Р Е Ш Е Н И Е
№179/27.10.2020
г.
Гр.
Ямбол, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи състав, в
публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 187 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на Я.А.М. против Решение № 53/10.06.2020 г. на Директора на
ТД на НАП, гр. Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му против Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. №2163-000002/28.09.2015 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас, офис Ямбол в частта за постъпили суми от
ДФЗ. Твърди се, че същото е незаконосъобразно. Иска се отмяна на оспореното
решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят М., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител поддържа изцяло жалбата така,
както е депозирана. Счита, че сумите, постъпващи от ДФЗ по сметката на М. в ДСК
не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна
и като такава, не следва да бъде уважавана. В постъпилото писмено становище се
твърди, че финансовите средства, предоставяни от Европейския съюз чрез
Разплащателната агенция на земеделските производители са секвестируемо
имущество и няма пречка публичният изпълнител да налага запор върху банковата
сметка, по която се изплащат субсидиите или да налага запор върху вземането от
ДФЗ, тъй като липсва изрична забрана за принудително изпълнение спрямо тези
средства. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се
прави възражение за прекомерност на заплатеното от страна на жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 2163-000002/28.09.2015 г., публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Бургас,
офис Ямбол, на осн. чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във вр.
с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК, наложил запор
върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки,
по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление на жалбоподателя М., находящи се в общо 28 банки, измежду които и Банка
„ДСК“ ЕАД за сумата от 12 970.95 лева, от които
главница в размер на 12 448.00 лева и лихва в размер на 522.95 лева.
Против горното
постановление е подадена жалба до Директора на ТД на НАП – Бургас от М. с вх. №
С 200028-000-0008296/09.01.2020 г., в която е посочено, че по банковата сметка
в БАНКА „ДСК“ ЕАД, върху която е наложен запор, постъпват средства от Държавен
фонд „Земеделие“.
С Решение №
41/03.04.2020 г., Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас е оставил без
разглеждане жалбата, като приел, че за М.
липсва правен интерес от оспорване на постановлението. С Определение №
157/03.06.2020 г. по адм. д. № 113 по описа на Административен съд – Ямбол за
2020 г., Решение № 41/03.04.2020 г. на Директора на ТД на НАП е отменено и преписката
е върната на административния орган за произнасяне по съществото на жалбата.
С Решение № 53/10.06.2020
г., Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас е оставил без уважение жалбата на Я.М.,
като неоснователна. Именно това решение е предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство.
Видно от приложеното копие от Заявление за подпомагане
2019 г. с УРН 28/230519/93325 от 10.06.2019 г., жалбоподателят е посочил банкова сметка ***
„ДСК“ ЕАД, по която да му бъдат превеждани средствата от ДФ „Земеделие“.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Оспореният административен акт е издаден в
писмена форма, от компетентен орган по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Същият обаче не
е съобразен с материалния закон. Става дума за следното:
В чл. 1
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени
различни форми на финансово подпомагане, а именно: държавно подпомагане;
прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска
политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на
селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители
включват такива от държавния бюджет и от бюджета на ЕС.
Видно от разпоредбата на
чл. 96, ал.1 от Закона за държавния
бюджет на Република България за 2020 г. обаче, целево предоставяните средства
от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се
използват за обезпечения, а съгласно ал. 2 на същия член, тези средства не
могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП
е посочено, че „земеделски производители“ са физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия.
Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2020 г.
намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на
земеделските производители и тези средства не могат да се използват за
принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива.
Аналогични разпоредби се съдържат и в Закона за държавния бюджет на Република
България за 2019 г. (чл. 94, ал. 1 и ал. 2) и в Закона за държавния бюджет на
Република България за 2015 г. (чл. 94, ал. 1 и ал. 2).
Що се отнася до
средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства
съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП дейността
по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете
средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен
фонд „Земеделие“. Съобразно Регламент (ЕС) № 1360/2013 г., бенефициери
на тези плащания - в пълния им размер,
са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на
средствата в осъществяваната от тях
дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът
предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се
използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Всяка мярка от общата
селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а
имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол
относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се
касае за публично целево финансиране и единствения овластен
да получи средствата в пълния им размер е бенефициер – земеделски производител.
Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания и на вземания на трети лица.
Предвид горното съдът
намира, че запорът на сметката на жалбоподателя Я.М. относно постъпващите по
нея плащания от ДФ „Земеделие“ е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от Директора на ТД на НАП, гр.
Бургас.
При този изход на делото на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Видно от
приложените към делото доказателства, М.
е заплатил държавна такса в размер на 10 лева и 800 лева адвокатско
възнаграждение. Последното обаче, с оглед сложността на казуса и извършената от
процесуалния представител на жалбоподателя работа, действително се явява
прекомерно и следва да бъде намалено от съда на 400 лева. Или, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски общо в размер на 410 лева, от които 10 лева, съставляващи
държавна такса за образуване на делото и 400 лева за платеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 53/10.06.2020 г. на Директора на ТД на
НАП – Бургас и потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № 2163-000002/28.09.2015 г. в
частта, с която е наложен запор върху постъпващите от Държавен фонд
„Земеделие“ суми по сметката на Я.А.М.,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В.К. в БАНКА
„ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НАП, гр. БУРГАС да заплати Я.А.М. сумата от 410 (четиристотин и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете