Р Е Ш Е Н И Е
№І- 57 04.07.2018 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Сияна
Димитрова
С участието
на прокурора…..
при секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 719
по описа за 2018 година на
Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивната жалба на Е.П.П. с ЕГН ********** от гр.Б., жалбата предявена чрез адвокат Живко Бойков
Бойчев от АК-Бургас, против Решение № 442/19.03.2018г., постановено по гр.д.№
9169/2017г. по описа на РС-Бургас.
Със същото решение
е отхвърлен иска на ищцата /понастоящем
въззивница/ Е.П. против Университет „Проф. д-р Асен Златаров“- за прогласяване
за недействително допълнително споразумение от 29.09.2017г., с което ищцата е
преназначена от длъжност „Доцент,висше
училище“, на длъжност „главен асистент, викше училище“ в университета, факултет
„Общ.науки“, катедра „Педагогика и методика на обучението“, считано от
01.10.2017г.; присъдени са разноски в
полза на ответния Университет в размер на 100 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно тълкувал и приложил закона, което довело до
постановяване на неправилно съдебно решение.Районният съд неправилно приел, че
Заповед № РД-280/14.11.2014г. не била индивидуален административен акт, поради
което не била индивидуален административен акт и Заповед № РД-259/29.09.2017г.,
с която била отменена първоначално издадената заповед/ от 2014г./ и в тази
връзка се излагат доводи и разсъждения.В тази връзка се излагат аргументи и
относно допълнителното споразумение , сключено между ищцата и ответния Университет в изпълнение на Заповед № РД-259/29.09.2017г.
и се твърди, че след като тази същата заповед е оспорена пред Административен
съд-Бургас и е образувано
административно дело, то на осн. чл.290 АПК оспорения административен акт не
следва да се изпълнява до решаване на спора
от съответния орган –т.е. тази оспорена и по тази причина невлязла в
сила Заповед № РД-259/29.09.2017г. / по
която освен това не са налице изключенията по чл.90,ал.2 АПК и не е допуснато
предварително изпълнение/, не представлява
годно правно основание, възснова на което да се сключва допълнително
споразумение.Крайният извод на
въззивницата е,че до приключване на спора относно законосъобразността на
издадената Заповед № РД-259/29.09.2017г. въззивницата Е.П. следва да заема
длъжността „доцент“. По изложените съображения
въззивницата намира, че допълнителното споразумение, с което се изменя
заеманата от нея длъжност в Университет „Асен Златаров“, е недействително,
респективно- недействителна е и изменената клауза.Моли отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяване на друго, с което искът й бъде уважен; моли за
присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивницата лично и чрез процесуалния си представител адв. Бойчев поддържа иска; моли
уважаване на въззивната жалба.
Препис от въззивната жалба е
връчен на насрещната страна Университет
„Проф. д-р Асен Златаров“, която в законоустановения срок не е депозирала
писмен отговор по жалбата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззиваемия- юрисконсулт Илиева намира въззивната жалба за
неоснователна предвид наличие на
стабилен съдебен акт,каквото е Решение
по адм.д.№ 77/2015г. на ВАС, с който е отменено решението на
Факултативния съвет за избор на въззивницата Е.П. и Заповед № РД-259/29.09.2017г. на Ректора на
Университет „Проф д-р Асен Златаров“ за преназначаването й на длъжност
„гл.ас.д-р в катедра „Педагогика и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г.;моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Производството е с правно
основание чл.74 КТ.
Бургаският Окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на закона
и твърденията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
От писмените доказателства
по делото се установява, че възоснова на конкурсна процедура по реда на ЗРАСРБ
и с решение на факултетния съвет на
Факултета по обществени науки, взето на 11.11.2014г., ищцата Е.П. е била избрана на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 1.2.
„Педагогика“ по научна специалност 05.07.01. „Теоришя на възпитанието и дидактика
/Андрология и Методи на възпитателната работа/.
Последвала Заповед
№РД-280/14.11.2014г. на Ректора на Университет „Проф д-р Асен
Златаров“-Бургас, с която бил утвърден
проведения избор;вследствие на това между университета и ищцата е било сключено
допълнително споразумение № 234/14.11.2014г.
към трудов договор от 14.12.1988г., с което ищцата Е.П.
била преназначена от длъжност „главен асистент висше училище“ на длъжност
„доцент ,висше училище“;страните са подписали ново допълнително
споразумение № 396-4/24.10.2016г.,
с което ищцата Е.П. е назначена на
длъжност „доцент, висше училище“ в
катедра “Педагогика и методика на обучението“ към ФОН.
От представеното решение № 1318/31.07.2015г., постановено по адм.дело № 77/2015г. по описа на Административен
съд-Бургас,потвърдено с Решение № 4947/20.04.2017г., постановено по адм.
дело № 13048/2015г.
по описа на ВАС е видно, че решение на факултетния съвет на Факултета по
обществени науки, взето на 11.11.2014г., е отменено като незаконосъобразно
поради нарушение на процедурата по издаването му.
След влизане в сила на решението
по адм.д.№ 77/2015г. по описа на Административен съд-Бургас ректорът е издал заповед №РД-259/29.09.2017г./л. 7 от
делото на БРС/, с която е отменил заповед № РД-280/14.11.2014г., с която е
утвърден избора на ищцата Е.П. за „доцент,
висше училище“ в катедра “Педагогика и методика на обучението“ към ФОН и е разпоредено същата да се назначи на длъжност „гл.ас.д-р в катедра “Педагогика и методика на
обучението“, считано от 01.10.2017г.
На осн. чл.119 КТ и сочената по-горе
заповед ищцата и Университет „Проф
Ас.Златаров“-Бургас са сключили допълнително споразумение № 200/29.09.2017г.
към трудов договор № РД 112-544/14.12.1988г., с което тя е преназначена на
длъжност длъжност „гл.ас.д-р в катедра “Педагогика и методика на
обучението“, считано от 01.10.2017г.
О данните по делото и заявленията на
страните се установява, че ищцата Е.П. е обжалвала Заповед №РД-259/29.09.2017г. на Ректора на
Университет „Проф д-р Асен Златаров“-Бургас, като до постановяване на
настоящето решение няма данни за решаване на спора от Административен
съд-Бургас.
От ищцовата страна се твърди, че допълнително споразумение №
200/29.09.2017г., с което тя е
преназначена на длъжност длъжност
„гл.ас.д-р в катедра “Педагогика
и методика на обучението“, считано от 01.10.2017г., е недействително, тъй
като е сключено на основание
Заповед №РД-259/29.09.2017г. на Ректора
на Университет „Проф д-р Асен Златаров“-Бургас;същата Заповед
обаче представлявала индивидуален административен акт,невлязла в сила
поради оспорването й пред Адм.съд-Бургас,поради което не подлежала на
изпълнение; по същата заповед освен това не било допуснато предварително
изпълнение, а и не били налице изключенията ,посочени в чл. 90,ал.2 АПК за
изпълнение й .
При безспорно установената
фактическа обстановка и като взе предвид твърденията и становищата на страните и съобрази
разпоредбите на закона, настоящата въззивна инстанция намира за установено от
правна страна следното:
Според
разпоредбите, поместени в Глава V „Възникване и изменение на трудовото
правоотношение” в КТ, правно основание за възникване на трудово правоотношение
могат да бъдат трудов договор, избор и конкурс. Съгласно чл. 83, ал. 1 КТ
длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт
на Министерски съвет или в устав, а разпоредбата на чл. 89 КТ постановява, че конкурс
може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е
предвидено да се заема въз основа на избор.
Незаконосъобразно проведеният конкурс опорочава фактическия състав, от
който възниква трудовото правоотношение с избрания кандидат, даващо основание
същото да бъде обявено за недействително по реда на чл. 74 във връзка с
чл. 76 КТ, според който текст правилата относно недействителността на трудовия
договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на
трудовото правоотношение, каквито са изборът и конкурсът.
Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи на закона
или на колективен трудов договор или го заобикаля, е недействителен. Трудовият
договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава ХVІІІ „Трудови
спорове” – изрично ал. 2 на чл. 74 КТ.
Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовите правоотношения според разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ. Доколкото от
незаконосъобразно проведен конкурс възниква порочно трудово правоотношение,
следва да се приеме, че искът по чл. 74, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ се
основава на порочно възникване на трудово правоотношение, породило трудов
спор.
Посочените в чл. 74, ал. 1 и 2 КТ възможности произхождат от характера
на основанията за недействителност на трудовия договор, които основания
предполагат тежки пороци на трудовия договор при неговото сключване или в
съдържанието му, засягащи страните по трудовия договор. (Решение 1129-95-ІІІ ГО
на ВС).
С оглед казаното следва да се приеме, че при отмяна с влязло в сила съдебно решение на конкурсна процедура,
възоснова на която е бил сключен трудов договор, същият трудов договор за назначаване на
длъжността,която е била заета възоснова на
отменената конкурсна процедура ,
е недействителен.
В
случая, за да приведе фактическото положение с действителното правно такова,
Ректорът на Университет „Асен Златаров“-Бургас е издал заповед № РД-259/29.09.2017г. за сключване на трудов
договор с ищцата П. за длъжността, която
е била заемана от нея преди отменения конкурс
за длъжността „доцент,висше училище “; след отмяна на конкурсната
процедура за тази длъжност
и отпадане поради тази причина на основанието за наличие на трудов
договор за заемане от ищцата на длъжността “доцент,висше образование“,между
страните е било сключено допълнителното
трудово споразумение № 200/29.09.2017г.,
чиято недействителност се претендира от ищцата по делото. Такова допълнително
споразумение би могло да се сключи между
страните по трудовото правоотношение и без да е необходимо издаване на нарочна
заповед № РД-259/29.09.2017г. от Ректора на Университета, поради което съдът
намира, че издаването й по гореизложените мотиви е без правно значение за спора
и по тази причина не се отразява на действителността на допълнителното трудово
правоотношение. В случая не се налице пороци, които да водят до твърдяната
недействителност на трудово-правната връзка между страните, поради което искът
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.До същия правен извод е
стигнал и районния съд, макар и по различни съображения и мотиви, с оглед на което обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.81 ГПК и чл.78,ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
442/19.03.2018г., постановено по гр.д.№ 9169/2017г. по описа на РС-Бургас.
Осъжда Е.П.П. с ЕГН ********** от
гр.Б., ж.к.“С.,бл.**,вх.*, да заплати на Университет „Проф д-р Асен Златаров“ с адрес: гр.Бургас,ул.“Проф Якимов“№1, сумата
от 100 лева/ сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.