Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 89
гр.Враца,15.09.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
търговско отделение в
публичното заседание на 12.09.2017
год. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N50 по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№4270 от 31.05.2017 год.,"СЪН КОМЕРС"ЕООД ЕИК****,със
седалище и адрес на управление:гр.Плевен , ул."Сан Стефано"№12 ,
ет.3,офис 5, представлявано от Н.С.Б.,чрез адв.К.Д. е предявило срещу "БЕРБЕЧЕЛОВ"ЕООД,ЕИК******,със
седалище и адрес на управление:с.Софрониево,Община гр.Мизия, област
Враца,ул."Стубел"№1,представлявано от
М.И.Б.,иск основан на чл.517,ал.4 от ГПК-за прекратяване на ответното
дружество,поради насочено изпълнение върху всички дружествени дялове.
В
исковата молба се посочва,че на 18.05.2017 г.ищецът депозирал молба до ЧСИ Т.К.,с
която направил изявление за прекратяване на ответното търговско дружество и с
постановление от 29.05.2017 год. ЧСИ
овластил ищеца да предяви иск по чл.517,ал.4 от ГПК пред ВрОС.С това
процедурата по изпълнение върху дял от търговското дружество по чл.517,ал.1 и 4 ГПК била осъществена.
Сезира
съда с искане,да приеме че са налице условията на чл.517,ал.4 от ГПК,поради
което да постанови съдебен акт,с който да бъде прекратено ответното дружество "БЕРБЕЧЕЛОВ" ЕООД,ЕИК*****,със
седалище и адрес на управление: с.Софрониево,Община гр.Мизия,област Враца,
ул."Стубел"№1, представлявано от
М.И.Б..
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК при уважаване на иска претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ищецът
твърди,че в проведено заповедно
производство в негова полза е издадена Заповед №210 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.10.2014 год. по
ч.гр.д.№457/2014 г. по описа на РС-Оряхово и издаден изпълнителен лист от
15.10.2014 год.,по силата на който са осъдени Г.И.Б. и М.И.Б.-авалист солидарен длъжник да
заплатят солидарно на "СЪН
КОМЕРС"ЕООД ЕИК**** сума в
размер на 26 369.00 евро в левова равностойност 51 573.28 лв.,ведно с разноски
в размер на 2080 лв.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№20148150401550 по
описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС- Плевен,която с писмо изх.№31789 / 21.10.2014
г.,на основание чл.517,ал.1 от ГПК,е наложила "запор" върху
дружествения дял от капитала на "БЕРБЕЧЕЛОВ"ЕООД ЕИК****,с адрес на
управление с.Софрониево,ул."Стубел"№1 на длъжника М.Б.,с размер на
дялово участие 100% от капитала на дружеството,в размер на 287 000 лв.Твърди,че
запора е вписан под №20141027125753 и за това обстоятелство длъжникът е
уведомен на 23.10.2014 г.
В
производство по чл.422 ГПК било образувано т.д.№140/2014 год. по описа на
ОС-Враца било установено по безспорен начин вземането на ищеца.
На
18.05.2017 г. ищецът депозирал молба до ЧСИ,в която било обективирано изявление
за прекратяване на "БЕРБЕЧЕЛОВ" ЕООД и получил овластяване с
Постановление от 29.05.2017 г.да предяви иск пред Окръжен съд-Враца на
основание чл.517,ал.4 от ГПК за прекратяване на търговското дружество
"БЕРБЕЧЕЛОВ"ЕООД.
Твърди,че
процедурата по изпълнение върху дял от търговското дружество е
осъществена.Сезира съда с искане да приеме,че са налице условията на
чл.517,ал.4 от ГПК и да постанови решение,с което да прекрати ответното
дружество.
При
уважаване на иска претендира присъждане на деловодни разноски в производството.
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея е връчен на ответника и в срока по
чл.367 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор чрез адвокат А.М..
С
отговора е заявено становище за допустимост на иска,но ответникът оспорва същия
и заявява становище за неоснователността му.
В
отговора се твърди,че задълженията на М.И.Б. и Г.И.Б. ,за които в заповедното
производство ищецът се е снабдил с изпълнителен лист са погасени чрез две
доставки на слънчоглед на 09.09.2011 г.-23 980 кг. и с доставка на 11.09.2011
г.-28 020 кг. и 6 060 кг.Не било ясно дали
сумите се дължат на договорно основание,тъй като записа на заповед не
можел да съществува самостоятелно,а винаги
следва да е придружен от договор.
Другото
възражение,което се прави в отговора е,че липсват данни по делото,изпълнението
да е насочено върху дяловете на ответното дружество и ЧСИ насочил изпълнението
само върху банковите сметки на длъжника.
Сезира
съда с искане да отхвърли иска и на основание чл.78 ал.3 ГПК да му присъди
деловодните разноски.
Препис
от подадения отговор и приложенията към него е връчен на ищеца. В срока по
чл.372 ал.1 ГПК,ищецът не е упражнил правото да подаде допълнителна искова
молба.
При
така изложените позиции на страните ,съдът квалифицира иска по чл.517 ал.4 от ГПК-конститутивен
иск,предявен от взискател в изпълнителното производство за прекратяване на
търговско дружество.
Активно легитимиран да предяви иска е
лице,което има качество на"взискател"в образувано изпълнително
производство против длъжника , наложен запор върху дял от търговско дружество
по реда на чл.517 ал.1 ГПК,изпълнението да е насочено върху всички дялове.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска е овластяването на взискателя
с нарочно постановление от съдебния изпълнител да предяви иска.
Това
обстоятелство е установено от ищеца с представено заверено копие от този
документ,поради което съдът приема,че е сезиран с допустим иск.
По
делото няма спор относно процесуалните предпоставки за допустимостта на иска.
Основното възражение,което прави
пълномощника на ответното дружество е това,че дружеството няма ликвидно и
изскуемо вземане против длъжника,което прави предявения иск неоснователен.
Съдът
разпредели доказателствената тежест и възражения от страните не са направени в
проведеното заседание по делото.
Съобразно с разпределението на
доказателствената тежест,ищецът,претендиращ спорното право,следва да проведе
пълно и главно доказване относно правопораждащия това право факт,а относно
фактите ,на които ответникът основава своите възражения срещу иска,в т.ч и
правоизключващите възражения , може да проведе насрещно доказване.
Предвид
общото правило на чл.154,ал.1 ГПК следва да се приеме,че ответникът следва да докаже своите
възражения, като следва да установи,че вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключване на първото заседание по делото.
В
открито съдебно заседание,ищецът чрез пълномощника си адв.К.Д. ***,поддържа
иска.Моли иска да се уважи и му се присъдят деловодните разноски съобразно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1050 лв.
Ответното
дружество,чрез пълномощника адв.А.М. -САК оспорва иска.Моли съда иска да се
отхвърли,като неоснователен,като му се присъдят деловодни разноски съобразно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 2750 лв.
Всеки
от пълномощниците на страните е сезирал съда с възражение за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение.
Врачанският
окръжен съд,след като обсъди становищата на страните и събраните по делото
писмени доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за
установено следното:
Активно
легитимиран да предяви иска е лице,което има качество на "взискател" в
образуваното изпълнително производство против длъжника.Следва да е наложен
запор върху дял от търговското дружество по реда на чл.517 ал.1 от ГПК.Запорът
следва да бъде вписан от АВ, по реда на вписване на залог върху дял от
търговско дружество.Изпълнението следва да бъде насочено върху всички дялове на
дружеството. Това е възможно,когато длъжникът е притежател на всички дялове в
дружеството/ЕООД/ или когато всички съдружници в ООД са длъжници.
При
хипотезата на чл.517 ал.4 от ГПК не е нужно да се спазва процедурата по чл.517
ал.3 от ГПК за прекратяване на участието на съдружника в
дружеството.Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е
овластяването на взискателя с нарочно постановление от съдебния изпълнител за
прекратяване на дружеството.
Искът
се отхвърля от съда,ако се установи,че вземането на взискателя е удовлетворено
преди приключване на първото заседание по делото,независимо от това кой и по
какъв начин е сторил това.
По
делото няма спор относно процесуалните предпоставки за допустимостта на
иска.Ответникът в подадения писмен отговор изрично посочва,че иска е допустим ,като признава това
обстоятелството. Установено е по делото,че ищцовото дружество има вземане по
отношение на две физически лица,като едното от тях-М.И.Б. е управител на
ответното дружество и едноличен собственик на капитала му.Вземането на ищеца
произтича от извънсъдебно
основание-издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в заповедно производство по чл.417 и чл.418 от ГПК.Въз основа
на допуснатото незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист,кредиторът е
образувал изп.д.№20148150401550 по описа на ЧСИ рег. №815 с район на действие Окръжен
съд-Плевен.По образуваното изпълнително дело изпълнението е насочено върху
всички дялове на , притежавани от длъжника М.И.Б..Запорът е вписан в Агенцията
по вписванията на 27.10.2014 г.под №20141027125753.Тъй като изпълнението е насочено
върху всички дялове в дружеството ЧСИ не е връчвал на дружеството изявление на
взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството.С постановление
от 23.05.2017 год.,съдебният изпълнител е овластил взискателя дса
предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото
прекратяване.Ответното дружество не оспорва факта,че вземането на взискателя не
е удовлетворено в изпълнителното производство.Това се установява и от
представеното в заверен препис Постановление от 23.05.2017 год.
изх.№21815/29.05.2017 год. на ЧСИ Т.К., рег.№815,район на действие ОС
-гр.Плевен.До приключване на първото по делото съдебно заседание вземането на
взискателя също не удовлетворено.
Основното
възражение,което прави пълномощника на ответното дружеството е това,че
дружеството няма ликвидно и изискуемо вземане против длъжника,което прави
предявеният иск неоснователен.Установено е по делото,че в срока по чл.414 ал.2
от ГПК,длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение.Това е принудило
кредитора да предяви иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК за
установяване на вземането си.По предявения установителен иск е образувано
т.д.№140/2014 год. по описа на ВрОС.Искът е бил отхвърлен,но по реда на
инстанционният контрол постановеното решение от 03.04.2015 год. е било отменено
от Софийски апелативен съд С Решение №
943 от 10.05.2016 год. постановено по т.д.№2995/2015 год. по описа на САС и
искът е бил уважен.С Определение №690 от 29.12.2014 год. по ч.т.дело №2139/2016
год. по описа на САС е потвърдено Разпореждане от 22.07.2016 год. на САС,с
което касационната жалба на длъжниците е върната.Налице е влязъл в законна сила
съдебен акт,че в полза на ищеца съществува"изискуемо"вземане.
С
възражението си ответната страна повдига спор относно съществуването на
вземането на "взискателя".Съдебната практика на ВКС последователно
приема,че в производството по чл.517 от ГПК не може да бъде предмет на съдебна
преценка възражение на длъжника за съществуване на вземането.Спорът относно
съществуването на вземането би следвало да са разреши в друго съдебно
производство,което в процесния случай е станало в приключилия между страните
спор по чл.422 ГПК.В конкретния казус в полза на кредитора съществува такова
изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК.Това е достатъчно,за да се образува
производство,в което взискателя има право да насочи принудително изпълнение
върху дял от търговско дружество и ако не бъде удовлетворен след налагане на
запора от СИ да поиска прекратяване на дружеството.
Единствения
правнорелевантен факт за спора е погасяването на задължението от страна на
дружеството,преди неговото прекратяване,което ще доведе до отхвърляне на иска.Както
вече се посочи по горе,в настоящото производство това не бе сторено.Ще следва
да се прекрати ответното търговско дружество,като на основание чл.14 от ЗТР
след прекратяването на дружеството ще следва да се извърши ликвидация.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ,с оглед изхода на спора на ищеца следва да се
присъдят деловодни разноски.
В
процесния случай деловодните разноски са адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. и внесената от ищеца държавна такса в размер на 50 лв.
Възнаграждението
е надлежно договорено и в договора за правна защита и съдействие/стр.54 от
делото/ е отразено плащането му в брой,който факт е удостоверен и с
фактура от 29.05.2017 год./стр.55 от
делото/.
Възражението
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно,тъй
като не е нарушена разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата при определянето
му.
Ще
следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата 1050
лв.,представляваща сторени разноски по делото,по представения списък по чл.80
от ГПК.
Предвид
гореизложеното ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА търговското дружество "БЕРБЕЧЕЛОВ" ЕООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление: с.Софрониево, Община гр.Мизия,област Враца,
ул."Стубел"№1,представлявано от
управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала М.И.Б..
На
основание чл.14 ЗТР,след влизане в сила на съдебното решение,препис от него да
се изпрати служебно на Агенцията по вписванията /АВ/за вписване на прекратяването и извършване на ликвидация по реда на
глава 17 от ТЗ.
ОСЪЖДА "БЕРБЕЧЕЛОВ" ЕООД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление : с.Софрониево , Община- гр.Мизия , област Враца, ул."Стубел"№1,
представлявано от М.И.Б. ДА ЗАПЛАТИ на "СЪН КОМЕРС"ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:гр.Плевен,ул."Сан Стефано"№12,ет.3,офис 5,представлявано
от Н.С.Б. сумата 1050 лв./хиляди и
петдесет лева/представляваща сторените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: