№ 108
гр. С., 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500133 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 119/11.02.2025 г. по гр. дело № 3884/2024 г. по описа
на Районен съд С., с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че К. З. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. К.
М. № ** дължи на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 ,
сумата 140.93 лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем от
12.01.2023г., прехвърлен с цесия на 21.11.2023г. от Моят кредит ЕООД на
Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 02.04.2024 г. до окончателното й плащане,
Отхвърлен е предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
К. З. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. К. М. № ** дължи на Вършец Естейт
Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 сумата от 9.16 лв., представляваща
1
договорна лихва по договор за заем от 12.01.2023г., прехвърлен с цесия на
21.11.2023г. от Моят кредит ЕООД на Вършец Естейт Ивестмънт ООД, за
периода от 19.01.2023 г. до 18.05.2023 г. , като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.3 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
К. З. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. К. М. № ** дължи на Вършец Естейт
Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1 сумата от 21.44 лв., представляваща
обезщетение за забава , за периода от 20.01.2023 г. до 28.03.2024 г. , като
неоснователен и недоказан.
Осъден е К. З. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. К. М. № ** да заплати на
Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК направените в заповедното и исковото производство разноски в
размер на 720 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез особен представител, с която
решението е обжалвано в частта, с която е уважен главния установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК. вр. чл.
124. ал. 1 от ГПК. вр. чл. 240. ал. 1. от ЗЗД. вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се,
че така постановеното решение С. страда от множество пороци, същото е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на
приложимия материален закон, при нарушение на съдопроизводствените
правила, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,
поради което следва да бъде отменен. Счита ИМ за нередовна, т.к. не
отговаряше на изискванията на чл. 127. ал, 2 от ГПК. което не беше взето под
внимание от съда въпреки наведените доводи в тази насока.Излага аргументи.
Счита, че е недопустимо да се посочват съвсем бланкетно и без конкретика
документи, на които се основава исковата претенция, като приложени
документи по друго гр.д. и да се прави искане за прилагането му с цел същите
да бъдат ползвани, замествайки доказателствата в настоящото производство.
Отделно, че самите фактически твърдения в ИМ са неясни, неточни и
противоречащи си и не са подкрепени с никакви писмени доказателства. Няма
данни дали обслужването на кредита и в частност плащанията по главницата
2
са преустановени от кредитополучателя и в кой момент. Колко заплатени
вноски има и от кой момент е преустановено плащането на дълга. От
приложените към исковата молба писмени доказателства не е видно,
фактически до знанието на длъжника да са достигнали, нито покана за
плащане, нито уведомление за обявяване на изискуемост на кредита. В
съдебно производство, в което на ответника-длъжник е назначен особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на
ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието
за извършената цесия. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,
които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. По делото липсват също доказателства, с
които кредиторът да удостовери, че е обявил на длъжника изискуемост на
дълга, респективно че е изпълнено изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В
тежест на ищеца, е преди подаване на заявлението, при предвиждане на
изискуемост, да обяви, да връчи на кредитополучателя покана за връщане на
сумата. В обобщение иска да се отмени решението в обжалваната част и да се
постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.
В законовия срок не е подаден писмен отговор на жалбата.
В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника се явява особения представител, който поддържа жалбата.
За въззиваемото дружество не се явява представител. С писмена молба
представител по пълномощие оспорва основателността на жалбата,
претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
3
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че по силата на извършена цесия на Вършец Естейт Ивестмънт
ООД са прехвърлени вземания, които е имал Моят кредит ЕООД към К. З. С..
Тези вземания са по договор за заем, по силата на който Моят кредит ЕООД, в
качеството си на заемодател, е отпуснало парична сума в размер на 76.69 евро
на К. З. С., а ответника се е задължил, в качеството си на заемополучател да
върне съответните суми за главница, договорни лихви, лихви за забава,
неустойки.
Районният съд е приел, че на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК договора за заем е
нищожен, като неправилно е посочено ГПР в размер на 41.16%, а реално
прилаганото ГПР е в размер на 200%, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищцовото дружество само и единствено сумата за
главница, предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 140.93 лв.
този извод е правилен и законосъобразен.
Твърдението, че е недопустимо да се посочват съвсем бланкетно и без
конкретика документи, на които се основава исковата претенция, като
приложени документи по друго гр.д. и да се прави искане за прилагането му с
цел същите да бъдат ползвани, замествайки доказателствата в настоящото
производство е несподелимо. Документите са приложени в приложеното
заповедно производство и съдът правилно е приложил делото към
доказателствата в настоящето. Така твърденията в жалбата са процесуално
несподелими.
Трябва да се споделят и изводите на съда, че с договора за цесия страните са се
споразумели изрично за вземанията, произтичащи от ДПК, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на
заемополучатели по тях посочени в Приложение №1 към договора, в което
4
цедираните вземания се индивидуализират и се посочва продажната им
цена.По делото е представено процесното приложение №1. Ответникът е
уведомен за извършената цесия и размера на задължението си към ищцовото
дружество, чрез връчването на исковата молба в какъвто смисъл е и
преобладаващата практика на ВКС. С договора за цесия кредиторът прехвърля
своето вземане по отношение на длъжника на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между
кредитора и третото лице. Сключването на договора за цесия води до промяна
на страна в материалното правоотношение съществуващо до този момент
между първоначалните страни. За да произведе действието си спрямо
длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не
е носител на правата по съответния договор. Във времето практиката на ВКС
по отношение на начина на уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал.4
ЗЗД търпи развитие и промяна. Като константна се наложи практиката на
върховния съд, съгласно която уведомяването за извършената цесия може да
се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария
кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата
молба за отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см.
на чл. 99 ЗЗД, разбира се. Този състав приема, че длъжникът се счита за
надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител
назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй като той не следва да черпи права
от своето недобросъвестно поведение ( особен представител му е назначен,
тъй като длъжникът не може да бъде намерен). Поради това и жалбата в тази
част е неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
5
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 880 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция и депозит за особения
представител.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/11.02.2025 г. по гр. дело № 3884/2024 г. по
описа на Районен съд С. в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. З. С., ЕГН ********** от гр. С., ул. К. М. № ** да заплати на
Вършец Естейт Ивестмънт ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.Любата №4-6, ет.1, офис 1, сумата от 880
/осемстотин и осемдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция и депозит за особения представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6