Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 32 Дата
28.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд -търговско отделение
трети търговски
състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка Стойчева
открито съдебно заседание на 4.12. 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 657/ 2019 г. на ПАС
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца
„Д.Т.„ЕООД ЕИК *********
против Решение № 106 от
28.06.2019 г., постановено от К.окръжен
съд по търг.дело № 79/2018 г..
По
силата на обжалваното решение съдът
е отхвърлил предявеният от
ищеца „Д.Т.„ЕООД ЕИК ********* против М*** „Д.А.Д. „АД- ***,
ЕИК ********* иск по чл.79
ЗЗД за сумата 35 684 лева, представляваща сбор от
дължими, но неизплатени задължения за предоставени медицински консултации,
за които
услуги доставчикът е издал 86
броя фактури за времето от 17.10.2013 г.
до 14.04.2018 г.,, като е отхвърлил и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за сумата
7 565.67 лв, представляваща
обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху
всяка една фактура, считано от датата на
споразумението *********г, а за фактурите, издадени след тази дата, считано от датата на издаване на
съответната фактура за времето след
*********г. до 17.09.2018 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че между
страните са установени
трайни търговски отношения.
Наред с това всички представени по
делото фактури са издадени от доставчика на услугата,приети са
без възражения от болницата – възложител и са надлежно осчетоводени при ответника. Съдът неправилно е
игнорирал споразумението от
*********г., с което страните са
установили, че към датата на сключване
на споразумението задължението на ответната болница към „Д.Т.“ЕООД е в размер
на 42 508 лв.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на въззивно решение по
същество, по силата на което да
се уважат изцяло обективно
–съединените искове.
Въззивемата страна
не взема становище по основателността
на въззивната жалба.
П.
апелативен съд след преценка
на изложените във въззивната жалба оплаквания
и доводи, приема за
установено следното:
Предявеният главен
иск е по чл.79,ал.1 ЗЗД – за сумата 35 684 лева, представляваща сбора от дължими, но
неизплатени суми за извършени
консултантски услуги,за които са
издадени 86 броя данъчни фактури.
Според
изложеното в исковата молба консултациите са извършвани от проф.д-р Я.И.в качеството
му на Р. к.по к. т. За извършените консултации са издавани
фактури, издател на които е търговско
дружество „Д.Т.“ЕООД ,чийто едноличен собственик на капитала и управител е проф.д-р Я.И..
Фактурите,отразяващи стойността на извършените
консултации според ищеца са
приемани без възражение от възложителя и
са надлежно осчетоводени при ответната
болница. Твърди се в исковата молба,
че към дата *********г. болницата е
натрупала задължения в размер на 42 508 лева. Този размер на
задължението е двустранно установен в Споразумение от
*********г.
Наред
с главния иск е предявен и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за сумата
7 450.27 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за времето
на забавата.
Ответната страна М. „д.А.Д.“АД в писмения си отговор оспорва, че
дължи сума в размер на 27 861.00 лева.
Това е
сбора от сумите, отразени по представените фактури № 324/30.06.2015 г до фактура
№ 11/14.04.2018 г.
Оспорването е в смисъл ,че
посочените фактури не
съдържат задължителните реквизити по
чл.6,ал.1 т.3 от ЗСч.- не съдържат наименованието на издателя на
фактурата , неговото ЕИК и други идентификационни белези/ без последните
да се посочват/.
Предявеният иск се признава до размер
на 27 861 лева, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 42 446 лева се
претендира да се отхвърли
иска като неоснователен.
Ответникът оспорва да е
налице договор за консултантски услуги,
сключен между болницата и „Д.Т.“ЕООДІ П. Такъв договор е сключен
между болницата и
проф. Я.И. в качеството му на
републикански консултант по к. т.. По отношение на представеното споразумение от **********г. поддържа възражението, че то се отнася до договор за доставка,
а не за консултантски услуги.
По
отношение на оспорените
фактури действително част от фактурите, представени от ищеца в
заварени копия не съдържат наименованието на издателя на фактурата
и неговото ЕИК. След справка в
счетоводството на ответната болница
вещото лице Г.Д. е констатирала , че оригинилите на процесните фактури се намират в
счетоводството на ответника и съдържат
всички реквизити,изискуеми по
чл.7,ал.1ЗСч./ отм./ и чл.6,ал.1 ЗСч.,в сила от 01.01.2016 г. Фактурите
не само са приети, но са надлежно
осчетоводени по кредитна сметка 401
Доставчици, аналитична партида „Д.Т.“ЕООД. Или в счетоводството на ответната
болница е отразено задължение към ищеца „Д.Т.“ЕООД по процесните фактури.
