Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 447 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ГОГОСИМ“ ООД, депозирана против наказателно постановление № 15/2020г.
от 06.02.2020г., издадено от директор на Областна дирекция по безопасност на
храните, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 442, ал. 2, вр.
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 229, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като същото е издадено при допуснати съществени нарушения на
административно процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон, и се моли за неговата отмяна. Оспорват се приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, изложени в АУАН и НП. Във
връзка с така ангажираните твърдения се релевират доводи, за допуснато
съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление липсва място на извършване на нарушението и неясно е описано,
какви точно храни и колко чувала са били отворени, което според жалбоподателя е
довело до невъзможност да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано
представляваното от него дружество. На следващо място се инвокират доводи,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, а именно, че се касае само за един чувал,
който е с грамаж общо 10 кг и се касае за изолирана и инцидентна проява на
дружеството, доколкото до настоящия момент, по отношение на същото не са
прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда и целите на
наказанието биха били постигнати, ако нарушителят бъде предупреден.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като нарушението е
безспорно установено и доказано, като в хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения и не са налице предпоставките, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 0000025/07.10.2019г., против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 03.10.2019г. проверка, в
обект – магазин за хранителни стоки в град Сеново, ул. „Трети март“ № 14, собственост
на дружеството жалбоподател е било установено, че търговецът извършва продажба
насипно, чрез разопаковани на 10 кг. опаковки на храна за животни „Анимания“,
без да има регистрация на обект за търговия с храни от животински произход,
непредназначени за консумация от хора, като при проверката не е било
представено Удостоверение за регистрация на обекта.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е
осъществило състав на административно нарушение по чл. 229, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
установеното нарушение по чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, на основание чл. 442, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност е наложена „имуществена санкция” в размер на
500 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Доколкото в самия АУАН, изрично е
посочен адрес на търговския обект, в който е била извършена проверката, а видно
от материалите по делото този адрес е именно адреса на управление на
дружеството посочен в НП, то липсата в обстоятелствената част на наказателното
постановление на адреса на търговския обект, не се е отразило негативно върху
правото на защита на наказаното лице и не е ограничило правото му на защита, за
да бъде това основание за отмяна на оспореното наказателно постановление за
допуснати процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.
Неоснователни са доводите в
жалбата, които са поддържани в хода по същество, че описанията на нарушението в
АУАН и НП са непълни и некоректни, което е довело до невъзможност на нарушителя
да разбере, какви точно нарушения е извършило дружеството.
Както беше посочено и в АУАН и в
НП са посочени всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, а именно продажба на насипна храна за животни, която е
индивидуализирана, без обектът да е регистриран за търговия с храни от
животински произход непредназначено за консумация от хора. Посочена е правната
норма, осъществяваща състав на нарушение, под която са субсумирани така
установените факти, а в наказателното постановление е посочена и конкретната
санкционна разпоредба, въз основа на която е ангажирана имуществената
отговорност на дружеството.
Всичко това обосновава извод, че
по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице, както по
фактите, така и по правото, за да бъде прието, че е нарушавано правото му на
защита.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение чл.
229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност Производството, търговията и
пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени
за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински
продукти, се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ.
Няма спор, че обекта стопанисван
от дружеството жалбоподател няма такава регистрация и едновременно с това същия
са били изложени, и са били предлагани за продажба храни от животински
произход, непредназначени за консумация от хора, без обекта да е регистриран в
ОДБХ.
Правилно е издирана и приложена,
съответстващата на това нарушение санкционна норма като на дружеството е
наложена имуществената санкция за това нарушение, предвидена
в чл. 442, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а
именно 500 лева.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. На първо
място самото нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност с оглед
количеството на установените храни от животински произход и обстоятелството, че
се касае за малък търговски обект. На следващо място видно от показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител нарушението е било
отстранено от дружеството жалбоподател веднага след неговото установяване и
едновременно с това дружеството е изпълнило в пълнота и останалите дадени му предписания,
като по този начин напълно е привело своята дейност с разпоредбите на закона. Касае
се за първо нарушение, както е отразено и в самото наказателно постановление,
поради и което следва да бъде обоснован извод, че по отношение на този търговец
до момента не са прилагани никакви форми на административнонаказателна принуда,
което от своя страна да обоснове извод, че целите на наказанието по отношение
на това лице не биха могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че при
повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, както предписва и самата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
Преценени в съвкупност всички
тези обстоятелства сочат на значително по-ниска
степен на обществена опасност на деянието от предвидената от законодателя и доколкото
се касае за изолирана и инцидентна проява на дружеството, по отношение
на което до този момент не са били прилагани никакви форми на
административнонаказателна принуда, а констатираните несъответствия с
предписаните правила са били отстранени от дружеството веднага след тяхното
установяване, следва да бъде обоснован и извод, че целите на наказанието по
отношение на това лице биха могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание, което видно от
материалите по делото е напълно постигнато.
По
изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради
и което наказателното постановление следва да бъде отменено.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от същия
разноски в хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение, а именно 100 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
15/2020г. от 06.02.2020г., издадено от директор на Областна дирекция по
безопасност на храните, с което на „ГОГОСИМ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Сеново, Община
Ветово, ул. „Трети март“ № 14, на основание чл. 442, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по
чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
- РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на „ГОГОСИМ“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Сеново, Община
Ветово, ул. „Трети март“ № 14, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143,
ал. 1 АПК СУМАТА от 100,00 (сто) лева, представляваща
разноски в хода на съдебното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: