Решение по дело №10360/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  10360  по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Т.П.Б. от гр.Варна твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 10.09.2014г. са му причинени телесни увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Д.М.И.. В резултат на описаното ПТП той е получил счупване на бедрената кост. Фрактурата била наместена, а ищецът обездвижен за значителен период от врем. Изпитвал силни болки. Преминал през рехабилитационни процедури, които били непосилни ищецът да заплаща. Бил неработоспособен за дълъг период от време. Ищецът сочи, че  увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 01.12.2013г. до 30.11.2014г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени  вследствие на ПТП неимуществени вреди. Ответникът извънсъдебно му заплатил обезщетение в размер на 20 000лв. Ищецът счита, че тази сума не компенсира в пълен обем нанесените му вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 30 000лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Процесуалният му представител претендира за разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

            Ответникът ДЗИ - О.З.ЕАД оспорва иска по размер. Счита, че с изплатеното извънсъдебно обезщетение изцяло е компенсирал ищеца за причинените вреди. Намира размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната.  Претендира за разноски.

            Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 10.09.2014г. в гр.Варна при управление на МПС л.а.м.Фолксваген голф с ДК № ********водачът Д.М.И.виновно нарушил правилата за движение по пътищата като извършил маневра „обратен завой“ като така отнел предимството на ищеца, който се движел по пътя управлявайки мотоциклет. Мотоциклетът се ударил в автомобила, реализирано било ПТП. В резултат водачът на мотоциклета, настоящият ищец, получил телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост. Деянието, неговата противоправност и вината на водача на МПС е установена с влязло в сила съдебно решение, постановено по чл.78а от НК[1]. Водачът на лекия автомобил е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

            Назначената по делото съдебна медицинска експертиза установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял диафизарно счупване на дясната бедрена кост. Разкъсно-контузна рана на дясното коляно и дясното ходило. Полученото диафизарно счупване на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок до 6 месеца. Ищецът е бил хоспитализиран, раните на коляното и ходилото са били хирургично обработени, а счупеният крак е бил поставен временно на директна екстензия. На 11.09.2014г. на ищеца оперативно е извършено закрито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиранена костните фрагменти с метален интрамедуларен заключващ пирон. Впоследствие лечението на ищеца продължило амбулаторно. Раните на дясното коляно и на дясното ходило са зараснали до 2-3 седмици. Счупената бедрена кост е зараснала за срок от 4 месеца, след което е последвала рехабилитация – първоначално пасивна, а в началото на 5-ия месец с постепенно натоварване. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 6 месеца.  След окончателното зарастване на счупената бедрена кост, пострадалият е бил приет за болнично и оперативно лечение. Металният пирон е бил отстранен оперативно. Последвала нова рехабилитация. Според вещото лице получените травматични увреждания и най-вече претърпяното счупване на дясната бедрена кост е довело на ищеца болки и страдания за срок от 6 месеца, като през първите два месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведените рехабилитации болките са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди ищецът е  търпял само периодично явяващи се болки най-вече при обща преумора и при рязка промяна на времето, което го е задължавало да ползва седативни и обезболяващи лекарства. Наред с търпените в продължение на първите 4 месеца болки, ищецът се е придвижвал трудно  и при движение е ползвал помощни средства – патерици. Това е довело до дискомфорт при предвижване и обслужване във всекидневието. Пълно натоварване на десния крак е започнало в началото на 6-ия месец от лечението. От злополуката досега са изминали повече от 2 години и 8 месеца , като ищецът много рядко получавал болки в десния крак – най-вече при студено и влажно време, но тези болки бързо озвучавали след употребата на аналгетици.  Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца. Експертът е установил, че счупената бедрена кост е зараснала окончателно. В областта на дясната тазобедрена става има остатъчен оперативен белег в размери 5-6 см. и други странично разположени 4бр. с размери 1 х 1см. от заключващите винтове. Бедрената мускулатура на десния долен крайник все още е с изразена хипотрофия. Движенията са възвърнали обема и силите си. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но има болки при отвеждане на десния крак в страни /при абдукция/. Има леки затруднения при клякане и при изкачване на стълби. За в бъдеще също не се очакват негативни последици, освен спорадични болки в дясната тазобедрена става при пренапрежение.

