Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260014., 17.01.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети декември през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 780 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 4098/03.10.2019г. на „А за с на в” ЕАД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С, ж.к.”Л”, бул.”Д-р П Д” №, офис-сграда “Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д Б Б, действащ чрез
упълномощен юрисконсулт М. С, против А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, като моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми:
-
1 200.00 (хиляда и двеста) лева – главница по Договор за заем CrediNet № от
22.11.2017г.,
сключен между „М К“ АД, ЕИК 9 и А.Р.Ш.,
ЕГН-**********,
- 54.00
(петдесет и четири) лева – договорна лихва по договора за заем, за периода
от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 22.05.2018г.
(падеж на последна погасителна вноска),
-
554.40 (петстотин петдесет и четири лева и 40 ст) лева, представляваща
сума за допълнителни услуги по Договор от 22.11.2017г. за допълнителни услуги
към заем CrediNet № , за периода
от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска по договора за
допълнителни услуги) до 22.05.2018г. (падеж на последната вноска по същия
договор),
-
112.77 (сто и дванадесет лева и 77 ст) лева, представляваща лихва за забава
по Договора за заем, за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания,
-
49.85 (четиридесет и девет лева и 85 ст) лева, представляваща
лихва за забава по Договора за допълнителни услуги, за периода от 22.12.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение за същите вземания, както и законната
лихва върху главницата от последната дата до окончателното изплащане на
задължението. Вземанията били
цедирани в полза на ищцовото
дружество, съгласно подписано Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен между „М К“ АД, ЕИК и ООД „А за с на в”-гр.С, ЕИК ., като
правоприемник на новия кредитор ООД „А за с на в”-гр.С е АД /сега ЕАД/ „А за с
на в”, ЕИК . Ищецът претендира за присъждане на направените разноски по
заповедното производство, водено за същите вземания, както и по настоящото
исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350.00
лева.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, не е намерен
на посочения адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес в страната.
Назначеният му, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.В.К.,***,
представя писмен отговор вх.№ 49/08.01.2020г., като счита предявените искове за
допустими, но ги оспорва като неоснователни. Счита, че липсват категорични
доказателства, че ответникът е страна по договора за кредит и че договорената
сума е усвоена от него. По отношение на сумите, претендирани по Договора за
допълнителни услуги и лихвите по същия договор, счита че се заобикалят
ограниченията в Закона за потребителския кредит. В съдебно заседание и въз
основа на събраните по делото доказателства доразвива
доводите си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е цесионер,
съгласно подписано Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен между „М Кт“ АД, ЕИК и ООД „А за с на в”-гр.С, ЕИК., като правоприемник
на новия кредитор ООД „А за с на в”-гр.С е АД (сега ЕАД) „А за с на в”, ЕИК . По силата на цесията вземанията на цедента срещу ответника А.Р.Ш., ЕГН-**********, произтичащи от сключен с него Договор за заем CrediNet № от 22.11.2017г.
със Заемодател „М К“ АД, ЕИК, са прехвърлени изцяло с
всички превилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, в полза
на цесионера. Извлечение от Приложението
към цесионния договор е представено по делото (л.31-33 от делото), двустранно
подписано, като вземането от ответника е вписано под номер 340.
Към исковата молба са приложени и 2 броя Уведомителни писма,
съответно изх.№ УПЦ-П-МКР/8002-00004515 от 13.04.2018г. и изх.№ УПЦ-С-МКР/8002-00004515 от 10.09.2019г., адресирани до ответника А.Р.Ш.
на посочения от него постоянен адрес, с които ищецът, действайки като пълномощник
на цедента „М
К“ АД, ЕИК (съгласно представено Пълномощно – л.34 от
делото), уведомява ответника за извършената цесия и че цесионерът „А за с на в”
ЕАД-гр.С е новият кредитор на вземанията срещу него. Определен е и 5-дневен
срок от получаване на поканата за погасяване на дължимите суми към новия
Кредитор. Писмата са изпратени на официално регистрирания в страната постоянен
и настоящ адрес на ответника (установен по делото чрез служебна справка от НБД
„Население”), но не са получени, като се връщат в цялост с отбелязване върху
Обратната разписка (Известие за доставяне) на „Български пощи” ЕАД за първото
Уведомително писмо, че пратката не е потърсена от получателя, а второто е
изпратено чрез куриер и върнато неполучено, без отбелязване на причините за
това.
Същите
Уведомителни писма, като част от приложенията към исковата молба, са връчени
лично на назначения от съда по настоящото дело особен представител на
ответника.
По силата на Договора за заем CrediNet № от 22.11.2017г.,
сключен между „М К“ АД, ЕИК и А.Р.Ш., ЕГН-**********, последният получил паричен заем в
размер на 1
200.00 лева срещу задължението да го върне ведно с
договорна лихва, или общо дължима сума за погасване от 1
254.00 лева. Погасяването на заема е уговорено на 6 броя
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 209.00 лева, включващи изплащане на главницата по кредита, както и лихвен
процент, фиксиран за срока на договора – 15.27 %, от
които първата вноска платима на 22.12.2017г. с краен падеж (дата на последната
вноска) – 22.05.2018г., съгласно Погасител план към Договора. Вписан е ГПР – 50
%.
На същата дата
– 22.11.2017г., между същите страни е сключен и Договор за допълнителни
услуги към заема за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи:
1.Безплатно усвояване на сумата в офис на „М К“ АД или чрез клоновете на
Изипей; 2.Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М К“ АД;
3.Предоговаряне и разсрочване на заема, ако не е закъснял с някоя от вноските
по заема или по договора за допълнителни услуги с повече от 30 дни;
4.Разглеждане до минути на искането за кредит преди предходно получени искания
от други клиенти; 5.Преференциално обслужване – персонално и експресно преди
всички други клиенти и 6.Право на участие в специални промоции, за които услуги
е дължима пакетна цена от 554.40 лева с възможност за изплащане на 6 месечни
погасителни вноски, в размер от по 92.40 лева на падежните дати на
погасителните вноски по Договар за заем.
Съгласно чл.19
от Общите условия към Договор за заем CrediHet от 13.06.2017г.,
при забава на дължима погасителна вноска, за всеки календарен ден от забавата
Заемополучателят дължи законната лихва за забава.
В чл.30 от същите Условия е регламентирано, че всички
изявления, уведомления, покани и всякакви други документи, изпратени от „М К“ АД на посочения и последно деклариран от Заемополучателя
адрес, се считат за валидно получени от последния, дори когато този адрес е
променен и не е уведомил надлежно Заемодателя за новия си адрес. В процесния
Договор за паричен заем ответникът е посочил единствен адрес – постоянния си
такъв в страната - гр.И,
обл.Р, ж.к.”В А”, бл., вх., ет., ап..
Според
заключението вх.№ 1844/03.06.2020г. на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.104-107 от делото), ответникът-Заемател е получил паричен заем по
процесния договор чрез получаване на парична сума от 1 116.00 лева на каса на
«И» АД, при удържана от общата сума на кредита - еднократна такса от 84.00
лева. Този факт се потвърждава с
представена по делото Разписка № 07000661814535 от 22.11.2017г., 15:22 часа, с
оператор «И» АД-Б, с положен върху нея собственоръчен подпис на получателя А.Ш.
(л.122 от делото).
Според
заключението на същата експертиза Заемателят не е изплащал на уговорените
падежни дати дължимите погасителни вноски, както по Договора за заем, така и по
Договора за допълнителни услуги към заема, респ. няма отразени плащания и в
счетоводството на Заемодателя. Не са констатирани данни за обявена предсрочна
изискуемост на задълженията, като срокът на договора е изтекъл на 22.05.2018г., когато е падежът на последната погасителна
вноска.
При
горните обстоятелства и поради продължаващото неиздължаване от ответника на дължимите суми, както към
Заемодателя „М
К“ АД, така и към новия Кредитор „А за с на в”
ЕАД, ЕИК , предвид междувременно последвалата цесия на
вземанията, ищцовото дружество, в качеството си на Цесионер и Кредитор на
неизплатените задължения, предприело постъпки и със Заявление вх.№
2729/03.07.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 533/2019г. по
описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със
Заповед от 04.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неизплатените парични задължения, претендирани за установяване и в настоящото
производство: 1 200.00
(хиляда и двеста) лева – главница по Договор за заем CrediNet № от 22.11.2017г.,
сключен между „М К“ АД, ЕИК и А.Р.Ш., ЕГН-**********, 54.00 (петдесет и четири) лева –
договорна лихва по договора за заем, за периода от 22.12.2017г. до
22.05.2018г., 554.40 (петстотин петдесет
и четири лева и 40 ст) лева, представляваща сума за допълнителни услуги по
Договор от 22.11.2017г. за допълнителни услуги към заем CrediNet № , за периода
от 22.12.2017г. до 22.05.2018г., 112.77
(сто и дванадесет лева и 77 ст) лева - лихва за забава по Договора за заем,
за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019г., 49.85 (четиридесет и девет
лева и 85 ст) лева - лихва за забава по Договора за допълнителни услуги, за
периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019г., законната лихва върху
главницата от последната дата до окончателното изплащане на задължението, както и направени по делото разноски –
заплатена ДТ в размер на 39.42 лева и дължимо възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 125.00 лева.
Тъй като Заповедта по чл.410 от ГПК била връчена на
длъжника (ответника по настоящото дело)
при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на
съда, дадено по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г.,
в сила от 31.10.2017г.) с
Разпореждане от 26.08.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
Съдебно-счетоводната експретиза установява в заключението си
останалите неизплатени и изискуеми задължения на ответника по процесните
Договор за паричен заем и Договор за допълнителни услуги към заема, възлизащи в
общ размер на 1 808.40 лева, от които: 1 254.00 лева по Договора за
заем, съответно 1 200.00 лева – главница и 54.00 лева договорна лихва,
изчислена за
периода от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
22.05.2018г. (падеж на последна погасителна вноска), и по Договора за допълнителни услуги към заема
– 554.40 лева – главница.
Експертизата изчислява и дължимото обезщетение за забава върху
главниците по двата договора, за период от 22.12.2017г. до 03.07.2019г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение за
дължимите вземания – 03.07.2019г., както следва: лихва за забава върху
главницата от 1 200.00 лева по основния Договор за заем, възлизаща за
посочения период в размер на 161.00 лева и
лихва за забава върху главницата от 554.40 лева по Договора за допълнителни услуги към
заема, за същия период, възлизаща на 74.23 лева.
Тъй
като обсъжданите договори са сключени от разстояние (онлайн), същите са обект
на изследване от назначена по делото съдебно-техническа експертиза с
представено заключение вх.№ 261557/17.12.2020г. Вещото лице изрично уточнява,
че не може да потвърди истинността на използваните при изследването материали,
тъй като не е свалило лично данните, а са му изпратени по ел.поща от
представител на ищцовото дружество. Според изследването на тази експертиза, не
може да се потвърди дали ответникът А.Ш. е отправил искането за кандидатстване
за финансова услуга – заем, поради това, че не може да се провери дали
посочените телефон и имейл се ползват от същото лице и не може да се провери
истинността на предоставените материали. Има попълнена форма за кандидатстване
за финансова услуга по електронен път, деклариране на вярно попълнени данни,
запознаване с условията на договора, с посочени данните на ответника А.Р.Ш.,
вкл. ЕГН- и номер на лична карта, но не може да се верифицира дали лично той е
попълнил тези данни и дали лично е дал съгласие за обработка на личните му
данни. От получените материали по електронната поща не е видно дали е създаден личен акаунт
с въведена парола и посочена елестронна поща във формата на кандидатстване. Стандартният европейски формуляр и Договора за
заем CrediNet са били изпратени до
имейл adem_shaban82@abv.bg, но от подадената информация до вещото лице,
същото не може да верифицира дали този имейл принадлежи на лицето А.Р.Ш., ЕГН-********** (ответника по
делото).
Експертизата
установява, че в електронно писмо от 22.11.2017г. до посочения горе имейл adem_shaban82@abv.bg, със заглавие „CrediNet-одобрение“
са прикачени файлове, от които единият е „Преддоговорна информация“. Този файл
представлява попълнения Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити. В писмото е описано,
че за да бъде усвоен кредита, трябва да се отвори линка от това писмо и да се
въведе кода от SMS,
потвърждаващ одобрението на заемополучателя. Към следващата стъпка по усвояване
на кредита се пристъпва след въвеждането на този код, който е получен на
въведения телефонен номер, за които вещото лице не може да потвърди, че
ответникът е техният притежател. Според алгоритъма на работа на платформата за предоставяне
на кредити от разстояние, кредитоискателят въвежда свой елетронен адрес (имейл)
и телефон в системата на „М К“ АД на адрес https://microcredit.bg/,
след което натиска бутон „Вземи сега“, с което заявява желание за вземане на
кредит. Това, според информацията от изпратения файл 8002-00004515 IP, се е случило на
22.11.2017г. в 10:15:00 часа. На въведения имейл се получава електронно
съобщение, съдържащо Преддоговорна информация, Общи условия и Проектодоговор.
Това писмо „CrediNet-преддоговорна информация“ е изпратено
на 22.11.2017г. во 10:16 часа. Кредитоискателят трябва да попълни форма за
кандидатстване за финансова услуга по електронен път, въвежда и проверява
въведените данни, което се е случило на 22.11.2017г. в 10:21:00 часа. На
въведения имейл се получава електронно съобщение, съдържащо „Информация за
услугата“. Това писмо „CrediNet-потвърждение
за кандидатстване“ е изпратено на 22.11.2017г. в 10:21 часа. На въведения имейл се получава електронно съобщение,
съдържащо „Договор за заем, Общи условия, Тарифа, Договор за допълнителна
услуга и Преддоговорна информация“, както и линк за въвеждане на код от кратко
съобщение (SMS/СМС). Това писмо „CrediNet-одобрение“ е изпратено на
22.11.2017г. в 11:36 часа. След въвеждане на код от кратко съобщение (SMS/СМС) в системата на „М К“
АД, кредитът се счита за подписан. Това, според информацията от изпратения на
вещото лице файл 8002-00004515 IP,
се е случило на 22.11.2017г. в 11:42:00 часа. На въведения имейл се получава
електронно съобщение, съдържащо потвърждение, че договорът е подписан, което
писмо „CrediNet-вашият договор е подписан“ е
изпратено на 22.11.2017г. в 11:42 часа.
Същата
експертиза изследва и печатния текст - вида, формата и размера на шрифта на
всички предоставени на ответника А.Р.Ш.,
ЕГН-********** формуляри относно запознаването му с преддоговорната
информация, както и на сключения Договор за заем, Общите условия към него и
всички приложения, съставляващи неразделна част към Договора. Според
експертното заключение, всички документи, получени от вещото лице по
електронната поща, са писани на шрифт от фамилията „Arial Narrow“, от които текстът на Договора
за заем е с размер 11 пиксела, на Договора за допълнителна услуга – 12 пиксела,
Информация за услугата – 12 пиксела, Общите условия и Преддоговорната
информация – също 12 пиксела, Проектодоговора – 11 пиксела и Тарифата – 10
пиксела. По повод направено възражение на ищцовата страна дали при определяне
размера на на шрифта вещото лице е взело предвид, че електронният документ може
да се увеличава и намалява, както и съобразно електронното устройство, на което
се проектира, експертът уточнява при разпита в съдебно заседание, че
установеният размер на шрифта не се променя в зависимост от това дали текстът
ще бъде увеличен или не, вкл. дали ще се гледа на хартиен носител под лупа –
остава си в същия размер като пиксели, независимо от увеличението.
В производството по настоящото дело ищцовото дружество е
направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на 850.00 лева, включващи:
заплатена ДТ в общ размер на 250.00лева, от които 39.42 лева заплатени при
образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№ 533/2019г. на РС-гр.Исперих
и дължимата разлика от 210.58 лева – доплатена при образуване на исковото
производство; 200.00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и
200.00 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. Отделно са възнагражденията за юрисконсулт, от
които 125.00 лева – присъдено юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и претендирано възнаграждение по исковото производство в размер на
350.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът не е
направил разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с
ал.3 от ГПК – за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с
ответника и цедирано в полза на ищеца.
Същият е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в спазване
указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№
533/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство „А за с на в” ЕАД-гр.С, ЕИК. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 03.07.2019г.
Разгледан по същество – установителният иск е частично
основателен.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си
по отношение на процесните вземания и обосновава правен интерес от съдебното им
установяване, е Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015г., сключен с „М К“ АД, ЕИК, по който ищцовото дружество
има безспорното качество на Цесионер, като вземането срещу ответника е надлежно
описано в Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамковия договор. По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава
в патримониума на Цесионера в обема, в който го е притежавал Цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е
стигнало до длъжника с получаване на исковата молба, към която е приложено
уведомление за прехвърляне на вземането, изготвено от цедента чрез цесионера
ищец, който е изрично упълномощен за това. Тъй като този факт е от значение за
спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса
по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Уведомяването е станало чрез назначения
особен представител. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в редица решения (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.). Фигурата на особения
представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да
вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв.
Особеният представител осъществява представителството при единствените
ограничения съгласно чл. 29, ал.5 ГПК, като във вр. с чл.34, ал.3 от ГПК получаване на отправено до
представлявания материално правно изявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019г. по
т. д.№ 193/2018г. на I ТО на ВКС, е прието, че
"връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че
особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от
страна на Кредитора. Съобразявайки горното, съдът приема, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на Цесионера и достигнало с нея до длъжника по посочения
начин, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда
изискване съобщаването на длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора да
се извърши преди иницииране на заповедното производство. Съобщаването на цесията
може да стане във всеки един момент. Заповедното производство в конкретния
случай е образувано от Цесионера срещу длъжника, като е достатъчно
уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по
установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК, както с исковата молба, така и в хода на
производството по делото, за да валидира всички процесуални действия на
страните по съобщаването на длъжника за цесията. При това съобщаването на цесията има действие за
длъжника не изобщо, а само в посока на кого следва валидно да изпълни
задължението си за плащане - на цесионера или на цедента.
По отношение на договорното правоотношение – Договора за
паричен заем, от което произтичат цедираните вземания, въз основа на събраните
доказателства се установи, че става въпрос за сключен между доставчик и
потребител Договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние чрез
използване изключително на средства за комуникация от разстояние, т.е. без
едновременното физическо присъствие на страните (арг. от чл.6 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) във вр. вр. §.1, т.2 от ДР на същия закон) – чрез електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно разпоредбата на чл.18 от цитирания
закон, при този вид договори доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на потребителя на информацията по чл.8, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (чл.18, ал.1, т.1 и т.3), като за доказване на посочените
обстоятелства, в случаите на електронни изявления, се прилага ЗЕДЕП (сега –
ЗЕДЕУУ). В процесния случай и въз основа на изследването на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема за доказано, че между
страните по договора е водена изцяло електронна кореспонденция, като въпреки
изразените съмнения от вещото лице с оглед невъзможността да потвърди
истинността на използваните при изследването материали, както и да потвърди, че посочените телефон и имейл действително са използвани и
принадлежат на ответника по делото А.Р.Ш.,
ЕГН-**********, то фактът, че именно той е получил предоставения паричен
заем е категорично доказан. По делото е представена разписка №
07000661814535 от 22.11.2017г., 15:22 часа, издадена от "Изипей" АД,
за извършен превод на сумата от 1 116.00 лева (при удържана такса
от 84.00 лева), с наредител "М К" АД, с получател – ответника А.Р.Ш. – с посочени лични данни (ЕГН,
номер на лична карта, дата на издаване на лична карта, адрес), а като основание
за превода е посочен номерът на процесния Договор за паричен заем. Върху
разписката е положен саморъчен подпис на клиента със саморъчно изписване на
двете му имена – А.Ш., като тези отбелязвания не са оспорени относно автентичността
им. Представената Разписка представлява
подписан частен свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила (неоспорена по делото) относно
авторството на обективираните изявления, както и с доказателствена стойност
относно удостоверените неизгодни за автора факти. Ето защо съдът приема, че
ответникът е получил сумата по заема, с което е завършен фактическият състав на
реалния Договор за заем.
По
своята правна същност този Договор за заем, сключен между „М К“ АД, ЕИК , като финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ
и ответника, като физическо лице - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
за предоставяне на финансова услуга (§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП), е такъв за
потребителски кредит, чиято правна регулация (на Договора) се съдържа в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 от ЗПК - и в Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато нарушаването на тези норми
не е въведено като основание (в този смисъл са задължителните указания, дадени
в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
Въз
основа на горното, съдът прецени преди всичко, че процесният Договор за заем CrediNet № от 22.11.2017г.,
представен по делото като разпечатка на хартиен носител, ведно с всички формуляри
относно запознаване на Заемателя с преддоговорната информация, Общите условия
към Договора и всички приложения, съставляващи неразделна част към Договора, вкл. и Договора за
допълнителни услуги към този заем,
изследвани и в електронния им вид от съдебно-техническата експертиза,
не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Цитираната разпоредба изисква всички
елементи на договора да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а според
заключението на посочената експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на
решението по-горе, категорично се доказа, че това изискване не е изпълнено.
Оновният договор за заем е изписан с
размер на шрифта по-малък от изискуемия според закона.
Освен
посочения формален порок, съдът служебно следи и за наличието на нищожни поради
противоречие с императивните норми на ЗПК, неравноправно
договорени от доставчика на финансова услуга и в нарушение на добрите нрави,
клаузи в Договора. Така, в Договора за допълнителни услуги към заема, не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. Императивното правило на чл.10а, ал.4 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. В процесния Договор за заем CrediNet № 8002-00004515 от 22.11.2017г. изобщо не се
съдържа клауза относно допълващите го услуги. Освен това, за различните видове
допълнителни услуги, включени в избрания от Заемателя пакет, е определено общо
възнаграждение на разсрочено плащане като част от общото задължение по заема,
платимо на падежните дати на погасителните вноски по Договора за заем. По този
начин заплащането е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса (цена) за реалното ползване на определена услуга,
а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице са неравноправни клаузи в Договора за
допълнителни услуги към заема, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги.
Договорът
за заем не отговаря и на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и т.12 от ЗПК.
В текста на чл. 11, ал.1, т. 9
от ЗПК е посочено, че
в договора за потребителски кредит трябва да се посочи лихвения процент на
кредита, условията за прилагането му, както и условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен
общо на годишна база като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да
се приеме, че уговорката за лихвения процент съответства на закона. В
процесният договор не е посочен текущия (месечен) лихвен процент, с който ще се
олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането на лихвения процент
по кредита.
На
следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР по определения в
Приложение № 1 от закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК).
Съгласно
императивните изисквания, въведени с чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница,
лихва, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Както се установи в хода на делото, към процесния
договор е приложен Погасителен план, в който са посочени единствено размерът на
погасителната вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото
по закон съдържание, а именно разбиване по пера - главница, договорна лихва и
допълнителни разходи (такси), на задължението на кредитополучателя, респективно
липса на информация за това каква част от задължението за главница, лихви и
допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна погасителна вноска и
как се формира размера на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя
потребителя в невъзможност да разбере с извършените от него плащания каква част
от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима. По процесния
Договор е предвидено цената на допълнителните услуги да се кумулира към
погасителните вноски, независимо дали са ползвани тези услуги, което води до скрито оскъпяване на заема. Включена
по този начин към погасителните вноски, цената на допълнителните услуги на
практика се явява добавък и представлява сигурна печалба за Заемодателя. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл.11, ал.1 т.10
от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит (Договор
за заем) е сключен в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК,
поради което същият е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК. Тази разпоредба от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни.
Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи
по кредита.
Както беше осъдено по-горе, чистата стойност
на заема, получена реално от ответника, е доказана в своя размер от
1 200.00 лева, както се доказа и неиздължаването й от неговата страна. Съобразно горното, предявеният иск следва да бъде
частично уважен само за претендираната главница от 1 200.00 лева, при
недължимост на акцесорните вземания за договорна лихва, допълнителни услуги и
лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство –
арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са доказани, обсъдено
по-горе, в общия размер от 850.00 лева,
в това число разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях
следва да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по
заповедното производство в размер на 125.00
лева и претендираното юрисконсулско възнаграждение по исковото
производство, което съдът прецени, че следва да бъде определено при условията
на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 200.00 лева, съобразно материалния интерес на
делото. По този начин общият размер на ищцовите разноски възлиза на 1 175.00 лева. Съразмерно на уважената част от иска същите следва да
бъдат присъдени до размера от 715.37 (седемстотин и петнадесет лева и 37 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит, Договор за заем CrediNet № от 22.11.2017г., сключен между „М
К“ АД, ЕИК и А.Р.Ш., ЕГН-**********, вземанията по който Договор са цедирани от Кредитора в полза на ищеца – Цесионер „А за с на
в” ЕАД, ЕИК , съгласно Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, че същият дължи на „А за с на в” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С, ж.к.”Л”, бул.”Д-р П Д” № , офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителен директор Д Б Б, сумата
от 1 200.00 (хиляда и двеста) лева,
представляващо главница по Договор за заем CrediNet № от
22.11.2017г., сключен между „М К“ АД, ЕИК и А.Р.Ш.,
ЕГН-**********, което вземане е цедирано от
Кредитора в полза на ищеца – Цесионер „А
за с на в” ЕАД, ЕИК, съгласно Приложение № 1 от 10.04.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установено, че ищцовото дружеството има парично вземане от ответника в размер
на 54.00 (петдесет и четири) лева –
договорна лихва по Договора за заем, за периода от 22.12.2017г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 22.05.2018г. (падеж на последна погасителна
вноска), 554.40 (петстотин петдесет и
четири лева и 40 ст) лева, представляваща сума за допълнителни услуги по
Договор от 22.11.2017г. за допълнителни услуги към заем CrediNet № , за периода от 22.12.2017г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска по договора за допълнителни услуги) до 22.05.2018г. (падеж
на последната вноска по същия договор), 112.77 (сто и
дванадесет лева и 77 ст) лева, представляваща
лихва за забава по Договора за заем, за периода от 22.12.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение за същите
вземания, 49.85 (четиридесет и девет лева
и 85 ст) лева, представляваща лихва за забава по Договора за допълнителни
услуги, за периода от 22.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда
за издаване на заповед за изпълнение за същите вземания, както и законната лихва върху главницата от
последната дата до окончателното изплащане на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост на задълженията, на
основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Р.Ш.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на „А за с на в” ЕАД-гр.С, ЕИК, представлявано
от изпълнителен директор Д Б Б, сумата от 715.37
(седемстотин и петнадесет лева и 37 ст) лева – направени общо разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 533/2019г. на РС-гр.Исперих и по настоящото исково
производство, съразмерно на уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 533/2019г. на РС-гр.Исперих с
оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: