№……………………….. 2020 година,
гр. ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, Втори
касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 13.02.2020
г., при секретаря Наталия Зирковска, с участието на прокурора С. Иванов,
изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова
касационно административно дело № 3472/2019
г.
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“
против Решение № 132/24.10.2019 г. на Районен съд - Девня, ІV-ти състав,
постановено по НАХД № 80/2019 г., с което е отменено НП № 346/2018/2019/19.02.2019
г. на директора на ТД Северна морска в АМ.
С цитираното наказателно постановление за
нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ. на
„К. “ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.М.Д., на основание чл.234, ал.2, т.1,
вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 437,36 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални
нарушения и неправилно тълкуване на разпоредбите на приложимия Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Конкретно
сочи, че съдът неправилно е приел, че предвид незадоволителния отговор на
компетентните индийски власти, българските митнически органи е следвало на
основание чл. 110, пар. 5 от Регламент 2015/2447 да отправят второ искане.
Според
касатора отговорът е бил ясен, индийските власти са извършили последваща проверка
за по-дълъг период от време - от изпращането на
искане за съдействие - 19.12.2017 г. до получаване на отговор - 15.10.2018 г. -
10 месеца, т. е. много повече от шестмесечния срок по чл. 110, пар. 3 от
Регламента. По изложените съображения твърди, че по делото е доказано по
безспорен начин, че представеният при декларирането сертификат не доказва
преференциален произход. Липсата на съдействие от страна на износителя води до
еднозначното заключение, че произходът на стоката не е доказан, поради което
същата не подлежи на преференциално /нулево/ обмитяване. При така получения
отговор от индийските власти, митническите органи не са били длъжни да изпращат
второ съобщение и правилно са ангажирали отговорността на дружеството.
Въз основа
на изложеното е формирано искане за отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната
страна – „К. “ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната
жалба. Поддържа депозираното пред въззивният съд подробно аргументирано становище и изложените в него доводи за
незаконосъобразността на наказателното постановление. Счита, че наличието само и единствено на съмнение
задължава Митническата администрация на Република България да извърши нужното
разследване, каквото не било извършено.
Сочи, че правилно въззивният съд е приел, че Регламентът е императивен и
изисква повторна информация, което в случая не е спазено. Отделно сочи, че
българските митнически власти е следвало да посочат от какво произтичат техните
съмнения в истинността на сертификата за произход и да проведат собствено
разследване.
Въз основа
на изложеното моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски за производството пред въззивният съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че при установените факти по случая, Районен съд Девня, правилно
е приложил закона. Решението на Районен съд Девня е правилно и не са налице
основания за неговата отмяна.
Съдът в
настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото
приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ДРС е установено, че със Заповед №
ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г. началникът на Митница - Варна /сега ТД
Северна морска/ възложил извършването на проверка в рамките на последващия
контрол на основание чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на „К. “ ЕООД, обхващаща периода
08.10.2014 г. - 08.10.2017 г. В хода на проверката проверяващият екип
идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален
произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки „ръчни палетни колички“ /РПК/ с
тарифен код **********, за които се дължи антидъмпингово мито за стоки с
произход от Китайската народна република в размер на 4%. Събраната в хода на
проверката информация довела до съмнение относно декларирания от дружеството
произход на стоките по 16 бр. митнически декларации, сред които MRN 16ВС0002002Н0150865/19.12.2016
г. с приложен Сертификат за произход - Формуляр А № ЕІ 48870091/01.11.2016 г.,
регистрирана за режим допускане за свободно обращение на стока - РПК, 180 бр.,
с деклариран преференциален произход от Индия, посочено условие на доставка -
FOB Мумбай и ползвана тарифна преференция, за която дължимото мито е 0%.
Проверката на печатите, положени в кл. 11 на сертификатите, установила
съответствие с образеца на печата за заверка на доказателствата за произход
формуляр А за Индия, публикувани в Системата за управление на спесимените. След
преглед на наличните документи в архива на „К. “ ЕООД и откритата информация в
интернет, не възникнали съмнения относно достоверността и автентичността на
приложените към декларациите сертификати. Въпреки това, на основание чл. 110 от
Регламент (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 64, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
проверяващият екип предприел проверка на сертификата по линия на международното
сътрудничество. С писмо рег. № 32-358622/19.12.2017 г. до дирекция „Тарифна
политика“ към ЦМУ проверяващият екип поискал да бъде извършена проверка относно
достоверността и автентичността на представените документи за преференциален
произход от Индия по процесната митническа декларация. Полученият отговор №
32-297942/15.10.2018 г. от Агенция за инспекция на износа - Мумбай,
Министерство на търговията и индустрията, Правителство на Индия, потвърдило
автентичността на сертификата за произход. Посочено било, че сертификатът е
издаден на базата на декларация на износителя, но в процеса на последващата
проверка дружеството-износител не оказало съдействие и произходът на стоките не
може да бъде потвърден. Въз основа на така получения отговор българските митнически
власти приели, че сертификат за произход Формуляр № ЕI48870091/01.11.2016 г. не
може да бъде приет за целите на преференциалното третиране на стоките, поради
което регистрираните за режим допускане за свободно обращение стоки с описание
в кл. 31 „Ръчни палетни колички“ по MRN 16ВС002002Н0150865/19.12.2016 г.,
съгласно декларирания код по ТАРИК **********, подлежат на обмитяване с мито по
отношение на трети страни в размер на 4%. Избегнатите държавни вземания по
декларацията били изчислени в размер на 2 437.36 лв., от които мито 2 031.13
лв. и ДДС 406.23 лв. Въз основа на установените в хода на проверката
обстоятелства било прието, че дружеството е извършило нарушение по чл. 234, ал.
1, т. 1 от ЗМ, за което му бил съставен АУАН № 369/12.12.2018 г., а въз основа
на него е издадено НП № 346/2018/2019 от 19.02.2019 г., с което на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на „К. “ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 437.36 лв.
От правна
страна Районен съд Девня е приел, че в административнонаказателното
производство са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но вмененото нарушение не е доказано и отменил
издаденото срещу дружеството наказателно постановление.
За да
обоснове този извод ДРС е съобразил и тълкувал приложимия ред за извършване на
последваща проверка на сертификатите за произход, разписан в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 и конкретно на разпоредбата на чл. 110 от него. Приел,
че не са доказани основанията да се откаже предоставянето на тарифните
преференции за процесната стока, Липсата на съдействие от страна на износителя
според въззивния съд не води до еднозначното заключение, че произходът на
стоката не е доказан, съответно да събуди съмнение за действителния произход на
стоката, което да се провери по съответния ред, който в случая не е спазен. В
нарушение на чл. 110, пар. 5 от Регламента второ съобщение не е изпращано. В
заключение въззивният съд счита, че при така получения от индийските власти
отговор, преди да ангажират
административнонаказателната отговорност на дружеството националните митнически
са били длъжни да изпратят второ съобщение, като изискат допълнителна проверка.
Така
постановеното решение е неправилно.
При правилно установена фактическата обстановка, ДРС
е достигнал до погрешни правни изводи поради неправилно приложение на материалния закон, в т. ч. на
приложимото Общностно право.
Съгласно чл. 64, § 1 от
МК, за да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, буква г) или д) или от
нетарифни преференциални мерки, стоките следва да отговарят на правилата за
преференциалния произход по параграфи 2 - 5 от настоящия член. Според § 3 на
същата разпоредба за стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети
едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън
митническата територия на Съюза или по отношение на групи такива държави или
територии, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема мерки,
установяващи правилата за преференциалния произход.
За да се приложат мерките, внесените на
територията на Европейския съюз стоки, трябва да отговарят на критериите за
произход, определени в Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Специфичните
преференциални правила за произход са установени в Приложение 22-03 от
Делегирания регламент. По отношение на РПК преференциалното правило за
произход, което се прилага по отношение на глава КН 8427 от 1 януари 2011 г. е „производство,
при което стойността на всички използвани материали не надвишава 70 % от цената
на продукта франко завода“.
За целите на определяне на евентуално
задължение за заплащане на антидъмпингови мита следва вносителят да декларира
произход на продуктите в съответствие с непреференциалните правила за произход.
Такива са установени в Приложение 22-01 от Делегирания регламент във връзка с
обработка или преработка, предоставяща произход. Ръчните колички за палети,
класирани в позиция 8427 не са включени в това приложение, поради което
основанието за определяне на непреференциалния им произход е чл. 60, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., според който за
стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или
територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са
претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или
преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на
нов продукт или която представлява важен стадий от производството.
За да се осигури правилното прилагане на
схемата ОСП и в контекста на съображения 24 и 25, и чл. 70-74 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, по заявление на
износителя или негов представител, компетентните органи в държавите бенефициери
издават сертификати за произход, формуляр А, доказващи, че изнасяните продукти
отговарят на изискванията [за произход].
В разпоредбата на чл. 110 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е разписан редът за
извършване на последваща проверка на сертификатите за произход, формуляр А, и
декларациите върху фактура, в контекста на механизма на сътрудничество по чл.
71, пар. 2, буква б) от Регламента.
Не се спори, че при допускане за свободно
обращение на процесната стока от „К. “ ЕООД е поискано преференциално тарифно
класиране - нулева ставка при внос, като на митническите органи е представен
сертификат за индийски произход, Формуляр А № ЕI 48870091/01.11.2016 г. Не се
спори и че процесната митническа декларация не е била обект на разследване от
страна на OLAF.
За да обосноват извод, че не е доказан
произхода на стоката от Индия, съответно, че е извършена митническа измама,
митническите органи са се позовали на отговора на индийските митнически власти,
получен в рамките на последващата проверка на сертификата Формуляр А по реда на
чл. 110, пар. 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Видно от приетото по делото искане за
проверка реф. № 32-10343/11.01.2018 г., българските митнически власти са
изразили съмнение относно произхода на продуктите по процесната декларация и
автентичността, и редовността на сертификат формуляр А № ЕI 48870091/01.11.2016
г. и А № ЕI 48870095/27.03.2017 г., поради което са поискали индийските власти
да посочат в отговора си: 1/ дали издаването на неправилни сертификати е
резултат от неправилно отчитане на фактите, предоставени от износителя; 2/ дали
на органите, които са компетентни да проверяват сертификатите, е предоставен
достъп от износителя до документите и информацията, необходими за проверката на
статута на произход на продуктите след проверка. Според отговора „... са
проведени разследвания на гореспоменатите ОСП и отпечатъкът на печатите на
службата и подписът на сертифициращият орган са истински. Сертификатите са
издадени въз основа на декларацията, дадена от износителя в момента на
издаването, но по време на последващата проверка, критериите за произход не
могат да бъдат проверени поради несъдействие от страна на износителя“.
Разпоредбата на чл. 110, пар. 5 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е императивна и изисква
ако в случай на основателно съмнение не се получи отговор в рамките на
шестмесечния срок, определен в параграф 3, или ако отговорът не съдържа
достатъчно информация за определяне на автентичността на въпросния документ или
на действителния произход на продуктите, до компетентните органи да се изпрати
второ съобщение. Ако след второто съобщение резултатите от проверката не бъдат
съобщени на поискалите проверката органи в срок от четири месеца от датата на
изпращане на второто съобщение или ако тези резултати не позволяват да се
определят автентичността на въпросния документ или действителният произход на
продуктите, поискалите проверката органи отказват предоставянето на тарифните
преференции, освен при изключителни обстоятелства.
В отговор на искане за проверка реф. №
32-10343/11.01.2018 г. е било получено писмо от 25.09.2018 г. от Агенция за
инспекция на износа – Мумбай/л.83 гръб от делото/, в което е посочено, че по
желание са били проведени разследвания на гореспоменатите ОСП и отпечатъкът на
печатите на службата и подписът на сертифициращия орган са истински. Посочено
е, че сертификатите са били издадени въз основа на декларацията, дадена от
износителя в момента на издаването, но по време на последващата проверка,
критериите за произход не могат да бъдат проверени, поради несъдействие от
страна на износителя. Видно от писмото на Агенция за инспекция на износа –
Мумбай/Министерство на търговията и индустрията, Правителство на Индия/ в него категорично
е посочено, че е била извършена проверка – проведени са разследвания, като е
установено, че отпечатъкът на печатите на службата и подписът на сертифициращия
орган са истински. Посочено е, че сертификатите са били издадени въз основа на
декларацията, дадена от износителя в момента на издаването, но по време на
последващата проверка критериите за произход не са могли да бъдат проверени,
поради несъдействие от страна на износителя. Видно от изложеното в писмото била
е направена веднъж първоначална проверка, от която са установили, че
отпечатъкът на печатите на службата и подписът на сертифициращия орган са
истински, но предвид факта, че съгласно писмото на Агенция „Митници“ Централно
митническо управление, е било посочено, че „Съдът на Европейските общности реши,
че тежестта на доказване е върху митническите органи на държавите-членки на
ЕС“, поради което следва да бъде изследван напълно въпроса за произхода на
стоките. В този смисъл е била извършена „последващата проверка“ от Агенция за
инспекция на износа – Мумбай, за която няма данни по делото, но в писмото е
посочен резултата – критериите за произход не могат да бъдат проверени, поради
несъдействие от страна на износителя. След като митническият орган е направил
необходимото, извършил е две проверки, от които не може да се установи
произхода, то констатациите на митническите органи са правилни.
Така предоставената информация в отговора
не позволява да се направи еднозначен извод относно действителния произход на
продуктите, поради което правилно индийските власти са извършили последващи
действия за установяване произхода на продуктите – „последващата проверка“. След
като е била извършена последваща проверка, резултатите отново не позволяват да
се определи автентичността на сертификата за произход или действителния
произход на продуктите, поради което поискалите проверката органи са отказали
прилагането на тарифните преференции.
Предвид изложеното спазена е била процедурата
по чл. 110, пар. 5 от Регламента за изпълнение, изводът на митническите органи,
че не са налице основания за прилагане на преференциалните правила за произход
е обоснован и доказан.
Видно от Докладна записка от 07.12.2017 г.
на Ж.С. и В.С.от Агенция „Митници“/л.30-43
от делото/, по отношение на процесните митнически декларации
от 19.12.2016 г. и от 23.05.2017 г. в съответствие с разпоредбата на чл.110 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., във
връзка с възможността за извършване на последващи проверки на сертификатите на
произход, формуляр А на случаен принцип или винаги, когато автентичността на
тези документи, проверяващия екип е
приел за основателни действията по предприемане на проверка на описаните
сертификати. Именно тази докладна записка в съответствие с чл.110 от Регламента
за изпълнение е породила изпращането на писмо от 11.01.2018 г. от Директор
Дирекция „Митническа дейност и методология“ до Агенция за инспекция на износа –
Мумбай.
При това положение обосновано и
законосъобразно е решението на наказващия орган да ангажира
административнонаказателната отговорност на „К. “ ЕООД на основание чл. 234,
ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ.
Достигайки до обратния извод, Районен съд
Девня е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна.
Водим от горното, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №132/24.10.2019 г. постановено по НАХД № 80/2019 г. по описа на
Районен съд Девня, ІV състав И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №346/2018/2019/19.02.2019 г. издадено от Директора на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, с което на „К. “ ЕООД е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 437.36
лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 1
вр. ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ за нарушение по чл.234, ал.1, т.1
от ЗМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………..…
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……..
2………………..