Към датата на подаване на исковата молба, т.е. към
13.12.2018 г. в счетоводството на ответника е отразено кредитно задължение в
размер на 35 684 лв.
При направената проверка вещото лице Д. е констатирала, че след завеждане на
делото болницата –възложител е извършила частични плащания към „Д.Т.“ЕООД в общ размер на 5061лв.
При това положение от сумата 35 684 лв
следва да се приспадне сумата от 5061 лв, като разликата в размер на
30 623 лева е размера на вземането на „Д.Т.“ ЕООД по процесните фактури.
Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск, като е приел ,че няма сключен договор между ищеца „Д.Т.“ЕООД и ответната болница. Приел
е, че договор за консултантски услуги
може да бъде сключен само между болница-възложител и физическото лице
проф.Я.И.в качеството му на Р. к..
Вярно
е, че консултантски услуги могат
да се предоставят само от
висококвалифициран медицински специалист в случая от републиканския консултант
по к. т..
Очевидно между страните е постигната
уговорка болницата да се разплаща за
предоставените консултантски услуги чрез издаване на фактури от фирма
„Д.Т.“ЕООД,едноличен собственик на капитала на която е проф. Я.И.. Тази
форма на плащане ,която страните
са уговорили не противоречи на чл.3,ал.1 от Наредба № 47/2010 г. на МЗ,тъй като
консултантските услуги са предоставени
от лице,което е отговаряло на
изискванията на наредбата, тъй като е
републикански консултант. Друг такъв
специалист в „Д.Т.“ЕООД няма . Този начин на плащане е уговорен в полза на
болницата, която е осъществявала плащания в полза на „Д.Т.“ЕООД след като
фирмата е издавала фактури,в които
изрично е отразено, че се заплащат консултантски услуги.
Болницата по същество не оспорва, че консултации са реално предоставени от проф. Я.И. за целия исков период от време,но в
счетоводството й не са осчетоводени задължения към физическото лице проф. Я.И..
В крайна сметка за времето от
**********г до 19.04.2019 г. болницата-възложител е извършила плащания в полза на „Д.Т.“ЕООД в общ размер на 24 537 лв. Плащанията са извършени като възнаграждение за консултантските
услуги, предоставени лично от проф.Я.И.
в качеството му на републикански
консултант.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е игнорирал всички
безспорни факти,а именно: че процесните фактури са приети и осчетоводени в счетоводството на
ответната болница .
По тях
възложителят е извършил частични
плащания в полза на „Д.Т.“ЕООД,при това в значителен размер,а също и частично
плащане извършено след предявяването на иска. Игнорирал е и неоспореното споразумението от **********г., с което
страните са установили размера на натрупалите се задължения, които болницата има
към „Д.Т.“ЕООД в размер на 42 508 лв.Това е размера на задължението
към датата на споразумението,вкл.и неразплатените фактури,издадени при
действието на договора от 17.04.2014 г за спешна консултативна медицинска
помощ,действащ до 31.12.2014 г.
Следва да се отмени обжалваното решение в частта му , с
която иска по чл.79 ЗЗД е отхвърлен за
сумата 30 623 лева, като вместо
това ответната болница бъде осъдена да заплати сумата 30 623 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за консултантски
услуги,предмет на процесните фактури.
Искът следва да се уважи до размер на
30 623 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от
13.12.2018 г. до окончателното
заплащане, като се потвърди решението в отхвърлителанта му част за разликата
над уважения размер до пълния такъв 35 684 лв.
Искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи в размер на 7
565.67 лева,съгласно заключението на ССЕ
и допуснатото увеличение на иска до посочения размер.
При
този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати
сумата 4 590 лева,съразмерно на
уважената част от иска.
По
тези съображения П. Апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №106
от 28.06.2019 г., постановено от К. окръжен съд по търг.дело № 79/2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА МБАЛМ. „Д.А.Д.“АД ЕИК ********* да заплати на
„Д.Т.“ЕООД ЕИК********* сумата 30 623
лева представляваща възнаграждение за
консултантски услуги, за които
„Д.Т.„ЕООД е издал следните
фактури:
фактура № 229 от 17.10.2013
г., фактура № 253/12.03.2014 г,фактура № 254/03.04.2014 г.,фактура №
256/09.04.2014 г.,фактура № 260/12.05.2014г, фактура № 270/03.07.2014
г.,фактура № 272/10.07.2014 г., фактура № 274/ 18.07.2014 г.,фактура №
279/10.08.2014 г.,фактура № 284/08.09.2014 г.,фактура №287/23.09.2014 г,
фактура №315 /15.04.2015 г.,фактура №316/12.05.2015 г.,фактура № 319/14.05.2015
г.,фактура№321/02.06.2015г.,фактура322/5.06.2015 г.,фактура№
323/11.06.2015г.,фактура №
324/30.06.2015 г, фактура № фактура 327/07.07.2015
г.,фактура №328/14.07.2015 г.,фактура №329/23.07.2015 г., фактура №
331/10.08.2015 г.,фактура № 332/20.08.2015г.,фактура335/28.08.2015 г.,фактура №
336 от 08.09.2015г.,фактура №337/09.09.2015г.,фактура №338/17.09.2015 г.,
фактура №340/24.09.2015 г., фактура №343/2.10.2015 г.,фактура №344/09.102015
г.,фактура №345/26.10.2015 г., фактура №346/13.11.2015 г.,фактура
№348/26.11.2015 г.,фактура №349/11.12.2015 г.,фактура № 350/29.12.2015
г.,фактура №352/30.12.2015г.,фактура353/03.01.2016г.,фактура 1/28.01.2016
г.,фактура №4/12.02.2016 г., фактура №7/07.03.2016 г.,фактура №9/31.03.2016г,
фактура №13/18.04.2016 г.,фактура № 15/04.05.2016 г.,фактура № 16/13.05.2016
г.,фактура №20/06.06.2016г.,фактура№22/09.06.2016г.,фактура№23/20.06.2016
г.,фактура №26/12.07.2016 г.,фактура №27/20.07.2016 г.,фактура №31/22.08.2016
г.,фактура № 42/02.10.2016г.,фактура №45/14.11.2016 г.,фактура №48/30.11.2016
г.,фактура №49/6.12.2016г.,фактура№50/19.12.2016г.,фактура№53/27.12.16г.,
Фактура №2/05.01.2017
г.,фактура №3/27.03.2017г.,фактура №4/30.01.2017г.,фактура№5/03.04.2017.,
фактура №6/13.02.2017г.
Фактура №
6/11.04.2017г.,фактура № 18/16.06.2017 г.,фактура №20/05.07.2017 г.,фактура№
21/11.07.2017 г.,фактура №22/18.07.17г.,фактура №23/21.07.2017, фактура
№24/24.07.2017,
Фактура № 26/02.08.2017г.,
фактура№ 28/10.08.2017г., фактура№30/17.08.2017 г., фактура № 31/ 22.08.2017
г.,фактура № 34/24.08.2017 г.,фактура №36/07.09.2019 г., фактура №40/05.10.2017
г.,фактура № 43/23.10.2017 г.,фактура № 44/27.10.2017 г.,фактура № 45/01.11.2017
г.,фактура №47/20.11.2017.,фактура 48/27.11.2017 г.,фактура№50/07.12.2017 г.,
фактура №51/20.12.2017 г.,фактура №52/28.12.2017 г.,фактура №54/02.01.2018 г.
,фактура №9/24.03.2018г., фактура №11/14.04.2018 г., която сума в
общ размер на 30 623 лева
да заплати ведно със законната лихва върху същата ,
считано от 13.12.2018 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30 623 лева до
предявения размер от 35 684 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА
М. „Д.А.Д.“АД ЕИК ********* да заплати
на „Д.Т.“ЕООД ЕИК********* сумата 7 565.67
лв, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва,
представляваща сбора от дължимите лихви по фактурите, считано от датата на споразумението за фактурите, издадени преди
**********г. и считано от датата на
издаването на всяка една фактура за
времето след **********г. до 17.09.2018г.
ОСЪЖДА М. „Д.А.Д. „АД ЕИК
********* да заплати на „Д.Т.„ЕООД ЕИК********* сумата
4590 лв, представляваща съдебни разноски направени от ищеца пред двете
инстанции, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен
срок,считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.