№ 160
гр. гр.Велинград, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Административно
наказателно дело № 20215210200201 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ресайкъл компани“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 82,
вх. „А“, първи надпартерен етаж, ап. вдясно, представлявано от управителя Й.
Д. Г., против Наказателно постановление № 24/02.09.2020 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик, с
което на дружеството – жалбоподател „Ресайкъл компани“ ЕООД, на
основание чл. 136, ал. 2, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
7000 лв. (седем хиляди лева) за извършено нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от
ЗУО.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Твърди се, че същото е издадено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като
се излагат съображения в тази насока. Жалбоподателят счита, че не са
спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, което
1
ограничава правото му на защита. Сочи, че не e изпълнено изискването на чл.
57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, защото не са изложени мотиви относно размера на
наложената санкция, което влече незаконосъобразност на НП. Формулира
искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят „Ресайкъл компани“ ЕООД,
редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.
Депозира писмено становище, в което излага съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РИОСВ - Пазарджик, чрез
процесуалния представител гл. юрк. Г.Ч., оспорва жалбата в съдебно
заседание и моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. С писмената защита по делото претендира присъждане на разноски и
за командировъчни разходи.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2020 г., около 14:00 часа, в РИОСВ – Пазарджик постъпил
сигнал от Национален координационен център за извършен внос на смесени
отпадъци от жалбоподателя „Ресайкъл компани“ ЕООД. На същата дата
незабавно била организирана и около 15:30 часа била извършена проверка от
свид. А. С. К., заемаща длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Контрол на
околната среда“ (КОС) на РИОСВ - Пазарджик, съвместно с колегите й П. В.
Х. – старши експерт в РИОСВ – Пазарджик и свид. К. В. М. – главен експерт в
Дирекция „КОС“ на РИОСВ – Пазарджик, на обект – площадка за извършване
на дейности по третиране на отпадъци, находяща се в гр. Ракитово, УПИ
XLII-4, стопанисвана от жалбоподателя „Ресайкъл компани“ ЕООД. На
проверката на място в обекта на контрол присъствал и свид. С.Ж. – главен
експерт в Отдел „Екология и опазване на околната среда“ при Община
Ракитово. За експлоатацията на проверявания обект на дружеството-
жалбоподател били издадени Регистрационен документ № 07-РД-382-
00/27.06.2019 г. и Решение № 07-РД-382-01/15.11.2019 г. на Директора на
2
РИОСВ – Пазарджик за изменение и допълнение на регистрацията по чл. 35,
ал. 3 от ЗУО, в които подробно са регламентирани методите и технологиите
за третиране на отпадъци по видове дейности, вид и капацитет на
съоръженията. Съгласно условията на регистрационния документ по чл. 35,
ал. 3 от ЗУО и Решение № 07-РД-382-01/15.11.2019 г. на Директора на
РИОСВ – Пазарджик за преработката на отпадък с код 08 03 18 – отпадъчен
тонер за печатане се използва следния технологичен процес: след първично
сдробяване, материалът представляващ тонер-касети, следва да минава през
два метални сепаратора за отделяне на металните части. Отделената
пластмаса се донадробява във втора дробилка. Процесът е механичен, без
използване на термична или химична обработка. При първичното
надробяване се отделя прах от тонер, който се улавя от вентилатор, събира в
бункер и следва да се предава на фирми, притежаващи документ по ЗУО за
тази дейност. При проверката на място в обекта на контрол проверяващите
установили, че на процесната площадка се извършва ръчно разглобяване на
отпадъци от тонер-касети, което не е разрешено в издадения на „Ресайкъл
компани“ ЕООД регистрационен документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО –
Регистрационен документ № 07-РД-382-00/27.06.2019 г. и Решение № 07-РД-
382-01 от 15.11.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик за изменение и
допълнение на регистрацията по чл. 35, ал. 3 от ЗУО. Двама от работниците в
дружеството разкомплектовали ръчно излезлите от употреба тонер-касети,
като разбивали същите с чукове на поставена в имота маса с перфориран
метален плот. Около масата и в пластмасови контейнери в близост до нея
имало разпръсната пластмаса и метални частици от желязо и алуминий от
разглобените тонер-касети, както и прах от тях - изпаднал остатъчен тонер от
касетите. При опит на проверяващите да разговарят с двамата работници
относно процеса на работа с излезлите от употреба тонер-касети и поискване
на обяснения от същите, работниците преустановили работния процес и
напуснали обекта. Проверяващите органи приели, че по този начин, чрез
ръчното разглобяване на отпадъците от тонер-касети, жалбоподателят
извършва нерегламентирано третиране на отпадъци, съгласно § 1, т. 44 от ДР
на ЗУО (обн. ДВ, бр. 53/2012 г.), представляващо оползотворяване на
отпадъци (§ 1, т. 13 от ДР на ЗУО), което е дейност с код R12 от Приложение
№ 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО. С тези действия дружеството-жалбоподател
не изпълнило условие № 7 от регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 от
3
ЗУО да не извършва дейности с отпадъци, които не са упоменати в
горепосочения регистрационен документ. Резултатите от проверката били
обективирани в Констативен протокол № 16-13/16.03.2020 г.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при РИОСВ - Пазарджик счели, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО. За констатираното нарушение свид.
А. К. съставила срещу „Ресайкъл компани“ ЕООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 24/17.03.2020 г. в присъствие на
упълномощен представител на жалбоподателя – пълномощника Г.Н.М. и на
свидетелите Е. Б. С. и К. В. М. - последният присъствал при установяване на
нарушението. АУАН бил предявен на 17.03.2022 г. на пълномощника Г.М. на
„Ресайкъл компани“ ЕООД, който се запознал с констатациите по него и го
подписал с изявлението „имам възражения“, без да изложи конкретни такива.
Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя, чрез пълномощника
Г.М., на същата дата – 17.03.2020 г. На 23.03.2020 г. жалбоподателят
депозирал писмено възражение срещу АУАН, в което изложил своята
позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на дружеството – жалбоподател „Ресайкъл компани“ ЕООД било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
7000 лв., за извършено нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, на основание
чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка и останалите такива, събрани в хода на съдебното следствие, както и
от гласните доказателствени средства чрез разпита на актосъставителя А. К. и
свидетелите Е. С., К. М. и С.Ж..
Разпитана в качеството на свидетел в съдебно заседание
актосъставителят А. К. потвърждава авторството на АУАН и направените в
него констатации. От изложеното от свид. А. К. се установява, че на
16.03.2020 г., около 15:30 часа, на процесната площадка за третиране на
отпадъци в гр. Ракитово, стопанисвана от „Ресайкъл компани“ ЕООД, двама
работника са разглобявали ръчно излезли от употреба тонер-касети, като
4
удряли с чукове върху тонер-касетите, при което тонер-касетите се счупвали
и от тях излизал прах, като след това работниците отделяли металните
частици от тонер-касетите с отвертки и ги слагали в контейнери.
Свидетелката А. К. сочи, че съгласно регистрационния документ по чл. 35, ал.
3 от ЗУО процесът на разглобяване на отпадъците от тонер-касети може да е
само механичен, като подробно обяснява какъв следва да бъде методът на
разглобяване на отпадъците от тонер-касети – излезлите от употреба тонер-
касети трябва да постъпват в дробилка, след което да минават през магнитен
сепаратор, който да отдели металните елементи от тях, след това следва да
минават през втора дробилка, като накрая трябва да има вентилатор, който да
събира отделения прах още при първата дробилка и да го отвежда в бункер.
Свидетелката А. К. категорично заявява, че проверката на място в обекта на
контрол е извършена на 16.03.2020 г. в работно време - около 15:30 часа.
Изложеното от актосъставителя А. К. относно времето, мястото, начина на
установяване на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
се потвърждава от показанията на свид. К. М. – свидетел-очевидец на
извършване на нарушението, който излага идентични факти относно
констатираното в хода на проверката. Показанията на свидетелите А. К. и К.
