Р Е
Ш Е Н
И Е
№163
Гр. Габрово, 17.05.2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на втори май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря К. Н.
и в присъствието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от съдията Антонова гр.д.№78 по
описа за 2017г.
и за да
се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твръди, че на 17.11.2016г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на осн. чл.410 от ГПК
срещу ответника, и е образувано
ч.гр.д. №2514/2016г. по
описа на РС-Габрово. Издадена е заповед
за изпълнение, с която ответницата е осъдена да
заплати на „Булпойнт 2015” ЕООД за сумата
от 58.49лв.-главница и
сумата 17.68лв.-лихва за забава.
В установения срок длъжникът е депозирал възражение по чл.414, ал.2
от ГПК.
Твръди се ,че между ”БТК” ЕАД и М.С.
Д. е сключен договор за
телекомуникационни услуги от 21.07.2009г., въз основа на който ответницата са издадени следните фактури: №**********/22.12.2013г. за
отчетен период 22.11.2013г.-21.12.2013г. за сумата 1.31лв.; №**********/22.01.2014г.
за отчетен период
22.12.2013г.-21.01.2014г. за сумата 2.57лв.; №**********/22.02.2014г. за
отчетен период 22.01.2014г.-21.02.2014г. за сумата 2.49лв; №**********/22.03.2014г. за отчетен период
22.02.2014г.-21.03.2014г. за сумата 2.42лв.; №*********/22.04.2014г. за
отчетен период 22.03.2014г.- 22.04.2014г.
за сумата 2.34лв.; №**********/22.05.2014г. за
отчетен период 22.04.2014г.-21.05.2014г. за сумата 2.26лв.; №**********/22.06.2014г.
за отчетен период
22.05.2014г.-21.06.2014г. за сумата 2.18лв.; №**********/22.07.2014г. за отчетен
период 22.06.2014г.-21.07.2014г..
за сумата 2.10лв.. Общият размер на
дължимите суми по
гореописаните фактури е
58.49лв.
Тъй като
ответникът е изпаднал в забава, същият е
длъжен да заплати
на ищеца сумата от 17.68лв, представляваща мораторна
лихва за забава
върху главницата от 58.49лв. за
периода 10.01.2014г.-07.11.2016г.
На 29.05.2015г. ”БТК” ЕАД сключва
договор за прехвърляне на вземания със „С.Г. Груп” ООД, по силата на който дружеството цесионер придобива вземанията
по горепосочените фактури.
„С.Г.Груп” ООД в качеството
си на пълномощник на „БТК” ЕАД е
изпратило уведомление на М.С.Д..
На 12.05.2016г. „С.Г.Груп” ООД прехвърля всички свои вземания придобити по
горепосочения договор на „Булпойнт 2015” ЕООД.
„С.Г.Груп” ООД в
качеството си на
цедент по договора за
прехвърляне на вземания сключен на 12.05.2016г. е уведомил
длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по
чл.410 от ГПК.
ИСКА СЕ
съдът да признае за установено, че
М.С.Д. дължи на „Булпойнт 2015” ЕООД,
сумата от 58.49лв.-главница, ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2016г. до изплащане на вземането; сумата от 17.68лв. –
лихва за забава за периода 10.01.2014г.-07.11.2016г.
Ищецът
претендира да му бъдат присъдени направените
разноски в исковото, и в
заповедното призводство,
съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Ответницата е представила писмен отговор в установения едномесечен
срок. Оспорва изцяло предявените исковме
по основание и размер. Възразява,
че е заплатила изцяло
дължимите суми на
15.02.2017г., за което
представя писмени доказателства.
По делото
са събрани писмени
доказателства.
От съвкупната
им преценка, съдът приема
за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въз основа
на заявление с вх.№9348 от 21.11.2016г. по ч.гр.д.№2514/2016г. на
Габровски районен съд, е издадена Заповед №4735/23.11.2016г. за
изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с която се
разпорежда длъжникът М.С.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора “БУЛПОЙНТ 2015”ЕООД, сумата от
58.49лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.11.2016г. до изплащане на вземането, сумата 17.68лв. -лихва за периода 10.01.2014г.-07.11.2016г.
В заповедта се посочва, че вземането произтича от фактури
за предоставени и незаплатени
телекомуникационни услуги, издадени от „БТК” ЕАД с номера: **********/ 22.12.2013г.; №**********/22.01.2014г..;
№**********/ 22.02.2014г.; №**********/22.03.2014г..; №*********/ 22.04.2014г.;
№**********/ 22.05.2014г..; №**********/ 22.06.2014г.; №**********/22.07.2014г.
и Договор за цесия от 12.05.2016г., с
който са прехвърлени всички вземания на „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД към длъжника.
Длъжникът М.С.Д. е депозирала възражение срещу издадената заповед
с вх.№9752/02.12.2016г..
С
разпореждане от 05.12.2016г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че
може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като
довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на
заявителя със съобщение, получено
на 15.12.2016г.. Видно от печата положен върху исковата молба
ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 18.01.2017г., т.е.
в законоустановения едномесечен срок.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато
възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си , като същият се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че
предявеният иск е допустим – подаден
в предвидения от закона едномесечен
срок, като ищецът има правен интерес, тъй
като вземането му е оспорено
от ответника.
Предмет на иска е установяване дължимостта на сумата, за
които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което
в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу
дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът
дължи произнасяне по съществото на
делото.
На
29.05.2015 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера „С.Г. Груп" ООД е
сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания
посочени в приложения № 1.1 и 1.2. Съгласно т.1.7 от договора, „Приложение №1”
означава приложение № 1.1 и 1.2 съдържащи списък/таблица в електронна форма,
съдържащ информация за вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях –
име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част
от договора. По делото не са представени
въпросните Приложения №1.1 и 1.2, нито дори опис на съдържанието му, от които
да може да се извлече поне най - обща информация за вземанията, предадена в
електронна форма – длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н.. Т.е.
съдът не може да формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените,
респ. дали ищецът е негов надлежен кредитор.
С
договор за цесия от 12.05.2016 г. „С.Г. Груп" ООД е прехвърлило на ищеца „Булпойнт 2015” ЕООД
вземания описани в приложение № 1, което
е приложено към делото, в което обаче не фигурират имената на длъжниците,
включително и това на ответника по
делото. По делото липсват данни, вземането към
длъжника- ответник да е било прехвърлено на „С.Г. Груп" ООД от „БТК” ЕАД. Поради това, съдът не може да
направи извод, че процесното вземане е
прехвърлено на ищеца, тъй като никой не може да прехвърли права, който не
притежава. Следователно ищецът „Булпойнт 2015” ЕООД не доказва твърдението си,
че е придобил вземането срещу ответника,
за което му е издадена заповед за изпълнение, по сключения договор за цесия. По
делото липсват доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане
към ответника.
За да
е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание,
което трябва да е определено или определяемо.Неопределяемостта на прехвърлените
вземания по първия договор за цесия от 29.05.2015г. води до недействителност на
цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е
извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД /Решение №32 от
09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК/. След като
„С.Г.Груп” ООД не е придобило вземане срещу ответника, юридическото лице няма
как и да го прехвърли на ищеца.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за главница
в размер на сумата 58.49лв., ведно със законната лихва считано от 21.11.2016г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 17.69лв. – лихва
за забава за периода 10.01.2014г. до
07.11.2016г.
са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени
изцяло.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по
чл.422,ал.1 от ГПК от „БУЛПОЙНТ
2015” ЕООД, ЕИК203779060,седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. “Струга” № 31, представлявано от ГЕОРГИ
ОГНЕВ ГЕОРГИЕВ, с пълномощник:адвокат Кремен Валентинов Константинов от
АК-Варна, съдебен адрес:*** против М.
С. Д., ЕГН**********, с адрес: ***,
с които се иска признаване за установено, че М. С. Д., дължи на „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, следните суми: сумата 58.49лв./петдесет и осем
лева и четиридесет и девет ст./-главница, ведно със
законната лихва считано от 21.11.2016г. до изплащане на
вземането; сумата от 17.68лв./седемнадесет лева и шестдесет и осем ст./ – лихва за забава за
периода 10.01.2014г. до 07.11.2016г., за които е издадена заповед №4735/23.11.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2514/2016г. по описа на Районен съд- Габрово, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: