №****. На 13.08.2023г. вечерта подсъдимият отишъл в жилището на св.П., като
вечеряли и по време на вечерята и двамата употребили алкохол. По време на вечерята
свидетелят П. и подсъдимият започнали да разговарят помежду си, за да се опознаят. В хода
на разговора, подсъдимият и св.П. решили да отидат в друга стая на жилището, където да
бъдат интимни. В един момент двамата се скарали и взаимно си разменили удари.
Скарването им било шумно и гласовете на св.П. и подсъдимия се чували в съседните
апартаменти. По това време свидетелят М. бил в дома си и от дома на св.П. чул викове и
обиди сред които „****“, “Ще те смачкам“, след който израз в отговор св.М. чул „Не ме
удряй, не ме закачай, помощ“; “ще те убия“ или според свидетеля „нещо от сорта“. В един
момент от конфликта свидетелят М. П. успял да избяга от апартамента си и да се скрие в
апартамента на свидетелите Г.. Там били децата им, които му оказали помощ и съдействие,
за да може той се обади на телефон 112, като извика линейка и полиция. През това време
подсъдимият П. напуснал апартамента на свидетеля М. П.. Слизайки по стълбите той се
разминал със св.Г.Т.М. и св.Н. Г., които възприели външния му вид като изплашен, с кръв по
ръцете, държейки електрическа тротинетка. След като се качили до дома си свидетелите
заварили вратата на апартамента им отворена, където ги посрещнали малолетните им деца.
Там бил и пострадалият П., който бил нервен, имал наранявания и плюел кръв и на техен
въпрос ,добре ли си“ и отговорил „Не, не съм добре. Тоя ме преби“. Отговорил на свидетеля
Т.М., че бил употребил алкохол. Не изчакал повиканите линейка и полиция, а с автомобил на
негов приятел се отправил за болница „Пирогов”, където му била оказана медицинска
помощ. Междувременно на местопроизшествието пристигнали полицейските служители-
св. М. и св. А., които на място заварили свидетелката Г., която им казала, че пострадалият е
откаран в „Пирогов“. Полицейските служители пристигнали в болница „Пирогов“, където
установили свидетеля М. П.. Той им обяснил, че бил пребит от непознат мъж, когото
поканил в дома си за питие. Същата вечер св. М. П. телефонирал на приятеля си св.Г. К. и
му казал, че бил пребит от „М.“. Според св.К. св.П. бил много уплашен. Тъй като св.К. бил
извън гр. София, двамата се срещнали два- три дни след това и в проведения разговор М. П.
казал на приятеля си, че се страхува „М.“ да не го пребие отново.
Подсъдимият се прибрал в дома си след напускането на дома на св.П.. На следващия
ден, поради появилите се болки в ръката, вследствие сбиването с М. П., посетил ВМА,
където му бил извършен преглед и проведено образно изследване и установена фрактура на
1-ва метакарпална кост на дясната му ръка.
От заключението по съдебно-медицинска експертиза, изготвено в досъдебното
производство от д-р М. А., се установява, че М. В. П. е получил кръвонасядане в тилната
област на главата, кръвонасядане на дясната челна половина на главата; кръвонасядане в
клепачите на лявото око с оток на долния клепач на същото; охлузвания п лигавичната
повърхност на горната и долната устни на устат; кръвонасядания и охлузвания по дясната
странична повърхност на шият; кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош вляво;
охлузване областта на лявата лакътна изпъкналост; охлузване на дясната подбедрица. За
тези увреждания експертизата сочи, че са получени в резултат на твърди тъпи предмети, по
механизма на удари с или върху такива, както и косото им действие, и могат да се получат
по време и начин, както съобщава прегледаният.
От заключението по техническата експертиза по протокол № 491 24.10.2023г. на
група ЕКД при 04 РУ-СДВР се установява проведения телефонен разговор от М. П. с
3
оператора от Център 112 /.
От заключението по СПЕ, изготвено по досъдебното производство с установява, че по
време на деянието подс. П. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване средна степен
и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Заключението на СПЕ по отношение на св. М. П. установява, че той е психично здрав,
като вследствие на твърдените от него отправени му заплахи от подсъдимия е възможно да
изпитва психически дискомфорт , но това състояние на отговаря на категорията реален
страх за живота. Заключението установява, че св.П. не е изпитал такъв страх.
Тази фактическа обстановка първоинстанционния съд намерил за изяснена въз основа
на показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и
обясненията на подсъдимия, приетите писмени доказателства по делото и заключенията на
съдебните експертизи, изготвени и приети по делото. Въз основа на същата счел, че
липсвали безспорни, убедителни и категорични доказателства, обосноваващи извода, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.3 т.1 вр. с ал.1 пр.1 от
НК.
Анализа на доказателствената маса, извършен от СРС е изчерпателен. Коректно и
обосновано съдът е анализирал всяко от доказателствата, като посочил на кои доказателства
дава вяра и защо. Подчертал е в коя част не кредитира показанията на пострадалия св.П. - в
частта за отправените му закани за убийство, като обосновал защо не ги кредитира – тъй
като същите се подкрепят единствено от заключението на СТЕ, но тя в действителност се
основава на неговите изявления до оператора на тел.112. В допълнение, дори и в думите на
св.П. до оператора на тел.112 не се съдържа конкретика за отправените му заплахи, а само
съобщението, че е заплашван. Конкретни факти за отправени закани се съдържат в
показанията на св.М., правилно анализирани от СРС, като не сочещи от кого и към кого са
отправени тези заплахи, защото този факт св.М. обективно не е имал възможност да
възприеме и да разпознае гласовете, отправили репликите със заплашително съдържание,
възпроизведени от него.
Първоинстанционният съд е изложил и солидни допълнителни аргументи,
разколебаващи обвинителната теза.
Както вече се посочи - специално внимание в мотивите на СРС е отделено на
показанията на пострадалия П., анализирани поотделно и в съвкупност с показанията на
св.М. и на св.К.. Св.К., следва да се подчертае, както правилно е приел и СРС, също не сочи
пострадалия П. да му е съобщил за отправени закани за убийство от подсъдимия. На св.К.
св.П. съобщил за нанесен му побой, а този свидетел описва и възприятията си от изпитван от
пострадалия страх от подсъдимия, но не е факти, обосноваващия обвинението за извършено
престъпление закана с убийство.
Детайлно са били анализирани от първоинстанционния съд и обясненията на
подсъдимия, при отчитане на двойствената им роля в наказателния процес - на
доказателствено средство и средство за защита. На тази база верен се явява изводът на
съдебния състав, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на св.М.,
доколкото последните не установяват от кого и срещу кого са отправени изразите „ще те
убия“ или „нещо от сорта“.
Проведеният анализ на доказателствата от първостепенния съд е задълбочен, логичен
и верен. Това е дало възможност на първата инстанция обосновано да отбележи в мотивите
си и наличието на съвпадение в част от показанията на св.П. и обясненията на подсъдимия
относно начина на запознанството им, решението да се срещнат, мястото и времето на
състоялата се среща, общата вечеря и съвместната употреба на алкохол. СРС е анализирал и
противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на св.П. относно инициатора на
физическа близост между двамата, като убедително е обосновал защо не кредитира
4
обясненията на подсъдимия за този факт.
Правилно и изчерпателно в мотивите към присъдата е изложена и правната същност
на престъплението по чл. 144, ал. 3 т.1 във връзка с, ал. 1 от НК.
Въззивният съд не споделя становището на обвинението, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по несъмнен и безспорен начин. Изводите на СРС са обосновани и
почиват на правилен анализ на доказателствата, с необходимата категоричност, че в случая
не са налице достатъчно доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна страна
признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 т.1 във връзка с, ал. 1 от НК от обективна
страна. При неосъществени обективни признаци на престъпление е безпредметно да се
обосновава липсата и на субективни такива. Неслучайно в тази връзка и законодателят, в
нормата на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК е подредил въпросите, на които следва да отговори
съда при постановяване на присъдата по този начин: има ли извършено деяние, извършено
ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно.
Приемайки, че не са налице доказателства, че подсъдимият е отправял към св.П.
посочените в обвинителния акт изрази на заплаха, придружени със съответните действия, не
е било необходимо съдът да излага съображения досежно годността на същите да възбудят
основателен страх от осъществяването им у пострадалия.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус не може да се достигне
до различно от становището на първата инстанция относно съставомерността на деянието на
подсъдимия.
Въззивната инстанция намира и че с наличието на вече посочените отношения между
подсъдимия и св.П., довели до среща между двамата, съвместната вечеря с употреба на
алкохол, обстоятелства, които са безспорни, може да се обясни и възникването на конфликт
и размяната на удари между двамата на инкриминираната дата. Но тези доказателства,
анализирани поотделно или в съвкупност, категорично не са достатъчни да се обоснове
достоверност на показанията на пострадалия в онази степен, която е необходима за
кредитирането на същите в частта им, касаеща факта на отправена закана за убийство от
страна на подсъдимия. Както бе посочено и по-горе, показанията на св.П. в тази най-
съществена за обвинителната теза част, не се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
Предвид така изложеното по-горе въззивният съд споделя изцяло становището на
първата инстанция, че в настоящото производство не е установено с необходимата степен на
категоричност, безспорност и по несъмнен начин, че на инкриминираните дата, час и място,
подсъдимият е отправил съответните изрази и е извършил описаните в обвинителния акт
действия, насочени към пострадалия М. П.. А доколкото, съобразно чл. 303, ал. 1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения, правилно СРС приел за недоказано по
несъмнен начин, че деянието е извършено, както и че конкретното поведение на М. П.
осъществява признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 т.1 във връзка с, ал. 1 пр.1 от
НК, поради което на основание чл. 304 от НПК го признал за невиновен и оправдал по
повдигнатото обвинение.
При служебната проверка на първоинстанционната присъда, която въззивният съд
извърши съобразно правомощията си, не бяха констатирани основания за нейното
изменение или отмяна. Като законосъобразна и правилна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337 ал. 2, т.1 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 549/08.10.2024 г. постановена по НОХД № 5853/2024 г., по
описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6