М. кореспондират с показанията на свид. С.Ж., който също е присъствал на
място при констатиране на нарушението, разказва подробно за случая и
излага идентични обстоятелства относно констатациите при проверката.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. К., Е. С., К. М. и
С.Ж., тъй като намира същите за достоверни, логични, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и съответстващи на
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приети по делото, тъй като
същите имат отношение към предмета на доказване и субекта на
нарушението, и изясняват фактическата обстановка по гореописания начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът счита, че наказателното постановление не е връчено редовно на
5
жалбоподателя, при условията на чл. 180, ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от
ЗАНН, срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата на
„Ресайкъл Компани“ ЕООД, на посочената в приобщеното по делото известие
за доставяне дата 08.09.2020 г. Жалбоподателят „Ресайкъл Компани“ ЕООД е
узнал за наказателното постановление на 13.04.2021 г. с връчването на
поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело №
20218890400299 по описа на ЧСИ Д.С., с район на действие Окръжен съд –
Пазарджик, за вземането по наказателното постановление, а жалбата е
подадена на 19.04.2021 г. Предвид изложеното съдът счита, че жалбата срещу
НП е депозирана в срок и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място, съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за
тези действия, съгласно Заповед № РД-08-17/28.01.2019 г. на Директора на
РИОСВ - Пазарджик, издадена на основание чл. 157, ал. 2 от ЗУО и чл. 157,
ал. 4, във вр. ал. 2 от ЗУО.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на дружеството – жалбоподател да
разбере в какво е обвинено и срещу какви факти да се защитава.
Възраженията във въззивната жалба в обратна насока са неоснователни.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството-
6
нарушител и на свидетелите Е. С. и К. М. - последният свидетел-очевидец на
извършване на нарушението. Актът е подписан от съставителя и от
свидетелите, посочени в него, като същият е предявен на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и е подписан от пълномощника му. На
жалбоподателя е надлежно връчен препис от АУАН.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО.
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО наказва се с
имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението
по чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 и 5.
Следователно всяко отклонение в дейността на лицата, които притежават
разрешение за третиране на отпадъци от условията, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и/или в регистрационния документ
по чл. 35, ал. 3 и 5, е въздигнато в нарушение, за което се налага имуществена
санкция.
Според § 1, т. 44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците“ са дейностите
по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗУО
„оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат
използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали,
които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция,
или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено
предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа
неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства -
Регистрационен документ № 07-РД-382-00/27.06.2019 г. и Решение № 07-РД-
382-01/15.11.2019 г. от Директора на РИОСВ – Пазарджик за изменение и
допълнение на регистрацията по чл. 35, ал. 3 от ЗУО се установява, че
жалбоподателят „Ресайкъл компани“ ЕООД е лице, което извършва дейности
по третиране на отпадъци по смисъла на определението, дадено в § 1, т. 44 от
ДР на ЗУО.
Видно от съдържанието на Регистрационен документ № 07-РД-382-
7
00/27.06.2019 г. и на Решение № 07-РД-382-01 от 15.11.2019 г. за изменение и
допълнение на регистрацията по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, не се допуска ръчно
разглобяване на отпадъци от тонер-касети. В раздел II от регистрационния
документ и раздел II, буква „Б“ от посоченото решение изрично са описани
методите и технологиите за третиране на отпадъци с код 08 03 18 – от тонер-
касети, като е посочено, че това става по механичен начин – по точно
определен технологичен процес чрез използването на две инсталации
(дробилки). Третирането на отпадъци от тонер-касети предвижда същите да
постъпват в дробилка, след което да минават през магнитен сепаратор, който
отделя металните елементи. След това отпадъкът от тонер-касетите
преминава през втора дробилка, като накрая следва да има поставен
вентилатор, който да улавя отделения прах при първичното надробяване и да
го отвежда в бункер. В раздел III, т. 7 от решението е регламентирано, че „не
се допуска извършване на дейности с отпадъци, неупоменати в настоящия
регистрационен документ“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че при извършената физическа проверка на място в обекта на контрол -
площадка за дейности по третиране на отпадъци, находяща се в гр. Ракитово,
УПИ XLII-4, стопанисвана от „Ресайкъл компани“ ЕООД, е констатирано, че
отпадъци от тонер-касети се разглобяват ръчно, чрез удари с чукове, което не
е разрешено в издадения на „Ресайкъл компани“ ЕООД регистрационен
документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО – Регистрационен документ № 07-РД-382-
00/27.06.2019 г. и Решение № 07-РД-382-01 от 15.11.2019 г. на Директора на
РИОСВ – Пазарджик за изменение и допълнение на регистрацията по чл. 35,
ал. 3 от ЗУО. Този извод не е опроверган в хода на административното и
съдебното производство. По този начин, чрез дейностите по ръчно
разглобяване на отпадъци от тонер – касети, което не е разрешено в
регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, дружеството е извършвало
нерегламентирано третиране на отпадъци, съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗУО,
представляващо оползотворяване на отпадъци по смисъла на § 1, т. 13 от ДР
на ЗУО. С тези действия жалбоподателят не е изпълнил условие № 7 от
Решение № 07-РД-382-01 от 15.11.2019 г. на Директора на РИОСВ –
Пазарджик за изменение и допълнение на регистрацията по чл. 35, ал. 3 от
ЗУО – „Да не допуска извършване на отпадъци с дейности, неупоменати в
настоящия регистрационен документ“. Като не е изпълнило горното
8
изискване дружеството – жалбоподател е осъществило състава на
нарушението по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като
проверката, при която е установено нарушението е извършена в нарушение на
разписаните Вътрешните правила за реда и начина на извършване на
контролна дейност от експерти на РИОСВ-Пазарджик, утвърдени със Заповед
№ РД-08-9/11.01.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пазарджик, то е опорочена
процедурата по съставяне на констативния протокол и това води до липса на
надлежно установяване на нарушението. Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че ненадлежното съставяне на констативния протокол от
извършената проверка, тъй като същият не е съставен в присъствието на
представител на дружеството-нарушител и не е подписан от управителя му,
представлява съществен неотстраним порок на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП. Контролната дейност е предшестваща съставянето на
АУАН, с който се поставя началото на административнонаказателното
производство. Изготвянето на констативен протокол от проверяващите
органи за обективиране на резултатите от извършената проверка не е част от
производството по ЗАНН. Поради това нарушението на процедурата по
съставяне на констативен протокол за установеното в хода на проверката при
осъществяване на контролната дейност не се отразява на законосъобразността
на административнонаказателното производство. Установяването на
нарушението може да се извършва с всички допустими доказателства и
доказателствени средства, регламентирани в НПК, по аргумент на чл. 84
ЗАНН, поради което дори и да са налице пороци при съставяне на
констативния протокол за извършената проверката, то те не налагат
единствен възможен извод за липса на надлежно установяване на
нарушението, респ. за недоказаност на нарушението по надлежния ред.
Изискването на закона е АУАН да е съставен в присъствие на нарушителя,
респ. на негов законен или процесуален представител, което в случая е
спазено. АУАН е съставен в присъствието на лицето Г.М. – пълномощник на
дружеството-жалбоподател.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че контролната
дейност е извършена след 17:00 часа, т.е. след работно време, когато на
обекта не се е осъществявала работна дейност, както и че на обекта на
контрол не се е извършвала дейност по ръчно разглобяване на отпадъци от
9
тонер-касети нито в работно време, нито в извънработно време. Тези
твърдения са защитна версия и не са достоверно отражение на
действителността. Обстоятелството по ръчно разглобяване на тонер-касетите
е безспорно доказано от показанията на разпитаните свидетели, които са
еднопосочни и непротиворечиви помежду си. Вярно е, че в АУАН и НП не е
посочен точен час на извършване на нарушението, но от събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А. К., К. М. и С.Ж., и
тримата свидетели-очевидци на извършване на нарушението, по несъмнен
начин се установява, че нарушението е извършено в следобедните часове на
инкриминираната дата – на 16.03.2020 г., около 15:30 часа, в работно време,
когато двама служители на дружеството – жалбоподател са осъществявали
дейност по ръчно разглобяване на отпадъци от тонер-касети в обекта на
контрол, като са разбивали същите с чукове. Всъщност, дори и проверката да
е извършена извън работно време, то това не може да опровергае факта на
извършване на нарушението, установен на 16.03.2020 г. на място в обекта на
контрол от проверяващите органи.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че непосочването в
АУАН и НП на точния час на извършване на нарушението не е от категорията
на съществените нарушения на процесуалните правила. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени, само ако са довели до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя. В случая извършеното от дружеството
нарушение е безспорно установено от събраната по делото доказателствена
съвкупност. С непосочване на точния час на извършване на нарушението не
се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му и по никакъв начин не е
ограничено правото му на защита.
Правилно е определен субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно „Ресайкъл компани“ ЕООД, което дружество
стопанисва процесната площадка за извършване на дейности по третиране на
отпадъци - складиране и разкомплектоване на излезли от употреба тонер
касети и е титуляр на издаденото в тази връзка разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци. При неспазване на условията в
издадения регистрационен документ относно дейностите по третиране на
отпадъци отговорност носи титулярът „Ресайкъл компани“ ЕООД.
10
Правилно е определена и нарушената разпоредба – чл. 136, ал. 2, т. 4 от
ЗУО, която по своя характер се явява и санкционна такава. Спазено е
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като в НП ясно са посочени вида и
размера на наказанието. При определяне размера на наложената имуществена
санкция, административнонаказващият орган е съобразил изискванията на чл.
27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, фактът,
че то е извършено за първи път, при което е наложил имуществената санкция
в минималния законов размер от 7000 лв. В процесния случай размерът на
имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното от
дружеството – жалбоподател нарушение и с налагането й ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН:
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1,
т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителноста на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В конкретния случай не са установени обстоятелства сочещи,
че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. В този смисъл не са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Ресайкъл компани“ ЕООД е следвало да съобрази, че
осъществява дейност, подлежаща на регламентиране и контрол, както и че
нарушението засяга важни обществени отношения, тъй като неизпълнението
на въведените със ЗУО задължения застрашава с голям интензитет живота и
здравето на хората. Правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение на екологичното законодателство е с висока степен на обществена
опасност. Излезлите от употреба тонер-касети съдържат опасни вещества и
ръчното им разглобяване е вредно за човешкото здраве, тъй като води до
разпрашаване на тонер във въздуха и замърсяване на околната среда.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
11
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Според разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК, за
неуредените въпроси се прилага ГПК.
При този изход на правния спор, на основание 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от
ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, право на разноски има
въззиваемата страна. В процесния случай същата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв. Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв. Съдът, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, намира, че в нейна полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Релевираното от въззиваемата страна, чрез гл. юрк. Г.Ч., искане за
присъждане на разноски за командировъчни разходи в размер на 20,00 лв. е
преклудирано и съдът не дължи произнасяне по него. Същото е направено за
пръв път с писмената защита по делото, с която не могат да бъдат правени
процесуално валидни искания за присъждане на разноски, съответно за
техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява
искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото
пред съответната инстанция. Това изрично е посочено в мотивите към т. 11 от
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24/02.09.2020 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пазарджик,
12
с което на „Ресайкъл компани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. „А“, първи
надпартерен етаж, ап. вдясно, на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 от Закона за
управление на отпадъците, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева), за
извършено нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО.
ОСЪЖДА „Ресайкъл компани“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 82, вх. „А“, първи
надпартерен етаж, ап. вдясно, да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Пазарджик, сумата в размер на 80,00 лв. (осемдесет
лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
13