Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.05.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 8344 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.12.2019
год., постановено по гр.дело № 45470/2019 г. на СРС, ІІ Г.К., 76
състав, е отхвърлен предявения от „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя С.Т.С., съдебен адрес:***, чрез
адвокатско дружество „А., Х.и партньори“, БУЛСТАТ *****, срещу „ВСБ Студио 2- Т.Х.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от РУТ К.М.Г.,
шведска гражданка, родена на *** г. в Копарберг,
личен идентификационен номер: 600418-7164, с адрес: Швеция, гр.Стокхолм, ул.“*****,
11431, в качеството си на управител, съдебен адрес:***, чрез адв.П.И., САК, иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 806,95/ осемстотин
и шест евро, и деветдесет и пет евро цента/ евро, дължима за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г./ представляващи сумата от 12 евро без ДДС на
кв.м. от сумарната застроена площ на самостоятелен обект, за не повече от 1980
евро; сумата от 12 евро без ДДС на кв.м от сумарната застроена площ на
самостоятелен обект търговски площи; сумата от 200 евро без ДДС за закрито паркомясто; и сумата от 100 евро без ДДС за открито паркомясто/, като неоснователен. С решението на съда е осъдено
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя С.Т.С., съдебен адрес:***, чрез
адвокатско дружество „ А., Х.и партньори“, БУЛСТАТ *****, да заплати на „ВСБ Студио 2- Т.Х.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от РУТ К.М.Г.,
шведска гражданка, родена на *** г. в Копарберг,
личен идентификационен номер: 600418-7164, с адрес: Швеция, гр.Стокхолм, ул.“*****,
11431, в качеството си на управител, съдебен адрес:***, чрез адв.П.И., САК, сумата от 1335,52 / хиляда триста тридесет и
пет лева, и петдесет и две стотинки/ лева, сторени деловодни разноски. С
решение от 11.03.2020 год., постановено в закрито заседание по гр.дело №
46470/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 76 състав е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 12.12.2019
г. по гр.дело № 46470/2019 г. по описа на СРС, като: вместо неправилно
изписаното в диспозитива/ л.162, стр.5, ред 19-20/
отгоре надолу/- „ 806,95/ осемстотин и шест евро, и деветдесет и пет евро
цента/ евро“, правилно да се чете: „ 579,41 / петстотин седемдесет и девет, и
четиридесет и един евро цента/ евро“.
Срещу
решението на СРС, 76 с-в е постъпила въззивна жалба от „Ф.М.“ ЕООД, ***, подадена чрез пълномощника адв.М.С., с искане
същото да бъде отменено, като неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби
на закона и събраните по делото доказателства, и вместо това
да бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло предявения осъдителен
иск. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник
„ВСБ Студио 2- Т.Х.“ ЕООД, гр.София, представлявано
от РУТ К.М.Г., в качеството си на управител, чрез пълномощника адв.П.И. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения
подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК.
Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан
непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който следва да се
произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения фактически
състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
съдебно решение, първоинстанционния съд, не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът приема, че в процесния
случай, СРС, 76 с-в, се е произнесъл по
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД/ с който не е бил сезиран/,
вместо по действително предявения осъдителен иск с правно основание чл.38, ал.1
от ЗУЕС, /с който е бил сезиран/.
Съдът приема, че предметът на делото
е спорното материално субективно право - претендирано
или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума
на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и
обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства
по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от
хипотезите, при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС №
1/1985 г.: при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при
оттегляне или отказ от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по
взаимно съгласие на страните производство и др. В пленумното
постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва да обезсили
решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване на правилата
за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на решението,
делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При разглеждане на
иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата
инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези принципни постановки,
приложими и при сега действащия ГПК, са последователно прилагани и съответно
доразвити във формирана практика на ВКС, а именно: решение по т.дело № 850/2012
г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение по т.дело №
1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о., решение по
т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др.
Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е недопустим, когато е
постановен в отклонение от принципа на диспозитивното
начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани
права, в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е
сезиран. В цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета
на защитата, която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното
материално право чрез обстоятелствената част и петитума
на исковата молба.
Съгласно задължителната практика на
ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран,
когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка.
Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е
произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт
е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща
надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на
делото, който предмет се въвежда с исковата молба.
Отделно от изложеното, съгласно практиката на
съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не
се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно
предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди
всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени
всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в
исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо
решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от
които произтича претендираното с исковата молба
материално субективно право.
В процесния случай,
настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният
съд не е разгледал предявения от ищеца „Ф.М.“ ЕООД, ***
срещу ответника „ВСБ
Студио 2- Т.Х.“ ЕООД, гр.София, осъдителен
иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС, така както е изрично заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил
недопустимо решение. Съдът приема, че СРС, 76 с-в,
се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД/ с който
не е бил сезиран/, вместо по действително предявения осъдителен иск с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС, с който е бил сезиран. В процесния
случай, обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
С оглед на изложеното, обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на
основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по действително предявения осъдителен
иск с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС с исковата молба, и по предмета на
делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на
доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С оглед цената на иска и дадените
задължителни за съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора
разноски в настоящето производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат
присъждани. Такива следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 12.12.2019 год.,
постановено по гр.дело № 45470/2019 г. на СРС, ІІ Г.К., 76 състав/
поправено с решение от 11.03.2020 год., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 46470/2019 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 76 състав/.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на
същия съд на действително предявения осъдителен иск с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗУЕС, с който е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.