Св.Бъръмов, баща на ищеца установява, че видял сина си за първи път след инцидента в болницата. Гърбът му бил раздран, пъшкал и охкал. Костта на бедрената кост се виждала, коляното му било разпрано. Имал силни болки, пиел обезболяващи. На следващия ден му била направена операция, след което престоял в болницата 7-8 дни. Не можел да се движи, ползвал подлога, изпитвал силни болки, вземал аулин всяка вечер, защото не можел да заспи от болките. Баба му го обслужвала. Бил изпаднал в нервно разстройство от цялата ситуация. 2 седмици след операцията започнал да се движи с патерици. Четири месеца не му било позволено от лекарите да стъпва на крака си. Кракът му се подувал. След 4-ия месец започнал да ползва бастун. Кракът му отслабнал много. След това била извършена втората операция. В момента при натоварване кракът започва да го боли и не може да го движи свободно - не може да го извива, не може да върти с него свободно. Споделя, че  преди катастрофата синът му работел в неговото фирма. След катастрофата бил изпаднал в депресия и се наложило преди година свидетеля да наеме автомивка, която синът му управлявал, за да се занимава с нещо.

            Автомобилът е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № -********* покриваща 01.12.2013г. - 30.11.2014г., вкл. и датата на ПТП – 10.09.2014г.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

По делото не се спори, че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и настъпилите травматични увреждания на ищеца. Същите са му причинили телесни увреждания, болки и страдания. Спорът по делото е за размера на дължимото обезщетение.

            Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 226  ал. 1 от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от  застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 10.09.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.).

            Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[2].  Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищеца болки и страдания при получаване на травмите, последвалото оперативно лечение, продължителността на възстановителния период, възрастта на пострадалия /млад човек, към момента на инцидента на 26 години, който винаги ще изпитва дискомфорт по отношение на десния си долен крайник при физически натоварвания и упражнения/, перспективата за неговото състояние /ще продължи да има болки при промяна на времето и при натоварване, както и негативни психически изживявания във връзка със случилото се/, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Намалено с изплатеното вече от застрахователя извънсъдебно, на ищеца се следва такова в размер на 20 000лв.

            В исковата молба ищцецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо върху дължимото на ищеца обезщетение се дължи лихва от 10.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

            Искът за разликата до първоначално предявения размер от 30 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

            По разноските.        

Ищецът претендира разноски. Представя списък, в който иска присъждане на  адвокатско възнаграждение в размер на 1716лв. с ДДС.

Ответникът претендира юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Няма постъпили възражения за прекомерност на разноските.

Претендираните от ищеца разноски следва да му се присъдят. Адвокатското възнаграждение е в минимален размер съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения. Внесена е държавна такса в размер на 1200лв. и са направени разноски за вещо лице в размер на 220лв. Съразмерно уважената част от иска на ищецът се следва сумата от 951лв.

На ответника се следва юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

След компенсацията на двете насрещни задължения на страните за разноски до размера на по-малкото, ответникът остава да дължи на ищеца сумата от 2370лв. разноски по производството.

            Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

            ОСЪЖДА З.К. „ДЗИ-О.З.” АД, ЕИК ******* със седалище *** да заплати на Т.П.Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 10.09.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 10.09.2014г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З.К. „ДЗИ-О.З.” АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №  -*********, период на покритие от 01.12.2013г. - 30.11.2014г., водач Д.М.И., ЕГН **********, както и сумата 2370лв. разноски по делото.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Т.П.Б. срещу З.К. „ДЗИ-О.З.” АД за разликата до първоначално предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен

 срок от съобщаването му на страните.

Съдия: