РЕШЕНИЕ
№ 86
Ямбол, 19.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700119 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на В.Й.И. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв.М.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000151/24.04.2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която е прекратена регистрацията на ППС мотоциклет „С. ГСР-***“ рег.№ У****В за срок от шест месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № У****В.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. водачът на свое усмотрение е решил да провери какво му има на мотора и се е качил на него да го управлява, без собственика В.Й.И. да му е давала разрешение да кара мотоциклета, който той е управлявал самоволно и в случая не е налице виновно поведение от страна жалбаподателя. Претендира се да бъде отменен изцяло оспорения акт и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Х., която доразвива съображенията в жалбата и подържа направените в нея искания.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмени бележки изразява становище, че жалбата е неоснователна с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.04.2023 г. в 12:03 ч. в гр.Ямбол по ул.“П.“ на кръстовище с ул.“К.М.“ в посока към кръстовище с ул.“Х.Т.“ служители на сектор „Пътна полоция“ при ОДМВР-Ямбол са установили, че мотоциклет „С. ГСР-***“ рег.№ У****В, собственост на В.Й.И., се управлява от А.Г.М., без да притежава свидетелство за управление на МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС-кат.“А“.
За посоченото е бил съставен АУАН серия GА, № 855189/22.04.2023 г., в който е вписано, че водачът „няма възражения“ и е подписан от последния. С акта са иззети два
броя регистрационни табели с № У****В.
Разпитаният като свидетел по делото актосъставител В., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Ямбол, дава показания, че на 22.04.2023 г. с колегата си М.М. спрели за проверка водач на мотоциклет, който се движел по ул.„П.“, установили самоличността на водача и че не притежава свидетелство за управление на МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него
МПС-*** кубиков мотоциклет видно от регистрационния талон, спадащ към категория „А“, а водачът притежавал само категория „B“. При извършена справка за собственост на мотоциклета по история на регистрация са констатирали, че мотоциклета е собственост на В.Й.И.. За нарушението съставили акт за установяване на административно нарушение срещу водача, предявили му го и той го подписал без възражения.
По делото са приложени справка за нарушител/водач от АИС АНД и справка по история за МПС от АИС КАТ Регистрация, от които е видно, че А.Г.М. от гр.Ямбол не притежава СУМПС кат.“А“ и че В.Й.И. *** е собственик на мотоциклет „С. ГСР-***“ рег.№ У****В
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0813-000151/24.04.2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол на В.Й.И. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС мотоциклет
„С. ГСР-***“ рег.№ У****В за срок от шест месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № У****В, която заповед е получена от адресата на 24.04.2023 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000151/24.04.2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП на началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на В.Й.И. е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС мотоциклет „С. ГСР-***“ рег.№ У****В за срок от шест месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № У****В.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му
В настоящия случай оспорения акт е издаден на началник Сектор към ОДМВР- Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директор ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.
Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с
целта на закона, както следва:
Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно- процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се налага ПАМ да е собственик на автомобила, който да се управлява от лице, за което са налице посочените по-горе обстоятества.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че лицето по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на МПС и че водача управлявал същото не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, с което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и управлението му от лице, на което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното превозно средство.
В настоящият случай съдът не споделя доводите на оспорващия, т.к. в закона липсва
изискване собственика на автомобила да е знаел, че водача управлява превозното средство или какво СУМПС притежава същия, защото това касае единствено и само двустранните им отношения, а е достатъчно неговото моторно превозно средство да е управлявано от лице, за което са налице визираните в приложимата правна норма обстоятелства.
Поради това и наведения в съдебно заседание довод, че административният орган не е изследвал и доказал формата на вината, при която е действал собственика на превозното средство е неотносим към правния спор и не може да опорочи постановения
Не е налице и прекомерност, доколкото администратвният орган действа в условията на обвързана компетентост и е длъжен да издаде процесната заповед при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки, както е понастоящем, а определения срок е в минималния предвиден в закона размер.
На следващо място съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което съображенията касаещи института на маловажен случай на административно нарушениене намират законова опора.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално- правните предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Й.И. с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си адв.М.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0813-000151/24.04.2023 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на началник Сектор към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която е прекратена регистрацията на ППС мотоциклет „С. ГСР-***“ рег.№ У****В за срок от шест месеца и са отнети два броя регистрационни табели с № У****В.
ОСЪЖДА В.Й.И. с постоянен адрес *** да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Й.И. с постоянен адрес *** да й бъдат присъдени направените по делото разноски
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не
се чете